събота, 24 март 2007 г.

Аналитичният скалпел - "Апокалипсис...".и "Зен и...."


Мислех да пиша за поредната изцепка на Явор Колев от ГДБОП, но изведнъж прозрях, че не си струва. Той и тези като него са ефимерни - пеперуди-еднодневки или хлебарки. Не е честно към теб самия да влагаш мисъл и страст за тях.

И ще пиша за нещо, което според мен е твърде съществено - не само за мен, и не само за тези, които го възприемат - а изобщо е съществено. За аналитичния скалпел, който ни конституира като Homo Sapiens.

В началото на един мой любим филм - "Апокалипсис сега", задкадров глас четеше един стих:

I saw an worm
Who creeped along
The edge of a razor
Without getting cut
That's my dream
Thajt's my nightmare

Груб превод - слаба съм в английския - но този път знам, че улавям духа:

Видях червей
Който пълзеше
По острието на бръснач
Без да се срязва
Това е моя мечта
Това е мой кошмар


Когато четох "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", гледах "Апокалипсис..." и някак двете се сляха в едно прозрение - за човека като човек, кое прави човека човек - аналитичният скалпел. Това е основополагащо понятие за Пърсиг /авторът на "Зен..."/.

Четох книгата много размишляващо, но когато чух стиховете от началото на "Апокалипсис...", получих прозрението. Разбрах за какво говори Пърсиг в цялата книга.

Аналитичният скалпел е конституиращ човека като такъв. Без него не можем. Той нарязва на парчета истинския живот, за да го подреди в кутийки и чекмеджета, или по-изискано казано - в понятия, категории, системи, връзки и подобни логически конструкции. За да придобие сигурност, че контролира истинския живот.

Аналитичният скалпел е мисловният механизъм, който му позволява да прави това и му дава нужната му сигурност: "Щом съм обяснил нещо, значи имам власт над него" - това е същината и целта на аналитичния скалпел.

Както "Зен и..." разбива тази илюзия, така го прави и стихът от "Апокалипсис..." Червеят е човекът. Конотацията на думата "червей" е нещо убого, низко, недостойно, унизително. А е такъв именно защото пълзи по острието на бръснача. Той пълзи по острието на бръснача - бръсначът е аналитичният скалпел - без да губи цялостта си на червей. Но това значи освен друго и че си остава червей.. Но този път - да си червей, без да губиш целостта си на такъв, е илюзия. Последните два стиха я разкриват - да запазиш целостта си, следователно и същността си на червей - по този път, на върха на бръснача - е и мечта, и кошмар. Мечта - ако честно вярваш, че ще съумееш; кошмар - ако повярваш, че си съумял.

2 коментара:

Анонимен каза...

А, когато червеят дори по острието на бръснача и му е по-добре да се идентифицира директно с червея, какво става и не сме ли свидетели и на тази драма ?

Данко

http://enkade.blogspot.com/

http://forum.vratza.com/login.php?redirect=viewtopic.php&p=0&start=0&sid=458ab105d85b3ebb2d0dc28e65f88e84

Анонимен каза...

червеят е прекрасен и аналитичният бръзнач не може да му направи нищо :) така ми харесва :)