Баровски, Mredjan и гражданското общество

Тъй като справедливостта не възтържествува докрай в случая с Ники Баровски, единственото, което можах да измисля да направя, бе да отида в петък вечерта в Дървеното (там в петък се събираха приятели и съпричастни към случая) и да споделя мислите си. Надявах се да срещна Григор и Калин, защото от блоговете им съм с впечатление, че са изключително граждански активни, и се надявах, че също не искат всичко да приключи дотук. Наивно очаквах, че ще говоря и с Люси Баровска, но тя не се бе върнала от Гърция. Григор не дойде, обаче отиването ми там бе изключително важно и хубаво. Масата беше малка да събере всички, имаше прави, заехме и съседна маса по едно време. Запознах се с хора, които досега задочно "познавам" - Жени и Гери, Лина, Евгени, Вики, Симеон, Райо (да ме прости, когото пропускам, но като види много нови хора, човек не запомня всички) - които са прекрасни и много различни. Ако не бяха всички тези хора - разбира се, в основата е невероятната Люси - Баровски щеше да е обречен във византийската тюрма.

Най-много говорих с Калин. Имах чувството, че се познаваме от много отдавна и си бърборим като стари приятели. Разговорът бе за Mredjan, където същия ден бях пратила мейл да се включа. Григор, Калин и Симеон са сред двигателите на великия коктейл пред парламента за събиране на волни пожертвувания от 1 стотинка, предназначени за нови депутатски мерцедеси догодина. В резултат на който шефът на парламента Георги Пирински невероятно се осра (да ме прости г-н Пирински, но вонята наистина се разнесе). По-важният резултат обаче бе създаването на Mredjan. За да обясня какво е Mredjan и каква е връзката му с коктейла, ще копипейстна изцяло установките на Калин, защото смятам, че са важни:

"Освен да поприсмехулничи (смехът лекува, нали знаете? :D) с народните избраници коктейлът е възможност да съберем на едно място активни, търсещи решения хора и да ги свържем в една гъвкава неофициална гражданска мрежа, която:

Ц1) получава директно информацията си за най-различни по-нататъшни изстъпления (от страна на хората, които официално държат властта, на по-високо или по-ниско ниво) и мероприятия (от наша, гражданска страна - тези, на които държавата всъщност принадлежи)
--> Целта е да избегнем, доколкото е възможно, препредаването на информация от първи на втори на пети

Ц2) съответно има възможността да сформира конкретни работни групи, които да обмислят и организират граждански акции и инициативи, като всеки участник сам преценява кои събития са му по вкуса и възможностите. По този начин не е необходимо всички участници в мрежата да имат едни и същи идеи - достатъчно е да са готови да работят с други хора по конкретни цели.

Обединяващата задача, разбира се, е: заякване на гражданското общество, милото едва прохождащо.

Предложения за дейността на МРЕДЖАН:

П1. Създаваме мейлинг лист с хората, които ще изявят желание да участват в МРЕДЖАН (Мрежа с идеални цели “Граждани с чувствително повишаващ се стандарт на живот без граници), започвайки с този “коктейл” - отговаря на Ц1
П1.1. Впоследствие може да направим и официален сайт за връзка с медиите и входна точка за случайно намерили ни хора; важно условие е поддръжката му да не отнема прекалено много време и усилия, които биха били по-полезни в самите акции. Не желаем поредната бюрокретенична структура, в никакъв случай.

П2. Самата организация ще бъде изцяло неформална, на принципа “конкретните нужди раждат конкретни работни групи, според желанието и възможностите на участниците”. След свършването на конкретната задача съответната група се разпуска или пренасочва. Няма никаква вертикална структура и централизация - всяка група си създава нужната структура, например избира си секретар и т.н.

П3. Основен принцип на работа: минимални средства за максимален
ефект. Целта ни, освен другото, е да покажем, че важните неща не се
правят толкова с пари, колкото с време, усилия и обич. И да не бъдем
консуматори-разхитители, в крайна сметка.

NB! На коктейла могат - и са канени - да присъстват представители на най-различни организации и партии, НО като частни граждани, без политическа или организационна обвързаност. Предлагаме подкрепа на всеки, който укрепва гражданското общество, без да се обвързваме с никого.

