Депутатите и английската морава

Много бях бясна вчера и днес и се въздържах да пиша. За какво да изливам една гадна емоция, която не продуктивна нито за мен, нито за когото и да е. Сега вече съм cool. Яко слушане на oldschool goa trance ми възвърна здравия разум

Причината:
Вчера ходихме с Калин, Григор, Евгени и Симеон да дадем парите от коктейла в парламента. Нищо особено нямаше да е, ако не се бе появила Татяна Дончева, която се разпеняви от бяс и наприказва куп глупости за мерцедесите им - Григи е описал събитието, също bTV, News.bg, Дарик радио, "Труд".

Резултатът:
Реших, че няма смисъл и аз да изливам гнева си, защото Таня Джекова, Григор и Дончо Ангелов й отговориха задочно достатъчно добре. А гневът (както казах) е непродуктивна емоция. Всички хора, научили за депутатските мерцедеси, се разгневяват (ясно се вижда от коментарите в News.bg и в."Сега"). Предполагам, че всеки би се разгневил. И какво от това? Достатъчно пъти хората са били разгневявани през последните 15 години и резултатът е един - отдръпване и затваряне в черупка. Ниският процент гласуващи (реално около 55% ако се изчисти базата на "Информационни системи" от "фантомите", с тях около 65% и малко) е обективен измерител на този процес. Механизмът е ясен - психологическа защита. Гневът е разрушителна емоция, ако не може да се излее навън. И в един момент човек си казва "Ама защо да се ядосвам? Всички са маскари. Нищо не мога да променя. В края на краищата какво ми пука?". И идва безразличието. Апатията. Понякога цинизмът.

А не е така. В края на краищата тия наглеци в парламента нито са паднали от Марс, нито са изпратени от ЕС. Ние сме си ги избрали. Ние ги оставяме да правят каквото си щат. Те са част от нас, не са извънземни чудовища. Всеки от нас може да промени нещо като започне от нещата около себе си, които зависят от него. Не си хвърля боклука през балкона и фаса на тротоара. Върши си работата както трябва, така че стоката/услугата, която произвежда/предлага, е качествена. Изправя се срещу несправедливостите, на които е свидетел, дори когато не го засягат пряко. И отделя малко от времето, енергията и емоцията си за нещо добро/полезно/красиво не поради материален интерес или друг вид облага, а защото намира в това смисъл. За българската народопсихология е особено трудно намирането на смисъл отвъд личния, семейния, в краен случай родовия интерес. Необходими са много, много години, за да се промени това. Не помага нито гневът, нито безразличието.

То е като вица за английската морава. Как се прави ли? Много лесно: косиш, поливаш, косиш, поливаш, косиш, поливаш. И така 500 години. Надявам се, че сега процесите са ускорени и 15-20 ще са достатъчни. През това време възнамерявам да кося, поливам и да не забравям да се усмихвам.