събота, 22 октомври 2005 г.

Look At Yourself



Търсех лириката на последния албум на After Forever - Remagine, и попаднах на една прекрасна рецензия за Look At Yourself на Uriah Heep. Неизбежно беше да си го пусна. Освен безспорна класика, той ми е любим и по особен начин свързан със спомените от времето, когато започнах да се осъзнавам като самостоятелен човек. Мисля, че за мнозина от моето поколение Юрая са знакова група. Чух ги за първи път в 7-ми клас, въртяхме ги по купони през цялата гимназия. Тогава почти нямаше дискотеки, личните касетофони бяха лукс. Западната музика не беше забранена, но имаше полулегален статус. Не се пускаше по радиото, не се свиреше по заведения, албуми се намираха трудно, презаписвахме презаписвани многократно касети, докато качеството стане безобразно. Юрая за нас беше не само символ на това, че имаме свой живот и свои ценности, различни от тези на родителите ни (защото те не харесваха и не слушаха такава музика). Музиката на Юрая носеше дъха на един друг свят, на свобода, на непокорство, на бунт. Разбира се, не само никой не говореше за социализъм, за демокрация и за движение от едното към другото - никой не си го и мислеше. Максимумът, който малцина от нас си мислеха, беше, че има алтернатива на света, в който живеем. Но и тези, които си го мислехме, знаехме, че алтернативата беше такава само за тези, които решат да я изберат, което освен че не бе лесно, бе и плашещо, особено на тази възраст.

Затова ми беше смешно, когато след Промяната през 89-та Щурците, Васко Кръпката и други родни имитации започнаха да заявяват, че едва ли не с музиката си са работели съзнателно против Системата. Господи... Аз, Кръпката, Киро Щуреца и изобщо всички не подозирахме и не смеехме да подозираме за Системата и края й. Андрей Райчев, когото оценявам като невероятен ум и невероятно не уважавам като човек, го каза прекрасно в едно есе преди години - "мислех, че живота ми ще мине под знака на Тодор Живков и Лили Иванова". Интересна посока за размисъл е, че тези два персонажа успешно надживяха (нямам предвид буквалния смисъл, разбира се) Промяната. Но това е друга тема.

Сега погледнах по нов начин, отвъд сантимента едноименното парче от култовия албум, по-точно текста му. Поиска ми се преди много години, когато ми е било много тежко и трудно, да беше имало някой, който да ми каже тези думи. Сега ми се иска да ги кажа на Авето. Защото е много по-леко, когато има от кого да ги чуеш, когато имаш нужда, отколкото да дочакаш момента, в който ще си способен да си ги кажеш сам.

Look At Yourself

I see you running
Don’t know what
You’re running from
Nobody’s coming
What’d you do that was so wrong

Look back and turn back
Look at yourself
Don’t be afraid, just
Look at yourself

If you need assistance
Or if all you need is love
There’s no point in hiding
Tell me what you’re frightened of

You’ve got a friend, just
Look at yourself
Don’t be afraid, just
Look at yourself

1 коментар:

Анонимен каза...

mnogo mi haresa...i looked at myself...after a while..i was ok...
blagodaria ti ,skapa moia Veny!