събота, 31 март 2007 г.
Моралът и етиката се появяват при висшите примати
Сиреч не са изключително човешко достижение и не са фактор, конституиращ ни като човеци. Ясно верифициран чрез опити и наблюдения морал се проявава както при висшите примати, така и при макаците.
Като добавим тук отдавна установенито умение да изработват и ползват оръдия на труда; а също така езиковите им способности - които при лабораторни условия показват, че те могат да формират понятия и да боравят успешно с тях, висва въпросът:
С какво ние, човеците, сме по-различни от висшите маймуни? Или по-висши?
Отговорът, до който досега са стигнали антрополозите, е религията. Никакъв подобен зачатък на поведение не се наблюдава при висшите маймуни.
А на мен тук ми идва въпросът: Какво е религията? Резултат на невежство, предразсъдъци и прочие - или нещо, конституиращо ни като хора? Ако е така, случайно лои е? Сещам се за мнозинството квантови физици, които са били дълбоко вярващи. Случайно?
Религия не значи християнство в различните му конфесиии - католицизъм, православие, протестански изповедания; ислям; будизъм; индуизъм etc. Религия значи да знаеш и да усещаш един всеобемащ дух, който движи всичко, но това не значи, че снема отговорността от теб за собствените ти действия. Толкова си по-изпълнен с удовлотворение и радост от живота си, колкото повече усещаш, че усещаш и се движиш в ритъма на този дух. Не да ти диктува, а благодарение на ритъма, който те пронизва изцяло, ти получаваш абсолютната свобода.
Като добавим тук отдавна установенито умение да изработват и ползват оръдия на труда; а също така езиковите им способности - които при лабораторни условия показват, че те могат да формират понятия и да боравят успешно с тях, висва въпросът:
С какво ние, човеците, сме по-различни от висшите маймуни? Или по-висши?
Отговорът, до който досега са стигнали антрополозите, е религията. Никакъв подобен зачатък на поведение не се наблюдава при висшите маймуни.
А на мен тук ми идва въпросът: Какво е религията? Резултат на невежство, предразсъдъци и прочие - или нещо, конституиращо ни като хора? Ако е така, случайно лои е? Сещам се за мнозинството квантови физици, които са били дълбоко вярващи. Случайно?
Религия не значи християнство в различните му конфесиии - католицизъм, православие, протестански изповедания; ислям; будизъм; индуизъм etc. Религия значи да знаеш и да усещаш един всеобемащ дух, който движи всичко, но това не значи, че снема отговорността от теб за собствените ти действия. Толкова си по-изпълнен с удовлотворение и радост от живота си, колкото повече усещаш, че усещаш и се движиш в ритъма на този дух. Не да ти диктува, а благодарение на ритъма, който те пронизва изцяло, ти получаваш абсолютната свобода.
Империята САЩ обръща оръжията срещу гражданите си
Paul Craig Roberts*През последните години при своите акции американската полиция е използвала помощта на специализирани отряди (SWAT teams) средно около 40 000 пъти годишно
Да сте чували през миналата година за поне 110 терористични акта на ден? Не! Тогава къде са били използвани тези отряди? Оказва се, че в повечето случаи те изпълняват заповеди за рутинно задържане на хора, които не представляват реална опасност нито за полицията, нито за гражданите.
Докладът на Радлек Балко „Повече от необходимото: възходът на военизираните полицейски акции в Америка“ (Overkill: The Rise of Paramilitary Police Raids in America) разказва за тенденцията специализираните отряди, някога използвани само за изключително опасни ситуации (най-вече при задържане на заложници и то от въоръжени престъпници), днес се използват все повече за изпълнение на рутинни полицейски задължения. Статистиката показва, че в 75 - 80% от случаите, когато те участват в акция, не е налице сериозна заплаха.
Не е малък процентът на случаите, при които специализираните отряди са влизали на грешни адреси, като са причинявали смърт или други наранявания на абсолютно невинни хора. Има и случаи, в които при тези акции по време на суматохата, която следва внезапното нахлуване и използваните сълзотворни гранати, полицаите се нараняват едни други.
Употребата на военизирани полицейски части започва в Лос Анджелис през 60-те години на ХХ в. Военизирането на местните полицейски власти обаче е в истински разцвет по времето на президента Роналд Рейгън. Тогава по време на „войната срещу наркотрафика“, започната от правосъдния секретар Ед Мийс, е издадена директива, според която наркотиците трябва да бъдат разглеждани като заплаха за националната сигурност на страната. През 1988 г. Конгресът нарежда на Националната гвардия да се включи в акции на американска територия, свързани с „войната с дрогата“. През 1994 г. Министерството на отбраната издава меморандум, позволяващ трансфера на военна съоръжения и технологии от армията към щатската и местната полиция. Конгресът създава „програма за улесняване предаването на военни съоръжения към цивилните полицейски части“.
Днес 17 000 полицейски поделения притежават екипировка като хеликоптери "Блекхоук", картечници, гранатохвъргачки, стенобойни машини, експлозиви, химически спрейове, защитни жилетки, уреди за нощно виждане, а дори и танкове. През 1999 бившият шеф на полицията на Ню Хейвън заявява пред в. "Ню Йорк таймс", че е имал възможност да поръчва "танкове, базуки и въобще всичко, което пожелаех“. В доклада на Балко се дава пример, че през 1997 г. полицейските подразделения са получили около 1 200 000 единици военна екипировка.
Така, екипирани по стандартите на американската армия, към настоящия момент полицейските части се обучават не да „противодействат на престъпността, а да я изпепеляват“, както казва Лорънс Корб, министър на отбраната при Рейгън.
Специализираните отряди получават сериозна финансова подкрепа по програми на фонда за подпомагане на правосъдието. По тези програми, между отделните щати се разпределят федералните средства за борба с дрогите. Балко обяснява, че от своя страна „щатите разпределят тези пари на местните полицейски подразделения на база на извършените конкретни арести свързани с наркотици“.
Финансирането по този начин води до необходимост от драстично увеличение на арестите за всяка местна полиция и предвид факта, че специализираните отряди по замисъл действат сравнително рядко, местните полицейски шефове ги хвърлят в борбата с наркотиците - и дори ги използват при арестите на потребители на наркотици.
Тези арести се извършват чрез щурмуване на домовете, често през нощта, докато хората спят. Ползват се гранати със сълзотворен газ и други подобни средства. Голяма част от информаторите на полицията често дават произволни имена и адреси. В доклада си Балко посочва 135 нещастни случая, причина за които са неточно посочени адреси.
Членовете на специализираните отряди практически не носят отговорност за нещастните случаи, включително и тези, при които е използвана прекомерна сила. Известен е случаят в Албакърки, където големият брой полицейски убийства накара общината да назначи криминалиста Сам Уолкър, която да извърши проверка на използваните тактики. В изготвения доклад Уолкър установява, че убийствата „са схематично заложени“, тъй като отрядите „имат организационна култура, която ги води към ескалиране на ситуациите, а не към тяхното успокояване“.
В доклад, който изготвихме заедно с Лорънс Стратън, бе посочено, че една от най-корупционните практики в системата на наказателното правосъдие в САЩ, е заплащането на информатори срещу посочване на заподозрени. През 1995 г. всекидневникът "Бостън глоуб" публикува разследване за хора, които се препитават като полицейски информатори. Те практически създават заподозрян, като продават малко количество марихуана на определено лице, а по-късно съобщават на полицията. Според статистическите данни, 87% от проведените акции срещу разпространението на наркотици в Райлей-Дърам са базирани на информация, подадена от полицейски източници.
Не са редки случаите, когато самите полицейски информатори са дилъри на дрога, като чрез сътрудничеството с полицията едновременно отбягват ареста и премахват конкуренцията си.
Изследвайки плачевната ситуация, "Нашънал Лоу джърнал" стига до извода, че „престъпниците са превърнати в инструмент за налагане на закона, а държавните органи са превърнати в техни съучастници“.
Балко вярва, че проблемът може да се намали, ако съдиите влагат повече старание в изследването на източника на информация, преди да дадат разрешение за извършването на тези акции. Ако съдиите вършат съвестно своята работа, броят на невинни жертви при операции на специализираните отряди би се намалил значително. Въпреки това, докато продължава „войната срещу наркотиците“ и докато от нейните резултати зависи разпределението на финансите между отделните полицейски структури, американските граждани ще продължат да бъдат тероризирани от собствената си полиция, обилно заредена с оръжие и функционираща с военен манталитет.
* Paul Craig Roberts - икономист, работил като помощник секретар на Националната банка по време на управлението на Рейгън. Работил като редактор и колонист в "Уолстрийт джърнъл" и "Бизнес уийк".
четвъртък, 29 март 2007 г.
вторник, 27 март 2007 г.
Утре - протест срещу избиването на бездомните кучета
Съжалявам че пиша в последния момент, но сега научих. Утре, 27 март в 11 часа в градинката на "Пирогов" пред рибния ресторант ще има протест срещу избиването на бездомните кучета.
Побърканият Байчев (шеф на Ветеринарната служба) е дал на прокуратурата фирма
"Екоравновесие" с цел бездомчните кучета вместо да се кастрират, в
приютите да се избиват. Наричам го "побъркан", защото същият преди време подписа обратно становище - че избиването не е ефикасно. В парламента мина на първо четене Законът за защита на животните, който забранява избиването на кучета, но Байчев иска в последния момент да направи мизерии. Софиянски изби 70000 кучета без ефект, а откакто "Екоравновесие" и още две организации кастрират кучета, има ефект.
Подробности за двата метода и резултатите им
Побърканият Байчев (шеф на Ветеринарната служба) е дал на прокуратурата фирма
"Екоравновесие" с цел бездомчните кучета вместо да се кастрират, в
приютите да се избиват. Наричам го "побъркан", защото същият преди време подписа обратно становище - че избиването не е ефикасно. В парламента мина на първо четене Законът за защита на животните, който забранява избиването на кучета, но Байчев иска в последния момент да направи мизерии. Софиянски изби 70000 кучета без ефект, а откакто "Екоравновесие" и още две организации кастрират кучета, има ефект.
Подробности за двата метода и резултатите им
неделя, 25 март 2007 г.
Хаймани и ангели
Част от текста на Григор за митинга за свобода на Интернет , който ми изпълни душата. Григор е истински писач, по душа писач:
"И за друго бях любопитен - колко от хората са дошли там, за да защитят свободата си в нета, и колко, за да не спира кранчето за филми и музика на аванта. Обикалях, надавах ухо, говорех си със случайни хора, разпитвах. Резултатът ме въодушеви доста - поне към една трета бяха дошли не за авантата, а за свободата!
Може би ви е смешно, че се радвам на една трета. Сигурно сте уверени, че една борба е свята, когато и последният воин в редиците й е кристален ангел. Да, наистина би било чудесно да е така. Точно както би било чудесно светът да е съвършен. Но той не е. Разполагаме с каквото имаме; изборът е не между това или перфектното, а между това или нищо.
Изобщо, цялата история на България е такава. Открай време тук свестните и умни хора са се крили под миндера, и са се борели на думи под юргана, а нещата са ги оправяли лудите глави, авантюристите и хайманите. Писал съм го тук неведнъж - в своите “Записки по българските въстания” Захари Стоянов описва възрожденците и апостолите ни каквито са си били. Страхливият Волов, щуроглавият и избухлив маниак Бенковски, мързеливците-апостоли на други революционни окръзи. Десетките смелчаци на думи на Оборище, но първи страхливци, като се дойде до схватка. Отрядите, съставени предимно от утайката на местното общество, а често и от обикновени престъпници… И след това пише: “Те, и никой друг, умиха лицето на България, когато умните и свестните се криха…”
Да беше само Априлското въстание! Славният Раковски - не само нереален мечтател, но и достоен прототип за Остап Бендер. Хайдутите - девет десети от тях най-обикновени обирджии. “Героят” Иван Шишман, позволил на смешната тогава като размери и ресурси османска държавица да настрои повечето му боляри срещу него, и да го победи чрез техните мечове. Иван Асен, управлявал с хитрост, вероломство и чужди наемници. Калоян, провъзгласил се гордо за “ромеоубиец” и “отмъстител заради Самуила”. Самуил пък - принудил със сила законния български цар Роман да му отстъпи престола си официално. Симеон - пръв колач на ромейски пленници. Крум - узурпатор на властта… Накъдето се обърнеш из българската история - хора, от които смърди.
Но монетата никога няма само една страна. Без мошеника и авантюрист Раковски идеята за свобода на България можеше и изобщо да не пламне. Без хайдутите щяхме доста по-малко да сме останали българи отсега. Иван Шишман загуби войната срещу Баязид, но остана в легендите и песните. Иван Асен съвзе българската държава така, че трябваше сто години след него да я съсипват, за да падне. Калоян пръв в Европа разгроми цвета на европейското войнство - рицарите. Самуил, оставен почти без ресурси в България, разгромена от силна Византия и атакувалата ни в гръб Киевска Рус, не успява да опази страната ни единствено от предателите. Защо Симеон е наречен Велики, надали е нужно да припомням. Че Крум утрои България и като територия, и като власт, и като сила - също.
Особено показателно е българското опълчение в Освободителната война. Съставено е не толкова от патриоти, колкото от авантюристи и дребни престъпници, останали без друга прехрана. Бива смятано, и с право, от всички руски командири не толкова за армия, колкото за случаен башибозук. А на Шипка то спечели ключовото сражение в цялата война, срещу редовна армия, превъзхождаща го над десет пъти като брой и вероятно над сто пъти като въоръжение… Ако не сте били на Шипка, идете. Там няма страховити урви, като по картините и филмите. Позагладени, никак не трудни за превземане върхове… Днешната гордост с опълчението на нас, умните и свестните (да кажем), е плесникът, който най-обикновените хорица от това опълчение ни лепват. Защото те са воювали, докато тези като нас тогава са се крили под миндера.
(Да, знам за Левски. Но той е изключение. Малко народи имат в историята си дори един такъв… Да не задълбавам - темата е огромна.)
Та, една трета никак не е малко - обикновено свестните и умните са далеч по-малко, ако изобщо ги има. Ако не са под миндера… Днес поне някои не бяха. И днес лицето на България пред свободата беше умито и от много от тях."
"И за друго бях любопитен - колко от хората са дошли там, за да защитят свободата си в нета, и колко, за да не спира кранчето за филми и музика на аванта. Обикалях, надавах ухо, говорех си със случайни хора, разпитвах. Резултатът ме въодушеви доста - поне към една трета бяха дошли не за авантата, а за свободата!
Може би ви е смешно, че се радвам на една трета. Сигурно сте уверени, че една борба е свята, когато и последният воин в редиците й е кристален ангел. Да, наистина би било чудесно да е така. Точно както би било чудесно светът да е съвършен. Но той не е. Разполагаме с каквото имаме; изборът е не между това или перфектното, а между това или нищо.
Изобщо, цялата история на България е такава. Открай време тук свестните и умни хора са се крили под миндера, и са се борели на думи под юргана, а нещата са ги оправяли лудите глави, авантюристите и хайманите. Писал съм го тук неведнъж - в своите “Записки по българските въстания” Захари Стоянов описва възрожденците и апостолите ни каквито са си били. Страхливият Волов, щуроглавият и избухлив маниак Бенковски, мързеливците-апостоли на други революционни окръзи. Десетките смелчаци на думи на Оборище, но първи страхливци, като се дойде до схватка. Отрядите, съставени предимно от утайката на местното общество, а често и от обикновени престъпници… И след това пише: “Те, и никой друг, умиха лицето на България, когато умните и свестните се криха…”
Да беше само Априлското въстание! Славният Раковски - не само нереален мечтател, но и достоен прототип за Остап Бендер. Хайдутите - девет десети от тях най-обикновени обирджии. “Героят” Иван Шишман, позволил на смешната тогава като размери и ресурси османска държавица да настрои повечето му боляри срещу него, и да го победи чрез техните мечове. Иван Асен, управлявал с хитрост, вероломство и чужди наемници. Калоян, провъзгласил се гордо за “ромеоубиец” и “отмъстител заради Самуила”. Самуил пък - принудил със сила законния български цар Роман да му отстъпи престола си официално. Симеон - пръв колач на ромейски пленници. Крум - узурпатор на властта… Накъдето се обърнеш из българската история - хора, от които смърди.
