Баровски и... 2

Събудих се с усмивка. Още ме изпълваше енергията от снощи. Концертът на "Балканджи" беше невероятен.

Имах среща с Калин, но първо дойдоха момче и момиче. Тя протегна ръка с усмивка "Ти си Вени, нали, знам те от блога ти". Оказа се Жасмина, която още няма блог, но за която съм чела по блогове като много активна в кампанията за Баровски и по организацията на коктейла за депутатските мерцедеси. С нея беше Владо Пунчев от "Труд", който бе ходил до Гърция за делото и бе пуснал цяла страница репортаж. Зарадвах се да се запозная с това младо и нахъсано момче, за което го и поздравих. Дойдоха Калин и Гришата (които вече познавах от Дървеното) и се замъкнахме до FANS. Преди да започнат да свирят мина около час, през който срещнах много изненади. Изненади във вид на хора :)

Няма да карам хронологично, а както ми падне. Запознах се с Ники и Люси Баровски. Той ме изненада с това, че непрекъснато се смееше и усмихваше, направо сияеше и по нищо не приличаше на човек, прекарал 16 месеца несправедливо зад решетките при отвратни условия и без надежда. Сестра му Люси ме изненада повече. Очаквах да видя една зряла жена, а тя бе съвсем младо момиче, нежно и деликатно, и също усмихнато - за което не бих повярвала, че е възможно толкова месеци да се бори (и да пребори) тежката държавна машина. Запознах се с Петър Пенчев, когото чета и който се оказа, че също ме чете. Но истинските ми изненади бяха Любов и Силвия.

Идва при мен едно момиче и ми казва "Здрасти, не ме ли помниш от сватбата?" Ами кумата на и първата приятелка на братовчедка ми Любка (тя се ожени наскоро). Оказа се, че тя е от една компания с Баровски. И двете се зарадвахме и също се поздравихме с невероятния успех. После говорих с Вики (авторката на прекрасното есе за балъците) и я поздравих за последните й хубавите стихове, а тя ме прекъсва, за да ме запознае с някого. И с кого? Със Силвия Николова. (Тук следва съвсем хаотично.) Със Силвия и мъжа й Николай се познаваме покрай общи приятели, но не се бяхме виждали от повече от 15 години. Последния път, когато бях у тях, тя бе бременна. Оказа се, че е тогава е била бременна с Вики, да, Вики е дъщеря на Силвия. А Силвия е намерила адвокат Мария Димова, която е изиграла много важна роля в съда в Солун. Силвия и Ники (мъжът й, който е невероятен образ) са били и на коктейла за мерцедесите. Много бърборихме двете. Казах й, че ми е трудно да ги сложа двете с Вики в една рамка, защото от една страна, с нея сме от едно поколение и сме купонясвали заедно, а от друга страна, четейки блога на Вики, я възприемам като равен на мен зрял човек, т.е. те една за друга са несъвсем равни (майка и дъщеря), но за мен са еднакво равни :) . Силвия пък ми каза, че ако не е била Вики, тя вероятно е щяла да отмине случая с Ники Баровски. Но Вики 3 месеца не е спирала да й говори за това и я е въвлякла емоционално и реално в кампанията. И с други хора се срещнах, но стига за хората.

"Балканджи" бяха невероятни. Публиката също. FANS бе претъпкан. Силвия също бе удивена от психическата стабилност на Ники Баровски и каза, че момчетата от групата изглеждат по-развълнувани от него. Мнозина пееха заедно с тях. Култовата "Към таз земя" я изсвириха два пъти - преди началото на концерта и после пак. Като че бе писана за този момент...

Към таз’ земя тръгвам отново
Намирам я
И ето пак разпознавам
Себе си в някой друг

Откривам сам
Това което оставих
И слагам край на страховете
Защото пак съм тук

Отварям очи и виждам народа си
Прегръщам тълпата и раждам се пак
Задъхан изкачвам нагоре към светлото
И мисля че не съм сам

Клубът сякаш вибрираше от енергия - всеобща радост, щастие и обич. Свършват ми се думите, не мога да опиша усещането... "За първи от 15 години път усещам надежда", каза Яна (жената на вокала Спас, с която се запознахме), "когато някой е несправедливо пострадал, толкова хора - приятели, познати и съвършено непознати - да обединят усилия, емоция и време за него и да победят".

За първи от 15 години път усещам надежда...