Въшки, човек, Вселена и Бог

Една от загадките на антропологията - кога човек е започнал да носи дрехи, е решена чрез генетични изследвания на човешките въшки. Затруднението е, че кожата и тъканите не оставят следи във вкаменелостите и се разлагат напълно. Според изследването на проф. Марк Стонекинг и неговите колеги от отдела по еволюционна антропология в Лайпциг към Института на Макс Планк, хората са започнали да носят дрехи приблизително преди около 42000-72000 г.

Главовата въшка (Pediculus humanus capitis) - картинка 1, и дрешната въшка (Pediculus humanus corporis) - картинка 2, се отличават главно по средата, която обитават: главовите живеят в косата и по кожата на главата, а дрешните се хранят по тялото на човека, но снасят яйцата си само в дрехите му. Екологичното разминаване и приспособяване на подвидовете е станало, когато хората започнали да се обличат. Затова показател за времето, когато хората започват да ползват облекло, е времето на поява на дрешните въшки.

Групата на Стонекинг използва молекулярния анализ за определяне на възрастта на дрешната въшка като подвид, провеждайки изследвания върху броя на натрупаните мутации в нейната ДНК. Генетичните последователности са получени от две митохондриални ДНК и две ядрени части ДНК от събрани образци от главите и телата на 40 души. В анализа има включени и екземпляри от въшки на шимпанзе (Pediculus schaeffi). Предполагаемото време на появата на генетични различия от 5,5 млн. години при хората и шимпанзетата също съответства на времето на отделянето на P. Humanus и P. schaeffi и било използвано като основна мерна единица. Анализът на събраните от цял свят образци показва и съвременно генетично изменение на въшките. Понеже мутациите са постоянни и непрекъснати във времето, Стонекинг получава резултат за предполагаемата възраст на дрешната въшка - преди около 72000-42000 г. Генетичните резултати също така сочат, че има по-голямо разнообразие при африканските въшки, отколкото при неафриканските, което говори за африканския произход на човешката въшка, аналогично на произхода на самия човек. Съвсем логично появата на човешкото облекло може да съвпадне с периода, когато той напуска Африка и се нуждае от дрехи, подходящи за по-студен климат.

Все пак учените признават и неточности в анализа, тъй като за по-точни сведения трябва да се сравнят по-голямо количество гени. Освен това, възрастта на дрешната въшка не е неоспоримо доказателство, че именно тогава хората са започнали да носят дрехи. По-скоро това е станало някъде преди около 100 000 г., когато човек е напуснал Африка, а въшката се е приспособявала към новите условия в продължение на няколко десетки хиляди години. Защо въшката се премества от главата към тялото? Една от версиите е студеният климат, който я карал да потърси топлината на тялото, под животинските кожи, служещии за облекло. Ако хората веднага бяха започнали да носят тъканни облекла, въшката не би могла толкова бързо да се приспособи и да оцелее.

И всичко това иде за пореден път да покаже, че и най-нищожното нещо на този свят си има някакъв смисъл. Това, че не го знаем, е наш, човешки проблем. А можем ли да узнаем смисъла на всичко? Тук пак стигаме до въпроса за наличието на Бог, защото ако бихме могли да узнаем смисъла на абсолютно всичко, то бихме станали равни на Бог. Така и завършва книгата си "Теорията на всичко" гениалният физик Стивън Хокинг:

"Ако открием пълна теория [на Вселената - б.м.], обаче, тя трябва след време да бъде разбираема що се отнася до общите принципи от всеки, а не само от няколко учени. Тогава всички ние ще сме в състояние да участваме в дискусията за това защо съществува Вселената. Ако намерим отговор на този въпрос, то това би бил окончателният триумф на човешкия разум. Тъй като тогава ще знаем мислите на Бога".

Втори месец я чета, в смисъл прочетох я многократно, но много неща в нея ми е трудно да разбера. Утехата ми е, че 99% от хората също не ги разбират. Въпросът за връзката между наличието на единна теория и наличието на Бог ми е интуитивно ясен, но още не мога да го формулирам с прости и разбираеми думи. Всъщност повечето от големите физици вярват, че има Бог, различията им са в степените на свобода на този Бог и в нашите степени да го познаем.