Но монетата никога няма само една страна. Без мошеника и авантюрист Раковски идеята за свобода на България можеше и изобщо да не пламне. Без хайдутите щяхме доста по-малко да сме останали българи отсега. Иван Шишман загуби войната срещу Баязид, но остана в легендите и песните. Иван Асен съвзе българската държава така, че трябваше сто години след него да я съсипват, за да падне. Калоян пръв в Европа разгроми цвета на европейското войнство - рицарите. Самуил, оставен почти без ресурси в България, разгромена от силна Византия и атакувалата ни в гръб Киевска Рус, не успява да опази страната ни единствено от предателите. Защо Симеон е наречен Велики, надали е нужно да припомням. Че Крум утрои България и като територия, и като власт, и като сила - също.
Особено показателно е българското опълчение в Освободителната война. Съставено е не толкова от патриоти, колкото от авантюристи и дребни престъпници, останали без друга прехрана. Бива смятано, и с право, от всички руски командири не толкова за армия, колкото за случаен башибозук. А на Шипка то спечели ключовото сражение в цялата война, срещу редовна армия, превъзхождаща го над десет пъти като брой и вероятно над сто пъти като въоръжение… Ако не сте били на Шипка, идете. Там няма страховити урви, като по картините и филмите. Позагладени, никак не трудни за превземане върхове… Днешната гордост с опълчението на нас, умните и свестните (да кажем), е плесникът, който най-обикновените хорица от това опълчение ни лепват. Защото те са воювали, докато тези като нас тогава са се крили под миндера.
(Да, знам за Левски. Но той е изключение. Малко народи имат в историята си дори един такъв… Да не задълбавам - темата е огромна.)
Та, една трета никак не е малко - обикновено свестните и умните са далеч по-малко, ако изобщо ги има. Ако не са под миндера… Днес поне някои не бяха. И днес лицето на България пред свободата беше умито и от много от тях."
събота, 24 март 2007 г.
Гюро Михайлов - лошо ли е?
Ангел Грънчаров ме нарече "Гюро Михайлов в блогосферата". Но вероятно не знае кой е и какво е направил Гюро Михайлов. За грънчаровци обяснявам:
Безсмъртният часови 125 години без смяна
Съвсем тихо, без да бъде разгласена, почти забравена от обществото се задава годишнината от един войнишки подвиг, който българинът вече век и четвърт (1880-2005) помни и споменава. В паметта на българското племе това събитие се е съхранило оголено, лишено от подробности, то е станало нарицателно за мъжество, безстрашие и вярност към отечеството. Оспорван и възвеличаван, младият редник от Първа пловдивска пехотна дружина Гюро Михайлов е изрязан в съзнанието на поколенията до днес като образ на непоколебимия, неустрашим, несломим воин, поставил дълга и честта по-високо от живота. Мъжете от тези поколения неведнъж през миналия век е трябвало да се премерят с него и неведнъж са се доближавали по мъжество и саможертва.
Много от думите, които вече век и четвърт се употребяват за него, младият воин може би не е и знаел. Но той е знаел как трябва да постъпва един българин, един войник, един мъж. Тези правила са му били преподадени в онова жестоко време в неговия дом, в неговата част. Той е раснал в години на велики събития, в бунтовното Средногорие, много от неговите командири са били априлци и опълченци патриотизма и саможертвата е вдишвал заедно с въздуха и добре е знаел цената на свободата. Той е бил готов за пламъците и за своя геройски час.
През цялото това столетие и четвърт подвигът му е бил оспорван и защо да го крием подиграван от лицемери и консуматори, от пресметливи и самодоволни глупаци. Тези хора са също наши сънародници. Безкористната, честна и безплатна жертва открай време е заплашвала самочувствието на онези, чиито ценности не включват високите добродетели на родолюбието. Такива хора е имало във всички епохи, днес те също ни заобикалят. Саможертвата на онзи млад, неопитен, но следващ своя дълг юнак, кой знае защо и днес ги засяга, та се чувстват длъжни да засвидетелстват своя присмех. А истината е проста: епичният му жест отрича техните практични правила, обезсмисля дребните им цели, смалява важните им пози. И верни на своята природа, и до днес бръщолевят нещо за това, дали е имало смисъл и дали е имало полза. (Да припомним, че тъй унизително се обсъждаше и гибелта на петимата от Кербала!) А саможертвата сама по себе си е смисъл и не е предназначена за полза, а за пример. Истинският войник разпознава дълга си по-добре от всеки друг. И величието е в изпълнението на дълга, а не в коментара към това.
Но така е в цялата човешка история. Едни избират пламъците като клада, на която да заявят своята истина. За други приложението на огъня е само да си приготвят вечеря.
Войничето от село Розовец, новобранецът с три месеца служба още в първия си караул влиза в именника на големите български мъже. Неговият подвиг отключва лавината от геройски дела, които неговите приемници ще извършат във войните за национално обединение. Не е случайно, че в края на последната, поручик Стратия Мазгалов и неговите войници ще изгорят в огъня на вражеските огнепръскачки в галериите под Скалистата височина при Добро поле..
Никой подвиг не остава без следа.
Дори ако следата е пламък...
Нощта на подвига
24 декември 1880 г. Часът беше около 10 и 30 минути през нощта. Току-що бях заспал и ме събудиха виковете “янгън вар” (пожар има) на сакаджиите (продавачите на вода), които тичаха по улиците с натоварени с пълни мехове с вода коне...
...Облякох се набързо, излязох на улицата и се отправих в същата посока. Гореше зданието на Щаба на милицията, намиращо се близо до конака...
Пристигнах на мястото на пожара. Цялото триетажно паянтово здание беше в пламъци. Грамадни огнени езици се подаваха от всички негови прозорци.
Градската пожарна команда бе пристигнала с една само ръчна помпа, но като видя, че е немислимо да се бори с това първобитно пожарогасително средство, ограничи се да пръска намиращото се от другата страна на улицата двуетажно здание, което беше почнало да пуши от силното нагряване.
Към 11 часа и 30 минути преди полунощ цялото горящо здание рухна. Узна се още тогава, че от намиращите се в него войници само двама могли да се спасят, като скочили на улицата от третия етаж, а останалите пет-шест человека загинали.
На следующия ден се назначи комисия със задача да изрови труповете им. В състава є влизах и аз, макар да служех тогава в Учебния батальон, когато другите членове на комисията, както и загиналите войници, бяха от 1-ва пловдивска дружина.
Първата работа на комисията бе да разпита хвърлилите се от третия етаж двама войници, които се намираха на лечение в Областната болница “Св. Пантелеймон”...
Били постоянни вестовои за ординарческа служба в Щаба на милицията. Във фаталната нощ спали в отредената за тях стая на третия етаж, на северната страна на зданието. По едно време усетили силен пушек, който почнал да ги задушава. Те веднага станали, излезли вън от стаята и видели, че стълбището, което води за втория етаж, е в пламъци. Тогава се спуснали да търсят място, за да се хвърлят долу, и попаднали в стаята, гдето бил паричният ковчег заедно с часовия Гюро Михайлов до него. Те му казали, че цялото здание гори, и го поканили да се спасява, като се спусне от прозореца на улицата заедно с тях.
Гюро Михайлов отговорил, че без разводящия не може да напусне поста си. Те му съобщили, че разводящият не може да дойде, защото стълбището и цялото здание са в пламъци, а може би и той сам да е вече загинал, но Гюро пак повторил, че без разводящия не може да напусне поста си. След тоя отговор, предполагайки, че пред явната смърт, която го застрашава, Гюро ще да се е умопобъркал, поискали насила да го вземат и спуснат през прозореца на улицата, но той насочил пушката си срещу тях и не ги допуснал да се доближат. При тая негова упоритост те го изоставили и се спуснали един след друг на улицата.
Разкопките за издирването на труповете на загиналите започнаха на 28 декември, когато огънят бе съвършено изгаснал. Най-напред се начена с разчистването на мястото, над което се намираше стаята с паричния ковчег. След непродължителна работа той бе открит, а до него трупът на Гюро Михайлов заедно с железните части на пушката му: обстоятелство, което свидетелстваше, че не се е отделил нито на крачка от ковчега и е умрял като герой мъченик на поста си.
На 30 януари петте трупа бяха погребани в градските гробища с военни почести от цялата 1-ва дружина и при присъствието на множество граждани.
Младите офицери в гарнизона събраха помежду си известна сума и дадоха едно представление в театър “Люксембург” в града, с която сума издигнаха на гроба един циментов блок, на който бяха написани техните имена. При освещаването на тоя блок казах няколко думи за значението на подвига на Гюро и за примера и назиданието за поколенията как трябва да се служи на родината.
Гюро Михайлов беше от пловдивските села на възраст около 21 години. Постъпил като новобранец в 1-ва пловдивска дружина заедно с другите новобранци на 15 септември 1880 г. На 24 декември бил назначен за първи път в караул. Значи служил всичко 3 месеца и 9 дни. Той не е давал клетва за вярна и предана служба, защото такава не съществуваше в милицията. Румелия бе автономна област, но подвластна на султана, и тоя последният се смяташе за върховен началник на нейните въоръжени сили. Следователно войниците трябваше да се кълнат за вярност и преданост на султана, а в милицията нямаше да се намери нито един българин офицер или войник, който да вдигне ръка и се закълне за вярна и предана служба на цариградския кръволок червения султан Абдул Хамид II.
Мисля, че някой ме нарича "Гюро Михайлов", е гордост за мен.
Безсмъртният часови 125 години без смяна
Съвсем тихо, без да бъде разгласена, почти забравена от обществото се задава годишнината от един войнишки подвиг, който българинът вече век и четвърт (1880-2005) помни и споменава. В паметта на българското племе това събитие се е съхранило оголено, лишено от подробности, то е станало нарицателно за мъжество, безстрашие и вярност към отечеството. Оспорван и възвеличаван, младият редник от Първа пловдивска пехотна дружина Гюро Михайлов е изрязан в съзнанието на поколенията до днес като образ на непоколебимия, неустрашим, несломим воин, поставил дълга и честта по-високо от живота. Мъжете от тези поколения неведнъж през миналия век е трябвало да се премерят с него и неведнъж са се доближавали по мъжество и саможертва.
Много от думите, които вече век и четвърт се употребяват за него, младият воин може би не е и знаел. Но той е знаел как трябва да постъпва един българин, един войник, един мъж. Тези правила са му били преподадени в онова жестоко време в неговия дом, в неговата част. Той е раснал в години на велики събития, в бунтовното Средногорие, много от неговите командири са били априлци и опълченци патриотизма и саможертвата е вдишвал заедно с въздуха и добре е знаел цената на свободата. Той е бил готов за пламъците и за своя геройски час.
През цялото това столетие и четвърт подвигът му е бил оспорван и защо да го крием подиграван от лицемери и консуматори, от пресметливи и самодоволни глупаци. Тези хора са също наши сънародници. Безкористната, честна и безплатна жертва открай време е заплашвала самочувствието на онези, чиито ценности не включват високите добродетели на родолюбието. Такива хора е имало във всички епохи, днес те също ни заобикалят. Саможертвата на онзи млад, неопитен, но следващ своя дълг юнак, кой знае защо и днес ги засяга, та се чувстват длъжни да засвидетелстват своя присмех. А истината е проста: епичният му жест отрича техните практични правила, обезсмисля дребните им цели, смалява важните им пози. И верни на своята природа, и до днес бръщолевят нещо за това, дали е имало смисъл и дали е имало полза. (Да припомним, че тъй унизително се обсъждаше и гибелта на петимата от Кербала!) А саможертвата сама по себе си е смисъл и не е предназначена за полза, а за пример. Истинският войник разпознава дълга си по-добре от всеки друг. И величието е в изпълнението на дълга, а не в коментара към това.
Но така е в цялата човешка история. Едни избират пламъците като клада, на която да заявят своята истина. За други приложението на огъня е само да си приготвят вечеря.
Войничето от село Розовец, новобранецът с три месеца служба още в първия си караул влиза в именника на големите български мъже. Неговият подвиг отключва лавината от геройски дела, които неговите приемници ще извършат във войните за национално обединение. Не е случайно, че в края на последната, поручик Стратия Мазгалов и неговите войници ще изгорят в огъня на вражеските огнепръскачки в галериите под Скалистата височина при Добро поле..
Никой подвиг не остава без следа.
Дори ако следата е пламък...
Нощта на подвига
24 декември 1880 г. Часът беше около 10 и 30 минути през нощта. Току-що бях заспал и ме събудиха виковете “янгън вар” (пожар има) на сакаджиите (продавачите на вода), които тичаха по улиците с натоварени с пълни мехове с вода коне...
...Облякох се набързо, излязох на улицата и се отправих в същата посока. Гореше зданието на Щаба на милицията, намиращо се близо до конака...
Пристигнах на мястото на пожара. Цялото триетажно паянтово здание беше в пламъци. Грамадни огнени езици се подаваха от всички негови прозорци.
Градската пожарна команда бе пристигнала с една само ръчна помпа, но като видя, че е немислимо да се бори с това първобитно пожарогасително средство, ограничи се да пръска намиращото се от другата страна на улицата двуетажно здание, което беше почнало да пуши от силното нагряване.
Към 11 часа и 30 минути преди полунощ цялото горящо здание рухна. Узна се още тогава, че от намиращите се в него войници само двама могли да се спасят, като скочили на улицата от третия етаж, а останалите пет-шест человека загинали.
На следующия ден се назначи комисия със задача да изрови труповете им. В състава є влизах и аз, макар да служех тогава в Учебния батальон, когато другите членове на комисията, както и загиналите войници, бяха от 1-ва пловдивска дружина.
Първата работа на комисията бе да разпита хвърлилите се от третия етаж двама войници, които се намираха на лечение в Областната болница “Св. Пантелеймон”...
Били постоянни вестовои за ординарческа служба в Щаба на милицията. Във фаталната нощ спали в отредената за тях стая на третия етаж, на северната страна на зданието. По едно време усетили силен пушек, който почнал да ги задушава. Те веднага станали, излезли вън от стаята и видели, че стълбището, което води за втория етаж, е в пламъци. Тогава се спуснали да търсят място, за да се хвърлят долу, и попаднали в стаята, гдето бил паричният ковчег заедно с часовия Гюро Михайлов до него. Те му казали, че цялото здание гори, и го поканили да се спасява, като се спусне от прозореца на улицата заедно с тях.
Гюро Михайлов отговорил, че без разводящия не може да напусне поста си. Те му съобщили, че разводящият не може да дойде, защото стълбището и цялото здание са в пламъци, а може би и той сам да е вече загинал, но Гюро пак повторил, че без разводящия не може да напусне поста си. След тоя отговор, предполагайки, че пред явната смърт, която го застрашава, Гюро ще да се е умопобъркал, поискали насила да го вземат и спуснат през прозореца на улицата, но той насочил пушката си срещу тях и не ги допуснал да се доближат. При тая негова упоритост те го изоставили и се спуснали един след друг на улицата.
