четвъртък, 22 март 2007 г.

"Да спасим Дарина" стана организация "Спаси, дари на..."


След успешната кампания на Save-Darina , в която успешно се събраха пари за малката Дари , сайтът http://www.save-darina.org/ се превърна в организация Спаси , дари на …
От тук може да се информирате и за други дечица , които имат нужда от нашата помощ . И ако имате някой излишен лев и желание, помогнете им . Така капка по капка язовир става , левче по левче и надежда за една малко слънчице.

От сайта http://www.save-darina.org/:

В неделя - 25 март - от 18 часа местно време в Бостън, САЩ ще се проведе голям празничен гала-концерт за българската общност в града, организиран от Българо-Американски Център "МАДАРА". В рамките на концерта ще бъде подкрепена инициативата на нашя сайт "Спаси детски живот", като се съберат дарения за лечението на 7-годишния Светльо от Пловдив. Повече подробности за събитието можете да прочетете тук .

Целият екип на http://www.save-darina.org/благодари на участниците и организаторите за благородния жест! Ето историята на Светльо и успехът на Дарина и на Цвети ми дава надежда, че ние, обикновените хора, а не държавата, можем да спасяваме нашите деца. Без медийни овации, рекламни снимки и престижни бизнес и политически спонсорства.

И специално да припомня на бизнесмените-човеци /защото не всичи са такива/ - имате бизнес облекчения, ако дарите на болно дете. За подробности за размерите, процедурата и т.н. - в моя блог или в www.save-darina.org

Това е Светльо. На седем години е. И неговата съдба е сходна с историите на Дари, Цвети и много други деца. Безгрижно детство, игри, приятели, забавления...докато дойде моментът на страшната диагноза. Левкемия... При Светльо тя е в една от най-редките си форми - лимфобластна левкемия с наличие на филаделфийска хромозомна форма – 190.
Светльо в болницата. Следва обичайната химиотерапия, от която детeто рязко променя външния си вид, но запазва усмивката си и жаждата си за живот... Заболяването на Светльо е диагностицирано през октомври 2006 год. – по същото време, по което беше открита и болестта на Даринка. От тогава и досега, момченцето е пациент в клиниката по детски и генетични заболявания към УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив. Може да излиза навън само с маска. Животът на Светльо зависи от трансплантация в чужбина...

А ето разказа на майка му:

Пловдивчанката Вили Чолакова е много силна и борбена жена. И добре че е така, защото седемгодишният й син Светльо е болен от левкeмия. Семейството научило страшната диагноза, малко след като момченцето станало първолак.На 15 септември миналата година Светльо тръгна в първи клас заедно с приятелчетата си от детската градина и квартала, разказва Вили. След десетина дни обаче внезапно започнал да се чувства зле. Първо го заболяло крачето, после болката се пренесла в ребрата и накрая отишла в рамото. Родителите му го завели на изследвания, първоначално за костен ревматизъм. Биопсията показала нещо много по-страшно - левкемия. Ракът на Светльо е от много бързо развиваща се и рядко срещана форма. Лечение е възможно, но единственият път е трансплантация на костен мозък в чужбина. Операцията струва между 200 и 300 хиляди евро, с които семейството не разполага. В момента лекарите спасяват живота на Светлозар с химиотерапия. От четирите вливки, през които е минало детето, вече има други усложнения. Преживяло е дори пълна загуба на зрението, която за щастие е била временна. В момента Светльо и майка му са в детската клиника на УМБАЛ "Свети Георги", където доктори се грижат за Светльо. Не можем да излизаме навън, защото здравето му е крехко и трябва да го пазим, обяснява Вили Чолакова. Само когато времето е хубаво, напускат болничната стая за кратко. Тогава момченцето е с маска, за да се предпази от всевъзможните вирусни и бактериални инфекции. Проблемът му извън болницата е и психологически, останалите деца го гледат с недоумение. Питат защо е без коса и каква е причината да носи маска.Приятелчета му стават все деца от отделението. За съжаление с тях момчето се вижда обикновено само за няколко дни. След това често пита къде са. Ако знаете как му се тича и играе с децата навън, споделя майката. Вместо това Светльо обикновено си играе сам в болничната стая. Любимото му занимание, както и на останалите момченца на неговата възраст, са картите "Юги-йо". Вече може да чете и пише. Научил се е пак в болницата, където всеки ден го посещава учителка, за да не изостава от връстниците си в училище. Най-добре се справя с математиката. Като го гледам, отново си спомням как в продължение на два месеца, след като научихме каква е диагнозата, с баща му си казвахме, че това не е истина, разказва още Вили Чолакова. Очаквахме да се събудим от лошия сън или още по-добре някой лекар да се обади и да каже, че диагнозата не е вярна. Това обаче не стана, затова ще се борим, категорична е майката.Сега съм стабилна, защото ако се предам, няма да мога да помогна на сина си. А тя е твърдо решена да помогне. Вече е влязла в контакт с клиники в Австрия, Германия и Израел, които имат опит при лечение на вида рак, от който страда момчето. Задействана е молбата до Министерството на здравеопазването за трансплантация в чужбина. Семейството очаква и разрешение за събиране на средства чрез sms. Правим всичко възможно, защото не искаме да загубим детето си, казва още Вили и добавя: "За мен той е моите очи. Ако затвори очите си, и аз няма да видя повече светлината. Моля се постоянно и моето дете да има шанса да живее като останалите здрави деца." Крепи ме и вярата, че много българи ще помогнат на момченцето ми да живее, казва майката, която не търси съжаление, а помощ.

ДА ПОМОГНЕМ НА СВЕТЛЬО:

Банка ОББ, за Светлозар Асенов Чолаков
Сметка в лева:


IBAN BG92UBBS80021005296320


BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1005296320
Сметка в евро:
IBAN BG32UBBS80021418724010
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1418724010
Сметка в долари:
IBAN BG85
UBBS80021107293110
BIC UBBS BGSF
БАЕ 20080023
СМЕТКА 1107293110

В бившия сайт на Дари, който вече е кауза - не организация - може да научите и историите на Ивет и Данко - те не страдат от левкемия, но техните заболявания не правят живота им по-лек и щастлив. А за едно дете най-важното е да е щастливо.

Еdit: Направих непростим пропуск, като не посочих първоизточника на информацията - tin4e blog. Той е лицензиран под Creative Commons - Attribution - No Comersial, и е пропуск голям да не отчета това. tin4e, извини ме, моля. Другите източници посочих, но теб пропуснах, извинявай.

3 коментара:

catsrealm каза...

Здравей , няма как да не забележа , че първите ти думи в поста са моят пост отпреди няколко часа , блогът ми е по лиценз Криейтив Комънс , Признание-Некомерсиално 2.5 България

но все пак

Можете свободно:

* да споделяте — да копирате, разпространявате и излъчвате произведението
* да ремиксирате — да адаптирате произведението

Съгласно следните условия:

*

Признание. Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
*

Некомерсиално. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.


адресът на моят пост е http://tin4e.wordpress.com/2007/03/22/%d0%a1%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%b8-%d0%b4%d0%b0%d1%80%d0%b8-%d0%bd%d0%b0/

така , че ще те помоля за коректност

Unknown каза...

@Кристина
Искрено се извинявам :( Каузата на Дари и другите дечица ми е толкова вътре, че не обърнах внимание на Creative Commons, което не ме оправдава.

Редактирах поста, посочвайки източника.

Пак извинявай, не беше нарочно, просто бях много вътре в проблема на Дари и другите дечица и исках да го пусна максисамално бързо в блогосферата.

Unknown каза...

Има няколко метода. Първият е присаждане на твоя собствена коса, която се взима от тила (там косата обикновенно се запазва дори при силно изразето оплешивяване). Този метод не е особено успешен, защото в повече от 50% от случаите (в България са доста повече, но няма официана статистика)) косата не прихваща. Така остават отвратителни петна и пълна невъзможност косата да израсте наново. Т.е. освен че струма доста, не се получава гарантиран резултат.

Друг метод е с изкусвена коса, която е създадена да прилича възможно най-много на истинската. С такава са Боби Михайлов, Иво Танев от "Треска за злато" и други знаменитости. У нас тази импантация се извършва от д-р Сердев, но отзивите на много негови пациенти са негативни - за резултата, сравнен с цената. Проблем при тази имплантация е, че има малко цветове и в повечето случай се забелязва разлика между истинската коса и тази. Друг проблем е, че след няколко години ( 3-4 или повече в зависимост от поддръжката) се налага нова операция.

Третият метод не може да се нарече операция, а представлява миниаюрна мрежа с коса, която се залепя на скалпа и се налага всеки месец да се сваля надолу, тъй като израства заедно с останалата коса.

Общият извод от различните методи, извод, който е ваден на база опита в развитите страни, е, че няма радикално решение. Всяко решение е непълно и временно. За мъжете това в крайна сметка се оказва проблем на психологическа адаптация към оплешивяването. За жените е по-травмиращо. Но пък за сметка на това при тях много, много по-често проблемът е свързан с хормоните и при подходяща хормонална терапия косага се възстановява до приемлива степен. А ако възстановяването е неудовлетворяващо, може да се приложи някои от горните ветоди, който ще бъде много по-успешен, защото при жената може да бъде решет (в повечето сучаи) хормонаният проблем, който е в основата.

И последна, но много важна препоръка. Не ходете при Сердев. Изобщо не ходете по частните клиники. Причината - те гонят парите, което от медицинска гледна точка означава пълно игнориране на дългосрочните последици за сметка на незабавния ефект. Пример за тази им практика - проблемите с имплантацията на увеличители на бюста. Жените с дефектн, с повторни операции и с неотстраними поражения са значителен броий. А след скандала във Франция с използването на забранени и вредни за здравето (вкл. причиняващи рак) импланти, се оказа, че у нас в частните клиники са слагани на много голям брой жени такива импланти; отгоре на всичко без да водят стриктна документация, така че сега не е възможно всички те персонално да бъдат уведомени, че може да имат усложнения и да вземат мерки. Толкоз за качеството на частните киники за козметика и пластична хирургия (другите частни не са така).

Затова съветът ми е да потърсите държавна клиника и да си платите на нея, там има повече съвестност и отговорност. Междинен вариант е да намерите пластичен хирург, който работи държавно, но има и частна практика и да му платите, за да ви включи в операцията/манипулацията в държавната клиника, където работи. Последният, и най-добър вариант е в чужбина.