В Чехия бил хит великолепен виц:
Каква е разликата между правителството ни и Windows? Никаква! Всички се надяват следващата версия да е по-стабилна.
Знаех си, че в Linux е истината, кога ли ще се преборя със страха да премина към него...
вторник, 28 февруари 2006 г.
неделя, 26 февруари 2006 г.
Google хостинг
Google стартира поредната си нова услуга. Тя позволява на потребителите да създават собствени уеб страници, които се хостват от компанията.
Сайтът Google Page Creator, който се намира в бета-стадий, съдържа уеб редактор с базисна функционалност и прости шаблони, в които може да се добавя и редактира текст, да се вмъкват линкове и да се ъплоудват картинки. Хостингът, който предоставя Google на всеки потребител, е в размер на 100 MB. За да се възползвате от безплатната услуга, трябва да имате акаунт за пощата Gmail. Поддържаните браузъри са Internet Explorer 6.0 и Firefox 1.0 или по-късна версия. Page Creator прави разлика между уеб сайтове и страници. Страницата се определя като "отделен документ със собствен уеб адрес", докато сайтът представлява "сбор от страници с общ поддомейн". По време на тестовия период потребителите могат да създават само отделни страници, а не цели сайтове.
Сайтът Google Page Creator, който се намира в бета-стадий, съдържа уеб редактор с базисна функционалност и прости шаблони, в които може да се добавя и редактира текст, да се вмъкват линкове и да се ъплоудват картинки. Хостингът, който предоставя Google на всеки потребител, е в размер на 100 MB. За да се възползвате от безплатната услуга, трябва да имате акаунт за пощата Gmail. Поддържаните браузъри са Internet Explorer 6.0 и Firefox 1.0 или по-късна версия. Page Creator прави разлика между уеб сайтове и страници. Страницата се определя като "отделен документ със собствен уеб адрес", докато сайтът представлява "сбор от страници с общ поддомейн". По време на тестовия период потребителите могат да създават само отделни страници, а не цели сайтове.
събота, 25 февруари 2006 г.
Ученик и учител
Изпитах невероятно удоволствие - пуснах в гугъл името на едно дете, на което някога малко преподавах и ми върна почти 4 страници релевантни резултати. Мисля, че силната емоция, която изпитах, е някаква смес между гордост и чувство за свършена работа. Да укротя топката - и с мен, и без мен това дете щеше да израсне като качествен мозък и човек, защото си му бе заложено и защото имаше хубаво семейство. Но си мисля, че му спестих ред криволици и заобиколни пътеки, помагайки му да намери къде да учи. И сега съм убедена, че класическата гимназия в София е най-доброто място за култивиране на интелект и мотивация. Аз я готвех за изпити в тази гимназия. И тя влезе. Аз си знаех, че ще влезе, просто й трябваше едно психологическо "рамо" (което мисля, че й дадох). Тя е вече голяма жена, с две деца и сериозна научна кариера. Най-странното е, че работи в област, която твърде ме интересува и за която пиша чат-пат по блогове и форуми с надеждата, че ще си надделея на мързела и ще съумея да напиша по-голям текст като за книга.
Проблемът за учителя и ученика е ключов в древногръцката философия. Ролята на учителя не е да дава знания (на ученика), а да вдъхне (у ученика) любов (към знанията). Затова Платон вижда основната роля на учителя в любовта. Иначе казано - проблемът с мотивацията, който напоследък ме занимава все по-силно.
Проблемът за учителя и ученика е ключов в древногръцката философия. Ролята на учителя не е да дава знания (на ученика), а да вдъхне (у ученика) любов (към знанията). Затова Платон вижда основната роля на учителя в любовта. Иначе казано - проблемът с мотивацията, който напоследък ме занимава все по-силно.
петък, 24 февруари 2006 г.
Мохамед и холокоста
Надявам се, че няма да ме арестуват за тази блог публикация - а в други страни би могло, особено след приемането на директивата за data retention (Директива за задължителното запазване на данни в телекомуникационния сектор). Майната им на т.нар либерали, които са модификация на комунистите! Каква е разликата между мерките на Държавна сигурност за тотален информационен контрол и това, което наложиха сега? Да, бе - сега било срещу тероризма и било благородно и правилно, а преди било срещу демокрацията и било неправилно. А кой определя кое е правилно и кое не? Избираме ли го с гласуване тоя, който определя?
И още: Продължава мохамедовската хистерия за глупавите 12 карикатури ("глупави" в естетически смисъл - защото няма никакъв естетически заряд в тях), а в същото време хора биват осъждани ефективно на затвор заради мисли и възгледи и цялата либерална паплач мълчи като насрана.
Осъдиха 67-годишния британски историк Дейвид Ървин на 3 години затвор защото смята, че смята, че в Аушвиц не е имало газови камери, предназначени за убийства. Човекът не е политически лидер, не призовава към расова, етническа или друга омраза, не призовава към нищо, той просто е от т.нар. историци-ревизионисти, които смятат, че официалната история е силно повлияна от възгледите на победителите във Втората световна война (САЩ и СССР плюс новосъздадения Израел), така че изкривява или не представя адекватно фактите. С ревизионистите може да се спори (аз лично имам доста въпроси и не ги приемам безрезервно), но защо трябва силом да им се затваря устата?