Разкопките за издирването на труповете на загиналите започнаха на 28 декември, когато огънят бе съвършено изгаснал. Най-напред се начена с разчистването на мястото, над което се намираше стаята с паричния ковчег. След непродължителна работа той бе открит, а до него трупът на Гюро Михайлов заедно с железните части на пушката му: обстоятелство, което свидетелстваше, че не се е отделил нито на крачка от ковчега и е умрял като герой мъченик на поста си.
На 30 януари петте трупа бяха погребани в градските гробища с военни почести от цялата 1-ва дружина и при присъствието на множество граждани.
Младите офицери в гарнизона събраха помежду си известна сума и дадоха едно представление в театър “Люксембург” в града, с която сума издигнаха на гроба един циментов блок, на който бяха написани техните имена. При освещаването на тоя блок казах няколко думи за значението на подвига на Гюро и за примера и назиданието за поколенията как трябва да се служи на родината.
Гюро Михайлов беше от пловдивските села на възраст около 21 години. Постъпил като новобранец в 1-ва пловдивска дружина заедно с другите новобранци на 15 септември 1880 г. На 24 декември бил назначен за първи път в караул. Значи служил всичко 3 месеца и 9 дни. Той не е давал клетва за вярна и предана служба, защото такава не съществуваше в милицията. Румелия бе автономна област, но подвластна на султана, и тоя последният се смяташе за върховен началник на нейните въоръжени сили. Следователно войниците трябваше да се кълнат за вярност и преданост на султана, а в милицията нямаше да се намери нито един българин офицер или войник, който да вдигне ръка и се закълне за вярна и предана служба на цариградския кръволок червения султан Абдул Хамид II.
Мисля, че някой ме нарича "Гюро Михайлов", е гордост за мен.
Митингът за свобода на Интернет - полуфоторепортаж
Два часа нямаше ток - защо ли? - и от снимките преди това ми паднаха батериите. Затовяа е полурепортаж - докато имах батерии.
Декларация на независимостта на Киберпространството
Намерих го в нета, и, мисля, неслучайно:
Декларация на независимостта на Киберпространството
Правителства на Индустриалния свят, вие, уморени гиганти от плът и стомана, аз идвам при вас от Киберпространството, новия дом на Съзнанието. В името на бъдещето моля вас, които имате само минало: оставете ни на мира. Вие сте излишни сред нас. Вие не притежавате върховната власт там, където се събираме ние.
Ние не сме избирали правителство и едва ли някога ще имаме такова, затова аз се обръщам към вас, без да имам голяма власт - не по-голяма от тази на самата свобода. Аз заявявам, че глобалното обществено пространство, което ние изграждаме, по самата си природа е свободно от тиранията, която вие се опитвате да ни наложите. Вие нямате нито моралното право да властвате над нас, нито методи на принуда, с които наистина да ни застрашите.
Правителствата получават властта си на основата на съгласието на управляваните.
Вие не сте искали и не сте получавали нашето съгласие. Вие не познавате нито нас, нито нашия свят. Киберпространството се намира извън вашите граници. Не мислете, че можете да го изграждате, както се изграждат заводи или жилищни квартали. Не можете. Киберпространството е естествено образувание и се разраства само чрез нашите съвместни действия.
Вие не участвате в нашето широко и обединяващо общуване, не вие създавате богатствата на нашите пазари. Вие не познавате нашата култура, нашата етика и онези наши неписани закони, които и сега осигуряват в нашето общество по-голям ред, отколкото реда, достижим чрез вашите наказания и забрани.
Заявявате, че ние имаме проблеми, които трябва да решавате вие, и използвате
това твърдение като претекст за нахлуване в нашите земи. Много от тези проблеми
не съществуват. Реалните конфликти и недостатъци ние ще открием и отстраним със
собствени средства. Ние установяваме наш Обществен Договор. Този начин на
управление ще работи според условията на нашия, а не на вашия свят. Нашият свят
е друг.
Киберпространството се състои от взаимодействия, отношения, от мисли, оформящи
вълнообразна шарка върху паяжината на нашите комуникации. Нашият свят е
едновременно навсякъде и никъде, и не е там, където живеят нашите тела.
Ние сътворяваме свят, в който могат да влязат всички, без привилегии и дискриминация, независимо от цвета на кожата, икономическата или военна мощ или място на раждане.
Ние сътворяваме свят, в който всеки и навсякъде може да изказва мнението си, колкото и екстравагантно да е то, без да изпитва страх, че ще бъде принуден да мълчи или да се съгласява с мнението на мнозинството.
Вашите понятия и концепции за собственост, изразяване, личност, придвижване, контекст са неприложими за нас. Те се основават на материални понятия. Тук материя няма.
Нашите същности нямат тела, затова за разлика от вас ние не можем да достигнем
ред чрез физическа принуда. Ние вярваме, че нашият ред, основан на етика, осъзнат личен интерес и общото благо, ще бъде ефективен. Нашите личности са под вашето влияние в много области. Единственият закон, признат във всички сфери, е Златното правило. Ние се опитваме да търсим собствени решения на тази основа. Но не можем да приемем решенията, които вие ни налагате.
Сега вие създадохте в Съединените Щати закон - Акт за реформата на телекомуникациите - който отрича вашата собствена Конституция и накърнява мечтите на Джеферсън, Уошингтън, Мил, Медисън, де Токуеуил, Бранидис. Тези мечти сега трябва отново да се родят в нас.
Вие се плашите от собствените си деца, защото те се чувстват като у дома си в
един свят, в който вие винаги ще бъдете имигранти. И защото се страхувате от
тях, вие прехвърляте своите родителски отговорности върху бюрократичния апарат.
В нашия свят всички чувства и изказвания, от най-низките до най-възвишените, са
части от едно цяло - от глобалния разговор в битове. Ние не можем да отделим
задушаващия въздух от онзи, който поддържа крилете.
В Китай, Германия, Франция, Русия, Сингапур, Италия, Съединените Щати вие се
опитвате да установите информационна карантина, за да предотвратите
разпространението на вируса на свободомислието, издигайки стени на границите на
Киберпространството. Тези мерки могат да задържат епидемията известно време, но
в свят, който скоро целият ще бъде обхванат от комуникационни средства, пренасящи битове, те няма да работят.
Вашата все по-изоставаща информационна индустрия иска да увековечи своето господство, налагайки закони - както в Америка, така и в други страни - постановяващи право на собственост върху самата реч. Тези закони гласят, че идеите са просто още един индустриален продукт, не по-благороден от чугунени отливки. В нашия свят обаче всичко, което може да създаде човешкият ум, може да се репродуцира и да се разпространява до безкрайност без никакво заплащане. Така мисълта може да се предава без вашите заводи.
Тези враждебни колониални мерки ни поставят в положението, в което са били преди време привържениците на свободата и самоопределението, принудени да отхвърлят авторитета на отдалечената и некомпетентна власт. Ние трябва да провъзгласим свободата на нашите виртуални същности от вашата власт, дори ако телата ни продължават да ви бъдат подвластни. Ние ще разпространим нашите "аз" из цялата планета така, че никой няма да може да арестува нашите мисли.
Ние ще сътворим в Киберпространството цивилизация на Съзнанието. Нека тя бъде по-човечна и честна, отколкото света, който е създаден досега под ваше ръководство.
Декларация на независимостта на Киберпространството
Правителства на Индустриалния свят, вие, уморени гиганти от плът и стомана, аз идвам при вас от Киберпространството, новия дом на Съзнанието. В името на бъдещето моля вас, които имате само минало: оставете ни на мира. Вие сте излишни сред нас. Вие не притежавате върховната власт там, където се събираме ние.
Ние не сме избирали правителство и едва ли някога ще имаме такова, затова аз се обръщам към вас, без да имам голяма власт - не по-голяма от тази на самата свобода. Аз заявявам, че глобалното обществено пространство, което ние изграждаме, по самата си природа е свободно от тиранията, която вие се опитвате да ни наложите. Вие нямате нито моралното право да властвате над нас, нито методи на принуда, с които наистина да ни застрашите.
Правителствата получават властта си на основата на съгласието на управляваните.
Вие не сте искали и не сте получавали нашето съгласие. Вие не познавате нито нас, нито нашия свят. Киберпространството се намира извън вашите граници. Не мислете, че можете да го изграждате, както се изграждат заводи или жилищни квартали. Не можете. Киберпространството е естествено образувание и се разраства само чрез нашите съвместни действия.
Вие не участвате в нашето широко и обединяващо общуване, не вие създавате богатствата на нашите пазари. Вие не познавате нашата култура, нашата етика и онези наши неписани закони, които и сега осигуряват в нашето общество по-голям ред, отколкото реда, достижим чрез вашите наказания и забрани.
Заявявате, че ние имаме проблеми, които трябва да решавате вие, и използвате
това твърдение като претекст за нахлуване в нашите земи. Много от тези проблеми
не съществуват. Реалните конфликти и недостатъци ние ще открием и отстраним със
собствени средства. Ние установяваме наш Обществен Договор. Този начин на
управление ще работи според условията на нашия, а не на вашия свят. Нашият свят
е друг.
Киберпространството се състои от взаимодействия, отношения, от мисли, оформящи
вълнообразна шарка върху паяжината на нашите комуникации. Нашият свят е
едновременно навсякъде и никъде, и не е там, където живеят нашите тела.
Ние сътворяваме свят, в който могат да влязат всички, без привилегии и дискриминация, независимо от цвета на кожата, икономическата или военна мощ или място на раждане.
Ние сътворяваме свят, в който всеки и навсякъде може да изказва мнението си, колкото и екстравагантно да е то, без да изпитва страх, че ще бъде принуден да мълчи или да се съгласява с мнението на мнозинството.
Вашите понятия и концепции за собственост, изразяване, личност, придвижване, контекст са неприложими за нас. Те се основават на материални понятия. Тук материя няма.
Нашите същности нямат тела, затова за разлика от вас ние не можем да достигнем
ред чрез физическа принуда. Ние вярваме, че нашият ред, основан на етика, осъзнат личен интерес и общото благо, ще бъде ефективен. Нашите личности са под вашето влияние в много области. Единственият закон, признат във всички сфери, е Златното правило. Ние се опитваме да търсим собствени решения на тази основа. Но не можем да приемем решенията, които вие ни налагате.
Сега вие създадохте в Съединените Щати закон - Акт за реформата на телекомуникациите - който отрича вашата собствена Конституция и накърнява мечтите на Джеферсън, Уошингтън, Мил, Медисън, де Токуеуил, Бранидис. Тези мечти сега трябва отново да се родят в нас.
Вие се плашите от собствените си деца, защото те се чувстват като у дома си в
един свят, в който вие винаги ще бъдете имигранти. И защото се страхувате от
тях, вие прехвърляте своите родителски отговорности върху бюрократичния апарат.
В нашия свят всички чувства и изказвания, от най-низките до най-възвишените, са
части от едно цяло - от глобалния разговор в битове. Ние не можем да отделим
задушаващия въздух от онзи, който поддържа крилете.
В Китай, Германия, Франция, Русия, Сингапур, Италия, Съединените Щати вие се
опитвате да установите информационна карантина, за да предотвратите
разпространението на вируса на свободомислието, издигайки стени на границите на
Киберпространството. Тези мерки могат да задържат епидемията известно време, но
в свят, който скоро целият ще бъде обхванат от комуникационни средства, пренасящи битове, те няма да работят.
Вашата все по-изоставаща информационна индустрия иска да увековечи своето господство, налагайки закони - както в Америка, така и в други страни - постановяващи право на собственост върху самата реч. Тези закони гласят, че идеите са просто още един индустриален продукт, не по-благороден от чугунени отливки. В нашия свят обаче всичко, което може да създаде човешкият ум, може да се репродуцира и да се разпространява до безкрайност без никакво заплащане. Така мисълта може да се предава без вашите заводи.
Тези враждебни колониални мерки ни поставят в положението, в което са били преди време привържениците на свободата и самоопределението, принудени да отхвърлят авторитета на отдалечената и некомпетентна власт. Ние трябва да провъзгласим свободата на нашите виртуални същности от вашата власт, дори ако телата ни продължават да ви бъдат подвластни. Ние ще разпространим нашите "аз" из цялата планета така, че никой няма да може да арестува нашите мисли.
Ние ще сътворим в Киберпространството цивилизация на Съзнанието. Нека тя бъде по-човечна и честна, отколкото света, който е създаден досега под ваше ръководство.
Продължават да убиват стара София
Разрушава се архитектурен паметник и символ на СофияРазрушава се архитектурен паметник и символ на София - ресторант "Ропотамо"
Който пътува всекидневно по Цариградско шосе е виждал приятния и отлично вписан силует на бившия ресторант "Ропотамо" на пътния възел на алея Яворов и Цариградско шосе (нито едното вече е алея, нито другото е шосе, ама така е приказката...)
Наслади му се за последно, защо сега ще му ебат мамата
Както забелязвате, това е отличен пример за архитектура от 60-те години (или ранните 70), идеално вписан в пейзажа. Мини-паркът, в който се намира заведението, го прави уникален за тази част на София - дава ти възможност да се насладиш на зеленина и спокойствие близо до едно от най-натоварените кръстовища в София. Отделно - това беше едно от малкото места в София, наистина решени градоустройствено - с пътния възел, зелените площи, локалните платна, и всичко както си трябва за един модерен град.
Между другото - в мрачните социалистически години, именно това място, с поглед към Витоша, беше един от рекламните лица на София - отворете някоя от редките туристически презентации на София от онова време...
Какво ни подготвят на мястото на този символ на София и архитектурно-градоустройствено бижу:
Подробности: при Комитата
Явор Колев пак се прави на Годзила
Бях се зарекла да не пиша за хлебарка или пеперуда-еднодневка, обаче искам да знаят тези, които са застрашени от него, какво им готви. Сиреч пак се възприемам като медиа, а не като личен дневник. В случая си струва. Според мен:
DaricNews.bg
23 март 2007 / 23:48
Всички собственици на сайтове, които на 18 декември миналата година сами са подписали протоколи за това, че ще закрият торент-секциите си, и все още не са го направили, ще бъдат задържани от полицията, обеща Явор Колев от Службата за борба с организираната престъпност.
Следващата седмица, по неговите думи, ще има "нови" събития и ще бъдат предупредени всички доставчици на интернет. Където има сървъри, сами да ги спрат и да свалят от тях пиратското съдържание, добави той.
DaricNews.bg
23 март 2007 / 23:48
Всички собственици на сайтове, които на 18 декември миналата година сами са подписали протоколи за това, че ще закрият торент-секциите си, и все още не са го направили, ще бъдат задържани от полицията, обеща Явор Колев от Службата за борба с организираната престъпност.
Следващата седмица, по неговите думи, ще има "нови" събития и ще бъдат предупредени всички доставчици на интернет. Където има сървъри, сами да ги спрат и да свалят от тях пиратското съдържание, добави той.
Аналитичният скалпел - "Апокалипсис...".и "Зен и...."
Мислех да пиша за поредната изцепка на Явор Колев от ГДБОП, но изведнъж прозрях, че не си струва. Той и тези като него са ефимерни - пеперуди-еднодневки или хлебарки. Не е честно към теб самия да влагаш мисъл и страст за тях.
И ще пиша за нещо, което според мен е твърде съществено - не само за мен, и не само за тези, които го възприемат - а изобщо е съществено. За аналитичния скалпел, който ни конституира като Homo Sapiens.
