неделя, 1 януари 2006 г.
Със кървящи от мъка и болка очи
"Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи."
Утре ще пиша за това поколение. Загубено поколение. Нашето поколение. Аз нямам таланта на Митко Воев, бас, вокал и идеолог на групата "Нова генерация", за да го изкажа в стихове. Но имам мислите си. Защото кървят и моите очи...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
5 коментара:
ako vsichki znaehme che sme zagubeni, dosega da biahme se namerili...
av.
Чета те. Чакам днес да стане "утре".
Може би съм воайор?!
Чо.
Написах. И чакам сега теб.
Не знам думите. Нямам ги. Създавам си представа за това, което пишеш и все пак сте нямали опцията избор? Били сте малко тези с мечтите или въобще ви е нямало? Добре. Сега теб те има. Явно :о). И какво? Е ли същото, с разликата, че носиш джинси? ..Или?
..и все пак, ако не ме разбереш някъде в питането :) - отмини. Аз ще чета.
Чо.
Не е същото. Не казвам, че е това, което мислехме в първите години след Промяната, но ако трябваше да избирам между Тогава и Сега, все пак бих избрала Сега.
А за опцията Избор с голямо И, малцина имаха смелостта да я имат. Избирахме между малки избори - да направиш компромис със съвестта си, заради дисертацията, или изобщо заради кариерата, заради апартамента или колата без ред (тогава се чакаше с години); или не. Истината е, че - и го написах вече - бяхме като цяло конформисти. Цинично-конформистко поколение.
Голяма част от поколението направи Избора си през 1990-91 г. - с краката си. Над половин милион души емигрираха.
Публикуване на коментар