Дарина получи своя втори шанс

На Дарина вече трансплантираха стволови клетки от костен мозък в една от найдобрите клиники в Израел. Най-добре е да пусна разказа на майка й за това, което става с детето. Според мен на всеки, който се е чувствал съпричастен от постингите ми за нея, ще му е важно:

"Автор Дора Петрова 17 март 2007

Даринка получи своя втори шанс за живот !

"Лесното" мина ! Свършиха четири химиотерапии, две лъчетераии, почти шест месеца на лечение и възстановяване свързани с неизбежните болка и страх ! Лекарите извършиха необходимото. Сега остана най-трудното - да чакаме дали Даринка ще остане с нас. Дали ще поиска да живее! Вчера 15.03.2007 г. между 19 и 20 ч. беше извършена трансплантация на периферни стволови клетки от мама като донор, в кръвта на Дари. Но как се стигна до тук? На визитацията попитахме проф.Славин защо е решил мама да бъде донор на Дари при условие, че от направената в България типизция за донорство знаем, че процента съвместимост между нас двете е много малък. Тук в Хадаса има разработена програма, според която в някои от случаите за присадката се предпочита фамилен донор дори с нисък процент съвместимост пред класическия метод. Разбира се опасността от неуспех съществува и при двата варианта. Професорът е искал да направи съвкупен донорски материал от мама и тати, но тъй като организма на Дари е много слаб и тя е много малка не е сигурно, че ще понесе такава присадка. И все пак , тати остава като резервен донор в случай, че сегашната присадка не успее. Дано да не се стига до там. Професорът ни обясни че ще настъпи момент, в който състоянието на Дари много ще се влоши, тъй като организмът й ще бъде сринат, жизнените му процеси ще бъдат на границата на живота. Обясни ни също, че химиотерапията ще бъде много тежка и съпроводена от обичайните усложнения, но за съжаление това е неизбежно. По време на химио- и лъчетерапиите на Даринка много често й се вливаха успокоителни и морфин, за да може по-лесно да преодолее болката и непрятните усещания. Очаквахме присадката да бъде извършена след около седмица, но на петия ден от началото на химиотерапията изследванията на Дари са показали, че лечението е повлиало положително и състоянието на организма й е подходящо за трансплантация. На 15.03. в 08 ч. сутринта ме взеха в лабораторията за да бъде извършено извличането на стволовите клетки. Дали от неосъзнат страх или от притеснение кръвното ми налягане беше паднало до 76/43. Взеха ми изследвания, от чиито резултати лекарят остана доволен, поставиха ми отново два абоката и чрез нужните системи ме включиха към апарата (за по добра представа мога само да кажа , че прилича на апаратите зе хемодиализа) и часовете започнаха да се движат бавно един след друг. Никой от нас не беше предполагал, че всичко ще продължи толкова дълго време. След шест часа се върнах в отделението, по-точно се върна моето тяло. Цялата бях изтръпнала от дългото обездвижване, беше ми много лошо и имах чувството, че не усещам пулса си. Независимо от добрите грижи и професионализъм на лекарите в лабораторията и въпреки че 5 дена ми бяха поставяни инжекции за стимулиране на костния ми мозък, материалът от стволови клетки не е бил достатъчен за това всичко е протекло толкова дълго време. Но някой е пропуснал да осведоми Росен за това и на четвъртия час от моето заминаване започнал да ме търси доста обезпокоен. Същият ден около19.30 ч. след специфична обработка на донорския материал, сакчето със стволовите клетки беше донесено в стаята от дежурния лекар. След внасянето на необходимите медикаменти в организма на Дари се пристъпи към присадката. Лекарят присъства през цялото време и следеше състоянието на Дари. През нощта останахме будни, дали от многото емоции или от страх , че нещо лошо ще се случи и ние няма да успеем да го предотвратим. Сега вече с тати даваме дежурства - единият през едната, а другия през другата половина на нощта. Даринка не е в добро състояние, но това се очакваше - при всички тези интервенции си е цяло чудо, че успява да пусне по някоя усмивчица - естествено на тати си. Напоследък не се храни и пак стана прозрачна, боли я стомаха, има разтройство, устата й е пълна с афти - все"приятни изживявания". Днес лекарите ни позволиха да излезем да се поразходим в коидора с маска на лицето, но на Дари не й се вървеше болят я крачетата от залежаването. Нищо. Надяваме се, че скоро отново ще бяга. Много подробности има още за разказване, скоро пак ще пишем.

Много поздрави на всички !

Останете със здраве !

Дора и Росен"

Снимка: Дари след операцията

П.П. Дора и Росен са майка и баща й