петък, 26 декември 2014 г.

Каква зима имаше някога...


Зная, че с напредването на годините ни сме склонни да идеализираме миналото и да си спомняме само хубавите му страни, но все пак си мисля, че по отношение на зимата и снега нищо не идеализирам - имаше си истински зими.

Спомням си една люта зима в детската градина като бях, и татко ме возеше с шейна до градината, около нас снегът беше на нивото на горния ръб на шейната, а мама ме беше увила като пашкул, не можех да мърдам и около врата и долната част на лицето шалове, шалове..


После в училище си спомням, че чакахме голямото междучасие с нетърпение, защото всичките класове се разделяхме на два отбора и започваме епическа война със снежни топки. Малко на по-ранна възраст пък правехме снежни човеци в кварталната градинка. В същата градинка - Докторската, има едно хълмче, където се пускахме с шейни. 

Но голямото пускане с шейни ставаше в Парка не свободата (сега Борисовата градина) - по стръмната алея от сегашния комплекс басейни "Мария Луиза" до стадион "Васил Левски". Тя е доста дълга и можеше освен шейни да се карат и кормилачки. Това са усъвършенствани шейни, които всеки си правеше сам - на широка дъска се монтираха задни неподвижни плазове, а предните плазове бяха подвижни и се закрепваха с лагери към дъската. Караше се или като легнеш по гръб на дъската и управляваш предните плазове с крака или като легнеш по корем и ги управляваш с ръце.
 

Ех, какво знаят днешните деца за ония славни времена...

Няма коментари: