неделя, 29 юли 2007 г.

Генезис и същност на българския национализъм


Скарали се две управления на Държавна сигурност кой да стане водач на една националистическа формация. Тогава имало две - ВМРО-СМД и ОКЗНИ/ОПТ. Той трябвало да е млад историк, познаващ македонския въпрос и всяко управление лансирало свой кадър, едното - Георги Първанов(Гоце), другото - Красимир Каракачанов (Ивайло). Победило едното и Краси бил изпратен в СМКПД. Това означава Съюз на македонските културно-просветни дружества - организация, основана на 15-16 декември 1989 г., която през 1990 г. се преименува на ВМРО-СМД. Премиерът Андрей Луканов пъй й върна многобройните имоти на ВМРО, съществувала до 1934 г., когато е забранена и продължава да функционира като нелегална. Оттогава тези имоти са основата на завидната финансовата обезпеченост на днешното ВМРО, което нЕкои граждани наричат МеВеРео. Връщането бе незаконно, тъй като още нямаше реституционни закони, но и да имаше, пак щеше да е незаконно. Причината - СКМД не беше правоприемник на старото ВМРО, от което следва, че днешното ВМРО няма никакви правни основания да владее имотите му.

Тази история ми я разказа покойният Николай Добрев, но не ми каза кои управления и кога са се скарали. Предполагам, че са Първо и Шесто управление. Каракачанов е бил агент на 4-ти отдел на 6-то, занимаващ се с македонския национализъм. Целта на 1-во пък при вербуването на Гоце не е била обработка на книгата на Методи Димов (агент "Комитата") и виден представител на Македонската патриотична организация в Западна Европа, близък сътрудник и съратник на Ванче Михайлов; а чрез сближаване с него да се легитимира като лидер на бъдещата ВМРО.

За силата на инфилтрацията на ДС в задграничните българомакедонски среди свидетелства и съветникът на Тодор Живков - Коста Чакъров. В предаването на Коритаров-Алберт той каза, че самият Ванче Михайлов е бил агент на ДС, от която е получавал редовно пари. Според Чакъров ДС не е му е плащала директно, а чрез други агенти в чужбина, много от които македонци.

Друго сходство между Гоце и Ивайло е, че и двамата твърдят, че са били само експерти и не са доносничели по немакедонски въпроси. Историк-спец по македонския въпрос, по съвместителство агент на ДС е и Божидар Димитров, днес идеолог на държавно-олигархичния национализъм, олицетворяван от президента.

Творение на ДС е и ОКЗНИ (Общонароден комитет за защита на националните интереси), който през януари 1990 организира националистическата вълна срещу връщането на имената на турците, и политическият й представител ОПТ(Отечествена партия на труда) - коалиционен партньор на БСП в 36-тото НС. Техен лидер бе Минчо Минчев, щатен служител в ДС и депутат от коалицията на БСП в 36-тия парламент. Говорител на ОКЗНИ бе Първанов - депутат във Великото народно събрание от коалиционната листа на Кърджали БСП/ОПТ.

Агент на ДС бе и Жорж Ганчев, лидерът на умерено националистическата БББ, пълна с хора на ДС и негласен партньор на БСП в 37-ия парламент.

Актуалната днес националистическа партия "Атака" също е с ДС закваска. Бившият лидер на националистическата БНРП (Българска национално-радикална партия) Иван Георгиев разказва в едно интервю: "През 1992-93 г. БНРП взе 63 000 гласа или 1,13 % по времето, когато много хора гласуваха и затова станахме обект на ухажване от страна на ДС. У нас са идвали началникът на Шесто Димитър Иванов и Бончо Асенов също от ДС, и започнаха да ме обработват - не да бъда техен доносник, както когато съм бил по затворите, а с пари. Веднъж ми предоставиха 10 000 лв, втори път – 100 000 лв. да обикалям България. Предварителните условия дойдоха преди един от нашите конгреси. Те платиха в НДК цяла зала, платиха и напитките – всичко струваше около 35 000 лв. Бяха ми дали един текст, който трябваше да прочета и по този начин се поставяхме в пълна зависимост от структурите на ДС. Аз обаче не го прочетох. Тогава те разбраха, че си губят времето с нас и затова трябва да намерят други лица, които да овладеят националистическото пространство. Органите на ДС издигнаха Сидеров за националист, тъй като той остана служител и след 10 ноември.... Сидеров има огромни пари, които са му дадени от ДС сигурност и така привлича нашите гласове. През 1987-88 г. Волен Сидеров е накаран от ДС да подпише декларация, че ще бъде информатор. Сега вероятно ще му разсекретят досието и всичко ще се види. Волен Сидеров е идвал на наши сбирки. На него трябваше да му бъде изграден някакъв имидж на националист и затова му написаха книгата “Бумерангът на злото”." Аз се съмнявам, че ДС е оставяила БНРП извън контрол, тъй като тия дни от БНРП обявиха, че техен става бившият втори човек на "Атака" - Павел Чернев.

