неделя, 1 януари 2006 г.

Нова генерация завинаги


Този път копипействам безсрамно, не само защото неизвестният ми автор в лаконичните си коментари към култовия текст на Митко Воев изказва въпроси, чоплещи и моята глава. Интересно е, че в клуб, наречен 40-50 - поколението за което Митко Воев пише - няма никаква реакция. Бах го у поколението - трябва да кажа. И все пак не ми е ясно - тези хора в този клуб, те защо не забелязват.... Иначе си знам отдавна, че сме бито поколение, губещо по дефиниция....

" Лично към теб въпрос

Това е персонално ЗА ТЕБ (ако и когато го прочетеш, ще разбереш защо):

"Нова генерация завинаги


Аз се казвам Проект.
Това е единственото, което знам.
Нося очила два диоптъра
за късогледство.
Искам да говоря
със светиите.

Тридесет червени буквички
се заизкачваха
по сакото му
и в реда, който създадоха,
означиха следната безнадеждност:
"Светиите не са в света на проекциите".

Изминавайки разстоянието
с наведена глава,
той се пъхна в детското си креватче.
"Спи, мили мой" - прошепна някой.
"Излекувай комплексите си."
"Какво е това комплекс?" -
пита момиче.
Отговорът гласи:
(не знам кой го каза)

Колективна организация,
манипулираща посредством
лъжи и...

Аз се казвам Комплекс.
Просто съм малко самотен,
когато вълните галят перчема ми,
чиста коса, потопена
извън брега на новата чувствителност.
Не, не е така в съня ми.
Там имената нямат значение.

Аз се казвам Поредица.
Нима съм толкова слаба?
Никой не остава при мен
и кръг от бледи сенки
в тялото и...
Ръцете ми треперят.
Моля ви, сами познайте името ми,
защото е толкова трудно
да си презрението на другите.

"Сложете всичко в ред" -
крещи малко старче,
летящо на скейтборд,
но вече след миг се е изгубило.
И друго:
"Бъдете откровени
в този последен разговор" -
гласи плакат пред института
за формиране на младежта.

"Плюя на него!
Плюя на майка си!
Плюя на себе си!
Плюя на инвалидния стол,
който е животът ми.
Защото аз съм никой
и такъв ме избра лотарията" -
каза един никой и се стопи.

"А сега да видим
кои са новите печеливши
в конкурса за самоутвърждаване" -
чухме гласа от радиото.
"Всички са от матрицата
на коремите и гушите."
6 от 49. Але - хоп!
Нови полюси.
Нов живот. Кой го каза?

Аз живея на улица "Нов живот"
и номерът ми е безкрайност.
Толкова съм малък,
че просто ми се повръща.
Къща!
Къща!
Къща! - повтаряше
преди смъртта си.

Зелени поляни, хълмове, природа.
Двама влюбени се гледаха
продължително в очите,
докато изумени от грозота
тръгнаха един срещу друг,
рога срещу рога.

Самота!
Велика обла пита.
Вкусна, но опасна,
опияняваща самота!

"Не искам деквалификация.
Не искам деквалификация."
Мамо, прости ми!

Аз се казвам Радост.
И още в детската градина
момчетата гледаха
под престилката ми.
До днес не разбрах
там какво има.

Има и други.
Ние сме всички.
Подайте си ръцете.
О, Господи! Спаси ни, Господи!

Толкова дълго чаках,
пет, шест столетия.
Идвам с вас.

Ръцете си подайте всички!
Коленичили, прави, вървящи,
плачещи, истински, летящи.
Всички заедно да направим
един Голям,
който да влезе в културния храм.

И така, хванали заедно ръцете си,
започваме да вием
като стадо хиени,
които останаха:
Винаги!
Винаги!
Винаги!
Завинаги с празни кореми,
чуваш ли ни, Създателю?

Ние сме завинаги нова генерация
със кървящи от мъка
и болка очи.
Знаем, че за нас
няма компенсация
и повръщаме върху надеждата
за по-добрите дни.


Димитър Воев
30.05.1987 г.