В началото на един мой любим филм - "Апокалипсис сега", задкадров глас четеше един стих:
I saw an worm
Who creeped along
The edge of a razor
Without getting cut
That's my dream
Thajt's my nightmare
Груб превод - слаба съм в английския - но този път знам, че улавям духа:
Видях червей
Който пълзеше
По острието на бръснач
Без да се срязва
Това е моя мечта
Това е мой кошмар
Когато четох "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", гледах "Апокалипсис..." и някак двете се сляха в едно прозрение - за човека като човек, кое прави човека човек - аналитичният скалпел. Това е основополагащо понятие за Пърсиг /авторът на "Зен..."/.
Четох книгата много размишляващо, но когато чух стиховете от началото на "Апокалипсис...", получих прозрението. Разбрах за какво говори Пърсиг в цялата книга.
Аналитичният скалпел е конституиращ човека като такъв. Без него не можем. Той нарязва на парчета истинския живот, за да го подреди в кутийки и чекмеджета, или по-изискано казано - в понятия, категории, системи, връзки и подобни логически конструкции. За да придобие сигурност, че контролира истинския живот.
Аналитичният скалпел е мисловният механизъм, който му позволява да прави това и му дава нужната му сигурност: "Щом съм обяснил нещо, значи имам власт над него" - това е същината и целта на аналитичния скалпел.
Както "Зен и..." разбива тази илюзия, така го прави и стихът от "Апокалипсис..." Червеят е човекът. Конотацията на думата "червей" е нещо убого, низко, недостойно, унизително. А е такъв именно защото пълзи по острието на бръснача. Той пълзи по острието на бръснача - бръсначът е аналитичният скалпел - без да губи цялостта си на червей. Но това значи освен друго и че си остава червей.. Но този път - да си червей, без да губиш целостта си на такъв, е илюзия. Последните два стиха я разкриват - да запазиш целостта си, следователно и същността си на червей - по този път, на върха на бръснача - е и мечта, и кошмар. Мечта - ако честно вярваш, че ще съумееш; кошмар - ако повярваш, че си съумял.
И ще пиша за нещо, което според мен е твърде съществено - не само за мен, и не само за тези, които го възприемат - а изобщо е съществено. За аналитичния скалпел, който ни конституира като Homo Sapiens.
В началото на един мой любим филм - "Апокалипсис сега", задкадров глас четеше един стих:
I saw an worm
Who creeped along
The edge of a razor
Without getting cut
That's my dream
Thajt's my nightmare
Груб превод - слаба съм в английския - но този път знам, че улавям духа:
Видях червей
Който пълзеше
По острието на бръснач
Без да се срязва
Това е моя мечта
Това е мой кошмар
Когато четох "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", гледах "Апокалипсис..." и някак двете се сляха в едно прозрение - за човека като човек, кое прави човека човек - аналитичният скалпел. Това е основополагащо понятие за Пърсиг /авторът на "Зен..."/.
Четох книгата много размишляващо, но когато чух стиховете от началото на "Апокалипсис...", получих прозрението. Разбрах за какво говори Пърсиг в цялата книга.
Аналитичният скалпел е конституиращ човека като такъв. Без него не можем. Той нарязва на парчета истинския живот, за да го подреди в кутийки и чекмеджета, или по-изискано казано - в понятия, категории, системи, връзки и подобни логически конструкции. За да придобие сигурност, че контролира истинския живот.
Аналитичният скалпел е мисловният механизъм, който му позволява да прави това и му дава нужната му сигурност: "Щом съм обяснил нещо, значи имам власт над него" - това е същината и целта на аналитичния скалпел.
Както "Зен и..." разбива тази илюзия, така го прави и стихът от "Апокалипсис..." Червеят е човекът. Конотацията на думата "червей" е нещо убого, низко, недостойно, унизително. А е такъв именно защото пълзи по острието на бръснача. Той пълзи по острието на бръснача - бръсначът е аналитичният скалпел - без да губи цялостта си на червей. Но това значи освен друго и че си остава червей.. Но този път - да си червей, без да губиш целостта си на такъв, е илюзия. Последните два стиха я разкриват - да запазиш целостта си, следователно и същността си на червей - по този път, на върха на бръснача - е и мечта, и кошмар. Мечта - ако честно вярваш, че ще съумееш; кошмар - ако повярваш, че си съумял.
петък, 23 март 2007 г.
Нели Огнянова за технологиите срещу правото
Пак пускам "чаршаф", защото интересната публикация на Нели Огнянова е в "Капитал", а не всеки го чете. А според мен не само интернет маниаците е полезно да знаят това, каето тя е написала, а и всички неизкушени от проблема. И пак да кажа - блоговете не са само място за поезия и лични вълнения. Те са медиа. В другите страни това вече се знае. Е, аз искам да правя това тук. Все някой трябва да започне.
Технологиите срещу правото
Допустими ли са технологиите за директна обмяна на файлове и филтрирането на интернет трафика от юридическа гледна точка
През миналата седмица се сблъскахме с юридически казус от нов тип: полицейски орган издаде акт за ограничаване на достъпа до определени интернет ресурси на основание на Закона за МВР.
Целият шум около кампанията срещу торентите и въобще р2р технологиите обаче има и образователни ефекти. Наистина, те не са централни, но имат значение, защото привличат вниманието и на нетехнологичните хора към проблеми, за които все повече ще се говори.
Ще започна с това: авторското право е важно, пиратството ограбва, ние обичаме нашите артисти и певци и ги подкрепяме. Но технологиите се развиват и правото трябва да отчита новата ситуация.
Не се носи отговорност
за създаване и разпространение на технологии, които имат законна употреба. Носи се отговорност за нарушаване на закона. За пръв път такова решение постанови американският съд преди 25 години, когато Холивуд поиска да се забранят технологии и стандарти за видеозаписващи устройства на "Сони".
Службите в България, които отговарят за борбата с организираната престъпност, до последните дни слагаха знак за равенство между пиратство и торент технологии. Година и повече те водиха война с технологиите и това може още да се прочете в старите вестници - що е торент, все е пиратство. Всъщност торент технологиите са полезни за комуникациите. Торент мрежите са по-ефективни и по-бързи. Признати са за законни и от съдилищата в цяла Европа. Наистина, и чрез тях могат да се разпространяват защитени произведения в нарушение на закона. Но пък и книги се печатат със и без права, а пък не се разбиват печатници. Днес вече и българските служби признават: правото не наказва технологиите, а незаконната им употреба. Това изглежда да е първият видим образователен ефект от акциите през последните дни.
Какво означава незаконна употреба
на р2р технологии и към кого трябва да се насочи строгостта на закона? На фона на лавината съдебни дела в САЩ, Австралия и Европа за разграничаване на законната от незаконната употреба на торент технологиите българските съдилища засега не са били изправяни пред необходимостта да анализират и решават въпроса от гледна точка на българското законодателство. Това не е добре за интерпретацията на закона, защото в момента член 172а НК се прилага така, както го четат хората от ГДБОП. Това е лошо. Както се знае, технологията се реализира с участие на милиони хора - по оценки на американските институции само в САЩ те са над 60 милиона и броят им бързо се увеличава. В Европа също става дума за десетки милиони съучастници в различни роли. Наказателният кодекс е правен за други епохи, други носители, други форми на разпространение на съдържание. Наказателно отговорен е, "който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин" защитени произведения, никак не се различават сийдъри от лийчъри и така остават огромни зони за субективна преценка. Заместник-директор на Столичната следствена служба определя, че наказателно преследване ще има срещу "ъплоудери, качили повече от 10 терабайта". Защо точно десет терабайта?
Подобна селективност на наказателното преследване
е тревожно явление и не следва да се толерира. Оттук до идеята за икономически интереси, които насочват "ръката на службите", има само една крачка и тя е направена в интернет форумите. Обсъждат се имена на компании и хора, които не са засегнати от акциите на ГДБОП, и основателно се изразяват мнения, че правото не е обща равна мярка. Това е втори важен извод, който следва от торент събитията: не може в правова държава НК да се прилага избирателно, развращаващо е.
Борбата с незаконното съдържание в интернет предполага точна оценка за ролите на различните участници във функционирането на интернет. Европейският съюз регулира отговорността за съдържанието в мрежата в специална директива 31/2000.
Доставчиците на интернет достъп отговарят последни
ако и когато въобще отговарят. Независимо от това издадено е разпореждане до българските доставчици да филтрират достъпа до сайта arenabg.com, който се хоства в САЩ. Разпореждането се основава на чл.15 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ) за отговорността на доставчика на интернет достъп, "който пренася информация, въведена от получателя на услугата в далекосъобщителна мрежа". Според българските доставчици никой от тях не предоставя услуга достъп до интернет извън България, поради което разпореждането няма валидно основание. Вече се знае: някои доставчици отказаха, някои като БТК изпълниха полицейското разпореждане. Това е трети важен урок: прилагането на правото се компрометира, когато полицейски органи си поставят неизпълними цели. Точно колкото Франция успя да прекрати (при това със съдебно решение на френски съд) достъпа на французите до пронацистко съдържание на сървъри в Калифорния. А в българския казус дори няма съдебно решение: има акт на полицейски орган, който не е минал през проверка на съда.
Реакцията на доставчиците на интернет достъп е отделна тема. Само часове след въвеждането на мярката във форумите се появиха решения как да се заобиколят филтрите и на практика достъпът остана възможен. Целите на ограниченията не бяха ефективно постигнати.
Нека предположим, че има ясно адресиран закон и полицейската акция има правно основание. Дори тогава остават проблеми от гледна точка на правата на всеки, който е "дръпнал две песни" от мрежата.
Защитата на личната неприкосновеност
не е "подчинено" конституционно право, което може с лека ръка да се принесе в жертва за доказване кои са лицата, използвали торент технологии. Да, мрежата е прозрачна, да, виждат се IP адреси, но после? Според съществуващата в ЕС практика (Холандия, Германия) съдилища са отказвали разкриване на лични данни, защото процесът е необратим - след разкриване няма "закриване" и липсва категорична увереност кои лица са използвали този IP адрес. Не изглежда пропорционална мярка да се използват специални разузнавателни средства, за да се разкрие кой използва определен адрес в мрежата. Разбира се, ако не става дума за организирана престъпност, организирана престъпна група или криминални действия в голям мащаб. И по този въпрос е необходимо съгласието на всички, които подкрепят борба с пиратството: няма малки и големи права, защитата на собствеността (в интелектуалната област) не стои по-високо като ценност от защитата на личния живот, лични данни се разкриват при изключителни случаи и при пропорционалност между ограничаването на правата и тежестта на предполагаемото престъпление.
От гледна точка на свободния достъп до знание
и отворената култура перспективата не е особено оптимистична. Авторското право като регламентация е компромис между големите интереси, които имат индустриите на съдържанието, и правото на достъп до знание. Това се отнася и за общностното законодателство. В Европейския съюз действат няколко директиви, включително за авторското право в информационното общество. При приемането им индустриите бяха изключително активни, точно както в България са активни организациите за колективно управление на права.
На 21 март Европейският парламент гледа нова директива за наказателни мерки за борба с пиратството. Европейската комисия изрично посочва защитата на авторското право като зона, която не е подходяща за саморегулиране, и предлага по-нататъшно хармонизиране на мерките в тази област. На 19 март Правната комисия на Европейския парламент гледа новата директива за наказателни мерки за борба с пиратството. Използването на наказателното право за защита на вътрешния пазар е новост (и изключение) за общностното законодателство, има прецедент само в областта на защитата на околната среда. Засега обаче Правната комисия изненадващо не подкрепя криминализирането на нарушенията на интелектуалната собственост, когато става дума за лична употреба на защитени произведения. Според комисията наказателни мерки трябва да се налагат само при умисъл и използване на произведенията с търговска цел. Първото четене на проекта в пленарната зала на Европейския парламент се планира за месец април.
Технологиите срещу правото
Допустими ли са технологиите за директна обмяна на файлове и филтрирането на интернет трафика от юридическа гледна точка
През миналата седмица се сблъскахме с юридически казус от нов тип: полицейски орган издаде акт за ограничаване на достъпа до определени интернет ресурси на основание на Закона за МВР.
Целият шум около кампанията срещу торентите и въобще р2р технологиите обаче има и образователни ефекти. Наистина, те не са централни, но имат значение, защото привличат вниманието и на нетехнологичните хора към проблеми, за които все повече ще се говори.
Ще започна с това: авторското право е важно, пиратството ограбва, ние обичаме нашите артисти и певци и ги подкрепяме. Но технологиите се развиват и правото трябва да отчита новата ситуация.
Не се носи отговорност
за създаване и разпространение на технологии, които имат законна употреба. Носи се отговорност за нарушаване на закона. За пръв път такова решение постанови американският съд преди 25 години, когато Холивуд поиска да се забранят технологии и стандарти за видеозаписващи устройства на "Сони".
Службите в България, които отговарят за борбата с организираната престъпност, до последните дни слагаха знак за равенство между пиратство и торент технологии. Година и повече те водиха война с технологиите и това може още да се прочете в старите вестници - що е торент, все е пиратство. Всъщност торент технологиите са полезни за комуникациите. Торент мрежите са по-ефективни и по-бързи. Признати са за законни и от съдилищата в цяла Европа. Наистина, и чрез тях могат да се разпространяват защитени произведения в нарушение на закона. Но пък и книги се печатат със и без права, а пък не се разбиват печатници. Днес вече и българските служби признават: правото не наказва технологиите, а незаконната им употреба. Това изглежда да е първият видим образователен ефект от акциите през последните дни.
Какво означава незаконна употреба
на р2р технологии и към кого трябва да се насочи строгостта на закона? На фона на лавината съдебни дела в САЩ, Австралия и Европа за разграничаване на законната от незаконната употреба на торент технологиите българските съдилища засега не са били изправяни пред необходимостта да анализират и решават въпроса от гледна точка на българското законодателство. Това не е добре за интерпретацията на закона, защото в момента член 172а НК се прилага така, както го четат хората от ГДБОП. Това е лошо. Както се знае, технологията се реализира с участие на милиони хора - по оценки на американските институции само в САЩ те са над 60 милиона и броят им бързо се увеличава. В Европа също става дума за десетки милиони съучастници в различни роли. Наказателният кодекс е правен за други епохи, други носители, други форми на разпространение на съдържание. Наказателно отговорен е, "който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава чрез техническо средство или използва по друг начин" защитени произведения, никак не се различават сийдъри от лийчъри и така остават огромни зони за субективна преценка. Заместник-директор на Столичната следствена служба определя, че наказателно преследване ще има срещу "ъплоудери, качили повече от 10 терабайта". Защо точно десет терабайта?
Подобна селективност на наказателното преследване
е тревожно явление и не следва да се толерира. Оттук до идеята за икономически интереси, които насочват "ръката на службите", има само една крачка и тя е направена в интернет форумите. Обсъждат се имена на компании и хора, които не са засегнати от акциите на ГДБОП, и основателно се изразяват мнения, че правото не е обща равна мярка. Това е втори важен извод, който следва от торент събитията: не може в правова държава НК да се прилага избирателно, развращаващо е.
Борбата с незаконното съдържание в интернет предполага точна оценка за ролите на различните участници във функционирането на интернет. Европейският съюз регулира отговорността за съдържанието в мрежата в специална директива 31/2000.
