ГДБОП ли управлява държавата?

Eлиан Гешов , известен в торент общността като payforfree, е здадържан в четвъртък за 72 часа. "Повдигнати са му 3 обвинения", заяви зам.-директорът на столичното следствие Светослав Василев. По думите му има опасност, ако е на свобода, Гешов да унищожи данни, които са нужни на разследващите. "Щом получим потвърждение, че нашите партньори от чуждите служби са запазили тези данни, ще уведомим прокуратурата и тогава те ще преценят дали ще му се иска постоянен арест", допълни Василев.
Обвиненията срещу собственика на Арена БГ са по чл. 172а от НК за престъпления срещу интелектуалната собственост и по чл. 159, ал. 3 за това, че е помагал посредством сайта на други лица за разпространяване на детска порнография. За такова престъпление законът предвижда до 5 г. затвор и 8000 лв. глоба.

Дрън-дрън-дрън! Според Закона за авторското право и сродните му права той не е нарушител на закона, освен ако приемем, че двата закона - Наказателнеят кодекс и Законът за авторското право нямат нищо общо помежду си. Всъщност в в смахната държава като нашата защо да не е така. Подробности за противоречията между двата закона, които предопределят, че нашият съд го чака една колизия между отделни закони. То тъй става като правиш закони на парче и пишеш отделни поправки на крак.

Според Наказателния кодекс:
Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право на стойност в големи размери, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до пет години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от три хиляди до десет хиляди лева.
(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Когато деянието по ал. 2 е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) За маловажни случаи деецът се наказва по административен ред по Закона за авторското право и сродните му права.
(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.

Според Закона за авторското право и сродните му права:
Чл. 25. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2002 г.)
(1) (Доп., ДВ, бр. 99 от 2005 г. - в сила от 10.01.2006 г.) Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на справедливо компенсационно възнаграждение е допустимо:
1. възпроизвеждането с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. възпроизвеждането на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.

Чл. 26. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Авторите на произведения, записани на звуконосители или видеоносители, както и артистите-изпълнители, чиито изпълнения са записани, а също и продуцентите на звукозаписите и продуцентите на първоначалния запис на записаните филми имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите са презаписват за лично ползване. На такова възнаграждение имат право и авторите, и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения са възпроизвеждани по репрографски начин за лично ползване.
(2) (Изм., ДВ, бр. 28 от 2000 г.) Възнаграждението по ал. 1, изречение първо се дължи от лицата, които произвеждат или внасят празни звуконосители или видеоносители и апарати, предназначени за записване, а възнаграждението по ал. 1, изречение второ - от лицата, които произвеждат или внасят апарати, предназначени за възпроизвеждане по репрографски начин. Размерът на възнаграждението е 5 на сто от производствената цена на произведените в страната носители и 2 на сто от производствената цена на произведените в страната апарати, съответно от митническата облагаема стойност на внесените носители и апарати.

Според единия закон мога да си записвам за лично ползване, а според другия ще ме накажат по административан ред. Административен ред по закона, който ми казва, че мога. Баси кашата. Типична междувпрочем за цялото ни законодателство. В случая кашата има и добра страна, защото позовавайки се единия закон, възникват проблеми да те осъдят по другия.

Обаяче в БГ законете са специфични както разбрахме:

От няколко дни се води кампания срещу правата на потребителите на няколко по-големи интернет доставчици в часност на БТК, на основание на разпореждане на ГДБОП и НСБОП.
Във ръзка с кампанията на ГДБОП и НСБОП срещу www.arenabg.com , на 16.03.2007 доспъпа на абонатите на БТК от и към горепосочения сайт беше ограничен (при опит да бъде заредена страницата се получава съобщение за грешка, която обикновенно се получава при опит за достигане на несъществуваща страница). Доставчиците на интернет бяха уведомени посредством протокол на който е записано:

"На основание чл.55 от ЗМВР разпореждам до 12:00 ч. на 16.03.2007 да бъде филтриран достъпа на вашите потребители до и от домейна arenabg.com , от който се предоставя достъп до обекти на авторско и сродните му права без необхдимото по закон съгласие на правоносителите за това."