NB2! Това не е протест и не желаем агресия, в нито една от шумните или тихите й форми. Нека всеки, който реши да се включи в МРЕДЖАН, разбира и приема това."

Това е адски свежо и пълно с потенциал. Защото е мрежа, а не организация. От една страна, съвременното общество е мрежово общество, а от друга - организациите, дори и с най-идеални цели, имат склонността да се формализират и насочват дейността (съответно и финансите си) към себе си, т.е. към обосноваване и поддръжка на собственото си съществуване. И идеалното отива на кино. Много хубаво го беше казал Васил Колев:

"...Спасяването на света не е работа за пълен работен ден - то в общи линии е хоби на хората, които искаме по-добър свят :) От него не може да се живее, но си струва да е цел в живота... Една идея за всички - намерете нещо, което не ви харесва, и отделяйте малко време да го промените. Няма значение какво е, никой и не ви задължава - но все пак може да се получи нещо просто по-добро :)"

Но най-важното е друго: организациите с идеални цели, т.нар. Трети сектор (фондации, thinkthank-ове, изследователски центрове и прочие) всъщност са добре интегрирани във властта чрез механизмите на финансиране. Когато една организация от Третия сектор получава пари от държавни и квазидържавни (напр.фондове на ЕС) структури или от корпорации и техни собственици, за да работи по даден проект, тя по същество вече не е от Третия сектор (независимо дали е световноизвестният Rand или "Отворено общество" на Сорос), а е част от Първия (властта) и/или Втория сектор (капитала/бизнеса) - които отдавна са толкова тясно сраснати, че само на книга могат да бъдат разделени. А в последното десетилетие тече усилен процес на интегриране на Третия сектор във вече интегрираните Първи и Втори сектор. Паралелно на това към тях се интегрира и т.нар. Четвърта власт (медиите). Те вече не са нито независими, нито коректив на властта, а са собственост на корпорации и част от властта. Има един Левиатан - "власт-капитал-медии-ужкимски Трети сектор", срещу който гражданското общество изглежда безпомощно. Освен ако не преразгледаме концепцията за гражданско общество, забравяйки учебниците, а водейки се от реалността.

Реалността от една страна е въпросният Левиатан. От друга страна е нарастващата отврат на хората от фарса, наречен политика и партии, и от лъжите на традиционните медии. От трета страна е Интернет. Това е именно свободната среда, която прави възможно днес гражданското общество. Разцветът на блогосферата е пример за гражданско общество в действие, или както често я наричат гражданска журналистика. Властта в САЩ се хвана за главата като установи това по време на президентските избори през 2004 г. Тогава се оказа, че блоговете реално формират обществено мнение и влияят върху хода на кампанията. И съвсем закономерно малко по-късно проблемът за същността на блогването стигна до Върховния съд. Въпросът бе блогърството журналистика ли е, защото ако е такава, то блогърите могат да се ползват от правото на журналистите да не издават източниците си. Бушменският Върховен отсъде, че не е, но съм убедена, че това фундаменталистко решение няма да е дълговечно. Новата медиа, гражданската медиа е факт.

Друга възможност, която предоставя Интернет за граждански действия, са различните активистки мрежи. Една от първите и любима моя мрежа е ALF (Animal Liberation Front - Фронт за освобождаване на животните). Следя ги от 1998 г. Те са радикални защитници на правата на животните, организиращи какво ли не - петиции, протести, хакерски атаки и съвсем реални атаки (на кланици, фабрики за животински кожи, лаборатории за опити с животни). В един доклад от 1999 г. ФБР ги даваше за пример за новия вид радикализъм, с който е много трудно да се бори - защото ALF не е организация, няма седалище, няма членове, няма ръководни органи, няма нищо. Това е просто идея и хора, стоящи зад тази идея, от различни градове и държави, повечето от които не се познават, но си комуникират чрез Интернет и чрез Интернет организират и координират акциите си. Именно чрез Интернет се организираг огромните антиглобалистки протести, събиращи десетки хиляди души от десетки страни. Съвременният граждански активизъм е единствено възможен чрез Интернет - според мен.

Това е идеята за Mredjan. Който се интересува, да заповяда - *mredjan*@ yahoogroups.com (без звездичките, слагам ги заради спам-роботите).