Първите 29 години от моя живот преминаха в условията на комунизъм и с разочарование откривам, че и останалите май ще минат в подобни условия, независимо, че се наричат "демокрация", което предполага свобода на словото, на мисълта и прочие. Дрън-дрън! Ако ви е свободно словото, господа демократи, оставете историците-ревизионисти на мира! Щом истината е на ваша страна, защо трябва да им затваряте устата със сила?
В този контекст не мога да не кажа, че нашата власт ме радва (което твърде рядко се случва). У нас книгите на ревизионистите и техните тези не са инкриминирани. И - много важно! - легалното им съществуване с нищо не застрашава устоите на демокрацията. Демокрацията по дефиниция не би трябвало да е застрашена от свободата на словото и на мисълта. Так че в този контекст се оказваме доста по-напред от купчина членове на ЕС.
По-напред не само като законодателство, но и като обществена нагласа. Сега в контекста на скандала около мохамедските карикатури възникна въпросът за конкурса за карикатури за холокоста, обявен от ирански медии. Уау, колко нецивилизовано и гадно! Аз обаче се сетих за поне два вица, които си течаха у нас далеч преди демокрацията на тема "концлагери" и с пълното съзнание за скандалността им сега ги пиша - защото тях ги имаше далеч преди хАтака, мохамедските драсканици и прочие политиканстване:
Състезание по плуване в Аушвиц, коментаторската кабина:
- 1-ви коридор, Дания, метър, метър и половина, отстъпва преднината, потъва...
- 2-ри коридор - Франция, бори се, бори се, потъва....
- 3-ти коридор - Русия, настига изоставащите, излиза на първо място, потъва...
- Да-а-а, трудно се плува в сярна киселина.
Отива Рашел на свиждане на Моше в концлагера. Подава данните на Моше на гишето и чиновникът й казва:
- Втората барака, четвъртият рафт, петото сапунче вдясно.
Да! Не ме е срам, че пиша тези вицове. Не ме е срам, защото не ме е било страх, че си ги разказваме преди ноември 1989 г. И защото не мисля, че отношението на българина към другите етноси и религии е свързано с вицовете. Ние сме ужасно толерантен етнос (българите) и се гаврим добронамерено с всички и с всичко, включително и със себе си. А европейските либерали в случая са изпаднали в хистерична паника, защото действията им сочат всичко друго, но не и ясна теза по въпроса. А въпросът е ясен - трябва ли със закон да се забранят определени теми за свободна интерпретация.
Либералната змия си захапа опашката...
И още: Продължава мохамедовската хистерия за глупавите 12 карикатури ("глупави" в естетически смисъл - защото няма никакъв естетически заряд в тях), а в същото време хора биват осъждани ефективно на затвор заради мисли и възгледи и цялата либерална паплач мълчи като насрана.
Осъдиха 67-годишния британски историк Дейвид Ървин на 3 години затвор защото смята, че смята, че в Аушвиц не е имало газови камери, предназначени за убийства. Човекът не е политически лидер, не призовава към расова, етническа или друга омраза, не призовава към нищо, той просто е от т.нар. историци-ревизионисти, които смятат, че официалната история е силно повлияна от възгледите на победителите във Втората световна война (САЩ и СССР плюс новосъздадения Израел), така че изкривява или не представя адекватно фактите. С ревизионистите може да се спори (аз лично имам доста въпроси и не ги приемам безрезервно), но защо трябва силом да им се затваря устата?
Първите 29 години от моя живот преминаха в условията на комунизъм и с разочарование откривам, че и останалите май ще минат в подобни условия, независимо, че се наричат "демокрация", което предполага свобода на словото, на мисълта и прочие. Дрън-дрън! Ако ви е свободно словото, господа демократи, оставете историците-ревизионисти на мира! Щом истината е на ваша страна, защо трябва да им затваряте устата със сила?
В този контекст не мога да не кажа, че нашата власт ме радва (което твърде рядко се случва). У нас книгите на ревизионистите и техните тези не са инкриминирани. И - много важно! - легалното им съществуване с нищо не застрашава устоите на демокрацията. Демокрацията по дефиниция не би трябвало да е застрашена от свободата на словото и на мисълта. Так че в този контекст се оказваме доста по-напред от купчина членове на ЕС.
По-напред не само като законодателство, но и като обществена нагласа. Сега в контекста на скандала около мохамедските карикатури възникна въпросът за конкурса за карикатури за холокоста, обявен от ирански медии. Уау, колко нецивилизовано и гадно! Аз обаче се сетих за поне два вица, които си течаха у нас далеч преди демокрацията на тема "концлагери" и с пълното съзнание за скандалността им сега ги пиша - защото тях ги имаше далеч преди хАтака, мохамедските драсканици и прочие политиканстване:
Състезание по плуване в Аушвиц, коментаторската кабина:
- 1-ви коридор, Дания, метър, метър и половина, отстъпва преднината, потъва...
- 2-ри коридор - Франция, бори се, бори се, потъва....
- 3-ти коридор - Русия, настига изоставащите, излиза на първо място, потъва...
- Да-а-а, трудно се плува в сярна киселина.
Отива Рашел на свиждане на Моше в концлагера. Подава данните на Моше на гишето и чиновникът й казва:
- Втората барака, четвъртият рафт, петото сапунче вдясно.
Да! Не ме е срам, че пиша тези вицове. Не ме е срам, защото не ме е било страх, че си ги разказваме преди ноември 1989 г. И защото не мисля, че отношението на българина към другите етноси и религии е свързано с вицовете. Ние сме ужасно толерантен етнос (българите) и се гаврим добронамерено с всички и с всичко, включително и със себе си. А европейските либерали в случая са изпаднали в хистерична паника, защото действията им сочат всичко друго, но не и ясна теза по въпроса. А въпросът е ясен - трябва ли със закон да се забранят определени теми за свободна интерпретация.
Либералната змия си захапа опашката...
Птичи грип ли? Дреболии...
...в сравнение с бюрокрацията. Гадното грипоподобно заболяване ми отне седмица, като ми провокира мигрената. Мислех си, че по-лошо нещо няма. Отминаващата сега седмица я завършвам със заключението, че има - държавната администрация.
И тя е по-лоша, защото не лежа на тъмно, чакайки да ми мине, а обикалям от гише на гише, от опашка на опашка, от ксерокс на ксерокс... Това беше цялата тази седмица и ще обхване началото на следващата. С две думи - оформям един внос и понеже не съм едра риба, а обикновен дребосък, се оказа, че повече време и пари разходвам за услугата по оформянето на вноса, отколкото е стойността на самия внос. Може ли за стока с цена около 500 евро да губиш седмица и повече плюс около 200 лв такси и прочие за оформяне на вноса? Безумица някаква, но хора, с които се срещнах по опашките, ми казаха, че с дребосъка е така. А аз пак с някакви такива идеалистични неадекватни представи се оказах.
Както и да е. Сменям бизнесмодела! Още не знам с какъв точно, но така - честно и по правилата не става поне в тази сфера. Трябва да намеря друга сфера, в която е възможно (все още се надявам, че има такава) човек без капитал, без да дава рушвети и без да нарушава законите, да живее от дребен бизнес. Казват ми, че няма такава. Не знам, все още имам ентусиазъм да опитвам.
Във Великобритания, където живее сестра ми, това е напълно възможно. Тя и зет ми са по нашата терминология "самонаети лица", т.е. въртят сами дребен бизнес и от това живеят съвсем не зле. Но изобщо нямат проблемите, кито съществуват тука. Само един факт: във Великобритания не е необходима съдебна регистрация за търговска дейност, докато по нашия закон трябва регистрация на юридическо лице /ООД в най-лекия вариант/или ЕТ, за да извършваш такава. Да не говорим по-нататък за кредитите и всякаквите разрешителни режими. Брррр, сега откривам какво блато вонящо е това...
И тя е по-лоша, защото не лежа на тъмно, чакайки да ми мине, а обикалям от гише на гише, от опашка на опашка, от ксерокс на ксерокс... Това беше цялата тази седмица и ще обхване началото на следващата. С две думи - оформям един внос и понеже не съм едра риба, а обикновен дребосък, се оказа, че повече време и пари разходвам за услугата по оформянето на вноса, отколкото е стойността на самия внос. Може ли за стока с цена около 500 евро да губиш седмица и повече плюс около 200 лв такси и прочие за оформяне на вноса? Безумица някаква, но хора, с които се срещнах по опашките, ми казаха, че с дребосъка е така. А аз пак с някакви такива идеалистични неадекватни представи се оказах.
Както и да е. Сменям бизнесмодела! Още не знам с какъв точно, но така - честно и по правилата не става поне в тази сфера. Трябва да намеря друга сфера, в която е възможно (все още се надявам, че има такава) човек без капитал, без да дава рушвети и без да нарушава законите, да живее от дребен бизнес. Казват ми, че няма такава. Не знам, все още имам ентусиазъм да опитвам.
Във Великобритания, където живее сестра ми, това е напълно възможно. Тя и зет ми са по нашата терминология "самонаети лица", т.е. въртят сами дребен бизнес и от това живеят съвсем не зле. Но изобщо нямат проблемите, кито съществуват тука. Само един факт: във Великобритания не е необходима съдебна регистрация за търговска дейност, докато по нашия закон трябва регистрация на юридическо лице /ООД в най-лекия вариант/или ЕТ, за да извършваш такава. Да не говорим по-нататък за кредитите и всякаквите разрешителни режими. Брррр, сега откривам какво блато вонящо е това...
Абонамент за:
Публикации (Atom)