петък, 18 май 2012 г.

Реформата на авторското право. Според пиратите.


В Северна Европа, традиционно най-напредничавата й част, пиратите печелят позиции в изборите. В Германия те вече не само печелят значими позиции в местните избори, а постигат гласове, които - ако запазят тренда - ще ги направят участници в управляваща коалиция. У нас за тази партия не е известно нищо. Имаме пиратска партия, но тя остава в границата на екзотиките, нещо като  партията на пенсионерите. Според мен причината е, че партията е създадена от няколко актаевисти, които са спецове в ИТ, но хал хабер си нямат от обществена активност, камо ли от политическа дейност. Жалко за каузата. Дано се появят хора, които разбират от ИТ, но не са обсебени от тях (каквито са сегашните) и се стремят към политическо представителство, което задължително минава през общественото познаване, респективно обществената подкрепа за пиратската кауза.

А коя е тя? Поради пълната неготовност на българските пирати да представят такава, ще се опитам в два или три постинга да я очертая.

Един от основните пунктове е преразглеждане и промяна на сроковете на авторското право. Срокове като 70 години са абсурдни. Авторското право е възникнало като защита на правата на издателите и не е имало за обект (евентуалната) защита на авторите. Всъщност защитата на авторите започва да се изтъква като мотив чак век и нещо по-късно от въвеждането му.. Но дори да приемем, че основният обект на защитата са авторите и техните творби, възникват въпроси. Днес авторите получават жалки проценти от книгите и музиката си. Лъвският пай отива за издателите от книгоиздателската и музикалната индустрия. Къде остава авторският интерес, който, божем е основа на цялата идеология на сегашната уредба на авторското право, която ни внушяава, че е единствено правилна?

Следващ въпрос: Идеята на авторското право - такова, каквото ни обясняват, че е възникнало - аз посочих в линка, че е възникнало по съвсем други причини - но да приемем, че е възникало поради това, което ни твърдят идеолозите - да защитава интересите на авторите, така че те да могат да продължават да творят. Глупост, която издателските корпорации защитават и до днес. Първо, с жалките проценти, които остават за авторите, само най-продаваните могат да си позволят за живеят. За огромната част от авторите, получаващи отчисления от правата, те не стигат за да живеят само от тях. Огромната част от авторите не са Стивън Кинг или Гънс 'н' Роузис.

Следващо възражение: 70-те години авторско право кого обслужват, кому осигуряваат условия да твори,  нали божем това бе идеята на авторското право? Ами не на твореца. Наследниците му нямат никакво отношение към творчеството. А идеологията на авторското право в сегашния му вид твърди, че тя е в изключителен интерес на творците и като такава гарантира творчеството. Сори, ама децата и внуците на творците имат такова отношение към творчеството, каквото аз имам спрямо индийските йоги.

И последен, но може би най-важен аргумент: Борбата срещу монополите, в случая е за изкуство, освободено от веригите му. Ако големите, транснационални компании, съчетаващи издателска дейност с книгоразпространителска и разпространителска за музика; както и съдружества на издателска компания с разпространителска бъдат лишени от закрилата на 70-те години авторски права, техните печалби (това са гарантирани печалби, независещи от пазарни резултати на обикновените книги), рязко ще намалеят. и ще направят възможно навлизането на пазара на много средни и по-малки издателски компании. Които сега са спирани в крайна сметка от огромния марж на печалбите, които големите правят от 70-годишните авторски права. Навлизането на средни и малки компании ще напхрави този изключително важен за обществото пазар по-конкурентен, в в случая на конкретншя пазар - по-полезен за потребителя и обществотго. Защото ще предлага повече книги, и музика, тъй като ще дава възможоност на много повече тварци да излизат на пазара на равни условия с големите.

Идеята на пиратите е авторските права да се ограничат до 5 години. В подкрепа на това е фактът, че пазарните изследвания сочат, че основната част от продажбите се извършват в първите 2-3 години. Тоест, издателите ще вземат основната част от своето. А след това е редно да оставят свободни възможности на творците и на обществото.

По-натаък ще пиша за други пиратски идеи.


2 коментара:

Stefan Vasilev (vassilev12) каза...

Добра идея!
Но, издателите са като фармацевтите - 5 години лабораторни изследвания, регистрации, патенти, после инвестиция от стотинки в производство, хиляди в маркетинг и накрая милиони печалби с години напред.
Знаем, че на авторите работата им е да пишат. На издателите да популяризират за да се продава. Без издатели няма продажби...
Ползата от издателите за авторите е това че ги правят популярни. После всичко тръгва само...

И точно тук идва интернет!
Авторите може да прескочат издателите чрез интернет.
А парите ще дойдат от самата известност.
Вижте музикалната индустрия. В момента вероятно 50-60 % от приходите са от концерти, тениски и реклами, а не от самата музика!

ясминка каза...

Проблемът с правата си е направо черна дупка.Компаниите няма да отстъпят лесно,те са направили модел,в който държат в мизерия болшинството от авторите,като селектират един минимален процент като за угояване.Всъщност те правят големите пари точно от този минимален процент,представяйки го за уникален.Само че,точно тази селекция уби изкуството,поради простия факт,че селектиращият има последната дума,не "уникалния".
Казусът е прост,ако срещу нас не стояха няколко стотин милярда.