понеделник, 12 март 2007 г.
Смъртта - личен избор?
Виждал ли е някой от вас квадриплегик? Или болен от амиотрофична латерална склероза или от мултиплена склероза в напреднал стадий? Едва ли. Аз съм. Не ви го пожелавам. С две думи, човек, лишен от всички функции - няма ръце и крака, които се движат, при последните две дори и говоренето е невъзможно. Защо им отказваме възможността за смърт, ако я желаят? Толкова ли е неразбираемо за нас?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
8 коментара:
Политиците си мислят, че трябва да дават "компетентното" си мнение по всякакви въпроси - особено такива, свързани с морала. И не само че дават мнение, но и го обвиват във формата на закон.
Подобни решения трябва да се вземат от отделния човек, неговото семейство - разбира се, след консултации с поне няколко специалиста и достатъчно дълго време за обмисляне на решението. Но глобална забрана е неоправдана.
Напоследък обществото започва да узрява за приемане на евтаназия, но не вярвам да бъде допуснато близките 10-15 години.
Имах съсед, болен от множествена склероза. Изключителен човек, който никога не загуби достойнство, никога не се оплака и никога не падна духом.
Беше млад мъж, с прекрасно семейство, който и сега, 5 години след като си отиде от нас, продължава да ми служи за пример и опора в тежки моменти.
Той искаше да има право на избор и би избрал евтаназията.
В последните години той бе в тежест на семейството си и аз, както и всички останали, страдаха от желанието му да си отиде, но повече страдаха за "живота", който е принуден да води.
Ако имах право на глас, бих казала "ДА" за евтаназията.
Виждала съм. И по-страшни неща съм виждала.
Подкрепям евтаназията и правото на човек да избере смъртта КОГАТО сам реши.
Здравейте,
Може би няма да е лошо да прочетете и коментар по темата от страдащ човек. Аз съм млада, на 29 години съм и още от раждането си, а може би дори при вътреутробното си развитие (не се знае) съм заболяла от детска церебрална парализа в тежка форма. За тези от вас, които не знаят какво представлява това заболяване -обяснявам, че то засяга двигателните неврони в мозъка, и води до различни по степен нарушения на двигателните функции, кординацията, равновесието, а в много от случаите (слава Богу, при мен не е така)има и нарушения на интелекта, сензорни увреждания или епилепсия.
При мене са увредени в много тежка степен долните крайници, и в лека, до средна степен - горните крайници. Ако не се постигне подобрение в ранните години от живота - до пубертета, заболяването е нелечимо, както е и в моя случай. Придвижвам се с инвалидна количка, а вкъщи дори пълзя...
Но аз, противно на изразените преди мен мнения, смятам, че по въпроса с евтаназията трябва да се подхожда много внимателно, и мнението ми е по-скоро против, поне в настоящата ситуация в България. Вижте каква корупция се шири в здравеопазването. Представяте ли си на лекарите да им бъде вменено да извършват и евтаназия на хора?!
Това би се превърнало в доходен бизнес. А и мислите ли, че няма да има случаи на злоупотреби? Може би няма да са рядкост случаите, в които хора ще отиват при лекарите, казвайки: "Докторе, убийте възрастните ми майка или баща, защото нямам пари да се грижа за тях". При това, без самите възрастни хора да имат подобно желание.
Ако евтаназията се легализира, това може да остави беззащитни много самотни възрастни и хора с увреждания, за чийто живот лекарите ще отказват да се борят, знаейки, че законът им "развързва" ръцете. А замисляли ли сте се какво е нивото на палиативните, т.е. животоподдържащите грижи в България? Колко хосписа има? На пръсти се броят, и не са по джоба на всеки. А за да пристъпи към легализация на евтаназията, трябва да се предложат някакви алтернативи на пациента. Ако той не иска да тежи на семейството си, да има достатъчно на брой качествени заведения, в които може да бъде настанен и да получи добри грижи. И ако, въпреки всичко, той не желае да живее, едва тогава да се мисли за евтаназия. Но разберете: ЖИВОТЪТ НА СТРАДАЩИЯ СИ Е НЕГОВ, НЕ НА БЛИЗКИТЕ МУ И РЕШЕНИЕТО ТРЯБВА ДА Е НЕГОВО.
Аз лично смятам, че по-достойният изход е да се бориш докрай, и обществото, разбира се, да те подкрепя. И двете ми баби починаха от тежки заболявания (едната беше на легло четири години и нито веднъж не ми спомена, че иска евтаназия, въпреки че беше интелигентна жена). Страдаше, че е в тежест на семейството ни, но толкова много й се живееше! Тя беше със здрава ценностна система, и изтърпя докрай.
А що се отнася до моя живот, аз също не го смятам за безсмислен. Въпреки тежкото си увреждане, успях да завърша гимназия с отличен успех на индивидуално обучение вкъщи. Имам издадена стихосбирка, пиша есета,превеждам от руски православно-богословски текстове, служа си добре с компютъра... Въпреки че съм с почти стопроцентова инвалидност, успях да поработя като консултант в неправителствена организация на родители на деца с увреждания. Предстои пак да започна работа... Много обичам страдащите си събратя, и ще продължавам да се боря за по-пълноценния живот на хората като мен!
С уважение към всички
За да се мисли за легализация
Напълно разбирам анонимната госпожа, която е болна. Особено ми хареса изречението че ЖИВОТЪТ НА СТРАДАЩИЯ СИ Е НЕГОВ, НЕ НА БЛИЗКИТЕ МУ И РЕШЕНИЕТО ТРЯБВА ДА Е НЕГОВО. Това също означава че дори когато близките искат болния да продължава да се мъчи, само когато той си поиска евтаназия трябва да му се позволи да я направи. Аз лично един ден бих я избрала за край на моя живот, ако съм болна.
Така или иначе няма нищо лошо в това да разрешим евтаназията със закон. Всеки ще е свободен да си избере какво да прави а не като сега - да има хора които се мъчат и няма кой да ги чуе и обезболява - примерно новината от преди две-три години - че във Варненската болница свършил морфина - еми какво значи това за пациентите два-три дена в ада това значи!!!
@анонимна
Уважавам борбата ти и жаждата за живот. И аз мисля като теб - че животът е лично на човека и на никой друг. Именно затова би трябвало да има правото и да се раздели с него. Разбира се, евентуални злоупотреби трябва строго да се пресичат от закона. Но това не променя принципа - човек трябва да има правото при ясно изразено съзнание да се раздели с живота си.
Против убийствата и самоубийствата съм,но когато няма изход от здравен проблем,зависим си изцяло от грижите на други хора,съзнаваш,че си им в тежест,и когато все още можеш да разсъждаваш трезво без болка,ИМАШ ПРАВО НА ИЗБОР!Приемам клиниките,в които изборът се одобрява!Пази Боже от подобни травми,но всеки човек заслужава достоен живот и такъв край!
Публикуване на коментар