петък, 2 март 2007 г.
Глупостите на Гайдарски
Съжалявам, че последните ми постинги започват все с "глупости" в заглавието, но то е, защото съм възпитана и не искам да пиша нецензурно.
По време на дебата за вота на недоверие към кабинета по повод краха в здравеопазването здравният министър Гайдарски се похвали, че отделил 13 млн. повече за онкоболните. На моя приятелка трябва месеци наред да й вливат зомета за метастази в костите (междудругото изключително ефикасен препарат, в много случаи ги изчиства напълно). Трябва да се влива на 21-28 дена. Полага се безплатно. Оня ден й се наложи да си го купи, тъй като нямало, свършил. Добре, че жената работи добре платена работа и можа да се бръкне за 640 лв. Дано другия месец да има от безплатната, щото колкото й да й плащат, не е милионер като сума управляващи.
Бах ти милионите, Гайдарски! Сметната палата установи, че здравното министерство няма елементарна статистика за онкоболните, броя им, разпределението им по болести, по региони и сйатвутна нуобходимите лекалрства. Не говоря за електронна система, говоря за статистика на хартия. И вие, безделниците в здравното министерство правите всичко на око. А може би хвърляте боб или гледате на кафе - знам ли какви модерни методи използвате. В резултат на което лекарствата периодично не стигат и болните са принудени да ги купуват - които могат - за да не прекъсва цикълът на лечението. А които не могат?
Да не говоря за наглите депутати, които всяка година подменят луксозните си мерцедеси. Само от тях всяка година можеш да взимаш милион, Гайдарски. А ако погледнем другите им луксове, луксовете на останалата държавна администрация - колко още можеш да събереш? Ама не ти стиска дори да поставиш въпроса.
И си спомням един от лозунгите на миналогодишните месечни протести на анархистите: "Лъжесоциалисти! Свине-капиталисти!" С едно само не съм съгласна - под маската на капиталисти вие сте обикновени бюрократи и крадци. Ако можех да гласувам, с две ръце щях да ви гласувам недоверие. Но не се безпокой, още на местните избори ще го имате от мен.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
Е кво, ще им гладуваш недоверие. После на следващите също. И така винаги, с всички... едно и също, но все едно, че е ново.
Темата за онкоболните е много тежка :( Иска ми се да има национална кампания, някакъв протест или нещо, не знам под каква форма... Не може да се търпи това. Не съм болна от рак и нямам познати болни, и все пак всеки път, като чуя по новините какво става, ми иде да удуша маса народ сред отговорните лица :'( Не може просто да гледаме какво се прави и да седим.. а в същото време нямам представа как да се постъпи :/
Въпросът е каква би била алтернативата на "успешната" тройна коалиция...
@cybercrackerbg
Принципна алтернатива няма. Аз не вярвам на политиката и на политиците по принцип. Ако си падаш по етикетите, можеш да ме наречмеш "алтерглобалист". А ако те интересува смисълът - вярвам в силата на гражданските движения и гражданските организации, зародили се и фунциониращи "отдолу" (не мога да намеря адекватен термин, за да преведа "grassroots"), които са постоянен и неманипулиреум коректив на корпоративно-политико-медийната власт. У нас това тепърва ще се разбира, на Запад отдавна са го разбрали.
@cx
Общо взето, в отговора си на Киберкракер дадох принцзипен отговор и на теб. А конкретно - писала съм неведнъж, ако бате Бойко се докаже като успешен кмет, ще гласувам за него и за ГЕРБ-ерите. Което хич не значи, че им вярвам. Просто ако той продължи да върши смислени неща като кмет, има шанс и в държавата да върши същото. Което, повтарям, не значи, че съм му фен.
Ако мога, избирам между разните злини най-малкото зло. А ако няма такова, ходя за гъби в изборния ден, а в другите дни участвам в кампании за Иракли, за депутатските мерцедеси, в анархистките протести, в демонстрациите срещу криминализицията на марихуаната, в пенсионерските протести и такива ми ти работи. Само в акции на сърпичуци не участвам, както и на хАтакуващи. Щото те като идеология са по-лоши хиляди пъти от всичмките парламентарни кретени. Това, което ти казах, че правя, също можеш да го приемеш като вид дефгиниция на "алтерглобализъм".
@
@vani
Страничните хора почти нищо не можем да направим. Защото на огромната част от нас не ни пука. Пука им на болните и на техните близки. А за какво по-напред да влагат усилията си, времето си, парите си? За протести или за опити да се спасят? Защото рнакът в много случаи е победима чболест. Но не и у нас. Щото на държавата не й пука, а хората нтямат пари. Аз частично странична - моя близка, втората жена на баща ми я оперираха от рак на гърдата,у покрай нея влязох в един форум на онкоболните и там срещнах наистина невероятни хора. Да, странична съм - втората жена на баща ми не ми е никаква роднина; да, хората от форума пък съвсем не са ми никакви; да, аез не съм (засега, надявам се и по-нататък) болна, но каузата я приемам и като своя. Ако шима повече като теб и мен, можем да започнем да провим нещо. Не казвам, че ще има успех. Вероятно в началото няма дори да го забеилязват продажните медии. Но все пак Теодора Захариева - бори се с рак на гърдата от няколко години, осъди министерството в Страсбург, и покрай това, а и покрай акциите, които организира пред министерството, дори и тъпите медии трябваше да го отразят. Представи си ако хора като Теодора не са сами? Не казвам, че всичко с вълшебна пръчка ще стане ОК, но все трябва някога някой да почне.
Имам един приятел в Англия, професор в Кентския университет в Кентърбъри. Той е инвалид в количка. Разболял се е от детски паралич на 4-годишна възраст, когаято не е имало масова имунизация срещу това заболяване. С него много сме говорили зао disabled persons - на бъэлгарнки "хора с увдреждания", там е обидна думата "инвалид"%, защото носи нушението "невалиден". Аз се възхищавах на правата и възможностите, които имат хората с увреждания в Англия, а той знаеш ли какво ми каза? Държавата нищо не ни еи дала даром. Всичко сме извоювали ние, нашите организации и хората, които ни подкриепяха без да са "disabled". Първиште ни срещи бяха през 1990 г. - първо в БГ, поэсле той ме покани в Англия. И тогава ми каза и нещо дсруго - вие сега сте в състоянието, в което бяхме ние през 1948 г. Имъаше предвид положението в обществото на хората с увреждания.
Много ми се иска това изаставане от почти 50 гоидини да го съкратим.
Знам, че4 темата за онкоболните е джоста различна от тази за холрата с увреждания. Но в същината си е една и съща. Има хора, които по независими от тях причини са в тежко здравословно, оттам материално и социално състоянияние. Ако на държавата не й пука за тези хпора, бахт я у държавата. Апропо, не знаем държава от старите членки на ЕС (за новите нямам данни), в които да има такова хпренебрежение към онкоболните и къвм хората с уврежгдания. Уф, забравих - и към психичноболните.
Знаеш ли например, че в Иран политиката по отношение на тези групи е по-добра от тази у нас? Да, Иран, дето САЩ се канят да ги нападнат, а ние ще им съдействаме, щото били терористична държава.
Публикуване на коментар