Въшки и премахването им

Разказвайки ми последните новини за тях, сестра ми, която живее в Англия, ми каза, че племенницата ми Кати хванала въшки (на картинката). Много се учудих, защото мислех, че в Англия като "бяла" държава няма такива паразити или ако ги има те са сред най-долните слоеве на населението,  а сестра ми не е от тях. Питах сестра ми как така, нали Кати учи в реномирано частно училище, а сестра ми вика "въшките не знаят, че е реномирано, в училище нерядко въшлясват".

И понеже статистиката ми сочи, че хората често посещават блога ми, търсейки в гугъл думата "въшки" (имам една публикация за тях), реших да напиша малко повечко за този за тези твари.

Твърдят, че потърпевши са хората с ниска лична и битова хигиена. Факт е обаче, че жертви са и хора с безупречни хигиенни навици. Всеки може да хване въшки, но по-често се случва в детските колективи - градини, училища, лагери. Паразитите се предават много лесно при тесен контакт (например в претъпкан транспорт) и ползването на общи гребени, хавлии, принадлежности за коса, шапки, възглавници.

Въшливостта у човека се причинява от три вида въшки - главова, дрешна и полова. Главовата въшка е безкрило паразитно насекомо с миниатюрни размери, около 1-3 мм. Цветът й варира от жълтеникав до мръсносив, в зависимост от цвета на косата. Главовата въшка се храни като смуче кръв от скалпа един-два пъти в денонощието. Тя пробожда кожата с хоботчето си. Слюнчената й течност предизвиква възпаление, в следствие на което се появява силен сърбеж. Женската въшка  е по-голяма от мъжката. Тя снася около 8 яйца (гниди) на вечер в основата на косъма (на снимката) , като за месец може да остави поколение от 2 000 - 2 500 паразита. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво се прикрепят за косъма. От яйцата в рамките на една седмица се излюпват т. нар. „нимфи" (млади форми), които се хранят с кръв. Когато се излюпят, младите въшки оставят след себе си перлено-бели празни обвивки, които могат да се объркат с пърхот. Те се разнасят по дължината на косъма и затова яйцата често се намират по-далеч от скалпа. За десетина дни бебетата въшки се превръщат в полово зряла възрастна форма, която се прикрепя към основата на космите с помощта на шестте си крачета. Най-благоприятната среда за живот на въшките е човешката глава. Там те живеят около 30 дни, ако я напуснат, умират до два дни.

Въшките се откриват трудно, защото са твърде малки и може въобще да не се забележат от неопитно око, а гнидите пък може да се объркат с пърхот. Най-характерният признак е неприятният сърбеж. Ако кожата е много раздразнена, тя може да се зачерви, понякога може да се появяват малки червени пъпчици по врата. Някои от разчесванията могат и допълнително да се инфектират и да предизвикат дерматит, екзема и подуване на лимфните възли.

Когато преглеждате детето си за въшки и гниди, обръщайте специално внимание на линията на косата под бретона, тила и над ушите. Възрастните по-лесно се откриват при мокра коса, а гнидите стоят на около сантиметър от основата на косъма. Отстраняват се трудно, за разлика от пърхота или прахта. При наличие на въшки сред приятелите  и съучениците на детето ви, проверявайте го още по-старателно през няколко дни.

Вече има достатъчно възможности за справяне с този неприятен проблем. Лечението на педикулозата може да се окаже предизвикателство при по-гъсти и дълги коси, тъй като изискват повече усилия. Отрязването на косата обаче не е гаранция, че ще се отървете от въшките. Премахването на главовите въшки може да стане без използването на токсични химически препарати, особено при бременни жени и малки деца:

Най-ефикасно средство срещу въшки си остава старото изпитано средство: смес от газ, оцет и олио в равни количества (1 с. л.). Окосмената част на главата се намазва и се покрива с кърпа. След 10-12 часа главата се измива и косата трябва отново да се провери. Имайте предвид, че с тази смес въшките само се омаломощават, но не умират. За да се премахнат, косата се разресва с гъсто гребенче, напоено в топъл оцет. Тази процедура се повтаря, докато гадините изчезнат напълно.

Дрешната въшка е по-голяма от главовата, размерите й достигат 3-4 мм. Цветът й е мръснобял. Дрешната въшка живее в гънките и шевовете на долните дрехи, където женската снася около 200-300 яйца. При убождане на кожата настъпва силен сърбеж. Следите от ухапванията на дрешната въшка се откриват обикновено по кожата между плешките, по корема и ханша, по-рядко по бедрата. При хронично протичане кожата загрубява и пигментира (т. нар. „болестно състояние на скитниците"). Спасението от дрешната въшка е изкъпване с топла вода и катранен сапун и намазване на тялото с топъл оцет или ксилолов вазелин. Бельото и дрехите се дезинфекцират и изглаждат с гореща ютия.

Половата (срамната) въшка е едва 1-2 мм. Крачетата й са снабдени със здрави нокти, чрез които се прикрепва за кожата в основата на косъма. С изключение на главата, тя може да се разположи по космите на цялото тяло: полови органи, мишнични ямки, вежди и мигли. Предаването на заразата става по полов път или при ползване на опаразитено легло и бельо. Рядко са възможни и други начини за предаване на въшливостта. Характерни признаци са силен сърбеж и синкави петна по кожата на корема и бедрата. За лечение се използват локално разтвори от ксилол, спирт и етер, разтвор на ксилолов вазелин, унгвент на купрекс или 20 %-ов нафталинов унгвент.

Още за въшките:

Въшки, човек, Вселена и Бог