Българска телевизия започнала инициатива "Пиши на кирилица", широко отразена от медиите. Похвално начинание. По принцип. Ако не виждаме къде е проблемът и нямаме поглед върху историята му. Използването на шльокави.ца (маймуница, още чатица) допреди 6-7 години бе масово във форумите. Днес го няма. В правилата за ползване на всеки популярен форум има изискването да се пише на кирилица, несъобразяването с което води до изтриване, а при продължаване на забранената практика - до бан. Това състояние обаче се получи, или се достигна до него съвършено неорганизирано, преди и без действията на казионни структури като БНТ.
Имаше време, допреди 6-7 години, когато БНТ не беше и чувала за Интернет. Основните печатни медии, които претендират да изразяват гласа на народа, също игнорираха новата медиа. Ама на нея не й пукаше. В нейната среда се зароди движението за писане на кирилица - наричаше се "Не на шльокавицата". В основата бяха ИТ хората - колкото и да е странно - от средата на спецовете, които говзореха на неразбираем английско-професионален език,. От техните среди се роди "Не на шльокавицата" и поради техния авторитет в Мрежата тя се разпространи. Появиха се банерчета с този призив, а форумите един подир друг започнаха да въвеждат рестрикции за шльокавицата. В резултат днес (от няколко години) е немислимо/невъзможно да пишеш на шльокавица в който и да е форум.
Защо тогава след дъжд качулка БНТ се захваща с проблема? Не е в час? Очевидно. Има обаче и нещо друго, което е комбинация от неосведоменст и желание за популярност. Освен очевидното търсене на популярност на базата нациаонализъм, има и нещо основателно. За което обаче днешните радетели за кирилацата не са в час Днес проблемът за кирилизацията и и4зпилзванутао ня кирилеца във форуми и чатове практически не съществува у нас. Противно на жалбите на БНТ, в общите форуми това е отминал етап. Шльокавица отдавна няма. Тъй че тук чукат на отворена врата.
Има я - шльокавицата, в среди, различни от Интернет. По причини обективни. И на сериозни хора (а предполагам, че в националната телевизия са такива) не иде да мешат тутуна с бостана. Така се казва в един диалект, когато действаш на принципа "нема значение за кво става дума, важното е да изглежда едно и също". В случая говоря за единственото останало място на шльокавицита - мобилните телефони. . Най-лесно би ми било да кажа - това няма нищо общо с Интернет, врете се в собствен сос, жалки пристраастени към социалните мрежи и чатването в тях или в скайп. Да, за мен хората, чийто Интернет живот се свежда до Скайп и Фейсбук, са примитивни. Но тях винаги ги е имало и са били мнозинство. Купищата безобразни крими и любовни романи са проява и свидетелство за това. За наличието на масова култура със съответния нисък вкус и ниска критичност.
Но проблема за шльокавицата в мобилните телефони опира и до софтуерен въпрос. Трябва да се настрои мобилният за кирилица Тази кирилизация е недостъпно умствено упражнение за средния тъпак, сдобил се със супертелефон. И оттам нататък той подчинява мисълта си на идеята, че "мога да си пиша както ща". И дори по някаква случайност да разбере как лесно да се кирилизира, на него нито му е лесно, нито престижно. Защото мобилната комуникация не е публична, тя е комуникация "един с един". Регулации като прието форумно правило и поведение не работят. Масата мутри, недорасли тийнийджъри, комплексари от средната класа и бачкатори с претенции - си пишат и чатят по мобилните без да ги е еня за кирилица и латиница. В този смисъл шльокавицата е неизтребима.
Но ако погледнем по-общо, шльокавицата вече е изтласкана в периферията на авторитетното Интернет общуване. Тя е маргинализирана. Тя вече характеризира - или е белег - на общуването на слабограмотни индивиди. А те, че са слабограмотни, е очевидно от факта, че не могат да разберат и не се интересуват да разберат възможжностите за кирилизация, които всички съвременни телефони предлагат. Неграмотниците имат Android, 'нам колко мегахерца процесор и гигабайти памет, но не знаят какво да правят с тях. Такива са минимум 50% от притежателите на смартфони. Мутри по дух.
Ако "24 часа" ги е еня за българското, трябва да се поинтересуват от мутренския дух. От мутренската ценностна система. А не да си правят точки в област и по тема, в която самоорганизиращата се общност отдавна е намерила адекватното решевие. Отдавна шльокавицата не е проблем на българския Интернет. Кирилизацията на мобилните е. Но не мешайте тутуна с бостана.
събота, 26 май 2012 г.
петък, 25 май 2012 г.
На вниманието на министъра на най-важните работи (МВР )
С искрена радост видяхме как се опитвате да върнете исконния дух на меверето, грубо потъпкан в последните 20 години, хеле пък в последните 4-5, когато посегнаха на най-святото ни - военизацията. Какви вътрешни работи, ако не действаме като единна войска с единно единоначалие? Това последното май звучи глупаво, но вие разбирате всичко, г-н министър. Всичко глупаво за вас е ясно, както подобава на истински министър. Някакви неизвестни се оплакват, че вкарвате през задния вход ревоенизацията - Цветанов военизира МВР, синдикатите бесни . Бихме казали толкова по-зле за тях. Колко му е да се види кой къде служи и да се вземат съответните мерки. Не заради някакви глупости като свобода на мненията, а по дисциплинарни съображения - уронване на престижа и увреждане на националната сигурност. Душевното състояние на състава не е ли национална сигурност, господин министър?
И една приятелска критика към Вас - тия синдикати изобщо как ги търпите досега? Милиционерите милиционери ли са или какво? Ако са милиционери, думата "синдикати" трябва да е неприлична. Зер при средна заплата за ведомството около 900 лв. е грехота да се занимават с такива играчки като синдикати. Вместо да се лъжат по глупостите на синдикалистите, да се радват, че им запазихте безобразната възраст за пенсиониране. Е, увеличихте необходимия стаж на 27 години, ама на кого му пука, като към безобразно ниската възраст така и така го е направил. На кого му пука, че внесените в НОИ осигуровки за милиционерите са повече от два пъти по-малко от изплащаните милиционерски пенсии?
На кого му пука, че на глава от населението ние имаме най-голям брой полицаи, ченгета, милиционери - или както и да ги наричат нашите недоброжелатели. Вие, господин министър, правилно оценявате нашата важност; но за съжаление някои вредни медии и отделно взети вредни личности уронват нашия престиж. И вашия най-вече. Същото се отнася и за неправилните съдии и прокурори. Хубаво е, че сложихте на важните места в прокуратурата и съда правилни хора, но вредителството на долните нива продължава. Със съдействието на адвокатите, за които вие правилно казахте, че защитават престъпниците. То не че има кой друг да защитават, ама трябва да се съобразяват с това, което трябва.
