Разказвайки ми последните новини за тях, сестра ми, която живее в Англия, ми каза, че племенницата ми Кати хванала въшки (
на картинката). Много се учудих, защото мислех, че в Англия като "бяла" държава няма такива паразити или ако ги има те са сред най-долните слоеве на населението, а сестра ми не е от тях. Питах сестра ми как така, нали Кати учи в реномирано частно училище, а сестра ми вика "въшките не знаят, че е реномирано, в училище нерядко въшлясват".
И понеже статистиката ми сочи, че хората често посещават блога ми, търсейки в гугъл думата "въшки" (имам една публикация за тях), реших да напиша малко повечко за този за тези твари.
Твърдят, че потърпевши са хората с ниска лична и
битова хигиена. Факт е обаче, че жертви са и хора с безупречни хигиенни
навици. Всеки може да хване въшки, но по-често се случва в детските
колективи - градини, училища, лагери. Паразитите се предават много лесно
при тесен контакт (например в претъпкан транспорт) и ползването на общи
гребени, хавлии, принадлежности за коса, шапки, възглавници.
Въшливостта у човека се причинява от три вида въшки - главова, дрешна и полова. Главовата въшка е
безкрило
паразитно насекомо с миниатюрни размери, около 1-3 мм. Цветът й варира
от жълтеникав до мръсносив, в зависимост от цвета на косата. Главовата
въшка се храни като смуче кръв от скалпа един-два пъти в денонощието. Тя
пробожда кожата с хоботчето си. Слюнчената й течност предизвиква
възпаление, в следствие на което се появява силен сърбеж. Женската въшка е по-голяма от мъжката. Тя снася около 8 яйца (гниди) на вечер в
основата на косъма (
на снимката) , като за месец може да остави поколение от 2 000 - 2
500 паразита. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво се прикрепят за
косъма. От яйцата в рамките на една седмица се излюпват т. нар. „нимфи"
(млади форми), които се хранят с кръв. Когато се излюпят, младите въшки
оставят след себе си перлено-бели празни обвивки, които могат да се
объркат с пърхот. Те се разнасят по дължината на косъма и затова яйцата
често се намират по-далеч от скалпа. За десетина дни бебетата въшки се
превръщат в полово зряла възрастна форма, която се прикрепя към основата
на космите с помощта на шестте си крачета. Най-благоприятната среда за
живот на въшките е човешката глава. Там те живеят около 30 дни, ако я
напуснат, умират до два дни.
Въшките се откриват трудно, защото са твърде малки и може въобще да не се забележат от
неопитно око, а гнидите пък може да се объркат с пърхот.
Най-характерният признак е неприятният сърбеж. Ако кожата е много
раздразнена, тя може да се зачерви, понякога може да се появяват малки
червени пъпчици по врата. Някои от разчесванията могат и допълнително да
се инфектират и да предизвикат дерматит, екзема и подуване на лимфните
възли.
Когато преглеждате детето си за въшки и гниди, обръщайте специално
внимание на линията на косата под бретона, тила и над ушите. Възрастните
по-лесно се откриват при мокра коса, а гнидите стоят на около
сантиметър от основата на косъма. Отстраняват се трудно, за разлика от
пърхота или прахта. При наличие на въшки сред приятелите и съучениците
на детето ви, проверявайте го още по-старателно през няколко дни.
Вече има достатъчно възможности за справяне с този неприятен проблем.
Лечението на педикулозата може да се окаже предизвикателство при
по-гъсти и дълги коси, тъй като изискват повече усилия. Отрязването на
косата обаче не е гаранция, че ще се отървете от въшките. Премахването
на главовите въшки може да стане без използването на токсични химически
препарати, особено при бременни жени и малки деца:
Най-ефикасно средство срещу
въшки си остава старото изпитано средство: смес от газ, оцет и олио в
равни количества (1 с. л.). Окосмената част на главата се намазва и се
покрива с кърпа. След 10-12 часа главата се измива и косата трябва
отново да се провери. Имайте предвид, че с тази смес въшките само се
омаломощават, но не умират. За да се премахнат, косата се разресва с
гъсто гребенче, напоено в топъл оцет. Тази процедура се повтаря, докато
гадините изчезнат напълно.
Дрешната въшка е по-голяма от главовата, размерите й достигат 3-4 мм. Цветът й е
мръснобял. Дрешната въшка живее в гънките и шевовете на долните дрехи,
където женската снася около 200-300 яйца. При убождане на кожата
настъпва силен сърбеж. Следите от ухапванията на дрешната въшка се
откриват обикновено по кожата между плешките, по корема и ханша,
по-рядко по бедрата. При хронично протичане кожата загрубява и
пигментира (т. нар. „болестно състояние на скитниците"). Спасението от
дрешната въшка е изкъпване с топла вода и катранен сапун и намазване на
тялото с топъл оцет или ксилолов вазелин. Бельото и дрехите се
дезинфекцират и изглаждат с гореща ютия.
Половата (срамната) въшка е едва 1-2 мм. Крачетата й са снабдени със
здрави нокти, чрез които се прикрепва за кожата в основата на косъма. С
изключение на главата, тя може да се разположи по космите на цялото
тяло: полови органи, мишнични ямки, вежди и мигли. Предаването на
заразата става по полов път или при ползване на опаразитено легло и
бельо. Рядко са възможни и други начини за предаване на въшливостта.
Характерни признаци са силен сърбеж и синкави петна по кожата на корема и
бедрата. За лечение се използват локално разтвори от ксилол, спирт и
етер, разтвор на ксилолов вазелин, унгвент на купрекс или 20 %-ов
нафталинов унгвент.
Още за въшките:
