неделя, 1 януари 2006 г.

Със кървящи от мъка и болка очи


"Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи."


Утре ще пиша за това поколение. Загубено поколение. Нашето поколение. Аз нямам таланта на Митко Воев, бас, вокал и идеолог на групата "Нова генерация", за да го изкажа в стихове. Но имам мислите си. Защото кървят и моите очи...

5 коментара:

Анонимен каза...

ako vsichki znaehme che sme zagubeni, dosega da biahme se namerili...
av.

Анонимен каза...

Чета те. Чакам днес да стане "утре".

Може би съм воайор?!

Чо.

Вени Г. каза...

Написах. И чакам сега теб.

Анонимен каза...

Не знам думите. Нямам ги. Създавам си представа за това, което пишеш и все пак сте нямали опцията избор? Били сте малко тези с мечтите или въобще ви е нямало? Добре. Сега теб те има. Явно :о). И какво? Е ли същото, с разликата, че носиш джинси? ..Или?

..и все пак, ако не ме разбереш някъде в питането :) - отмини. Аз ще чета.

Чо.

Вени Г. каза...

Не е същото. Не казвам, че е това, което мислехме в първите години след Промяната, но ако трябваше да избирам между Тогава и Сега, все пак бих избрала Сега.

А за опцията Избор с голямо И, малцина имаха смелостта да я имат. Избирахме между малки избори - да направиш компромис със съвестта си, заради дисертацията, или изобщо заради кариерата, заради апартамента или колата без ред (тогава се чакаше с години); или не. Истината е, че - и го написах вече - бяхме като цяло конформисти. Цинично-конформистко поколение.

Голяма част от поколението направи Избора си през 1990-91 г. - с краката си. Над половин милион души емигрираха.