Доставчиците на интернет достъп отговарят последни
ако и когато въобще отговарят. Независимо от това издадено е разпореждане до българските доставчици да филтрират достъпа до сайта arenabg.com, който се хоства в САЩ. Разпореждането се основава на чл.15 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ) за отговорността на доставчика на интернет достъп, "който пренася информация, въведена от получателя на услугата в далекосъобщителна мрежа". Според българските доставчици никой от тях не предоставя услуга достъп до интернет извън България, поради което разпореждането няма валидно основание. Вече се знае: някои доставчици отказаха, някои като БТК изпълниха полицейското разпореждане. Това е трети важен урок: прилагането на правото се компрометира, когато полицейски органи си поставят неизпълними цели. Точно колкото Франция успя да прекрати (при това със съдебно решение на френски съд) достъпа на французите до пронацистко съдържание на сървъри в Калифорния. А в българския казус дори няма съдебно решение: има акт на полицейски орган, който не е минал през проверка на съда.
Реакцията на доставчиците на интернет достъп е отделна тема. Само часове след въвеждането на мярката във форумите се появиха решения как да се заобиколят филтрите и на практика достъпът остана възможен. Целите на ограниченията не бяха ефективно постигнати.
Нека предположим, че има ясно адресиран закон и полицейската акция има правно основание. Дори тогава остават проблеми от гледна точка на правата на всеки, който е "дръпнал две песни" от мрежата.
Защитата на личната неприкосновеност
не е "подчинено" конституционно право, което може с лека ръка да се принесе в жертва за доказване кои са лицата, използвали торент технологии. Да, мрежата е прозрачна, да, виждат се IP адреси, но после? Според съществуващата в ЕС практика (Холандия, Германия) съдилища са отказвали разкриване на лични данни, защото процесът е необратим - след разкриване няма "закриване" и липсва категорична увереност кои лица са използвали този IP адрес. Не изглежда пропорционална мярка да се използват специални разузнавателни средства, за да се разкрие кой използва определен адрес в мрежата. Разбира се, ако не става дума за организирана престъпност, организирана престъпна група или криминални действия в голям мащаб. И по този въпрос е необходимо съгласието на всички, които подкрепят борба с пиратството: няма малки и големи права, защитата на собствеността (в интелектуалната област) не стои по-високо като ценност от защитата на личния живот, лични данни се разкриват при изключителни случаи и при пропорционалност между ограничаването на правата и тежестта на предполагаемото престъпление.
От гледна точка на свободния достъп до знание
и отворената култура перспективата не е особено оптимистична. Авторското право като регламентация е компромис между големите интереси, които имат индустриите на съдържанието, и правото на достъп до знание. Това се отнася и за общностното законодателство. В Европейския съюз действат няколко директиви, включително за авторското право в информационното общество. При приемането им индустриите бяха изключително активни, точно както в България са активни организациите за колективно управление на права.
На 21 март Европейският парламент гледа нова директива за наказателни мерки за борба с пиратството. Европейската комисия изрично посочва защитата на авторското право като зона, която не е подходяща за саморегулиране, и предлага по-нататъшно хармонизиране на мерките в тази област. На 19 март Правната комисия на Европейския парламент гледа новата директива за наказателни мерки за борба с пиратството. Използването на наказателното право за защита на вътрешния пазар е новост (и изключение) за общностното законодателство, има прецедент само в областта на защитата на околната среда. Засега обаче Правната комисия изненадващо не подкрепя криминализирането на нарушенията на интелектуалната собственост, когато става дума за лична употреба на защитени произведения. Според комисията наказателни мерки трябва да се налагат само при умисъл и използване на произведенията с търговска цел. Първото четене на проекта в пленарната зала на Европейския парламент се планира за месец април.
От организаторите на митинга за свобода на Интернет - Замунда
Пак пускам "чаршаф" и слеуд него ще пусна втори, защото смятам блоговете не само за лични дневници, споделящи душевни преживявяния, а и за нова медиа. Разпространавяща свободна, нецензурирана и неманипулирана информация. От която в България особено има нужда. Така вече е в развитите държави. На който не му харесва, да не ме чете.
Митингът в София се премества, на 24, събота, пак от 17 часа, но в Южния парк.
Причината? На “Александър Невски” всеки ден имало вече заявени митинги по същото време. Да, режимът за митинги бил не разрешителен, но уведомителен, но когато вече имало друг митинг, общината нямала как… Не знам това вярвате ли го. Аз - не.
Като начало, смятам да отида в четвъртък и в петък от 17 часа на “Невски”, и да видя какви митинги ще има. Ще ги има ли изобщо, и дали няма да са по няколко десетки събрани набързо, да се покрие лъжата. Ако се окаже така, значи Бойко Борисов играе за същата мафия. Срещу мен. Дето го подкрепих в блога си. И тогава ще го заплюя с чиста съвест. И съветвам всеки блогер, който познавам, също да го заплюе. А блоговете, като разпределена медия, имат много висок коефициент на доверие. Да тръгнеш срещу тях означава да си заключиш вратата към властта с голям катинар.
Простичко казано, опитват се да забият митинга ни в девета глуха. Колкото може - да се подреже, като му се пречупи инерцията. Като се премести в друг, почивен ден, и на неудобно място… Само че загубите понякога са прикрити печалби. И мисля, че погрижим ли се, можем да грабнем тази печалба.
Какво значи това, че се опитват да ни скатаят хитричко? Че са напълнили гащите, естествено. Че се е получило нещо, дето не са го очаквали, и което е извън силите им да го овладеят. Че сме страшни за тях, че сме по-силни. Хитринките им са тяхното самопризнание.
Какво ги плаши? Много неща. Но най-много от всичко да не разберем силата си. Да не се видим, че сме много, задружни и силни заедно. И да не го видят и другите хора. Защото тогава старата приспивна песен “какво можеш да направиш срещу тях” се превръща в “ааа, можело!”. Тогава ние усещаме какво може силата ни, и колко е хубаво да я прилагаме срещу тях. А те… губят мача, рушветите, мръсотийките и всичко останало. И си ходят.
Местят ни там и тогава, за да ни изкарат малко и случайни. Не пред себе си - те знаят колко сме. Пред нас самите. За да скрият от нас, че сме силни, и хванем ли се, можем. И още повече да го скрият от милионите, които не са дошли - защото ако и те видят, че с мирен, но категоричен протест изваждаш ръката на наглеците от джоба си, ще се научат и те. Представяте ли си колко красива ще стане тогава България? Но не за наглеците. (Всъщност, ще е красива именно защото ще е грозна за тях.)
Местят ни там, за да не отидем. Но какво ще стане, ако въпреки това отидем? Ако се съберем, много и категорични въпреки пречките? Наистина много? Тогава хитростта ще излезе на хитреците през носа. И камбаната ще бие за номерцата им, и за надеждите им.
Надяват се хората да са на почивка някъде през почивния ден. Този уикенд обаче няма да е хубаво да се почива в провинцията. Краят на работната седмица ще е с лошо време, навсякъде ще е мокро и подгизнало, нито за ски, нито за излет. Останете си в София, и елате на митинга. Ще си струва. Наистина.
А и вие всички, които през седмицата сте на работа, и нямаше да можете да дойдете в четвъртък - в събота сте свободни, елате. Съберете всичките си “компютърни” познати, и заповядайте заедно. Все ще се намери и кой с кола да ви закара и откара, и всичко друго. Важното е - елате, колкото се може повече. Вдигнете на крак всеки, който има компютър, и не му е все едно дали всяка негова стъпка из Мрежата не се записва и разследва. Предупредете и убедете всеки да дойде. Напишете по блоговете си. Лепнете листчета на входовете на блока си. Говорете с колегите от фирмата, навийте ги да отидете заедно. Звъннете на приятелите си, убедете ги. Ще си струва.
И не забравяйте да си вземете фотоапарати, и да снимате всичко, което става. В най-добрия случай ще има много и много кадри как честните хора са се събрали на митинг, не в полза на пиратството, а срещу полицейщината, произвола и корупцията. А в не най-добрия снимките ви ще разкажат и на България, и на света истината за някой платен провокатор, или очернител. Нека лицата им се появат в Мрежата, нека всеки види кои са - и нека отсега знаят, че опитат ли мръсни номера, ще бъдат документирани за до края на живота си.
Елате, на всяка цена. За да имаме свобода.
Из коментарите на Григор:
komata:
Като четох посочените причини за смяна на датата и мястото на митинга - “във връзка с неблагоприятните метеорологични условия и съвпадането на протеста с други такива в близките дни” - се чудех, някой наистина ли има хората чак пък за такива балъци, че да се хванат, или това е някаква още по-извратена форма на добро възпитание ли, що ли…
Значи, Бойко Борисов играе за същата мафия? Добрутро…
nname:
оказва се, че и за митинг с 50 човека се искат връзки. ББ (или Биг Брадър) ни мести между майките с количките и детенцата с балоните, далеч от хорските очи и камерите
Григор:
@Таня: Последно - в събота. Било е поискано да бъде в четвъртък, но (доколкото разбрах) от общината отговорили, че по същото време на същото място вече има заявен друг митинг, и предложили събота следобед в Южния парк…
Bloody е прав - що ли наистина не се съберем и в Южния парк, и следващата седмица пак на “Александър Невски”? Да видим колко дълго ще ни излизат с номера “ама там има вече друг митинг”. Особено след като снимки на “митинга, който е имало там тогава” се покажат по телевизията…
Вени Г.
ББ за втори път се показа пълен двуличник. Миналата година при регистриран митинг в определен час и по определен маршрут го промени в последния момент, като го заби в глух и тъп маршрут - имало било друга проява на определения маршрут. Беше митингът за марихуаната, който се провеждаше за трета година в центъра на града.
Сега пак същият номер. Сефте, комендантски.
Тези две големи черни точки - мръсните номера по отношение на чисто граждански прояви, зачеркват всички дребни червени точки, които досега съм му писала в блога си. Ако изборите бяха утре, за него няма да гласувам. И за никой друг. Може би за Волен, напук.
П.П. И аз, като Григор ще мина в четвъртък и петък през "Александър Невски" - хем да видя "другите митинги" на ББ, хем ако видя наши хора, да им кажа за събота.
Подробности за митинга от организаторите - Замунда
2007-03-21 -
Митинг в София - 24.03.2007, 17:00 - събота, Южен парк, пред постоянната сцена
за контакти: torrent.miting@abv.bg
Митинг в Пловдив - 22.03.2007, 17:00 - четвъртък, Централна поща
за контакти: miting@philippopolis.com
Във връзка с отговорността, която носят организаторите, молим всички да се въздържат от незаконни, неприлични и агресивни действия, които биха могли да опорочат мероприятието, както и всички непълнолетни лица, които желаят да присъстват, да бъдат придружени от родител или друго пълнолетно лице.
Инициативния комитет застава зад позицията, че акциите на МВР в лицето на ГДБОП, както и ССлС , са репресивни, неадекватни, популистки и обслужват интересите на определени компании.
Ние считаме, че свободният обмен на информация през Интернет, без комерсиална цел, чрез каквато и да е технология, не може да се определя като престъпление.
Тезата, че посредством тракерите може да се обменя и нелицензирана информация, не ги прави незаконни, нито пък е "организирана престъпност", с която да се занимава ГДБОП.
Налагането на забрана за достъп до определени сайтове, силовото им затваряне и арестуването на техните собственици и администратори, е недопустима намеса в личните права и свободи. Манипулиран е свободния достъп до информация на потребителите, който им е гарантиран от Конституцията на Република България. С тези си действия държавата лишава гражданите си да се ползват от постиженията на съвременните информационни технологии, изолира ги от света и ги обрича на културна и духовна нищета.
Проблемът с нелегалното разпространение на продукция, защитена с авторски права, е предмет на гражданското, а не на наказателното право."Ощетените" компании, следва да търсят правата си в съда, вместо да "рекетират" собствениците на торентсайтове, чрез нерегламентирано сътрудничество с държавни органи.
Призоваваме властите да съсредоточат свойте действия върху истинското лице на компютърните престъпления в България - тези, които записват и продават нелегално компютърни дискове по сергии и площади, финансовите измами в мрежата (фишинг), създателите и разпространителите на детска порнография и т.н.
Убийци, крадци, нарко-дилъри и изнасилвачи продължават да вършат престъпления по улиците и да се присмиват на властта, която в своето безсилие измества фокуса от същинските проблеми, към част от най-прогресивните граждани на страната /интернет обществото/, като ги обявява за престъпници.
Мълчанието на отговорните институции, на парламентарно представените партии, заравянето на главата им в пясъка пред проблем от национално значение, когато грубо се потъпква Конституцията на България и гражданските права на населението, е позорно! Затова организаторите на митинга няма да допуснат нито един партиен лидер до трибуната. Срамуваме се от вас, господа управляващи! Заявяваме отговорно и категорично, че ще се борим до край с всички позволени от закона средства, за да защитим правото си на свободен достъп и обмен на информация!
Няма да позволим България отново да се превърне в "милиционерска" държаваq налагаща цензура под каквато и да е форма!
Митинг в София - 24.03.2007, 17:00 - събота, Южен парк, пред постоянната сцена
за контакти: torrent.miting@abv.bg
Митинг в Пловдив - 22.03.2007, 17:00 - четвъртък, Централна поща
за контакти: miting@philippopolis.com
Във връзка с отговорността, която носят организаторите, молим всички да се въздържат от незаконни, неприлични и агресивни действия, които биха могли да опорочат мероприятието, както и всички непълнолетни лица, които желаят да присъстват, да бъдат придружени от родител или друго пълнолетно лице.
Инициативния комитет застава зад позицията, че акциите на МВР в лицето на ГДБОП, както и ССлС , са репресивни, неадекватни, популистки и обслужват интересите на определени компании.
Ние считаме, че свободният обмен на информация през Интернет, без комерсиална цел, чрез каквато и да е технология, не може да се определя като престъпление.
Тезата, че посредством тракерите може да се обменя и нелицензирана информация, не ги прави незаконни, нито пък е "организирана престъпност", с която да се занимава ГДБОП.
Налагането на забрана за достъп до определени сайтове, силовото им затваряне и арестуването на техните собственици и администратори, е недопустима намеса в личните права и свободи. Манипулиран е свободния достъп до информация на потребителите, който им е гарантиран от Конституцията на Република България. С тези си действия държавата лишава гражданите си да се ползват от постиженията на съвременните информационни технологии, изолира ги от света и ги обрича на културна и духовна нищета.
Проблемът с нелегалното разпространение на продукция, защитена с авторски права, е предмет на гражданското, а не на наказателното право."Ощетените" компании, следва да търсят правата си в съда, вместо да "рекетират" собствениците на торентсайтове, чрез нерегламентирано сътрудничество с държавни органи.
Призоваваме властите да съсредоточат свойте действия върху истинското лице на компютърните престъпления в България - тези, които записват и продават нелегално компютърни дискове по сергии и площади, финансовите измами в мрежата (фишинг), създателите и разпространителите на детска порнография и т.н.
Убийци, крадци, нарко-дилъри и изнасилвачи продължават да вършат престъпления по улиците и да се присмиват на властта, която в своето безсилие измества фокуса от същинските проблеми, към част от най-прогресивните граждани на страната /интернет обществото/, като ги обявява за престъпници.
Мълчанието на отговорните институции, на парламентарно представените партии, заравянето на главата им в пясъка пред проблем от национално значение, когато грубо се потъпква Конституцията на България и гражданските права на населението, е позорно! Затова организаторите на митинга няма да допуснат нито един партиен лидер до трибуната. Срамуваме се от вас, господа управляващи! Заявяваме отговорно и категорично, че ще се борим до край с всички позволени от закона средства, за да защитим правото си на свободен достъп и обмен на информация!
Няма да позволим България отново да се превърне в "милиционерска" държаваq налагаща цензура под каквато и да е форма!
Промяна в мястото и датата на митинга!! Събота, 17.00 в Южния парк
Григор:Митингът в София се премества, на 24, събота, пак от 17 часа, но в Южния парк.
Причината? На “Александър Невски” всеки ден имало вече заявени митинги по същото време. Да, режимът за митинги бил не разрешителен, но уведомителен, но когато вече имало друг митинг, общината нямала как… Не знам това вярвате ли го. Аз - не.
Като начало, смятам да отида в четвъртък и в петък от 17 часа на “Невски”, и да видя какви митинги ще има. Ще ги има ли изобщо, и дали няма да са по няколко десетки събрани набързо, да се покрие лъжата. Ако се окаже така, значи Бойко Борисов играе за същата мафия. Срещу мен. Дето го подкрепих в блога си. И тогава ще го заплюя с чиста съвест. И съветвам всеки блогер, който познавам, също да го заплюе. А блоговете, като разпределена медия, имат много висок коефициент на доверие. Да тръгнеш срещу тях означава да си заключиш вратата към властта с голям катинар.
Простичко казано, опитват се да забият митинга ни в девета глуха. Колкото може - да се подреже, като му се пречупи инерцията. Като се премести в друг, почивен ден, и на неудобно място… Само че загубите понякога са прикрити печалби. И мисля, че погрижим ли се, можем да грабнем тази печалба.
Какво значи това, че се опитват да ни скатаят хитричко? Че са напълнили гащите, естествено. Че се е получило нещо, дето не са го очаквали, и което е извън силите им да го овладеят. Че сме страшни за тях, че сме по-силни. Хитринките им са тяхното самопризнание.
Какво ги плаши? Много неща. Но най-много от всичко да не разберем силата си. Да не се видим, че сме много, задружни и силни заедно. И да не го видят и другите хора. Защото тогава старата приспивна песен “какво можеш да направиш срещу тях” се превръща в “ааа, можело!”. Тогава ние усещаме какво може силата ни, и колко е хубаво да я прилагаме срещу тях. А те… губят мача, рушветите, мръсотийките и всичко останало. И си ходят.
Местят ни там и тогава, за да ни изкарат малко и случайни. Не пред себе си - те знаят колко сме. Пред нас самите. За да скрият от нас, че сме силни, и хванем ли се, можем. И още повече да го скрият от милионите, които не са дошли - защото ако и те видят, че с мирен, но категоричен протест изваждаш ръката на наглеците от джоба си, ще се научат и те. Представяте ли си колко красива ще стане тогава България? Но не за наглеците. (Всъщност, ще е красива именно защото ще е грозна за тях.)
Местят ни там, за да не отидем. Но какво ще стане, ако въпреки това отидем? Ако се съберем, много и категорични въпреки пречките? Наистина много? Тогава хитростта ще излезе на хитреците през носа. И камбаната ще бие за номерцата им, и за надеждите им.
Надяват се хората да са на почивка някъде през почивния ден. Този уикенд обаче няма да е хубаво да се почива в провинцията. Краят на работната седмица ще е с лошо време, навсякъде ще е мокро и подгизнало, нито за ски, нито за излет. Останете си в София, и елате на митинга. Ще си струва. Наистина.
А и вие всички, които през седмицата сте на работа, и нямаше да можете да дойдете в четвъртък - в събота сте свободни, елате. Съберете всичките си “компютърни” познати, и заповядайте заедно. Все ще се намери и кой с кола да ви закара и откара, и всичко друго. Важното е - елате, колкото се може повече. Вдигнете на крак всеки, който има компютър, и не му е все едно дали всяка негова стъпка из Мрежата не се записва и разследва. Предупредете и убедете всеки да дойде. Напишете по блоговете си. Лепнете листчета на входовете на блока си. Говорете с колегите от фирмата, навийте ги да отидете заедно. Звъннете на приятелите си, убедете ги. Ще си струва.
И не забравяйте да си вземете фотоапарати, и да снимате всичко, което става. В най-добрия случай ще има много и много кадри как честните хора са се събрали на митинг, не в полза на пиратството, а срещу полицейщината, произвола и корупцията. А в не най-добрия снимките ви ще разкажат и на България, и на света истината за някой платен провокатор, или очернител. Нека лицата им се появат в Мрежата, нека всеки види кои са - и нека отсега знаят, че опитат ли мръсни номера, ще бъдат документирани за до края на живота си.
Елате, на всяка цена. За да имаме свобода.
Из коментарите на Григор:
komata:
Като четох посочените причини за смяна на датата и мястото на митинга - “във връзка с неблагоприятните метеорологични условия и съвпадането на протеста с други такива в близките дни” - се чудех, някой наистина ли има хората чак пък за такива балъци, че да се хванат, или това е някаква още по-извратена форма на добро възпитание ли, що ли…
Значи, Бойко Борисов играе за същата мафия? Добрутро…
nname:
оказва се, че и за митинг с 50 човека се искат връзки. ББ (или Биг Брадър) ни мести между майките с количките и детенцата с балоните, далеч от хорските очи и камерите
Григор:
@Таня: Последно - в събота. Било е поискано да бъде в четвъртък, но (доколкото разбрах) от общината отговорили, че по същото време на същото място вече има заявен друг митинг, и предложили събота следобед в Южния парк…
Bloody е прав - що ли наистина не се съберем и в Южния парк, и следващата седмица пак на “Александър Невски”? Да видим колко дълго ще ни излизат с номера “ама там има вече друг митинг”. Особено след като снимки на “митинга, който е имало там тогава” се покажат по телевизията…
Вени Г.
ББ за втори път се показа пълен двуличник. Миналата година при регистриран митинг в определен час и по определен маршрут го промени в последния момент, като го заби в глух и тъп маршрут - имало било друга проява на определения маршрут. Беше митингът за марихуаната, който се провеждаше за трета година в центъра на града.
Сега пак същият номер. Сефте, комендантски.
Тези две големи черни точки - мръсните номера по отношение на чисто граждански прояви, зачеркват всички дребни червени точки, които досега съм му писала в блога си. Ако изборите бяха утре, за него няма да гласувам. И за никой друг. Може би за Волен, напук.
П.П. И аз, като Григор ще мина в четвъртък и петък през "Александър Невски" - хем да видя "другите митинги" на ББ, хем ако видя наши хора, да им кажа за събота.
Ирак - Шок и ужас
Shock and awe (Шок и ужас) бе името на операцията срещу Ирак през 2003 г. Четири години по-късно шокът и ужасът надминават всички мислими представи. Бившият главен инспектор по разследването на иракската оръжейна програма Ханс Бликс днес смята, че независимо от свалянето на Саддам, всичко в Ирак днес е катастрофа.
Австралийският учен Гидиън Поля възоснова на изследвания на голям брой авторитетни източници, включително и на демографски данни на ООН, съобщи тия дни, че загиналите в Ирак са не по-малко от 1 милион - с 1/3 повече от досега приетия официален брой 655 000.
Според Бюрото на ООН за бежанците 3,4 милиона иракчани са напуснали родината си или родните си места в резултат на войната и последвалата я окупация - 1,8 млн са избягали в съседни страни, а 1,6 милиона са се преселили принудително в други райони на Ирак. Шиити - в доминирани от шиити райони, сунити - съответно в сунитски, кюрди - в кюрдски. Най-зле са хилядите палестинци, които няма къде да намерят убежище, тъй като всички други общности ги мразят, защото Саддам ги прие в Ирак. А днес в палестинската автономия не ги искат. Тези процеси са ни известни - от близкия пример на Босна и Херцеговина и Косово - като етническо прочистване - насилствено създаване на етнически или религиозно хомогенни райни в рамките на една държава. Обикновено прелюдия към разпадането й.
Операцията "Шок и ужас" наистина се оказа, че отговаря на името си, но никой не бе преполагал какъв ще е мащабът на шока и ужаса.
А аз пак да попитам - чий продължаваме да го дирим там? Шок и ужас ли са нашите национални интереси?
Австралийският учен Гидиън Поля възоснова на изследвания на голям брой авторитетни източници, включително и на демографски данни на ООН, съобщи тия дни, че загиналите в Ирак са не по-малко от 1 милион - с 1/3 повече от досега приетия официален брой 655 000.
Според Бюрото на ООН за бежанците 3,4 милиона иракчани са напуснали родината си или родните си места в резултат на войната и последвалата я окупация - 1,8 млн са избягали в съседни страни, а 1,6 милиона са се преселили принудително в други райони на Ирак. Шиити - в доминирани от шиити райони, сунити - съответно в сунитски, кюрди - в кюрдски. Най-зле са хилядите палестинци, които няма къде да намерят убежище, тъй като всички други общности ги мразят, защото Саддам ги прие в Ирак. А днес в палестинската автономия не ги искат. Тези процеси са ни известни - от близкия пример на Босна и Херцеговина и Косово - като етническо прочистване - насилствено създаване на етнически или религиозно хомогенни райни в рамките на една държава. Обикновено прелюдия към разпадането й.
Операцията "Шок и ужас" наистина се оказа, че отговаря на името си, но никой не бе преполагал какъв ще е мащабът на шока и ужаса.
А аз пак да попитам - чий продължаваме да го дирим там? Шок и ужас ли са нашите национални интереси?
Дарина получи своя втори шанс
На Дарина вече трансплантираха стволови клетки от костен мозък в една от найдобрите клиники в Израел. Най-добре е да пусна разказа на майка й за това, което става с детето. Според мен на всеки, който се е чувствал съпричастен от постингите ми за нея, ще му е важно:"Автор Дора Петрова 17 март 2007
Даринка получи своя втори шанс за живот !
"Лесното" мина ! Свършиха четири химиотерапии, две лъчетераии, почти шест месеца на лечение и възстановяване свързани с неизбежните болка и страх ! Лекарите извършиха необходимото. Сега остана най-трудното - да чакаме дали Даринка ще остане с нас. Дали ще поиска да живее! Вчера 15.03.2007 г. между 19 и 20 ч. беше извършена трансплантация на периферни стволови клетки от мама като донор, в кръвта на Дари. Но как се стигна до тук? На визитацията попитахме проф.Славин защо е решил мама да бъде донор на Дари при условие, че от направената в България типизция за донорство знаем, че процента съвместимост между нас двете е много малък. Тук в Хадаса има разработена програма, според която в някои от случаите за присадката се предпочита фамилен донор дори с нисък процент съвместимост пред класическия метод. Разбира се опасността от неуспех съществува и при двата варианта. Професорът е искал да направи съвкупен донорски материал от мама и тати, но тъй като организма на Дари е много слаб и тя е много малка не е сигурно, че ще понесе такава присадка. И все пак , тати остава като резервен донор в случай, че сегашната присадка не успее. Дано да не се стига до там. Професорът ни обясни че ще настъпи момент, в който състоянието на Дари много ще се влоши, тъй като организмът й ще бъде сринат, жизнените му процеси ще бъдат на границата на живота. Обясни ни също, че химиотерапията ще бъде много тежка и съпроводена от обичайните усложнения, но за съжаление това е неизбежно. По време на химио- и лъчетерапиите на Даринка много често й се вливаха успокоителни и морфин, за да може по-лесно да преодолее болката и непрятните усещания. Очаквахме присадката да бъде извършена след около седмица, но на петия ден от началото на химиотерапията изследванията на Дари са показали, че лечението е повлиало положително и състоянието на организма й е подходящо за трансплантация. На 15.03. в 08 ч. сутринта ме взеха в лабораторията за да бъде извършено извличането на стволовите клетки. Дали от неосъзнат страх или от притеснение кръвното ми налягане беше паднало до 76/43. Взеха ми изследвания, от чиито резултати лекарят остана доволен, поставиха ми отново два абоката и чрез нужните системи ме включиха към апарата (за по добра представа мога само да кажа , че прилича на апаратите зе хемодиализа) и часовете започнаха да се движат бавно един след друг. Никой от нас не беше предполагал, че всичко ще продължи толкова дълго време. След шест часа се върнах в отделението, по-точно се върна моето тяло. Цялата бях изтръпнала от дългото обездвижване, беше ми много лошо и имах чувството, че не усещам пулса си. Независимо от добрите грижи и професионализъм на лекарите в лабораторията и въпреки че 5 дена ми бяха поставяни инжекции за стимулиране на костния ми мозък, материалът от стволови клетки не е бил достатъчен за това всичко е протекло толкова дълго време. Но някой е пропуснал да осведоми Росен за това и на четвъртия час от моето заминаване започнал да ме търси доста обезпокоен. Същият ден около19.30 ч. след специфична обработка на донорския материал, сакчето със стволовите клетки беше донесено в стаята от дежурния лекар. След внасянето на необходимите медикаменти в организма на Дари се пристъпи към присадката. Лекарят присъства през цялото време и следеше състоянието на Дари. През нощта останахме будни, дали от многото емоции или от страх , че нещо лошо ще се случи и ние няма да успеем да го предотвратим. Сега вече с тати даваме дежурства - единият през едната, а другия през другата половина на нощта. Даринка не е в добро състояние, но това се очакваше - при всички тези интервенции си е цяло чудо, че успява да пусне по някоя усмивчица - естествено на тати си. Напоследък не се храни и пак стана прозрачна, боли я стомаха, има разтройство, устата й е пълна с афти - все"приятни изживявания". Днес лекарите ни позволиха да излезем да се поразходим в коидора с маска на лицето, но на Дари не й се вървеше болят я крачетата от залежаването. Нищо. Надяваме се, че скоро отново ще бяга. Много подробности има още за разказване, скоро пак ще пишем.
Много поздрави на всички !
Останете със здраве !
Дора и Росен"
Снимка: Дари след операцията
П.П. Дора и Росен са майка и баща й
И финанстите могат да дрънкат ей тъй на
Капитал цитира Данске банк:
"Вчера Данске банк публикува кратък анализ, който прогнозира, че кредитният рейтинг на повечето от десетте бивши социалистически страни - сега членки на ЕС - може да бъде намален през годината. Най-голяма е тази вероятност за Латвия и Румъния, по-малка - за Естония, Литва, Словакия и България. Трябва да се внимава с пазарните рискове в тези страни, съветва банката. Преди месец, пък, в друг кратък анализ банката разгледа възможността за тежко приземяване на икономиката и възможна финансова криза и каза, че най-голям риск има за Естония, Румъния, Латвия, България и Литва /в този ред/."
1. Кредитният рейнитг се оценява по комплекса от няколко показаталя. Такива въпростяата банка не сочи. В този смисъл нейното прилича на астрологична прогнпоза.
2. Пазарните рискове -.за кои пазари, ве, щото пазари всекви? Пак астрологичен подход.
3. Тежкж приземяване и финансова криза - не знам термин "приземяване" в макроикономиката, може би имат предвид "прегряване", ама да го бяха казали.
4. Финансова криза - ами да кажат фундаменталните фактори, които ще я породят. Ама пак всичко е астрология.
Бах ги и нашите цитаторски агенции. Бах я и тая слаабаоизвестна банка.
"Вчера Данске банк публикува кратък анализ, който прогнозира, че кредитният рейтинг на повечето от десетте бивши социалистически страни - сега членки на ЕС - може да бъде намален през годината. Най-голяма е тази вероятност за Латвия и Румъния, по-малка - за Естония, Литва, Словакия и България. Трябва да се внимава с пазарните рискове в тези страни, съветва банката. Преди месец, пък, в друг кратък анализ банката разгледа възможността за тежко приземяване на икономиката и възможна финансова криза и каза, че най-голям риск има за Естония, Румъния, Латвия, България и Литва /в този ред/."
1. Кредитният рейнитг се оценява по комплекса от няколко показаталя. Такива въпростяата банка не сочи. В този смисъл нейното прилича на астрологична прогнпоза.