Така че, господин министър, ние ви подкрепяме напълно в това, което правите. И което ще направите, каквото и да е то.
И една приятелска критика към Вас - тия синдикати изобщо как ги търпите досега? Милиционерите милиционери ли са или какво? Ако са милиционери, думата "синдикати" трябва да е неприлична. Зер при средна заплата за ведомството около 900 лв. е грехота да се занимават с такива играчки като синдикати. Вместо да се лъжат по глупостите на синдикалистите, да се радват, че им запазихте безобразната възраст за пенсиониране. Е, увеличихте необходимия стаж на 27 години, ама на кого му пука, като към безобразно ниската възраст така и така го е направил. На кого му пука, че внесените в НОИ осигуровки за милиционерите са повече от два пъти по-малко от изплащаните милиционерски пенсии?
На кого му пука, че на глава от населението ние имаме най-голям брой полицаи, ченгета, милиционери - или както и да ги наричат нашите недоброжелатели. Вие, господин министър, правилно оценявате нашата важност; но за съжаление някои вредни медии и отделно взети вредни личности уронват нашия престиж. И вашия най-вече. Същото се отнася и за неправилните съдии и прокурори. Хубаво е, че сложихте на важните места в прокуратурата и съда правилни хора, но вредителството на долните нива продължава. Със съдействието на адвокатите, за които вие правилно казахте, че защитават престъпниците. То не че има кой друг да защитават, ама трябва да се съобразяват с това, което трябва.
Така че, господин министър, ние ви подкрепяме напълно в това, което правите. И което ще направите, каквото и да е то.
четвъртък, 24 май 2012 г.
Нашето Слънце срещу еврооблигациите
Нашият гений пак се изказа. Велик:
Премиерът Бойко Борисов обяви, че подкрепя въвеждането на данък върху финансовите трансакции, но е скептичен към идеята да има еврооблигации, с които да бъде преразпределен дългът в eврозоната. Борисов посочи, че по този начин тези страни, които са били дисциплинирани финансово, ще носят гаранции за тези, които не са спазвали дисциплината.
За кого плаче Бойко, че ще е ощетен чрез гаранции за чужди дългове? За Естония, Словакия и Словения? Едва ли. За някоя от старите членки на еврозоната? Още по едва ли. Едионственото смислено обяснение на думите Му е, че не иска ние да плащаме/гарантираме чужди дългове. Похвално намерение, нож какво общо има с действителността?
Евентгуалнит еврооблигации ще се издават от Европейската централна банка и по никакъв начин нямат отношение към държавите-членки на ЕС, които не са в еврозоната. Поради това например Великобритания изобщо не се произнася в дебата "стабилност-растеж". Не е в еврозоната и дали ще се емитират еврооблигации с цел растеж изобщо не я интересува.
Ама нашето Слънце го интересува да удари едно рамо на Меркел. Може да няма много смисъл, ама все пак да докаже, че като говори Меркел, той козирува.
Нямам думи да се присмея... Бойко се произнася за еврооблигациите... Това би трябвало да е смешно само по себе си.
Премиерът Бойко Борисов обяви, че подкрепя въвеждането на данък върху финансовите трансакции, но е скептичен към идеята да има еврооблигации, с които да бъде преразпределен дългът в eврозоната. Борисов посочи, че по този начин тези страни, които са били дисциплинирани финансово, ще носят гаранции за тези, които не са спазвали дисциплината.
За кого плаче Бойко, че ще е ощетен чрез гаранции за чужди дългове? За Естония, Словакия и Словения? Едва ли. За някоя от старите членки на еврозоната? Още по едва ли. Едионственото смислено обяснение на думите Му е, че не иска ние да плащаме/гарантираме чужди дългове. Похвално намерение, нож какво общо има с действителността?
Евентгуалнит еврооблигации ще се издават от Европейската централна банка и по никакъв начин нямат отношение към държавите-членки на ЕС, които не са в еврозоната. Поради това например Великобритания изобщо не се произнася в дебата "стабилност-растеж". Не е в еврозоната и дали ще се емитират еврооблигации с цел растеж изобщо не я интересува.
Ама нашето Слънце го интересува да удари едно рамо на Меркел. Може да няма много смисъл, ама все пак да докаже, че като говори Меркел, той козирува.
Нямам думи да се присмея... Бойко се произнася за еврооблигациите... Това би трябвало да е смешно само по себе си.
сряда, 23 май 2012 г.
Политиката се върна в кухните. Е, днес и в заведенията
Тия дни погледнах какво съм писала последния месец-два. И ми стана неприятно. Писала съм ако не само, то предимно за политика. А идеята за блога ми, която следвам, е да пиша за всичко, което ми е интересно. Което значи нещо много неприятно. Че ми е интересна само политиката? Гадно ми стана от това заключение. За съжаление, изглежда има такъв тренд в блогърите (говоря за хората, които имат какво да кажат, а не за тези, които пишат "ах, той ме погледна, какво значи това" или "купона беше суперяк, две мацки яки - виж в скайпа"). За съжаление, установих подобен тренд у блогърите, които чета. Не толкова силно изразен, но е виден.
Коета ме навежда на една мисъл - от публичното прострапнство е изчезнал политическият дебат. Когато го имаше, т.е. когато в медиите имаше различни гледни точки, равноставено представени, нормалнните хора от мислещата средна класа се отнасяха относително безразлично към тях, респ. към политиката. И не пишеха в блоговете си за това.
Сега се оказва, че ситуацията е различна. В публичното пространство няма друг изказ (дискурс) освен този на властта. Вече не само е неприлично , а е не редно да си против нея. Или против Него.
И както при комунизма си говорим за политиката в кухните като се събираме с приятели, в днешни времена - по-често в заведения.
Коета ме навежда на една мисъл - от публичното прострапнство е изчезнал политическият дебат. Когато го имаше, т.е. когато в медиите имаше различни гледни точки, равноставено представени, нормалнните хора от мислещата средна класа се отнасяха относително безразлично към тях, респ. към политиката. И не пишеха в блоговете си за това.
Сега се оказва, че ситуацията е различна. В публичното пространство няма друг изказ (дискурс) освен този на властта. Вече не само е неприлично , а е не редно да си против нея. Или против Него.
И както при комунизма си говорим за политиката в кухните като се събираме с приятели, в днешни времена - по-често в заведения.
Българският лекарски съюз - паразитна и социално вредна организация
Последната изцепка на БЛС заслужава само презрение - презрение къвм хората, които я предлагат. Защото съм убедена, че обикновените лекари, които всеки ден се срещат с пациентите си, са наясно с възможностите им и не биха подкрепили това безумие - потребителската такса за посещение да стане 11 евро.
Не само всички пенсионери ще бъдат практически отрязани от лекарска помощ. Значима част от хората в зряла възраст, което получават средни и под средните, да не говоря за близките до минималните заплати, също ще бъдат лишени от нея. Джипитата се интересуват повече от намаляване на бюрократичните изисквания на касата, поради които половината време от един преглед отиват за писане на бумаги. Да, вече не пишат хартиени бумаги, но попълването и обработването в е-системата за връзка с касата е ужасно времеядящо и безсмислено гълтащо време.
Също се интересуват от премахването на безсмислици, предназначени на практика да блокират лекарската им работа. Конкретен и драстичен пример е процедурата при отказ от направление от страна на джипито поради изчерпан лимит. Процедурата - според нормативните документи на касата, е добра. Щом се докаже липса на направления при доказана нужда от такова, може да се отпуснат допълнителни. Само че практиката при приложението е безобразна и на практика блокира изобщо тази възможност. Защото когато има такава молба, касата праща проверка на джипито, която обхваща цялата му документация, и ако намери сбъркана запетайка или графа, го глобява със значителна сума. А при огромната документация, която трябва да поддържа джипито (голяма част от която безсмислена) винаги се намира за какво да се захванат и да наложат голямата глоба. Кой постоянен пациент ще се рискува да си развали тотално отношението с джипито след такава глоба, провокирана от него? Да останвим настрана, че цялостната проверка на документацията няма нищо общо със заболеваемостта в контингента на джипито и съответната необходимост от направления. Цялата процедура е замислена и работи към практическата невъзможност за прилагане на прокламирания принцип, че ако има необходимост, ще се отпуснат направления.
Но Лекарският съюз не го еня за тези конкретни проблеми. Тъй тръгва по линия на популизма, разчитайки, че лекарите, помамени от призрака 11 евро, ще го подкрепят. И много ми напомня на лумпенското поведение на лекарските лидери през 90-те години (тогава нямаше лекарски съюз), който бяха една от най-политизираните и радикални секции на "Подкрепа". Е, получиха това, което искаха - подкрепаджията Димитър Игнатов стана шеф на новосъздадения Лекарски съюз. И като такъв гласува за един силно рестриктивен закон, задължаващ всички лекари да членуват в съюза.
И това даде огромни права на новата структура. Тя участва като основна страна в договарянето, тя ръководи и преценява научното усъврешнстване и квалификация, тя се занимава и със санкционирането. Такова всевластие нямаше и по комунистическото време на Малеев.
Едва ли стачкуващите с повод и без повод лекари искаха това. Но те си избраха човек, който го направи. Сега огромната част от лекарите казват, че не виждат никаква полза от Съюза, освен бремето на задължителния членски внос.
Обаче шефът на Съюза д-р Цветан Райчинов, който иска вноска от 11 евро, заявява „Явно е трудно да се ликвидира лекарския съюз политически, по-лесно е това да стане икономически" (имайки предвид отказа от драстично повишаване на потребителската такса). Което е пълна безсмислица. Защото най-добрият начин да бъде ликвидиран монополът на Лекарския съюз, е да се обяви членството в него за незадължително за упражняването на лекарска професия. Гарантирам на д-р Райчинов, че тогава в Съюза ще остане ръководството му и приближените му. Но на никои управляващи това не е изгодно. На тях им е нуожно да държат лекарското съсловие в подчинение чрез близкото до всяка власт ръководство на Лекарския съюз.
Идеята на БЛС:
БЛС предлага потребителската такса да се определя на база средната, а не минималната работна заплата
Не само всички пенсионери ще бъдат практически отрязани от лекарска помощ. Значима част от хората в зряла възраст, което получават средни и под средните, да не говоря за близките до минималните заплати, също ще бъдат лишени от нея. Джипитата се интересуват повече от намаляване на бюрократичните изисквания на касата, поради които половината време от един преглед отиват за писане на бумаги. Да, вече не пишат хартиени бумаги, но попълването и обработването в е-системата за връзка с касата е ужасно времеядящо и безсмислено гълтащо време.
Също се интересуват от премахването на безсмислици, предназначени на практика да блокират лекарската им работа. Конкретен и драстичен пример е процедурата при отказ от направление от страна на джипито поради изчерпан лимит. Процедурата - според нормативните документи на касата, е добра. Щом се докаже липса на направления при доказана нужда от такова, може да се отпуснат допълнителни. Само че практиката при приложението е безобразна и на практика блокира изобщо тази възможност. Защото когато има такава молба, касата праща проверка на джипито, която обхваща цялата му документация, и ако намери сбъркана запетайка или графа, го глобява със значителна сума. А при огромната документация, която трябва да поддържа джипито (голяма част от която безсмислена) винаги се намира за какво да се захванат и да наложат голямата глоба. Кой постоянен пациент ще се рискува да си развали тотално отношението с джипито след такава глоба, провокирана от него? Да останвим настрана, че цялостната проверка на документацията няма нищо общо със заболеваемостта в контингента на джипито и съответната необходимост от направления. Цялата процедура е замислена и работи към практическата невъзможност за прилагане на прокламирания принцип, че ако има необходимост, ще се отпуснат направления.
Но Лекарският съюз не го еня за тези конкретни проблеми. Тъй тръгва по линия на популизма, разчитайки, че лекарите, помамени от призрака 11 евро, ще го подкрепят. И много ми напомня на лумпенското поведение на лекарските лидери през 90-те години (тогава нямаше лекарски съюз), който бяха една от най-политизираните и радикални секции на "Подкрепа". Е, получиха това, което искаха - подкрепаджията Димитър Игнатов стана шеф на новосъздадения Лекарски съюз. И като такъв гласува за един силно рестриктивен закон, задължаващ всички лекари да членуват в съюза.
И това даде огромни права на новата структура. Тя участва като основна страна в договарянето, тя ръководи и преценява научното усъврешнстване и квалификация, тя се занимава и със санкционирането. Такова всевластие нямаше и по комунистическото време на Малеев.
Едва ли стачкуващите с повод и без повод лекари искаха това. Но те си избраха човек, който го направи. Сега огромната част от лекарите казват, че не виждат никаква полза от Съюза, освен бремето на задължителния членски внос.
Обаче шефът на Съюза д-р Цветан Райчинов, който иска вноска от 11 евро, заявява „Явно е трудно да се ликвидира лекарския съюз политически, по-лесно е това да стане икономически" (имайки предвид отказа от драстично повишаване на потребителската такса). Което е пълна безсмислица. Защото най-добрият начин да бъде ликвидиран монополът на Лекарския съюз, е да се обяви членството в него за незадължително за упражняването на лекарска професия. Гарантирам на д-р Райчинов, че тогава в Съюза ще остане ръководството му и приближените му. Но на никои управляващи това не е изгодно. На тях им е нуожно да държат лекарското съсловие в подчинение чрез близкото до всяка власт ръководство на Лекарския съюз.
Идеята на БЛС:
БЛС предлага потребителската такса да се определя на база средната, а не минималната работна заплата
Русия. "Духът на времето" - група Lumen (видео)
Първоначално идеята е била репортажните кадри да бъдат само част от клип, като цяло по-хуманистичен и с по-богати образи. Но както казват авторите, "реалността се оказа много по-груба и промени сценария. Думите на песента сами се превръщаха в образи на ставащото..."
Това е реалността днес в Русия. Изглеждащи като имперски гвардейци от "Звездни войни" специални части, които, като непреодолимо зло, надвисват и тъпчат обикновените, цветни, мирни хора. Които просто са несъгласни.
Ако трябва да съм честна, такава е реалността в Москва, Петербург и още няколко големи града. В провинцията от това няма и помен. Но такава е руската традиция от столетия. Общественият, политическият, културният, научният и всякакъв вид живот, различен от примитивното оцеляване, е бил съсредоточен в големите градове. Енергичните, творческите (тук включвам и бизнеса, защото той е творчество), съзидателните, образованите, квалифицираните хора са били в големите градове.
Хората над 40 би трябвало да си спомнят, че такава беше картинката и у нас през 1990 г. Току-що създадената опозиция загуби изборите поради масовото й неприемане в българската провинция. Селата и малките градчета дадоха гласа си за бившите комунисти БСП. Сега, след гигантската трансформация, изнесена със силите на оная опозиция (която плати тежка политическа цена за това), която ни доведе до членство в НАТО и Евросъюза - подобна голяма роля на провинцията е невъзможна. Предполагам, за добро.
Руските реформи през 90-те години на миналия век бяха хаотични, липсваше им стратегическа основа, цел и на практика оставиха непокътнато старото руско деление и противопоставяне "столица/големи градове - провинция". Силата на Путин е там. В Москва и Петербург загуби на изборите, в големите градове беше на кантар или близо до него. Което гарантира най-малкото, че в новия му мандат няма да има никаква промяна в реалната икономика и в законодателството, даващи свобода и възможности на хората от провинцията да управляват живота си независимо от държавата.
Но, както е известно, властта може да се удържи с щикове, но не може да се основава на тях (фразата в оригиналния език беше по-скоро "да седне на тях"). Живи ще сме, ще видим. Аз съм скептик относно поредния мандат на Путин - по-вероятно е да завърши, но с тежки последици за руското общество и държава. Защото колкото повече задържаш духа в бутилката, толкова по-вероятно е той да се овободи взривно или поне деконструктивно.
Това е реалността днес в Русия. Изглеждащи като имперски гвардейци от "Звездни войни" специални части, които, като непреодолимо зло, надвисват и тъпчат обикновените, цветни, мирни хора. Които просто са несъгласни.
Ако трябва да съм честна, такава е реалността в Москва, Петербург и още няколко големи града. В провинцията от това няма и помен. Но такава е руската традиция от столетия. Общественият, политическият, културният, научният и всякакъв вид живот, различен от примитивното оцеляване, е бил съсредоточен в големите градове. Енергичните, творческите (тук включвам и бизнеса, защото той е творчество), съзидателните, образованите, квалифицираните хора са били в големите градове.
Хората над 40 би трябвало да си спомнят, че такава беше картинката и у нас през 1990 г. Току-що създадената опозиция загуби изборите поради масовото й неприемане в българската провинция. Селата и малките градчета дадоха гласа си за бившите комунисти БСП. Сега, след гигантската трансформация, изнесена със силите на оная опозиция (която плати тежка политическа цена за това), която ни доведе до членство в НАТО и Евросъюза - подобна голяма роля на провинцията е невъзможна. Предполагам, за добро.
Руските реформи през 90-те години на миналия век бяха хаотични, липсваше им стратегическа основа, цел и на практика оставиха непокътнато старото руско деление и противопоставяне "столица/големи градове - провинция". Силата на Путин е там. В Москва и Петербург загуби на изборите, в големите градове беше на кантар или близо до него. Което гарантира най-малкото, че в новия му мандат няма да има никаква промяна в реалната икономика и в законодателството, даващи свобода и възможности на хората от провинцията да управляват живота си независимо от държавата.
Но, както е известно, властта може да се удържи с щикове, но не може да се основава на тях (фразата в оригиналния език беше по-скоро "да седне на тях"). Живи ще сме, ще видим. Аз съм скептик относно поредния мандат на Путин - по-вероятно е да завърши, но с тежки последици за руското общество и държава. Защото колкото повече задържаш духа в бутилката, толкова по-вероятно е той да се овободи взривно или поне деконструктивно.
[видео]
[край на видеото]
Lumen - Дух Времени
Ночь стучит в окно и наступает передышка.Всё принимаю близко к сердцу, даже слишком.До утра будут мелькать страницы сайтов,Чашки с кофе, сигареты.И я не первый кто с тоской и без ответа.Она стара...И Я не знаю, какие результаты и процентыВидны из окон всех Московских телецентровИ из Кремля.Но за моим окном два пьяных в жопу человекаДруг друга бьют уже почти что четверть векаИз-за рубля...Припев:И на асфальтовых поляхЗреет только чёрный дымИ не видно нихренаВ этой темени...Лужи крови и дерьмаГусто заливает нефтьЭто просто дух времени!Просто дух времени...Крик не сдержат тонкие панели перекрытийИ он заставит многих бросить всё и выйтиЧтоб поглазетьВ первом ряду обыденно, легко и безучастноНа драку, на пожар, на боль несчастныхНа чью-то смерть...Засними на телефонЧей-то стон и стёкол звонПродолжает перегонНаш отцепленный вагонКто-то спрыгнет налетуНо без толку эта паникаВедь наш вагон несёт по бортуОбщего для всех титаника!Припев (2 раза)И на асфальтовых поляхГреет только чёрный дымИ не видно нихренаВ этой темени...Лужи крови и дерьмаГусто заливает нефтьЭто просто дух времени!Просто дух времени...
вторник, 22 май 2012 г.
Русия. Мейнстриймът на масовата култура е срещу Путин
Три емблематични личности записаха клип срещу Путин, който бе излъчен по кабелния канал "Дождь" - рапърът Вася Обломов, тв водещата Ксения Собчак и журналистът и тв водещ Леонид Парфьонов. Неприятното за властта е, че двама от тримата са лица, напълно вписващи се в понятието мейнстрийм, сиреч по дефиниция далечни, чужди на каквато и да е политика. Вася Обломов е малко по-различен, като всеки рапър реториката му е антивластническа, но освен тази реторика, която продава рапа, като цяло той е също добре вписан в мейнстрийма. А Собчак и Парфьонов бяха и са типични мейнстрийм фигури на масовата култура през последните 12 години - двата мандата на Путин и последващия на Медведев.
С известно приближение можем да ги оприличим на Венета Райкова и Иван Гарелов. С приближение, казвам, защото нашата тв реалност е толкова убога и жалка, тв журналистите толкова елементарно слугински и безлични, че не могат да се сравняват с качеството на руската телевизия, дори скована от путинския авторитаризъм.
Щом и такива напълно успешни в личен и професионален план хора като Собчак и Парфьонов, които направиха кариерата и успехите си през путинските години, се изправиха срещу него - лоша му е работата. Дългосрочно, имам предвид.
В клипа се говори, че Путин го прекарват като левак ("вас разводят как лоха"), всички го лъжат, че не се краде, че има реформи, че всичко е наред. Песента завършва със съвет да си направи акаунт в социалните мрежи, за да е в час какво става в страната.
Два месеца по-рано същото трио записа прощално обръщение към Медведев, освобождаващ президентския пост, в което се говори, че с нищо не е останал забелязан, освен с приказките си. Заглавието "Превед, медведь" е непреводим идиом - преди години възникна в интернет субкултурата на падонките ("подонки"), която се характеризираше с умишлено опростяване и преиначаване на правописа. "Превед, медведь" е култова фраза, интернет-мем - възникнал от картинка, изобразяваща двойка, правеща секс, и мечок излязъл от гората, който им казва "Привет" ("Превед" на езика на падонките). Оттам нататък фразата широко се използва в рунета в ироничен смисъл към този, към когото е насочена.
Руските протести срещу Путин последния месец
С известно приближение можем да ги оприличим на Венета Райкова и Иван Гарелов. С приближение, казвам, защото нашата тв реалност е толкова убога и жалка, тв журналистите толкова елементарно слугински и безлични, че не могат да се сравняват с качеството на руската телевизия, дори скована от путинския авторитаризъм.
Щом и такива напълно успешни в личен и професионален план хора като Собчак и Парфьонов, които направиха кариерата и успехите си през путинските години, се изправиха срещу него - лоша му е работата. Дългосрочно, имам предвид.
ВВП (общоприето назоваване на Путин по инициалите Владимир Владимирович Путин)
[видео]
[край на видеото]
В клипа се говори, че Путин го прекарват като левак ("вас разводят как лоха"), всички го лъжат, че не се краде, че има реформи, че всичко е наред. Песента завършва със съвет да си направи акаунт в социалните мрежи, за да е в час какво става в страната.
Два месеца по-рано същото трио записа прощално обръщение към Медведев, освобождаващ президентския пост, в което се говори, че с нищо не е останал забелязан, освен с приказките си. Заглавието "Превед, медведь" е непреводим идиом - преди години възникна в интернет субкултурата на падонките ("подонки"), която се характеризираше с умишлено опростяване и преиначаване на правописа. "Превед, медведь" е култова фраза, интернет-мем - възникнал от картинка, изобразяваща двойка, правеща секс, и мечок излязъл от гората, който им казва "Привет" ("Превед" на езика на падонките). Оттам нататък фразата широко се използва в рунета в ироничен смисъл към този, към когото е насочена.
Превед, Медведь
[видео]
[край на видеото]
Руските протести срещу Путин последния месец
Русия, май 2012
понеделник, 21 май 2012 г.
Не може да няма виновни за смъртта на 15-годишната Анета от дома за деца
Детето умря през 2006 г. в болница след коремна операция по спешност. От стомаха й са били извадени 25 стелки за обувки, 8 парцала, 3 дунапренови гъби, 6 чорапа, 3 парчета хартия и 3 камъка с големина 3-4 см с обща тежест около 4 кг..
Това не би било възможно, ако тя получаваше от персонала адекватни за състоянието й грижи. При дете със склонност към поглъщане на предмети това означава непрекъснато наблюдение на детето, така и внимателно отчитане на предметите, до които има достъп, евентуално и периодични прегледи при лекар за погълнати предмети.
Няма начин 4 кг да бъдат погълнати при адекватно наблюдение. Просто няма. Това значи, че на детето не са обръщали никакво внимание - което е характерно за отношението на персонала в тези домове към най-увредените деца. За персонала те не са хора и се нуждаят от минимално отношение, граничещо или равно на жестоко третиране. Детето е било държано вързано за леглото дни наред. А хартата за правата на психиатричните пациенти, по която България е страна, предвижда, че обездвижването чрез връзване към леглото не може да е за повече от 30-60 минути, при което е задължително през време на обездвижването на 15 минути да идва сестра да наблюдава състоянието на обездвижения.
Показателно за отношението на държавата към тези деца е фактът, че съдът на три инстанции не намери, че има виновни за смъртта на детето; и се задвижи сега, след като Българският хелзинкски комитет (БХК) заяви, че ще се обърне към Съда по правата на човека в Страсбург затова, че държавата е нарушила правото на защита на едно дете с умствена изостаналост.
Да се допусне детето да нагълта 4 кг обемисти предмети означава, че на държавата хич не й пукало за него. Което се вижда и от числото на починали деца в домовете за деца с увреждания - 238 за последните 10 години. Само в Плевен за последната година и половина са починали 18 деца. Зам.-главният прокурор Тонева не можа да каже какви са гаранциите, че останалите 237 смъртни случая в домове, за които съобщи БХК, ще бъдат разследвани обективно или за всеки един от тях ще трябва да се прави проверка. Както и да смятаме смъртността в домовете, тя надхвърля многократно смъртността при деца, гледани в семейството си.
Какво се учудвам на слабообразованите лелки в домовете, след като лекарите имат такова отношение към тези деца като към нечовеци.
Никаква европейска държава не сме. Там имат хуманно отношение дори към животните, включително кучетата. Във Финландия ако взимаш котка, предстои да те посетят от службата за защита на животните, за да видят има ли подходящи условия за гледането, включително и необходимата площ. Ако изхвърлиш домашно животно на улицата, те очакват строги санкции. А у нас към беззащитните деца с увреждания се отнасят по-жестоко.
Дано да има осъдени от персонала на дома, които практически за способствали за смъртта на детето. Не го казвам от чувство за реваншизъм, а защото това би накарало хората в други домове да се стреснат да променят отношението си. Но, както се казваше в един немного приличен виц за първата брачна нощ на роми - "а дано, ама надали"
Това не би било възможно, ако тя получаваше от персонала адекватни за състоянието й грижи. При дете със склонност към поглъщане на предмети това означава непрекъснато наблюдение на детето, така и внимателно отчитане на предметите, до които има достъп, евентуално и периодични прегледи при лекар за погълнати предмети.
