Империята САЩ обръща оръжията срещу гражданите си

Paul Craig Roberts*

През последните години при своите акции американската полиция е използвала помощта на специализирани отряди (SWAT teams) средно около 40 000 пъти годишно
Да сте чували през миналата година за поне 110 терористични акта на ден? Не! Тогава къде са били използвани тези отряди? Оказва се, че в повечето случаи те изпълняват заповеди за рутинно задържане на хора, които не представляват реална опасност нито за полицията, нито за гражданите.

Докладът на Радлек Балко „Повече от необходимото: възходът на военизираните полицейски акции в Америка“ (Overkill: The Rise of Paramilitary Police Raids in America) разказва за тенденцията специализираните отряди, някога използвани само за изключително опасни ситуации (най-вече при задържане на заложници и то от въоръжени престъпници), днес се използват все повече за изпълнение на рутинни полицейски задължения. Статистиката показва, че в 75 - 80% от случаите, когато те участват в акция, не е налице сериозна заплаха.

Не е малък процентът на случаите, при които специализираните отряди са влизали на грешни адреси, като са причинявали смърт или други наранявания на абсолютно невинни хора. Има и случаи, в които при тези акции по време на суматохата, която следва внезапното нахлуване и използваните сълзотворни гранати, полицаите се нараняват едни други.

Употребата на военизирани полицейски части започва в Лос Анджелис през 60-те години на ХХ в. Военизирането на местните полицейски власти обаче е в истински разцвет по времето на президента Роналд Рейгън. Тогава по време на „войната срещу наркотрафика“, започната от правосъдния секретар Ед Мийс, е издадена директива, според която наркотиците трябва да бъдат разглеждани като заплаха за националната сигурност на страната. През 1988 г. Конгресът нарежда на Националната гвардия да се включи в акции на американска територия, свързани с „войната с дрогата“. През 1994 г. Министерството на отбраната издава меморандум, позволяващ трансфера на военна съоръжения и технологии от армията към щатската и местната полиция. Конгресът създава „програма за улесняване предаването на военни съоръжения към цивилните полицейски части“.

Днес 17 000 полицейски поделения притежават екипировка като хеликоптери "Блекхоук", картечници, гранатохвъргачки, стенобойни машини, експлозиви, химически спрейове, защитни жилетки, уреди за нощно виждане, а дори и танкове. През 1999 бившият шеф на полицията на Ню Хейвън заявява пред в. "Ню Йорк таймс", че е имал възможност да поръчва "танкове, базуки и въобще всичко, което пожелаех“. В доклада на Балко се дава пример, че през 1997 г. полицейските подразделения са получили около 1 200 000 единици военна екипировка.

Така, екипирани по стандартите на американската армия, към настоящия момент полицейските части се обучават не да „противодействат на престъпността, а да я изпепеляват“, както казва Лорънс Корб, министър на отбраната при Рейгън.

Специализираните отряди получават сериозна финансова подкрепа по програми на фонда за подпомагане на правосъдието. По тези програми, между отделните щати се разпределят федералните средства за борба с дрогите. Балко обяснява, че от своя страна „щатите разпределят тези пари на местните полицейски подразделения на база на извършените конкретни арести свързани с наркотици“.

Финансирането по този начин води до необходимост от драстично увеличение на арестите за всяка местна полиция и предвид факта, че специализираните отряди по замисъл действат сравнително рядко, местните полицейски шефове ги хвърлят в борбата с наркотиците - и дори ги използват при арестите на потребители на наркотици.

Тези арести се извършват чрез щурмуване на домовете, често през нощта, докато хората спят. Ползват се гранати със сълзотворен газ и други подобни средства. Голяма част от информаторите на полицията често дават произволни имена и адреси. В доклада си Балко посочва 135 нещастни случая, причина за които са неточно посочени адреси.

Членовете на специализираните отряди практически не носят отговорност за нещастните случаи, включително и тези, при които е използвана прекомерна сила. Известен е случаят в Албакърки, където големият брой полицейски убийства накара общината да назначи криминалиста Сам Уолкър, която да извърши проверка на използваните тактики. В изготвения доклад Уолкър установява, че убийствата „са схематично заложени“, тъй като отрядите „имат организационна култура, която ги води към ескалиране на ситуациите, а не към тяхното успокояване“.

В доклад, който изготвихме заедно с Лорънс Стратън, бе посочено, че една от най-корупционните практики в системата на наказателното правосъдие в САЩ, е заплащането на информатори срещу посочване на заподозрени. През 1995 г. всекидневникът "Бостън глоуб" публикува разследване за хора, които се препитават като полицейски информатори. Те практически създават заподозрян, като продават малко количество марихуана на определено лице, а по-късно съобщават на полицията. Според статистическите данни, 87% от проведените акции срещу разпространението на наркотици в Райлей-Дърам са базирани на информация, подадена от полицейски източници.

Не са редки случаите, когато самите полицейски информатори са дилъри на дрога, като чрез сътрудничеството с полицията едновременно отбягват ареста и премахват конкуренцията си.

Изследвайки плачевната ситуация, "Нашънал Лоу джърнал" стига до извода, че „престъпниците са превърнати в инструмент за налагане на закона, а държавните органи са превърнати в техни съучастници“.

Балко вярва, че проблемът може да се намали, ако съдиите влагат повече старание в изследването на източника на информация, преди да дадат разрешение за извършването на тези акции. Ако съдиите вършат съвестно своята работа, броят на невинни жертви при операции на специализираните отряди би се намалил значително. Въпреки това, докато продължава „войната срещу наркотиците“ и докато от нейните резултати зависи разпределението на финансите между отделните полицейски структури, американските граждани ще продължат да бъдат тероризирани от собствената си полиция, обилно заредена с оръжие и функционираща с военен манталитет.


* Paul Craig Roberts - икономист, работил като помощник секретар на Националната банка по време на управлението на Рейгън. Работил като редактор и колонист в "Уолстрийт джърнъл" и "Бизнес уийк".