неделя, 22 януари 2006 г.

Птичи грип, страх и стадо


Разсмя ме Оран-Гутанът, който е избложил любимите депутати. Те, оказа се, приели ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ЗА СПЕШНИ МЕРКИ СРЕЩУ ОПАСНОСТТА ОТ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ПТИЧИ ГРИП НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Почувствах се като зъл птичогрипен вирус, който злобно се кикоти "Муахахаха, с декларации ще ме требите, а, бройлери преяли? Сега ще ви накълва дебелите задници!" Гуглирайки страшния документ, попаднах на стенограмата от заседанието, на което е приет, и зловещият вирусен смях премина в истеричен фалцет. Те, милите бройлери, обсъждали не птичия грип и нуждата (излишността) от декларация, а авторството й - кой, видите ли, да обере дивидентите. Бахги у дивидентите, ако тази позорна дискусия беше известна, хората щяха да им теглят една майна на всичките, без оглед на цвета на перушината.

Сериозно - за логиката на подобни безумия: На всяка власт й е необходимо управляваните да бъдат държани вечно уплашени, защото страхът превръща хората в стадо, а стадо уплашени овце е много по-лесно управляемо, отколкото гражданско общество от разумни индивиди. Затова корпоративните медии, бидейки де факто част от властта, непрекъснато ни заливат с апокалиптични предсказания и ужаси, а държавните институции си търсят врагове и ако не намерят реални, ги произвеждат с помощта на въпросните медии.

Световният тероризъм и войната с него са такъв феномен. След колапса на комунизма глобализиращата се власт се оказа без враг. Глобализиращата се организирана престъпност не беше подходяща, защото е иманентно свързана с глобализираната власт. Изходът бе намерен в "Ал Кайда" и световния тероризъм. Блях :( Допреди да нахлуят в Ирак, той не бе развъдник на тероризъм. Сега е. Да оставим настрана неизяснените въпроси около 11 септември, които навеждат на аналогии с японското нападение срещу Пърл Харбър през 1941 г. Тога висшето държавно ръководство начело с президента Рузвелт знаe за подготвяното нападение, но го допуска, разчитайки - правилно - че ужасяващите резултати ще накарат американското общество и Конгреса, дотогава твърдо против участието на САЩ във Втората световна война, да променят мнението си. Така и става.

Хайде спирам, че веселият ми вирусен смях вече не е толкова весел. Който може да мисли, сам ще си продължи.

3 коментара:

Анонимен каза...

obicham te. av.

foxe каза...

адски си права за всичко!!
декларации в парламента
паника посредством медиите
и кво...бройлерите си остават бройлери

Вени Г. каза...

@foxe
декларациите и паниката са само малка част от такана наречените директни действия (direct actions). С две думи, това означава граждани (не членове на организации, които излъчват свои представители, за да изразят мнението им - което тези представители по правило не правят, а уреждат собствените си ползи) се организират да направят нещо конкретно. Дали ще направят жива верига пред камионите със смет за Суходол; дали ще направят шоу-купон пред парламента (както велекия коктейл, сойто вбеси депутатите и ги провокира да си изприказват простотиите пред медиите); дали ще направят DoS атака да сринат сървър на някое ведомство, което иска да прокара гадно решение против обществения интерес; дали ще направят кооператив за закупуване на потребителски стоки на цени на едро, които да си разпределят на такива цени (в развитите страни има такива потребителски общества); дали ще направят кампания против МакДоналдс (такава кампания се проведе много успешно във Великобритания); дали ще участват в ежегодни от 5 години по целия свят Global Marijuana March; дали хората от кварталра няма да пзволят да бъде отсечено вековно дърво.... Възможности хиляди... Въпросът е всеки от нас да вярва, че може да намери съмишленици (а не представители) за нещо конкретно, в което да участва. В този контекст - активностите, които организираха "За земята" и хората от Челопеч, засега са ефективни - Министерството на околната среда отложи разрешението на гадовете от Европейската банка за възстановяване и развитие и техните канадски партньори да използват цианидна технология за добив на злато в Челопеч. Ние можем - но НИЕ, не разните партии, които претендират, че ни представляват. Ако те интересува тази тема, потърси в гугъл Reclaim The Street - ще се удивиш какво могат гражданите. Потърси също книгата на Наоми Клайн - "No Logo", има я и на български, но е 10 лв, а в нета я има фри, но на английски. Мани ги бройлерите, НИЕ сме хората :)