Няма начин 4 кг да бъдат погълнати при адекватно наблюдение. Просто няма. Това значи, че на детето не са обръщали никакво внимание - което е характерно за отношението на персонала в тези домове към най-увредените деца. За персонала те не са хора и се нуждаят от минимално отношение, граничещо или равно на жестоко третиране. Детето е било държано вързано за леглото дни наред. А хартата за правата на психиатричните пациенти, по която България е страна, предвижда, че обездвижването чрез връзване към леглото не може да е за повече от 30-60 минути, при което е задължително през време на обездвижването на 15 минути да идва сестра да наблюдава състоянието на обездвижения.
Показателно за отношението на държавата към тези деца е фактът, че съдът на три инстанции не намери, че има виновни за смъртта на детето; и се задвижи сега, след като Българският хелзинкски комитет (БХК) заяви, че ще се обърне към Съда по правата на човека в Страсбург затова, че държавата е нарушила правото на защита на едно дете с умствена изостаналост.
Да се допусне детето да нагълта 4 кг обемисти предмети означава, че на държавата хич не й пукало за него. Което се вижда и от числото на починали деца в домовете за деца с увреждания - 238 за последните 10 години. Само в Плевен за последната година и половина са починали 18 деца. Зам.-главният прокурор Тонева не можа да каже какви са гаранциите, че останалите 237 смъртни случая в домове, за които съобщи БХК, ще бъдат разследвани обективно или за всеки един от тях ще трябва да се прави проверка. Както и да смятаме смъртността в домовете, тя надхвърля многократно смъртността при деца, гледани в семейството си.
За отвратителното отношение на държавата към тези деца, които не брои за хора, сочи и практиката на тяхното принудително де факто отнемане от родителите, принудително - защото става без тяхно знание."През 2010 г. по време на съвместните проверки на БХК и прокуратурата във всички домове за деца с увреждания в страната беше констатиран oгромен брой детски смърти – неразследвани и в голямата си част предотвратими. Става въпрос за 238 смъртни случая между 2000 г. и 2010 г. Според БХК поне три четвърти от всички тези смърти са били излишни: 31 са от глад (системно недохранване); 84 са от занемаряване; 13 са от лоша хигиена; 6 са от злополуки като измръзване, удавяне, задушаване; 36 са от студ или залежаване; 2 са от насилие. Освен това, по време на проверките беше установено, че в домовете за деца с увреждания в България продължава да има насилие, връзване и малтретиране с вредни медикаменти. Към момента на проверките 103 домуващи страдат от недохранване и има реален риск да умрат от глад."
Историята е покъртителна и разказва за родители, разведени отпреди 10 години. Пазят тежки спомени от съвместния си живот. Загубили са бебе момиченце, тъй като е родено с генетични увреждания и е живяло дни, най-много седмици. След като всеки поел по нов път, едни ден в пощенските си кутии двамата бивши съпрузи намират писмо от съда. Призовани са да се явят по дело за определяне на настойник на мъртвото им дете. Оказва се, че дъщерята е жива, настанена е в дом за деца с увреждания и е вече на 17 години.
“Шок, няма друга дума, с която може да се опише какво са преживели тези хора”, разказва експерт, запознат с драмата.
Преди 17 години, още в родилното, лекарите съобщават на младите родители, че момиченцето няма шанс да оцелее. Съветват ги да го оставят в дом, за да се грижи за него специализиран персонал до близкия му край. Подписват декларация, уведомяват ги с писмо, че ще ги уведомят с писмо, ако детето почине. Те не го дочакват и след 17 години разбират, че дъщеря им е жива. Бащата изпада в паника, майката има неприятности с новото си семейство, което не знае нищо за предишния й живот. Малко по-късно започва да го посещава, но то е на почти 500 километра разстояние.
“Такава е била практиката на повечето родилни отделения дълги години. Затова домовете са пълни деца със синдром на Даун, хидроцефалия, паралич и др.”
Това е една от разтърсващите истории на над 1600 български двойки. От октомври миналата година социални работници издирват родителите на изоставени деца. Оказва се, че голяма част от сираците всъщност са били желани деца. Много от тях са в домове за деца с увреждания.
Историята на “възкръсналото” след 17 години мъртво бебе е част разтърсващите истории на 1600 български двойки.
Какво се учудвам на слабообразованите лелки в домовете, след като лекарите имат такова отношение към тези деца като към нечовеци.
Никаква европейска държава не сме. Там имат хуманно отношение дори към животните, включително кучетата. Във Финландия ако взимаш котка, предстои да те посетят от службата за защита на животните, за да видят има ли подходящи условия за гледането, включително и необходимата площ. Ако изхвърлиш домашно животно на улицата, те очакват строги санкции. А у нас към беззащитните деца с увреждания се отнасят по-жестоко.
Дано да има осъдени от персонала на дома, които практически за способствали за смъртта на детето. Не го казвам от чувство за реваншизъм, а защото това би накарало хората в други домове да се стреснат да променят отношението си. Но, както се казваше в един немного приличен виц за първата брачна нощ на роми - "а дано, ама надали"
събота, 19 май 2012 г.
Десетте тона и малоумника Цецко (тъпака с апартаментите)
Започвам от очевидното - 10 тона кокаин няма как да се заловят. По простата причина, че никой не прави такива гигантски пратки. Десетки килограми - да. По изключително сигурни канали. Но тонове съществуват само във фантасмагоричното съзнание на Цецо и неговите слугини като Флоров. Срамен е тоя министър, дето говори глупости, колчем си отвори устата. За журналистите примамка - пребройте обявените публично от Цецко разкрития и ги сравнете с тези, които са влезли в съда. После може да ги сравните с тези, които са завършили с осъдителна присъда. Коментара оставям за вас.
Знаем какви са резултатите на днешната власт. Цецковото МВР е супер/свръх/турбо неефективно.За това му помага и лъжовната статистика. За престъпления се броят само регистрираните в МВР.. А всеки, който се е жалвал, че са ограбили мазето му, изобщо не го завеждат като преписка, камо ли да го регистрират.. Обясняват му, че така се случва. Случва се и на пострадали от хулиганство да обясняват, че така се случва. Ако жертвата е подпийнала, ако видно е гей, ако видно е хипстър - "Щом не изглеждаш като средния човек, теб ще проверяваме, като се жалиш Няма начин да не излезе нещо." Това е милиционерският подход, милиционерската представа за човека - потенциален виновен, който трябва да бъде заловен на местопрестъплението.
