петък, 2 март 2007 г.
Глупости за пенсиите - 2
Уважаваният от мен икономист Горги Ангелов коментира в предишния ми пост, че всички хора след 1944 г. са внасяли осигуровките си в държавния бюджет, който - меко казано - е прахосал тези пари. Или ги е инвестирал в губещи и непотребни заводи /с някои изключения, разбира се/.
Икономическият термин "прахосване" не ми е познат. Поради което ще започна от личния, т.е. семейния си опит.
Майка ми има 35 години трудов стаж като инженер-проектант. Сред многото обекти, по които е работела, е курортния комплекс "Албена" (между другото, архитектите му получиха Димитровска наглада за него). Сега "Албена" е един от малкото успешно развиващи се комплекси, т.е. има съответствие между застрояване и инфраструктура и няма презастрояване както в мегаполиса - Св.Влас-Равда. Разбира се, "Албена" отдавна е частна. Баща ми е електроинженер, старши научен сътрудник, има 40 години трудов стаж и е един от хората, които проектираха и създадоха диспечерската система за управление на енергетиката, която работи и днес безпроблемно.
Те - както всички останали хора - получаваха като заплата малка част от заработеното, тъй като държавата прибираше голяма част, за да инвестира, произвежда, търгува и т.н. с нея. Но те двамата - майка ми и баща ми, са създали реално национално богатство, което и днес е модерно и носи приходи. Защо техните пенсии са толкова ниски?
Според мен при реституцията на национализираните през 1944-1949 г. имоти трябваше да има и реституция на труда. На неплатения труд, благодарение на който бяха изградени хиляди обекти в България. Но за всичко, изградено с недоплатения труд на хората, ще пиша отделно. Сега въпросът ми е за майка ми и баща ми - създаденото от тях и днес е печелившо - но те са бедни пенсионери. Къде е логиката и къде е моралът?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Понеже няма нищо съхранено като фонд на тяхно име, ако искаш по-високи пенсии за тях, трябва на някой млад 20-30 годишен човечец да му вземеш 100 лева отгоре от месечния доход. Пари, които му трябват, за да си храни децата.
Няма нищо морално и справедливо в настоящата пенсионна система. Тя казва следното - ако има много млади хора, които работят и плащат осигуровки и ако има малко пенсионери - пенсиите ще са висока.
Но в България няма много млади хора, а пенсионерите са много - т.е. попадаме в най-лошия възможен сценарий на сегашната система.
Сегашната пенсионна система разчита на това, че ще има постоянен ръст на населението и по този начин пенсионерите винаги ще са малка част от населението. Обаче да се разчита, че в една страна ще има постоянен ръст на населението без никакви промени е абсурдно.
Разбира се, има и други проблеми с тази система - никой всъщност не спестява за собствената си пенсия, парите не се инвестират, няма наследяване на натрупаните пенсии и пр.
@dzver и Георги Ангелов
Съвсем не смятам, че да се вземат пари от сегашните млади хора е решение. Това би било също толкова неморално.
Смятам, че част от парите, получени от приватизацията, трябваше да бъдат вложени в специален фонд за пенсии на хората, работили преди 1989 г. Не в извънбюджетна сметка, а във фонд, който инвестира, сиреч играе активно за увеличаване на тези пари.
Инвестиционните фондове и фондовете със специалнта цел (за инвестиции в недвижимости напр.) имат много добра прилична доходност. Дори при консервативните планове, сиреч плановете с минимум рискове, но и съответно с минимум нпечалба. Доходността пак е значително по-висока от лихвата по депозитите. Дори да погледнем операциите по външния дълг, извършени от Милен Велчев - реализира се прилична доходност. Отделен и спорен е въпросът в чия полза се реализира тази доходност - на бюджета, или на определени чужди търговски банки, които "защитиха и интересите" на Велчев и ко. Нали това е изразът, с който се предлага да вземеш рушвет - "и вашите интереси ще бъдат защитени". Както и да е, въпросът с операциите по дълга е доста сложен и би трябвало да е тема на отделен разговор.
Сега иде реч, че държавата би могла да отдели част от парите, получени от приватизацията на предприятия, създадени с труда и парите на нашите родители, в специален фоинд, който да оперира с тях, консервативно, разбира се - с минимален риск да реализира почти гарантирана доходност, която обаче при всички случаи ще е по-висока от лихвата по депозитите и от инфлацията.
Така го виждам решението. Мисля, че все още може да се реализира, тъй като се готви приватизация на сериозни държавни активи - оня ден обявиха дялове от няколко дружества на борсата, вкл. и мажоритарни дялове. Предстои приватизация на "Булгартабак", на "Булгаргаз", на топлофикациите, вероятно на части от БДЖ, има и още, ама ме мързи сега да се сещам. Е, от получените пари би могло да се формира такъв фонд.
Фуклата Масларова от първия си министерски ден дрънка за подобен фонд, наричайкщи го със съблазнителното име "сребърен фонд", но пръста не си е мръднала да задвижи подобен проект. Не само защото й липсват икономически познания. А защото подозирам, че й липсва главен мозък. Малък мозък може би има.
@
В един мой пост бях сметнал, че са нужни 46 милиарда за въстановяване на пенсионната система при средна пенсия от 180 лева, при продължителност на живота на пенсионера 15 години и при положение, че половината са с 1 крак в гроба.
180 лева! А за нормален живот са нужни поне 400.
Плюс това ти гарантирам, че некадърният вечно-ляв държавен апарат не е в състояние да инвестира и 1 лев ефективно. А ти искаш ударно да им се поверят огромни суми за управление и да се чака голяма възвръщаемост. Абсурдно е!
Ако се продължава с популистки управления, цял живот ще плащаш огромни данъци и осигуровки и самата ти няма да можеш да се възползваш и от 10% от онова, което ти е взето. Заради неефективността на управлението.
Точно за това верният път е в ограничаване на държавата до икономически оправданото.
Публикуване на коментар