2. Пазарните рискове -.за кои пазари, ве, щото пазари всекви? Пак астрологичен подход.
3. Тежкж приземяване и финансова криза - не знам термин "приземяване" в макроикономиката, може би имат предвид "прегряване", ама да го бяха казали.
4. Финансова криза - ами да кажат фундаменталните фактори, които ще я породят. Ама пак всичко е астрология.
Бах ги и нашите цитаторски агенции. Бах я и тая слаабаоизвестна банка.
Как трябва да правим законен протест?
Писах този текст февруари миналата годинаа, но днес чета, че се оплакват юзъри от Варна, където протестът сеа е провалоил, че Замунда не знаели как да го направмат. Възможно е и да е тнака. Не знам.
Знаям само, че има смисъл да го повторя - не от суета - а защото можае да е от поэлза за следващите - надявам се - протести:
Знаям само, че има смисъл да го повторя - не от суета - а защото можае да е от поэлза за следващите - надявам се - протести:
Вторник, Февруари 20, 2007
Наръчник: Какво трябва да знаем за провеждане на законен протест
Двама-трима блогъри напоследък ме упрекнаха, че често препубликувам чужди текстове, което едва ли не било спам. Според мен това е проява на дълбоко неразбиране на блогосферата като нов тип медиа. Има текстове, които със значимостта си заслужават да се знаят от повече хора, но традиционните медии /по различни причини/ като правило не правят това. Второто е разликата между препубликуването и т.нар. "контент-крадци". Коректният препубликуващ не само споменава източника си, но и дава линка към него. И тъй като смятам, че текстът на Пейо има голяма обществена значимост, го препубликувам. Мисля, че ще има хора, за които това ще е полезно.
Какво трябва да знаем за провеждане на законен протест
Последните седмици протестите станаха твърде чести. Два от най-отбелязваните протеста, тези на такситата и на еколозите по повод „Натура 2000“ бяха проведени и в нарушение на законовите изисквания. Тъй като нужното да се проведе законно събрание или манифестация съвсем не е много, бих искал да опиша основното, което всеки организатор трябва да знае.
Първото и най-важно нещо, което всички граждани трябва да знаят, е че за организиране на митинг, събрание или манифестация не се иска разрешение. Организаторът не иска позволение, а уведомява кмета на населеното място, за намерението му да организира такава проява. Провеждането може да бъде забранено при няколко изрично изброени хипотези, които са не лесни за доказване, а и решението може да бъде бързо оспорено пред съд.
Нормативна уредба
Провеждането на събрание или манифестация е конституционно право (Чл. 43 от Конституцията). Редът е определен в Закона за събранията, митингите и манифестациите, а всеки общински съвет издава наредба, която урежда детайлите за провеждане на такива събития на своя територия. Ето наредбата с изискванията за София. Упражняването на това право е гарантирано и с предвидените санкции в Наказателния Кодекс в чл. 174а предвижда до 2 години за този, който попречи на протестно събитие и до 1 година, за който проведе забрането такова. В първия случай производството стартира по тъжба на пострадалия.
Кой и кога може да организира и участва?
Всеки. Граждани или организации на граждани може да организират и участват. Условие е да не носят оръжие, да не са очевидно пияни или нарочно маскирани. Събранието или митингът се ръководи от председател, чийто указания трябва да бъдат спазвани от участниците. Организаторите се грижат за ненарушаването на обществения ред, като за това могат да търсят съдействие.
Проявите е допустимо да бъдат провеждани само от 6 сутринта до 10 вечерта.
Място за провеждане
Забранено е в непосредствена близост до военни обекти и в обозначената зона около Народното събрание. Да, там където бяха такситата и където май са се снимали „еко лудите“. В уведомлението организаторът посочва място за митинга или маршрут за манифестацията. На основание, че провеждането на това място може да създаде условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът може да предложи друго място/маршрут.
Кога се подава и какво съдържа уведомлението?
За събрание или митинг на открито — най-малко 48 часа преди обявения час. Организаторите на манифестация трябва да предупредят поне 5 дни предварително или ако случаят е наложителен — поне два дни. Уведомлението е в писмена форма и се адресира до кмета. Ето какво трябва да съдържа, направо от наредбата:
Чл. 18. (1) В уведомлението за провеждане на събрание или митинг се посочват: пълното наименованието на организатора и неговото седалище; точните имена и адреси на представляващите го лица, както и техните изборни длъжности; целта, мястото, времето на провеждане и предполагаемия брой на участниците.
(2) В уведомлението за провеждане на манифестация, освен данните по предходната алинея, се посочва и пътя на движението й.
Подава се в общината, която за София се намира на ул. Московска №33. Важно напомняне е да вземете входящ номер, за да може да си получите документа в срок. При провеждането на самия протест, организаторът е добре да го носи със себе си, за да може да докаже при нужда, че протестът е законен.
Това е по-важното, за което се сещам сега. Ако някой има въпроси или нужда от помощ при организирането на протест от негова страна, нека остави коментар или да се свърже с мен — ще се опитам да помогна.
четвъртък, 22 март 2007 г.
Хакерството като мироглед и философия
Благодаря на Йовко за един великолипен текст - "Как да стана хакер", на Eric S. Raymond "Що е то хакер?
"Жаргон-файл"-а съдържа куп определения на термина "хакер", повечето от които са свързани с техническата компетентност и удоволствието, получавани от решаването на проблеми и преодоляването на прегради. Но ако Вие искате да знаете как да станете хакери, то истински съществени се оказват два аспекта.
Съществува общество, вид култура или споделяна философия, която се състои от опитни програмисти и мрежови чародеи, които водят своята история от времето на първите микрокомпютри с времеделене и от първите експерименти с мрежата ARPAnet. Членовете на това общество слагат началото на термина "хакер". Хакерите направиха Internet. Хакерите направиха операционната система UNIX такава, каквато е сега днес. Хакерите водят Usenet. Благодарение на хакерите съществува World Wide Web. И ако Вие се явявате част от тази култура, ако сте дали своя дял в нея и ако другите членове на това общество знаят кой сте Вие и Ви наричат хакер, то Вие сте хакер.
Хакерският мироглед не се ограничава с културата на програмиста. Има хора приемащи хакерския подход и към други неща като електроника или музика. В действителност можете да ги срещнете и сред висшите кръгове на науката и изкуствата. Софтуерните хакери припознават такива близки по дух хора и също ги наричат хакери, някои дори твърдят, че хакерската природа не зависи от сферата, в която работи хакера. В останалата част на този документ обаче ще се съсредоточим на навиците и похватите на софтуерните хакери, а така също на традицията на културата, породила термина "хакер".
Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери.
Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.
Ако искате да станете хакер, продължавайте да четете. А ако искате да ставате кракер отивайте да четете news-групата alt.2600 и се пригответе да прекарате от пет до десет години в затвора, когато откриете, че не сте толкова ловки, колкото сте си мислили. Това е всичко, което мога да кажа за кракерите.
Хакерският подход
Хакерите решават проблеми и са съзидатели, те вярват в свободата и доброволната взаимопомощ. За да Ви възприемат като хакер Вие трябва да се държите така, че това да е Вашата собствена позиция. А за да бъде наистина Ваша позиция Вие трябва да вярвате в нея.
Но ако мислите да култивирате у себе си хакерско поведение само за да получите признание в хакерското общество, то Вие пропускате най-важното. Да станете човек, който вярва в подобни неща - това е важно за самия вас, защото ще Ви научи да поддържате стремежа си. Както и, в което и да е изкуство най-ефективния способ да станете майстор е да подражавате на признатите майстори не само интелектуално, но и емоционално.
Така, че ако искате да станете хакери, повтаряйте си следните принципи докато не повярвате в тях:
1. Светът е пълен с пленителни проблеми, които очакват решение.
Да бъдеш хакер е огромно удоволствие, но удоволствие, което изисква огромни усилия. За такива усилия е нужна мотивация. Атлетите-шампиони черпят мотивация от специфичното физическо удоволствие, получавано от довеждането на собственото тяло до съвършенство или от преодоляване на собствените физически предели. Подобно на това, за да бъдете хакери Вие трябва да изпитвате удоволствие от решаването на проблеми, от отказването от своите навици, от тренировките на своя интелект.
Ако не сте такъв тип човек, трябва да станете за да направите от себе си хакер. В противен случай ще забележите, че Вашата хакерска енергия е изчерпана от такива дразнители като секса, парите и успеха в обществото.
(Вие трябва също да развиете у себе си вяра в собствените си способности за обучение. Вяра в това, че дори да не знаете всичко необходимо за решение на проблема, но сте се справили с частичка от него и сте го научили, то вече знаете достатъчно за да решите следващата частичка и така нататък докато всичко не бъде направено.)
2. Никой и никога не трябва да решава един проблем два пъти.
Творческият мозък е ценен и ограничен ресурс. Не трябва да го пилеем за откриване на колелото, когато наоколо има толкова много чудесни нови проблеми.
За да се държите като хакер, Вие сте длъжни да вярвате, че времето за размисъл на другите хакери е скъпоценно и се явява морален дълг за Вас да споделите информацията, с която разполагате. Решете някой проблем и след това раздавайте решението си, така че другите хакери да могат да решават нови проблеми вместо непрекъснато да се връщат към старите.
(От Вас не се очаква да вярвате, че сте длъжни да раздавате всички плодове на творчеството си, въпреки, че хакерите, които праят това са сред най-уважаваните от другите хакери. На ценностната система на хакерите няма да противоречи ако Вие продавате плодовете на своето творчество за да си осигурявате храна, подслон и компютри. Напълно приемливо е и ако използвате хакерските си навици за да издържате семейството си и даже за забогатеете от това, стига покрай това да не забравите, че все пак сте хакер.)
3. Скуката и рутината са злини.
Хакерите (и въобще хората на изкуството) никога не трябва да се занимават със скучни неща или да потънат в рутината на монотонната работа, защото това означава, че не могат да правят това, което могат да правят само те - да решават нови проблеми. Подобно разточителство вреди на всички. Затова скуката и рутината са не просто неприятни - те са зло.
За да се държите като хакер Вие трябва да вярвате в това така, че да желаете автоматизацията на всичко скучно и не само за себе си, а и за всички останали (особено за другите хакери).
(Има едно явно изключение. Понякога хакерите се занимават с неща, които могат да изглеждат монотонни или скучни за странични наблюдатели в качеството си на упражнения за мозъка или за изработване на навици. Или пък за придобиване на особен род опит, който е невъзможно да се получи по друг начин. Но всичко това трябва да се прави само по собствен избор - никой от умеещ да мисли не трябва да бъде принуждаван към скучна работа.)
4. Свободата е благо.
Хакерите по природа са анти-авторитарни. Всеки, който може да Ви заповядва, може да Ви възпре от решението на проблем, който считате за очарователен. И учтивия начин на размишление на авторитарните мозъци ще намери какви ли не потресаващо-идиотски причини за да го направи. Затова трябва да се борите с авторитарния подход винаги, когато го срещнете, за да не задушава той Вас или други хакери.
(Това не е същото като да се борите с всички власти. Децата се нуждаят от ръководител, престъпността е необходимо да се възпира. Хакера може да се съгласи на някакъв вид ръководство, за да получи нещо, което му е нужно и когато има възможност да го получи без да търпи много време заповеди. Това е органичена разумна сделка, нещо като личен компромис.)
Авторитаризмът процъфтява в условията на цензура и секретност. Сред хора, които не вярват в доброволното сътрудничество и споделянето на информацията - на тях им се нрави само такова "сътрудничество", което управляват те. За да бъдете хакер сте длъжен да тренирате у себе си неприязън към цензурата, секретността или използването на сила или измама за принуждаване на хора. Действията Ви трябва да изхождат от тази увереност.
5. Становището не заменя компетентността.
За да бъдете хакер, сте длъжен да развивате у себе си някои от изброените принципи. Но да следвате само принципа ще Ви направи толкова хакер, колкото и спортист-рекордьор или рок-звезда. За да станете хакер трябва интелект, практика, самоотверженост и тежък труд.
Затова Вие трябва да се научите с недоверие да се отнасяте към становищата и с уважение към компетентности от всякакъв вид. Хакерът не позволява позьори да да му губят времето, но те се прекланят пред компетентността - най-вече хакерската компетентност, но компетентността, в каквото и да е заслужава внимание.
Ако боготворите компетентността Вие получавате насладата, развивайки я в себе си. Тежкият труд и преданността към работата ще станат за Вас завлядяваща игра, а не рутина. А това е жизнено необходимо за да станете хакер.
...
Начин на живот
Още веднъж - за да бъдете хакер трябва да приемете мирогледа на хакера. Има няколко неща, които могат да Ви помогнат в моментите, когато не сте пред компютъра си. Те не заменят хакерството (нищо не го заменя), но много хакери се занимават и с неща, които по някакъв начин са близки с хакерството.
* Четете научна фантастика. Ходете на срещи с любители на фантастиката (това е добър начин да се запознаете с хакери и "прото-хакери").
* Изучавайте Дзен-будизъм или източни бойни изкуства. (Тяхната ментална дисциплина има подходящи сходни черти).
* Изработете у себе си аналитичен музикален слух. Учете се да разбирате специфични видове музика. Научете се да свирите на някакъв музикален инструмент или да пеете грамотно.
* Изработете у себе си умение да разбирате каламбури и игра на думи.
* Научете се да пишете добре на родния си език. (Удивително множество от хакери, включително всички познати ми хакери са качествени писатели.)
Колкото повече от тези неща правите, толкова по-голяма вероятността да придобивате природно хакерски способности. защо точно тези неща не е съвсем ясно, но те са свързани със смесване на навици на лявото и дясното мозъчно полукълбо, а това е важно (хакерите трябва да могат да умеят както да градят стройни логически обяснения, така и от време на време да оценяват проблеми извън нормалната логика).
И накрая няколко неща, които не трябва да правите.
* Не използвайте глупави и грандиозни потребителски имена.
* Не се въвличайте в свади по Usenet (и къде ли още не).
* Не се наричайте "кибер-пънк" и не обръщайте внимание на тези, които го правят.
* Не изпращайте писма или електронна поща с правописни грешки.
Единствената репутация, която ще си създадете, занимавайки се с тези неща, ще е за посмешище. А хакерите имат дълга памет и може години да минат докато забравят за това.
Други източници
Питър Сибак прави чудесна страница "Хакерски често задавани въпроси" - Hacker FAQ за мениджъри, които си нямат представа как да се държат с хакерите.
Написаната от мен "Кратка история на Хакерландия" - A Brief History Of Hackerdom.
Написал съм статията The Cathedral and the Bazaar, в която се разяснява как работи проекта Linux и културата на отвореният изходен код. Още по-непосредствено тази тема е разгледана в статията-продължение Homesteading the Noosphere.
Често задавани въпроси
В: Ще ме научите ли на хакерство?
От момента на първото публикуване на тази страница получавам по няколко въпроса на седмица с молба "научете ме на всичко хакерско". За съжаление не разполагам нито с време, нито с енергия да се занимавам с това. Моите собствени хакерски проекти заемат 110% от времето ми.
А даже и да можех, хакерството е мироглед и майсторство, които вие трябва да откриете сами. Ще забележите, че истинските хакери желаят да Ви помогнат, но ще престанат да Ви уважават ако започнете да ги молите да Ви поднасят на тепсия това, което им е известно. Отначало научете нещо сами. Покажете, че се стараете, че сте способни на самостоятелно обучение. И тогава се обърнете към познат хакер с въпроси."
Wow! ЕС се кани да реши, че "пиратството" не е пиратство?