С тези милиционери е логично статистиката на МВП да изглежда брилянтно. От нея обаче може да се раздбере, макар и не пряко колко от шумно рекламираните акции са провал. От статистиката може да се стигне броя им.А общото между тях е, че са провал от оперативна гледна точка. И безсмзислени от всички гледни точки. Защото неграмотността на Цецко и слугинските шефове под него води/поражда надолу по систимата печално ниво на оперативната работа и анализа. Много ми е неприятно да кажа - но дейността на МВР я сведоха до "една жена ми каза" плюс "е сега им е@ахме майката" - без значение има ли законово основание.
Задействането на полицията по безсмилени/измислени поводи и бруталното нарушаване на основни права стана правило. И ако някой се жалва в Европейския съд, след като е получил отказ от правосъдие от Върховния съд - та човекът има голям шанс след няколко години да получи правосъдие. И съответната парична компенсация от държавата.
И все пак! Струва ли си?
Да! Защото ние правим собственото си бъдеще Избираме депутати, но и резултатите им зависят от нас. Казахме, че не искаме ACTA. Но можем да не искаме и други неща .Може да не искаме дадени политици. Не сме партия. Но искаме да уважават правата ни. На мнозинството обикновени хора.
Потенциалът на Интернет все още не са го вдянали бг политиците. С изключение на Бойко. Сливенският скандал, удрящ основите на БСП, бе популяризиран и стана обща тема за антисоциалистически дискусии чрез Интернет.. АнтиACTA протестите бяха координирани основно чрез Интернет. Само Бойко - макар че в лично качество не знае дори Ctrl+Del да натисне - е осъзнал силата на Мрежата. Главният му пиар Румяна Бъчварова, по съвместителство шеф на кабинета му, редовно го осведомява за теми и реакции в Интернет - и човекът се съобразява. Показателно за съобразяването му бе бързата корекция на първосигналната реакция, че ще вземе наградата "Футболист на годината". Интернет гаврите го накараха да се откаже. Пак Интернет реакцията го накара да се изметне на 180 градуса по отношение на волейбола.
Което би трябвало да ни подскаже на нас, гражданските активисти, да ползваме Мрежата като основен канал и средство за натиск върху политиците.
Знаем какви са резултатите на днешната власт. Цецковото МВР е супер/свръх/турбо неефективно.За това му помага и лъжовната статистика. За престъпления се броят само регистрираните в МВР.. А всеки, който се е жалвал, че са ограбили мазето му, изобщо не го завеждат като преписка, камо ли да го регистрират.. Обясняват му, че така се случва. Случва се и на пострадали от хулиганство да обясняват, че така се случва. Ако жертвата е подпийнала, ако видно е гей, ако видно е хипстър - "Щом не изглеждаш като средния човек, теб ще проверяваме, като се жалиш Няма начин да не излезе нещо." Това е милиционерският подход, милиционерската представа за човека - потенциален виновен, който трябва да бъде заловен на местопрестъплението.
С тези милиционери е логично статистиката на МВП да изглежда брилянтно. От нея обаче може да се раздбере, макар и не пряко колко от шумно рекламираните акции са провал. От статистиката може да се стигне броя им.А общото между тях е, че са провал от оперативна гледна точка. И безсмзислени от всички гледни точки. Защото неграмотността на Цецко и слугинските шефове под него води/поражда надолу по систимата печално ниво на оперативната работа и анализа. Много ми е неприятно да кажа - но дейността на МВР я сведоха до "една жена ми каза" плюс "е сега им е@ахме майката" - без значение има ли законово основание.
Задействането на полицията по безсмилени/измислени поводи и бруталното нарушаване на основни права стана правило. И ако някой се жалва в Европейския съд, след като е получил отказ от правосъдие от Върховния съд - та човекът има голям шанс след няколко години да получи правосъдие. И съответната парична компенсация от държавата.
И все пак! Струва ли си?
Да! Защото ние правим собственото си бъдеще Избираме депутати, но и резултатите им зависят от нас. Казахме, че не искаме ACTA. Но можем да не искаме и други неща .Може да не искаме дадени политици. Не сме партия. Но искаме да уважават правата ни. На мнозинството обикновени хора.
Потенциалът на Интернет все още не са го вдянали бг политиците. С изключение на Бойко. Сливенският скандал, удрящ основите на БСП, бе популяризиран и стана обща тема за антисоциалистически дискусии чрез Интернет.. АнтиACTA протестите бяха координирани основно чрез Интернет. Само Бойко - макар че в лично качество не знае дори Ctrl+Del да натисне - е осъзнал силата на Мрежата. Главният му пиар Румяна Бъчварова, по съвместителство шеф на кабинета му, редовно го осведомява за теми и реакции в Интернет - и човекът се съобразява. Показателно за съобразяването му бе бързата корекция на първосигналната реакция, че ще вземе наградата "Футболист на годината". Интернет гаврите го накараха да се откаже. Пак Интернет реакцията го накара да се изметне на 180 градуса по отношение на волейбола.
Което би трябвало да ни подскаже на нас, гражданските активисти, да ползваме Мрежата като основен канал и средство за натиск върху политиците.
"Рабфак": Путин, прощавай завинаги (видео)
Нова култова песен на "Рабфак" (писах вече за тях, вижте линковете накрая). Групата стана невероятно популярна в контексхта на декемврийско-февруарските прогести. Популязирана от конкурса за антипутински клипове на Алекей Навални, продължява да получаява десетки покани седмично за клубни учястия. А песни като тази, и популярността, която получават чрез новите медии, би трябвяло стратегически да плаши Путин. Да не забравяме, че както Фреенската революция, така и руската не са дело на обеднелите маси, а на просветеното малцинство. Това - в днешните реалности - руско просветено малцинство, се обърна против Путин. А няма диктатор, който да е успял да се справи със станалата недоволна от него средна класа.