Според договора, който е подписан при доставката на услугата БТК ADSL, ние потребителите трябва да бъдем уведомени при настъпване на промени по договора с доставчика. За такива промени ние не бяхме уведомени, а доставчикът забрани достъпа ни до тази страница.

След кратък разговор от наша страна с доставчика БТК, на въпроса защо нямаме достъп до конкретната страница в интернет, ни бе отговорено, че достъпа се филтрира по нареждане на НСБОП. Като това само по себеси не може да бъде считано за официално информиране за промени в договорите ни с БТК. Тъй като последното не беше съобщено официално, се нарушават основни права според Хартата за правата на човека, чл.19 в който е записано :

Част от протокола, с който ба "узаконено" филтриранането на съдържанието:;



Откога ГДБОП се поставя над Конституцията и над европейските директиви?!

Ето експертен анализ на Радан Кънев за безобразията, да не кажа по-силна дума за действията на бопаджиите:


"Дейността на ГДБОП през изминалата седмица представлява натиск за затваряне на т.нар. “торент-тракери”, т.е. интернет страници, изградени на база на специфичен софтуер за обмен на торент файлове. Тези програми, изграждайки уебсайтове, осигуряват възможност на регистрирани потребители на интернет да обменят информация, която се намира единствено на техните лични компютри. “Тракерът” съхранява единствено ограничена идентификационна информация (хаш) на файловете, които се намират на личните компютри на потребителите.



“Торент-тракерът” не е забранена програма и няма никаква причина да бъде забранена по действащото българско законодателство. Тя не е изградена чрез нарушение на авторски права върху програмните кодове (сорсове), върху приложни програми, интерфейс или оформление (дизайн). Сама по себе си торент-програмата (тракер) е напълно законна.



Насилственото затваряне на торент-тракерите е директно нарушение на Конституцията на Р България:



« …Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.

(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала…» .



2. Участници в обмена на файлове чрез торент програми



В обмена чрез торент програми участват: Собственик/администратор на интернет сайта, изграден от торент-тракера, ъплоудъри или лица, които имат права да споделят нова информация от своите компютри и съответно – да качват “хашове” на сайта, лийчъри или лица, които използват тракера, за да добиват информация и сийдъри или лица, които споделят информация, която са добили, но като използват “хашове”, качени само и единствено от ъплоудърите. Всички торент-тракери осъществяват строг контрол върху ъплоудърите, за да не допускат качването на хашове към забранена информация (i.e. детска порнография, расистки материали и т.н.), която се намира на компютъра на потребителя. Тракерите обикновено имат система за известяване за нарушени авторски права и когато получат съобщение от титуляр на авторско право, преустановяват нарушението.



Сийдърите и лийчърите обменят информация, но не споделят цели файлове (например .avi филмови файлове, а само части от тях от различни източници). Тези участници се наричат с общото име “пиъри”, т.е. свързани лица. Ако един потребител добива информация, той едновременно я добива и от лийчъри и от сийдъри, същевременно я и споделя. Мнозинството от тях нямат възможност да се осведомят дали информацията, която споделят, има защитени авторски права или не. По-съществено е, че те влизат в пряк контакт помежду си и извършват взаимен обмен на информация.





3. Извършвани нарушения на авторски права (АП) при обмен на файлове чрез торент програми; Лица, извършващи нарушенията.



При използването на обмен на файлове чрез торент-тракер е възможно, без да е необходимо, да се допуснат нарушения на права на авторите на споделяните произведения. Типичен пример са допусканите нарушения на:



«…Чл. 97 от ЗАПСП

…………

12. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) запаметява под цифрова форма в електронен носител филми или други аудио-визуални произведения, музикални произведения, изпълнения, звукозаписи, записи на филми или други аудио- визуални произведения…»



Нарушението по т.12 се извършва често от «лийчъри», т.е. от лицата, които добиват споделената от други лица информация. Естествено, във всеки отделен случай контролните органи следва да установят дали е налице виновно поведение на лицето, както и дали действието му не попада под някоя от хипотезите на законно използване на обекти на авторско право:



«…Чл. 24. от ЗАПСП(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:

1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:

а) предаване в мрежа чрез посредник, или

б) друго разрешено използване на произведение;



……………………

……………………….

………………………

………………………

9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;

………………………

11. предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации по смисъла на т. 9, при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;

………………………………».



При преценката дали е налице поведение с характер на «свободно ползване» или нарушение, е много съществен обемът на споделената информация. За тази цел торент тракерите (или по-точно използваните при обмена торент-клиенти като BitComet и т.н.) имат т.нар. « коефициент», отразяващ съотношението между придобита и споделена информация. Този коефициент в общия случай е под 1.00 и максимум до 1.5, т.е. всеки потребител виртуално предава изтеглената информация на средно 1 друг човек, но «виртуален», сглобен от стотици парченца.



При всяко положение противоправното запаметяване от «лийчър» на обекта на авторско право е деяние, за което единствено нарушителят може да носи наказателна и/или административна отговорност. Да се вменява на собственика на «тракера» съучастие е напълно недопустимо, тъй като няма единство на деянието нито от обективна, нито от субективна страна. В общия случай «лийчърът» добива информация, без да знае или да е длъжен да знае дали информацията представлява обект на авторски права и кой е техният титуляр. При някои системи на тракери, всички "пиъри" са познати или приятели.



«…Чл. 97 от ЗАПСП

…………

13. (нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г.) предлага по безжичен път или по кабел достъп на неограничен брой лица до произведението, обекта по чл. 72 или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;…»



Нарушението по т.13 може да се извършва единствено от т.нар. «ъплоудър» и то единствено в случай, че на собствения му компютър има информация, обект на чуждо авторско право. Дори и в този случай, «ъплоудърът» трудно попада под хипотезата на този текст, защото той е в състояние да контролира както потребителите на информацията, така и времето, в което те да имат достъп до нея. Изключително трудно е да се определи конкретен «ъплоудър» на дадена информация, тъй като всички потребители споделят помежду си малки части от файловете.

В днешната си редакция, т.13 от чл. 97 ЗАПСП предвижда защита срещу т.нар. сървъри с незаконно съдържание, но не и срещу обмена на дани чрез торент-тракерите.

Естествено, сред «ъплоудърите» има лица, които извършват умишлена дейност по разпространение на авторски произведения, но това е въпрос на конкретно доказване във всеки отделен случай.





3.1. Престъпления срещу авторските права.



Само част от възможните нарушения на авторските права (в т.ч. и от т.нар. “интернет пиратство”) са съставомерни според действащия НК (чл. 172А и сл. от НК). Всички нарушения срещу интелектуалната собственост изискват пряк умисъл на дееца, който не е налице в нито един от случаите на поведение на “сийдърите” и “лийчърите” при торент обмена. “Сийдърът” дори не осъществява компютърна команда или друго волеизявление, за да започне да споделя добитата информация – това е присъща функция на използваните програми (десетки разновидности), а не следствие на волята на потребителя. Собствениците на торент-тракерите не осъществяват нито един състав на НК. Естествено, в немалко случаи, собствениците на торент-тракери съхраняват информация, която е обект на авторски права, в своите сървъри. Важно е да се държи сметка, че това деяние няма нищо общо с поддържането на тракера и подлежи на отделно доказване чрез изземване на съответните носители, а не чрез спиране на легалния информационен поток.



4. Дейност на ГДБОП и правни основания на дейността.



Важно е да се отбележи, че органите на ГДБОП не извършват дейност по издирване на нарушители на авторски права, на носители на информация, която е обект на авторско право, а още по-малко на лицата, които декодират (“рипват”) легалните носители и така стават първопричина за “интернет пиратство”.

Дейността на ГДБОП се свежда до противозаконен административен натиск за спиране на дейността на напълно законните тракери и ограничаване на използването на законния софтуер, който ги обезпечава.

Друга изцяло противозаконна дейност на ГДБОП е административен натиск срещу големите, първични снабдители (провайдъри) на интернет като БТК, насочен към т.нар. филтриране на информацията. По този начин, чрез държавен натиск върху частни лица се ограничава ползването на тракерите, в т.ч. и за изцяло законни и дори полезни цели, които съвременните технически устройства и програми позволяват.

Тази дейност е насочена не срещу “пиратите”, т.е. нарушителите на авторски права, а срещу техническите достижения, които улесняват разпространение на информацията. Това е флагрантно нарушение на Конституцията на Р България, което би постигнало целите си само и единствено чрез забрана на интернет комуникациите или поставянето им под пълен административен контрол и цензура.



