вторник, 17 януари 2006 г.

Баровски и... 2


Събудих се с усмивка. Още ме изпълваше енергията от снощи. Концертът на "Балканджи" беше невероятен.

Имах среща с Калин, но първо дойдоха момче и момиче. Тя протегна ръка с усмивка "Ти си Вени, нали, знам те от блога ти". Оказа се Жасмина, която още няма блог, но за която съм чела по блогове като много активна в кампанията за Баровски и по организацията на коктейла за депутатските мерцедеси. С нея беше Владо Пунчев от "Труд", който бе ходил до Гърция за делото и бе пуснал цяла страница репортаж. Зарадвах се да се запозная с това младо и нахъсано момче, за което го и поздравих. Дойдоха Калин и Гришата (които вече познавах от Дървеното) и се замъкнахме до FANS. Преди да започнат да свирят мина около час, през който срещнах много изненади. Изненади във вид на хора :)

Няма да карам хронологично, а както ми падне. Запознах се с Ники и Люси Баровски. Той ме изненада с това, че непрекъснато се смееше и усмихваше, направо сияеше и по нищо не приличаше на човек, прекарал 16 месеца несправедливо зад решетките при отвратни условия и без надежда. Сестра му Люси ме изненада повече. Очаквах да видя една зряла жена, а тя бе съвсем младо момиче, нежно и деликатно, и също усмихнато - за което не бих повярвала, че е възможно толкова месеци да се бори (и да пребори) тежката държавна машина. Запознах се с Петър Пенчев, когото чета и който се оказа, че също ме чете. Но истинските ми изненади бяха Любов и Силвия.

Идва при мен едно момиче и ми казва "Здрасти, не ме ли помниш от сватбата?" Ами кумата на и първата приятелка на братовчедка ми Любка (тя се ожени наскоро). Оказа се, че тя е от една компания с Баровски. И двете се зарадвахме и също се поздравихме с невероятния успех. После говорих с Вики (авторката на прекрасното есе за балъците) и я поздравих за последните й хубавите стихове, а тя ме прекъсва, за да ме запознае с някого. И с кого? Със Силвия Николова. (Тук следва съвсем хаотично.) Със Силвия и мъжа й Николай се познаваме покрай общи приятели, но не се бяхме виждали от повече от 15 години. Последния път, когато бях у тях, тя бе бременна. Оказа се, че е тогава е била бременна с Вики, да, Вики е дъщеря на Силвия. А Силвия е намерила адвокат Мария Димова, която е изиграла много важна роля в съда в Солун. Силвия и Ники (мъжът й, който е невероятен образ) са били и на коктейла за мерцедесите. Много бърборихме двете. Казах й, че ми е трудно да ги сложа двете с Вики в една рамка, защото от една страна, с нея сме от едно поколение и сме купонясвали заедно, а от друга страна, четейки блога на Вики, я възприемам като равен на мен зрял човек, т.е. те една за друга са несъвсем равни (майка и дъщеря), но за мен са еднакво равни :) . Силвия пък ми каза, че ако не е била Вики, тя вероятно е щяла да отмине случая с Ники Баровски. Но Вики 3 месеца не е спирала да й говори за това и я е въвлякла емоционално и реално в кампанията. И с други хора се срещнах, но стига за хората.

"Балканджи" бяха невероятни. Публиката също. FANS бе претъпкан. Силвия също бе удивена от психическата стабилност на Ники Баровски и каза, че момчетата от групата изглеждат по-развълнувани от него. Мнозина пееха заедно с тях. Култовата "Към таз земя" я изсвириха два пъти - преди началото на концерта и после пак. Като че бе писана за този момент...

Към таз’ земя тръгвам отново
Намирам я
И ето пак разпознавам
Себе си в някой друг

Откривам сам
Това което оставих
И слагам край на страховете
Защото пак съм тук

Отварям очи и виждам народа си
Прегръщам тълпата и раждам се пак
Задъхан изкачвам нагоре към светлото
И мисля че не съм сам

Клубът сякаш вибрираше от енергия - всеобща радост, щастие и обич. Свършват ми се думите, не мога да опиша усещането... "За първи от 15 години път усещам надежда", каза Яна (жената на вокала Спас, с която се запознахме), "когато някой е несправедливо пострадал, толкова хора - приятели, познати и съвършено непознати - да обединят усилия, емоция и време за него и да победят".

За първи от 15 години път усещам надежда...

3 коментара:

Анонимен каза...

Случайно и косвено се запознах с тази гнусна нелепост. ( доста се чудих се как да нарека случилото се, но макар че тези думички са, меко казано - некрасиви – отразяват много вярно ситуацията). Не съм сигурна, с ръка на сърцето признавам, че щях да обърна сериозно внимание. Отношението ми щеше да се сведе до “Горкото момче! Има да си виси години наред поради собствената си наивност...” И може би щях да се сещам да подсещам близки преди пътуване в чужбина да бъдат много внимателни. По стечение на обстоятелствата обаче, едно девойче със страхотно добро сърчице, без самото то да знае това, ми разказваше ден през ден как сестрата на Ники мисли ежечасно къде да отиде, на коя врата на потропа, откъде да потърси съвет и помощ, та да потръгнат нещата към разкриване на невинността на брат й, как приятели, съученици, състуденти и дори непознати добри хора, съчувствтат и дават идеи реално и виртуално....Няма да изброявам всички замисли и действия през тези дълги месеци. Няма да ви разказвам за всички трудности, за повечето скептицизъм отколкото вяра сред повечето хора, минали покрай...Слава Богу, тази история имаше щастлив край!
На 16. януари, пак малко случайно, отидох във “Fans”, където посрещнаха Ники. Е – това, което видях, си струваше! Толкова много мили и щастливи млади хора, всички преливащи от възторг! Изпълнени с радост, гордост и увереност, че доброто все пак може и трябва да побеждава! ...И не можах да се въздържа и да на запея заедно с Ники, с Киро, Спас и със всички, които пръскаха по шевовете клуба ...
...отварям очи и виждам народа си
Прегръщам тълпата и раждам се пак
Задъхан изкачвам нагоре към светлото
И мисля че не съм сам / Към таз замя/

Има надежда, ей хора! Не сме загинали духом! Огънчето го има! Само че трябва да си повярваме и да знаем, че можем и да искаме да правим добрини!

Анонимен каза...

Благодаря, че си останала с добри впечатления от мен и от блога ми :). Връзвам те... (М-у другото, името на блога е "Старият призрак", на една песен от началното творчество на Балканджи ;)). Надявам се да имаме още такива срещи - във Fans, на Дървеното и където и да е, с цялата компания. Вече и с Баровски сред нас :).

Unknown каза...

Благодаря за линка с интервюто :)

Прочетох разговора ви с Таня в блога на Григор. Хайде да не политизираме случая. Моето мнение остава същото - фамилията Видински-Ригатос, занимаваща се с престъпен бизнес, има покровители в НСБОП и някъде в съдебната система; и в съответните гръцки служби и органи. Виж два факта:

"В България по случая първоначално работи НСБОП. Пет месеца след обиските, които правят в домовете на Николай и Розелен, е образувано дознание в 4. РПУ. На 15.02.2005 г. започва следствие в България." (от интервюто в "Новинар")

Ще добавя защо е образувано - защото Люси Баровска стига с жалбите си до Върховна касационна прокуратура и президента - и оттам натискат прокуратурата да образува следствие. Защо чакат 5 месеца, какво чакат?

Човек от НСБОП, пожелал анонимност по понятни причини, казва, че случаят е ясен, Баровски е виновен и точка - такива са указанията. А Искра Видинска, която в Гърция има заповед за арест, спокойно преминава гръцко-българската граница. Как така я пускат гръцката гранична полиция, ако няма някакво покровителство в техните служби?

И по-нататък: От няколко месеца гръцката заповед за арест е пусната по Интерпол, а тук, у нас никой не си мръдва пръста, даже дава изявления пред медии. Как става така, защо не я издирват и арестуват? Или са я пуснали обратно през границата на гърците? Защо от МВнР казват официално, че случаят е засекретен? Какво толкова секретно има в едно явно криминално престъпление?

Вени, навържи всички тези факти и кажи според теб за какво говорят? Забележи, аз не меся нито БСП, нито НДСВ, защото покровителството не е политическо. Покровителите са в МВР и следствието, а не политици. Става дума за обикновена мафия :(

За финал ще повторя - без невероятната Люси Баровска на първо място, и без приятелите, феновете и многобройните непознати, които се ангажираха, Ники Баровски щеше да си гние там.

Защо 1996-та? Изобщо не ми е минавала такава идея през главата. Напълно съм съгласна с теб, че повторение не е нужно никому. Виж последния ми пост в блога - написах го преди да видя твоя коментар, а той се оказва, че е свързан точно с това - какво ни е нужно. Прочети го, моля, и ще разбереш, че не се разминаваме в основното.