Когато Сидеров започна да готви националистическото си амплоа в петьоблъсковия "Монитор", виден автор, някои казват даже идеолог, на вестника бе преподавателят по оперативна психология в Първо главно управление на ДС Илия Илиев. Преди това Илиев бе един от най-интересните автори на Блъсковия "168 часа", създател на разузнавателното звено на валентинмолловата ПЧБ (Първа частна банка) и секретар на забравената националистическа партия "Нова България". Тя бе създадена през 1994 г. от ССГИ (Съюз за стопанска инициатива на гражданите) на Моллов и финансирана от ПЧБ.

Описаната дотук мрежа от партии/организации и ДС лица изглежда аморфна /хаотична, но впечатлението е измамно. Ако тя се разгледа като динамика в контекста на цялостния политически процес след 1989 г., става видна безупречната логика на конструкторите.

През 1989-1991 целта бе да не се допусне естествено избуялия антикомунизъм да придобие национален характер както в останалите бивши соцдържави, в които антикомунизмът бе и антисъветизъм. Затова ДС агенти като Румен Воденичаров не допуснаха политическо представителство на българските мюсюлмани в СДС. Затова бе създадено ДПС, което се нуждаеше от националистическите организации като опонент, който да го легитимира. Националните интереси бяха изграждането на демократична и пазарна България извън орбитата на кагебистка Русия. Интересите на комунистическия елит бяха проруска олигархична България.

И така започна преходът, чиято същност бе трансформация на комунистическата политическа власт в икономическа. През този дълъг период ДС национализмът се поддържаше в латентно състояние, тъй като политическата система бе идеологически легитимирана като комунизъм/антикомунизъм, организационно реализирана като БСП/СДС.Двуликият синьо-червен Янус зачена и отгледа неразривно свързаните олигархия и мафия.

Когато тяхната власт бе утвърдена, дойде времето за ренесанс на национализма. Сега целта е овладяване и контрол на възникването на автентичен европейски национализъм, насочен срещу малобройния държавно-олигархичен европействащ елит. Необходимостта от това е ясно описана от Андрей Райчев, бивш съветник в отдел "Идеологически" на ЦК на БКП и настоящ таен съветник на вътрешния министър Румен Петков. На кръглата маса "Евровота и след това" той каза: "След периода на прехода в България сега ни очаква период на реакции от този преход. След посткомунизма, сега ни чака период на силно изразен национализъм... Ние живеем в средата на една нормална, типична, със своите отделни характеристики, европейска съдба", т.е. България не е изключение от съдбата на останалите посткомунистически държави в Европа. Според него в този контекст, след края на прехода е съвсем нормално да има реакции: "Не може да няма реакция от страна на милионите български граждани, забити в най-ниските социални слоеве на обществото".

И подобно на идеологическата база на прехода - комунизъм-антикомунизъм, организационно реализирана като БСП-СДС, днешният национализъм също има две лица - държавно-патриотарското на Гоце и опозиционното на Сидеров.

Две лица на една и съща монета. Или по-скоро две части на едни клещи.

18 коментара:

Unknown каза...

Интересно.
Някой трябва да почне да дава гласност на тези факти.

Анонимен каза...

Много правдив и точен коментар, поздравления, Вени!

Анонимен каза...

Съвършено права сте! Не вярвам, обаче, че ще се преборим и ще успеем да преодолеем тази ситуация. Просто не забелязвам някой да се бори. Казването на истината е много важен принос, поздравявам ви!

dzver каза...

Не вярвах, че е възможно толкова много неща да не се знаят от целенасочено информиращ се антикомунист. Благодаря!

Прати материала си на про-анти и други медии от този род, това трябва да се знае. Поне от единицита като нас, които се интересуват.

Peter каза...

Ивайло не беше ли Иван?

Анонимен каза...

Много ми хареса статията. Ама имам един въпрос: сигурна ли си за Жорж? Тоест, човекът очевидно имаше някакви психични проблеми и лъжеше на кило, хич не ми изглеждаше като "сериозните" Първанов, Каракачанов, Воденичаров и сие. Бутафорен седеше някак...

Анонимен каза...

@Ангел, не бих го нарекъл коментар. По-скоро @Вени е синтезирала изнесеното по въпроса в различни медии.

Анонимен каза...

Като допълнение на статията да прибавим и движението Път към Европа на Петър-Емил Митев и Андрей Райчев, както и ГЕРБ на Бойко Борисов.

Анонимен каза...

Първанов не е бил депутат във ВНС, само кандидат ...

Анонимен каза...

На мене Гоце ми стои много по-бутафорен от Жорж.. Всичките ми стоят бутафорно....
SY, Victor

Hellen каза...