Изключително информативен и важен постинг на Нели Огнянова и затова го копвам изцяло:
Европейски парламент: Правната комисия срещу криминализирането на нарушения на ИС, ако не са с търговска цел
Правната комисия реши да изключи от директивата всички нарушения на интелектуалната собственост от частни лица за лична употреба. Стигна се дори по-нататък: нарушението трябва да е умишлено и с цел търговска печалба.
BSA изрази мнение, че това означава декриминализиране на незаконния обмен на файлове и копиране на софтуер: “Това значи OK за нелегалния download на музика от интернет”.
[PCWorld за мнението на Правната комисия]
Ето текстът, внесен за обсъждане, на български език. Още няма точни данни за редакцията след обсъждането в Правната комисия.
Първо четене в пленарна зала се очаква през април.
П.П. Благодаря Ви много, г-жо Огнянова, за изключително актуалните - и не за сефте - информации!
Европейски парламент: Правната комисия срещу криминализирането на нарушения на ИС, ако не са с търговска цел
Правната комисия реши да изключи от директивата всички нарушения на интелектуалната собственост от частни лица за лична употреба. Стигна се дори по-нататък: нарушението трябва да е умишлено и с цел търговска печалба.
BSA изрази мнение, че това означава декриминализиране на незаконния обмен на файлове и копиране на софтуер: “Това значи OK за нелегалния download на музика от интернет”.
[PCWorld за мнението на Правната комисия]
Ето текстът, внесен за обсъждане, на български език. Още няма точни данни за редакцията след обсъждането в Правната комисия.
Първо четене в пленарна зала се очаква през април.
П.П. Благодаря Ви много, г-жо Огнянова, за изключително актуалните - и не за сефте - информации!
Депутатите наистина са "грухтящи прасета"
Actualno.com съобщава, че няма да има задължителни санкции за гласуването с чужди карти. Това решили депутатите в четвъртък. Предложението бе подкрепено от от представители на Коалиция за България, ДСБ, "Атака" и независими депутати, но бе отхвърлена с мнозинство на НДСВ, ДПС и ОДС. "Против" бяха и двама депутати от левицата - Татяна Дончева и Емил Георгиев. Браво, Дончева, браво, Танче - сефте показваш, че пет пари не даваш ни за морал, ни за отговорност пред избирателите. Ако ши в следващия парламент влезеш, цзначи нащия избирател нъпълно си те заслужава.
Предложението предвиждаше при установяване на случай на гласуване с чужда карта председателят на Народното събрание да отстранява нарушителя и да му се удържа сума, равна на дневното му възнаграждение. Предложението предвиждаше същата сума да се удържа и на депутата, с чиято карта е гласувано.
Депутатите не приеха и предложението гласуването да става със специална интегрирана персонална карта (включваща депутатска карта и чип за регистрация). Бамааму - нас ни карат за заплатите, пенсиите, социалните помощи, майчинските, а наскоро и за билетите в градския транспорт да ползваме такива карти, но вие, депутатите, не сте достойни за такова "унижение".
А според наглеца от ДПС Четин Казак всеки депутат има достатъчно съвест, за да прецени дали да нарушава или не правилника на парламента.
Мислех една банишорска яка майна общодепутатска да ви тегля за финал, ама пусто съм възпитана, та ще си я спестя.
Предложението предвиждаше при установяване на случай на гласуване с чужда карта председателят на Народното събрание да отстранява нарушителя и да му се удържа сума, равна на дневното му възнаграждение. Предложението предвиждаше същата сума да се удържа и на депутата, с чиято карта е гласувано.
Депутатите не приеха и предложението гласуването да става със специална интегрирана персонална карта (включваща депутатска карта и чип за регистрация). Бамааму - нас ни карат за заплатите, пенсиите, социалните помощи, майчинските, а наскоро и за билетите в градския транспорт да ползваме такива карти, но вие, депутатите, не сте достойни за такова "унижение".
А според наглеца от ДПС Четин Казак всеки депутат има достатъчно съвест, за да прецени дали да нарушава или не правилника на парламента.
Мислех една банишорска яка майна общодепутатска да ви тегля за финал, ама пусто съм възпитана, та ще си я спестя.
Такъв беше Светльо преди да срещне Болестта
Протестът в Пловив
news.bg
Днес пред централна поща в Пловдив се проведе протестен митинг на пловдивските привърженици на така нареченото "торент общество", предаде Радио Пловдив.
Протестите са срещу предприетите от МВР акции за спиране на сайтове, предлагащи свободния обмен на файлове по Интернет - или торенти.
Според организаторите, акциите на МВР в лицето на ГДБОП, както и от страна на следствието, са репресивни, неадекватни, популистки и обслужват интересите на определени компании.
Интернет потребителите настояват, че свободният обмен на информация през Глобалната мрежа, когато е без комерсиална цел, чрез каквато и да е технология, не може да се определя като престъпление.
Тезата, че посредством тракерите може да се обменя и нелицензирана информация, не ги прави незаконни, нито пък е "организирана престъпност", с която да се занимава ГДБОП, обясняват от инициативния комитет на протестната акция и умоляват участниците в нея изрично да спазват цивилизовано поведение по време на нейното протичане.
Днес пред централна поща в Пловдив се проведе протестен митинг на пловдивските привърженици на така нареченото "торент общество", предаде Радио Пловдив.
Протестите са срещу предприетите от МВР акции за спиране на сайтове, предлагащи свободния обмен на файлове по Интернет - или торенти.
Според организаторите, акциите на МВР в лицето на ГДБОП, както и от страна на следствието, са репресивни, неадекватни, популистки и обслужват интересите на определени компании.
Интернет потребителите настояват, че свободният обмен на информация през Глобалната мрежа, когато е без комерсиална цел, чрез каквато и да е технология, не може да се определя като престъпление.
Тезата, че посредством тракерите може да се обменя и нелицензирана информация, не ги прави незаконни, нито пък е "организирана престъпност", с която да се занимава ГДБОП, обясняват от инициативния комитет на протестната акция и умоляват участниците в нея изрично да спазват цивилизовано поведение по време на нейното протичане.
За банерите в блога
Забелязахте, че се сменят?
Банера за болната от левкемия Дари го махнах, защото нужните пари, а те не бяха хич малко, за операция в чужбина, се събраха и дано Бог е с нея. Банера за тигрицата Шакти го махнах, защото собственикът й - бизнесменът Георги Гергов, я дарява на пловдивската зоологическа градина, като се е изръсил със 75 000 лева за нормални условия за тигрицата. Но вероятно ще сложа нов банер, когато Гергов докара в цумския аквариум черна пантера, както обеща.
Банера за Дари го махнах, но сложих банер на бившия й сайт, който хората, които безвъзмездно и доброволно го правихаа и поддържаха, решиха да го превърнат в постаянно действащ за болни деца, на които държавата е обърнала гръб. Кликвайте понякога на този банер, моля ви, маже да видите нещо, което ще ви накара да размислите и да почувствате неща, които отдавна сме забравили..
Банера за болната от левкемия Дари го махнах, защото нужните пари, а те не бяха хич малко, за операция в чужбина, се събраха и дано Бог е с нея. Банера за тигрицата Шакти го махнах, защото собственикът й - бизнесменът Георги Гергов, я дарява на пловдивската зоологическа градина, като се е изръсил със 75 000 лева за нормални условия за тигрицата. Но вероятно ще сложа нов банер, когато Гергов докара в цумския аквариум черна пантера, както обеща.
Банера за Дари го махнах, но сложих банер на бившия й сайт, който хората, които безвъзмездно и доброволно го правихаа и поддържаха, решиха да го превърнат в постаянно действащ за болни деца, на които държавата е обърнала гръб. Кликвайте понякога на този банер, моля ви, маже да видите нещо, което ще ви накара да размислите и да почувствате неща, които отдавна сме забравили..
"Да спасим Дарина" стана организация "Спаси, дари на..."
След успешната кампания на Save-Darina , в която успешно се събраха пари за малката Дари , сайтът http://www.save-darina.org/ се превърна в организация Спаси , дари на …
От тук може да се информирате и за други дечица , които имат нужда от нашата помощ . И ако имате някой излишен лев и желание, помогнете им . Така капка по капка язовир става , левче по левче и надежда за една малко слънчице.
Целият екип на http://www.save-darina.org/благодари на участниците и организаторите за благородния жест! Ето историята на Светльо и успехът на Дарина и на Цвети ми дава надежда, че ние, обикновените хора, а не държавата, можем да спасяваме нашите деца. Без медийни овации, рекламни снимки и престижни бизнес и политически спонсорства.
И специално да припомня на бизнесмените-човеци /защото не всичи са такива/ - имате бизнес облекчения, ако дарите на болно дете. За подробности за размерите, процедурата и т.н. - в моя блог или в www.save-darina.org
Банка ОББ, за Светлозар Асенов Чолаков
Сметка в лева:
IBAN BG92UBBS80021005296320
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1005296320
Сметка в евро:
IBAN BG32UBBS80021418724010
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1418724010
Сметка в долари:
IBAN BG85
UBBS80021107293110
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1107293110
В бившия сайт на Дари, който вече е кауза - не организация - може да научите и историите на Ивет и Данко - те не страдат от левкемия, но техните заболявания не правят живота им по-лек и щастлив. А за едно дете най-важното е да е щастливо.
Еdit: Направих непростим пропуск, като не посочих първоизточника на информацията - tin4e blog. Той е лицензиран под Creative Commons - Attribution - No Comersial, и е пропуск голям да не отчета това. tin4e, извини ме, моля. Другите източници посочих, но теб пропуснах, извинявай.
От тук може да се информирате и за други дечица , които имат нужда от нашата помощ . И ако имате някой излишен лев и желание, помогнете им . Така капка по капка язовир става , левче по левче и надежда за една малко слънчице.
От сайта http://www.save-darina.org/:
В неделя - 25 март - от 18 часа местно време в Бостън, САЩ ще се проведе голям празничен гала-концерт за българската общност в града, организиран от Българо-Американски Център "МАДАРА". В рамките на концерта ще бъде подкрепена инициативата на нашя сайт "Спаси детски живот", като се съберат дарения за лечението на 7-годишния Светльо от Пловдив. Повече подробности за събитието можете да прочетете тук .
Целият екип на http://www.save-darina.org/благодари на участниците и организаторите за благородния жест! Ето историята на Светльо и успехът на Дарина и на Цвети ми дава надежда, че ние, обикновените хора, а не държавата, можем да спасяваме нашите деца. Без медийни овации, рекламни снимки и престижни бизнес и политически спонсорства.
И специално да припомня на бизнесмените-човеци /защото не всичи са такива/ - имате бизнес облекчения, ако дарите на болно дете. За подробности за размерите, процедурата и т.н. - в моя блог или в www.save-darina.org
Това е Светльо. На седем години е. И неговата съдба е сходна с историите на Дари, Цвети и много други деца. Безгрижно детство, игри, приятели, забавления...докато дойде моментът на страшната диагноза. Левкемия... При Светльо тя е в една от най-редките си форми - лимфобластна левкемия с наличие на филаделфийска хромозомна форма – 190.
Светльо в болницата. Следва обичайната химиотерапия, от която детeто рязко променя външния си вид, но запазва усмивката си и жаждата си за живот... Заболяването на Светльо е диагностицирано през октомври 2006 год. – по същото време, по което беше открита и болестта на Даринка. От тогава и досега, момченцето е пациент в клиниката по детски и генетични заболявания към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив. Може да излиза навън само с маска. Животът на Светльо зависи от трансплантация в чужбина...
А ето разказа на майка му:
Пловдивчанката Вили Чолакова е много силна и борбена жена. И добре че е така, защото седемгодишният й син Светльо е болен от левкeмия. Семейството научило страшната диагноза, малко след като момченцето станало първолак.На 15 септември миналата година Светльо тръгна в първи клас заедно с приятелчетата си от детската градина и квартала, разказва Вили. След десетина дни обаче внезапно започнал да се чувства зле. Първо го заболяло крачето, после болката се пренесла в ребрата и накрая отишла в рамото. Родителите му го завели на изследвания, първоначално за костен ревматизъм. Биопсията показала нещо много по-страшно - левкемия. Ракът на Светльо е от много бързо развиваща се и рядко срещана форма. Лечение е възможно, но единственият път е трансплантация на костен мозък в чужбина. Операцията струва между 200 и 300 хиляди евро, с които семейството не разполага. В момента лекарите спасяват живота на Светлозар с химиотерапия. От четирите вливки, през които е минало детето, вече има други усложнения. Преживяло е дори пълна загуба на зрението, която за щастие е била временна. В момента Светльо и майка му са в детската клиника на УМБАЛ "Свети Георги", където доктори се грижат за Светльо. Не можем да излизаме навън, защото здравето му е крехко и трябва да го пазим, обяснява Вили Чолакова. Само когато времето е хубаво, напускат болничната стая за кратко. Тогава момченцето е с маска, за да се предпази от всевъзможните вирусни и бактериални инфекции. Проблемът му извън болницата е и психологически, останалите деца го гледат с недоумение. Питат защо е без коса и каква е причината да носи маска.Приятелчета му стават все деца от отделението. За съжаление с тях момчето се вижда обикновено само за няколко дни. След това често пита къде са. Ако знаете как му се тича и играе с децата навън, споделя майката. Вместо това Светльо обикновено си играе сам в болничната стая. Любимото му занимание, както и на останалите момченца на неговата възраст, са картите "Юги-йо". Вече може да чете и пише. Научил се е пак в болницата, където всеки ден го посещава учителка, за да не изостава от връстниците си в училище. Най-добре се справя с математиката. Като го гледам, отново си спомням как в продължение на два месеца, след като научихме каква е диагнозата, с баща му си казвахме, че това не е истина, разказва още Вили Чолакова. Очаквахме да се събудим от лошия сън или още по-добре някой лекар да се обади и да каже, че диагнозата не е вярна. Това обаче не стана, затова ще се борим, категорична е майката.Сега съм стабилна, защото ако се предам, няма да мога да помогна на сина си. А тя е твърдо решена да помогне. Вече е влязла в контакт с клиники в Австрия, Германия и Израел, които имат опит при лечение на вида рак, от който страда момчето. Задействана е молбата до Министерството на здравеопазването за трансплантация в чужбина. Семейството очаква и разрешение за събиране на средства чрез sms. Правим всичко възможно, защото не искаме да загубим детето си, казва още Вили и добавя: "За мен той е моите очи. Ако затвори очите си, и аз няма да видя повече светлината. Моля се постоянно и моето дете да има шанса да живее като останалите здрави деца." Крепи ме и вярата, че много българи ще помогнат на момченцето ми да живее, казва майката, която не търси съжаление, а помощ.
ДА ПОМОГНЕМ НА СВЕТЛЬО:Банка ОББ, за Светлозар Асенов Чолаков
Сметка в лева:
IBAN BG92UBBS80021005296320
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1005296320
Сметка в евро:
IBAN BG32UBBS80021418724010
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1418724010
Сметка в долари:
IBAN BG85
UBBS80021107293110
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1107293110
В бившия сайт на Дари, който вече е кауза - не организация - може да научите и историите на Ивет и Данко - те не страдат от левкемия, но техните заболявания не правят живота им по-лек и щастлив. А за едно дете най-важното е да е щастливо.
Еdit: Направих непростим пропуск, като не посочих първоизточника на информацията - tin4e blog. Той е лицензиран под Creative Commons - Attribution - No Comersial, и е пропуск голям да не отчета това. tin4e, извини ме, моля. Другите източници посочих, но теб пропуснах, извинявай.
Абонамент за:
Публикации (Atom)