4.1. Правни основания по ЗАПСП. Такива основания органите на ГДБОП намират в чл. 98 и сл. от ЗАПСП, които предвиждат улеснена (в сравнение с НПК) процедура за изземване на доказателства и на носители на нелегално съдържание. Доколко тези текстове, приети през 2005г., отговарят на нормите на Конституцията, е отделен въпрос.

Но е важно да се отбележи, че цитираните разпоредби дават права на Министъра на Културата, които по никакъв начин не могат да бъдат свързани с образуване на наказателно производство и установяване на престъпни деяния. Нито едно доказателство, събрано по този ред, не може да послужи пред наказателния съд. Налага се изводът, че този ред се използва само и единствено за сплашване на собствениците на тракерите, тъй като изземване на устройствата им води до сериозни загуби за дейността им. Отделно е абсурдно ГДБОП да бъде използвана за дейности, които не водят до разкриване на организирани престъпни групи, а за констатиране на дребни нарушения.



4.2. Правни основания по НПК. Дейността на ГДБОП би трябвало изцяло да се подчинява на нормите на НПК, защото единствено по реда на НПК могат да се установяват престъпни деяния и да се разкриват организирани престъпни групи, което е в крайна сметка смисъла на съществуването на тази служба.

Извършените през изминалата седмица показни акции обаче не бяха обезпечени със заповеди за претърсване и изземване, издадени от Съда по реда на чл. 160 и сл. от НПК. Тяхната единствена цел беше демонстративно задържане на лица, които са собственици на торент тракери, за сплашване на участниците в обмена на информация чрез торент програмите. Не може да се твърди a priori, дали тези лица извършват или не престъпна дейност. Сигурно е, че те не я извършват чрез торент сайтовете, защото собственикът на такъв сайт не участва в обмена на информация. Показателно е, че редът, по който се събират “доказателствата”, изключва успешно провеждане на наказателно производство, следователно целта на “мероприятието” не е разкриване на престъпление и осъждане на дееца.



5. Фактически отношения зад “атаките” срещу торент тракерите.

Реалната цел на дейността на ГДБОП е ограничаване на обмена чрез торент тракери с незаконни средства, в услуга на конкретни бизнес интереси. Всички показни кампании на службата се дължат на “жалби” от “Амотера БГ” ООД или свързани с това дружество лица, които имат права за платено разпространение на филми по интернет. Многократно представители на тази фирма са изразявали в медиите “задоволството” и “одобрението” си за дейността на ГДБОП и са призовавали собствениците на сайтове за обмен на информация да се обърнат към тях за сключване на лицензионни договори за разпространение на продукцията от филми по интернет.

“Амотера БГ” ООД и свързаните с нея лица имат безспорни права и законни интереси за преустановяване на “пиратския” трафик на филми по интернет, както и за разпространение на платена продукция. В този стремеж няма нищо отрицателно, тъй както е ясно, че нарушителите на авторски права трябва да бъдат издирвани и санкционирани според действащите закони.

Смущаващи са, обаче, два факта. Фирмата изразява задоволство от напълно противозаконната дейност на ГДБОП, която не води до залавяне и осъждане на нито един “пират” – разпространител на филми с нарушени авторски права, както и че тази фирма е монополист на българския пазар и единствена има правата да разпространява “легална” продукция. Изглежда, че “Амотера БГ” ООД няма никакъв интерес от доказване на евентуална престъпна дейност на собствениците на големите тракери, тъй като се стреми да ползва огромната им, готова потребителска мрежа за разпространение на филми.

От друга страна, собственик на “Амотера БГ” ООД е фирмата “Амотера лимитид”, регистрирана на Британските Вирджински острови. Няма никакви данни за лицата, които стоят зад тази фирма, нито правен способ за снабдяване с такава информация. Тясното сътрудничество между монополиста “Амотера БГ” ООД и органите на ГДБОП, които ограничават обмена на информация без всякакво съобразяване с действащите закони и без всякакъв резултат в разкриване на истинските престъпници, води до подозрения за нерегламентирани контакти."