Здравей,

Бих искала да коментирам по-подробно, но вероятно ще го направя като отделен собствен пост. Това, което бих искала да попитам веднага обаче е, твърдението че Иван Михайлов е работил за ДС почива ли на някакви други основания освен изявлението на бившя съветник на Тодор Живков и доколко исторически достоверно го прави това?

Петър каза...

Първо, искрени поздравления за Вени. За жалост това е истинското лице на българския партиен национализъм. Жалкото е, че много искрени родолюбци падат в лапите на тези партии. Но в крайна сметка нали това е целта?

До Frostie : За жалост наистина Иван Михайлов е имал връзки с ДС в късния етап от живота си. Това го заяви и негов близък приятел, свещеник от Ватикана. Не става обаче въпрос за някакво участие в активни мероприятия. Знаете, че в един момент българските комунисти стават много активни по македонския въпрос и тогава се сещат за Иван Михайлов. Той отказва да им сътрудничи, но приема пари от тях, за да може да финансира дейността си в емиграция. Времената и обстоятелствата са били такива, че не мисля, че можем да го съдим.

Анонимен каза...

Поздравления за публикацията. Аз въпреки че не се интересувам особено от политика го изчетох до края. И възникнаха следните въпроси:
- Има ли някой, който не е бил агент?
- Вече 10 години се говори за досиета. Кога ще се изнесе всичко в интернет и да стане ясно кой-кого.

В каква държава живеем само...

Анонимен каза...

Съжелявам, че късно прочетох тази синтезирана статия за посткомунистическия политически нацонализъм.
Добра статия , която може да стане канава за едно по-задълбочено проучване.

Unknown каза...

Българският псевдонационализъм днес има лицето на Бойко Борисов. Неслучайно той така остро се изказва срещу Аамет (турците така му викат на Доган). Но това е само за будалите. За съжаление привържениците на национализма у нас се оказват главно будали, които дават доверието си на подставени лица. Какъвто е и бат'Бойко.

Националист каза...

Поздравления, страхотна статия, много точна и вярна. Някой дребни детайли и дребни изводи ви се губят в грешна посока, но като цяло нещата са точно такива, за съжаление.

Анонимен каза...

Бай Оня:
Има голяма разлика между истинския, трезвномислещ, практичен национализъм, като на Виктор Орбан, и патриотарско-фанфаронско-комплексарския показен псевдонационализъм, типичен за масите и добре дирижиран от политически играчи, като Сидеров и Каракачанов, или откачени псевдоучени като Павел Сепафимов-Спараток и Цветан Гайд/аров (тракоидиотите). За първият тип, в България няма условия да възникне, защото няма негов носител, национално отговорна интелигенция, средна класа, а вторият много лесно се провокира у една обезверена и разочарована от всички и от всичко маса. Замислете се как Хитлер спечели толкова много поддръжници! Към втория тип псевдонационализъм, винаги се присъединяват и много криминални елементи, напр. т.н. ултраси и футболни хулигани, разни престъпници и пр., тъй като под маската на "високопарните идеи" могат безнаказано да вършат престъпления и всякакви насилия!

Анонимен каза...

Бай Оня:
Национализмът, или по-точно по-неопределеното понятие "патриотизъм" е тънката струна, която политическите играчи с охота използват. Забележете как се развяват Ботев и Левски от всички. И никой не забелязва, че култът към тези две личности, всъщност е изцяло дело на социализма, тъй като им се преписваха социалистически идеи.
Днес България е тотално разделена. Виждаме все по-голяма маса от наивни русофило-съветофило-путинофили, с носталгия по социализма, които издигат слагачеството на Русия като висш патриотизъм, въпреки че Путин и Русия днес нямат нищо общо със социализма и по-скоро са връщане към старата Руска империя. Другата група е на патологичните русофоби, "западнеещи се" индивиди с ограниченото мислене на ранното СДС. Но вече Запада и САЩ изобщо нямат тая притегателна сила, както през 90-те год. Разочрованието от ЕС и НАТО е почти всеобщо. България става все по-ужасна, по-престъпна и по-бедна. Опитът на ГЕРБ да използва национализма в лицето на Атака, ВМРО и НФСБ, се провали, и тези партийки при следващите избори няма да влязат в говорилнята наречена парламент. Предполагам че другата сила която остана БСП, също ще се опита да яхне русофило-патриотарите и да ги използва. На следващите избори, просто няма за кой да се гласува и това е ярко доказателство за пълната непригодност на т.нар. "демокрация" за България. Партиите са престъпни групи облечени в "легитимност" и обслужващи олигархичните кръгове. Българската агония ще продължава, докато се срине цялото Европейско статукво и най-накрая формата на управление наречена "демокрация" бъде изхвърлена на бунището на историята, защото тя деградира изцяло и в т.нар. Запад.