И за да си спомните за какво става дума, ето откъс от интервю на Митко от 1990 г.:

" [Нова Генерация - б.р.] беше нарицателното от една моя поема, която написах през 1987 г. Това беше една моя обединяваща идея. То това бяха съвсем лични неща. Исках в представата си да вкарам много хора и много съдби. Тогава си дадох сметка за нашето следвоенно поколение, което бяхме ние в България и което трябваше да бъде щастливо. А пък се оказа, че ние сме едни проиграни съдби, едни бити карти, родени и обречени на сивоч, тъпота и дезинформация. Въобще, с две думи: ебати тъпотата! Всеки, който е живял през тези години в България, знае какво е било. Бяхме едно поколение, което вместо да е щастливо, да носи джинси, да ходи на концерти и всички хора да се обичат помежду си, ние си бяхме едни изнервени младежи, които попаднахме в доста отчуждени рамки. Просто почувствах, че тежи..."


Интервю с Димитър Воев, състояло се в апартамента в "Дружба"
11 октомври 1990 г.
Репортер Веселин Тенев


Днес Митко Воев щеше да е 40-годишен. Който знае защо не е - поклон, че си спомня; който не знае - да не знае. Аз пиша за тези от поколението 40-50, за които тези думи (Митко Воев, Нова генерация, Нова генерация завинаги) значат нещо.

Как се чувствате сега? Каква песен чувствате, че Митко Воев би изпял, ако бе жив? Какво бихте искали ВИЕ да изпеете? Митко Воев говореше от името на поколение, без някой да го бе оторизирал, но истината е, че поколението говореше чрез него. Вас също никой не ви оторизира сега, но кажете, м?

9 коментара:

Анонимен каза...

skapa moia vtora dusha, moia laska, moi mentor:),
zastoto v pokolenieto, za koeto govorish, kakto i vav vsiako drugo- sa malcina onezi, koito imat ochi. ostanalite sa sleptsi za onnova, koeto boli. av.

Вени Г. каза...

Ti si malko slunchice, no ne gol znaesh. Veche go znai - za men si :)

R zashto pishesh Anonimousq [cykni v krygchetro Others r mozesh da si napishesh imeto. Shte se radvam da te cheta s imeto v nachaloto, a ne niakakvo sykrashtenie nakraia. Tova e vazhno spored men.

Анонимен каза...

Не знам защо си мислиш че, само поколение 40-50 трябва да си спомня за Воев и Нова Генерация. Ние сме на всички възрасти. Някои от нас не са били родени когато той си е заминал, но това не значи че не го познаваме! Познаваме го и още как. Познаваме всяка нота от песните му, всяка дума от написаното. Завинаги.

анонимус каза...

според мен поколението за коеро иде реч е 30-40 годишните
съжелявам но на мен така ми излизат сметките

ние сме нова генерация завинаги

Вени Г. каза...

@За дваъмата последни Anonimous

Годините нямат значимост. Усещането, че сме "нова генерация завинаги" - това е същественото. А това не е дадено всекиму - или го усещаш, или си лишен от това. Независимо от годините си.

Анонимен каза...

Важността в песните му не може да бъде забравена или изписана в изречение.Това което е най-важното че те не само носят само студенината на онова време но и красивото в отношенията на хората а също и един копнеж за чуствата.Неговото творчество не се слуша само от 40-50 гд-те но и от другите хора които не са само безпътни бласкащи се статуи по улиците има и други хора от младото поколение с интереси различни от общо приетиите и за това и те като песните на нова генерация се борят с порядките но никога както и нея няма да останат безучастни в бездушното ни ежедневие.

Aна каза...

"Аз пиша за тези от поколението 40-50, за които тези думи (Митко Воев, Нова генерация, Нова генерация завинаги) значат нещо."

Аз не съм от поколението 40-50, от 90 съм. И какво...това значи ли,че думите "Митко Воев, Нова генерация, Нова генерация завинаги" не значат нищо за мен? Родена съм година след неговата смърт, никога не съм го виждала на живо... това не значи, че не го ценя. Ще предам това и на децата си. Те също няма да са 40-50, но това няма да им пречи да обичат Воев.

Георги Неделчев каза...

"...слепи са, защото се срамуват." Прииска ми се само да кажа, че най-лесно, удобно и изкушаващо е да се самозалъгваш, а се изисква невероятно много, за да бъдеш честен със себе си и то пред широката публика както е правил Митко, тоест правил го е за себе си най-вече, защото когато веднъж видиш истината, и я приемеш в себе си тя започва да те изгаря от вътре, и просто нямаш друг избор освен да и дадеш отдушник.

Анонимен каза...

Димитър Воев би изпял същото и днес:

А сега да видим
кои са новите печеливши
в конкурса за самоутвърждаване" -
чухме гласа от радиото.
"Всички са от матрицата
на коремите и гушите."
6 от 49. Але - хоп!
Нови полюси.
Нов живот. Кой го каза?