[край на видеото]
Текст:
[видео]
[край на видеото]
Текст:
Есть один парень в родимой державе,Он популярен почти как Аршавин,В небе летает и в воду ныряет, не бздя.Ладой Калиной уделал он Форда,С ним даже в жопе особенно гордо —Вот почему беззаветно мы любим Вождя.Шлют тебе самый горячий приветНижний Тагил, Москва и Уфа!Нам бы еще футбольных побед —Путин, возглавь FIFA!Нам бы еще футбольных побед —Путин, возглавь FIFA!Саакашвили отбуцкан, как мячик,И Лукашенко стал паинька-мальчик,И Украина не тырит наш газ втихаря.Русский работает лучше китайца,Ангелу Меркель мы держим за яйца —Нашего лидера все уважают не зря.Венесуэла, Иран и ХАМАССтроем идут мочиться в сортир.Дать бы еще Америке в глаз —Путин, возглавь весь мир!Дать бы еще Америке в глаз —Путин, возглавь весь мир!Что там Земля, есть покруче разборки —Срутся пацаки и пакостят орки.Кто разведет их и кто с них получит откат?Кто остановит полёт Энтерпрайза?Кто им назначит пилотом Чубайса?Кто поведёт на Пандору ударный отряд?Альфа Центавра, Тау КитаЖдут тебя, добрый сверхчеловек!Твой звездолёт готов — от винта!Путин, прощай навек!Твой звездолёт готов — от винта!Путин, прощай навек!Путин, прощай навек!Путин, прощай навек!Рабфак - Наш дурдом голосует за Путина
Рабфак - "Наш дурдом голосует за Путина"
Рабфак - Эх, Россия моя…
Гръцките финансови безобразия. И нашите бюджетни мърлящини
Чета напоследък мрачни сценарии за бъдещето на еврозоната, ако Гърция я напусне/ бъде принудена да я напусне. Логиката на финансовиге пазари ме кара да мисля, че подобни ужасии изразяат интересите на хедж фондове, залагащи на компромис от страна на тройката (ЕЦБ, ЕК и МВФ). Затова плашат. Това за външното плашене. Вътрешно - в рамките на ЕС, няма плашене. Има старото за политиката средство на моркова и тоягата. Показаха им тоягата, като спряха 1 млд. евро от транша, предвиден от меморандума,.4,1 .млрд. евро. Основната част бе за плащания към кредитори. Сиреч ЕС им даде пари, които минават транзит през гръцкото правителсво. Но спира парите за вътрешните му нужди.
Казано като за българи, вътрешните им нужди са безобразни. Гаче ли са петролна държава от Персийския залив. При сравнимо население с нашето - 4 млрд..евро месечно за пенсии, социални придобивки и заплати на държавн служители.
У нас не се води статистика на държавните разходи - за какво отиват. Властимащите си измиват . ръцете с бюджета, сиреч ние сме прозрачни. Прозрачни сте друг път. Бюджетът не дава възможност да се видят работните заплати на държавната администрация, не дава възможност да се видят разходите по дейности и програми. Нищо освен майсторско счетоводство не е бюджетът на отделните министерства. И така ще бъде докато принципът за формиране на държавния бюджет е счетоводителски по същество - "Драго министерство, имате такъв процент - вместете се в него"; а процентите ги получаваме според както сме сметнали приходите и разходите.
Това не е бюджетиране. Особено в криза. Да смяташ всичко като счетоводител - Дянков работи така - е тъпо. Би могъл да изиска, да нареди в министерствата при изготвяне на бюджета да се използва, да се спазва програмният принцип. Пари се отпускат за програми - резултатът от които може да се измери, да се провери. А не да се отпускат заплати за брой чиновници без значение какво вършат. Ама Дянков се занимава с фантасмагории като преселването на администрацията. Без да го еня за нейната ефективност.. Без да му пука за принципната важност на програмното бюджетиране - не на книга, а по същество. Лицето Дянков сочи като свой актив това, че е бил съветник в Грузия. Междудругото, не е редно да се прави на велик пред по-слабо осведомените журналисти:- не е бил ключов съветник вв Грузия, а един от екипа. И този екип е имал роля в постигането на финансова стабилизация. Нищо повече. Послредващата икономическа политика на Саакашвили, респ. успехите й нямат общо със Световната банка. И ако Дянков имаше понятие от бюджетната реформа в Грузия, послидвнана от мерки за растеж, нямаше да е зле.
Да, разбира се, на фона на Гърция, нашето бюджетно състояние е прекрасно. Но с хулигана и оставача на евросъюза ли трябва да се сравняваме? Защото с никой друг не можем. Назад сме по всеки показател за икономиката и за хората.. Това., че сме сред първите по финансова дисциплина - с което се фука Бойко - няма никакво отношение към производителността и конкурентоспособността, респективно към икономическия растеж. Прибалтийските републеки имаха много по-голям спад на БВП от нашия, но след мерките зя икономии (включващи значимо намаление на запляти и пенсии) сега са от малкото страни в ЕС, които имат устойчив растеж на БВП.
Но политиците в прибалтийските страни имат консенсус по въпроса за икономическата политика. В чиято основа е общата за всички дългосрочна цел - да се изравнят като стандярт с ЕС. Леви и десни имат тази цел.
А у нас имат цели като кой кого да ритне с компромат и кой с какви лъжи да гепи повече проценти от електората, след което да има възможност изгодно да се пазари.
Казано като за българи, вътрешните им нужди са безобразни. Гаче ли са петролна държава от Персийския залив. При сравнимо население с нашето - 4 млрд..евро месечно за пенсии, социални придобивки и заплати на държавн служители.
У нас не се води статистика на държавните разходи - за какво отиват. Властимащите си измиват . ръцете с бюджета, сиреч ние сме прозрачни. Прозрачни сте друг път. Бюджетът не дава възможност да се видят работните заплати на държавната администрация, не дава възможност да се видят разходите по дейности и програми. Нищо освен майсторско счетоводство не е бюджетът на отделните министерства. И така ще бъде докато принципът за формиране на държавния бюджет е счетоводителски по същество - "Драго министерство, имате такъв процент - вместете се в него"; а процентите ги получаваме според както сме сметнали приходите и разходите.
Това не е бюджетиране. Особено в криза. Да смяташ всичко като счетоводител - Дянков работи така - е тъпо. Би могъл да изиска, да нареди в министерствата при изготвяне на бюджета да се използва, да се спазва програмният принцип. Пари се отпускат за програми - резултатът от които може да се измери, да се провери. А не да се отпускат заплати за брой чиновници без значение какво вършат. Ама Дянков се занимава с фантасмагории като преселването на администрацията. Без да го еня за нейната ефективност.. Без да му пука за принципната важност на програмното бюджетиране - не на книга, а по същество. Лицето Дянков сочи като свой актив това, че е бил съветник в Грузия. Междудругото, не е редно да се прави на велик пред по-слабо осведомените журналисти:- не е бил ключов съветник вв Грузия, а един от екипа. И този екип е имал роля в постигането на финансова стабилизация. Нищо повече. Послредващата икономическа политика на Саакашвили, респ. успехите й нямат общо със Световната банка. И ако Дянков имаше понятие от бюджетната реформа в Грузия, послидвнана от мерки за растеж, нямаше да е зле.
Да, разбира се, на фона на Гърция, нашето бюджетно състояние е прекрасно. Но с хулигана и оставача на евросъюза ли трябва да се сравняваме? Защото с никой друг не можем. Назад сме по всеки показател за икономиката и за хората.. Това., че сме сред първите по финансова дисциплина - с което се фука Бойко - няма никакво отношение към производителността и конкурентоспособността, респективно към икономическия растеж. Прибалтийските републеки имаха много по-голям спад на БВП от нашия, но след мерките зя икономии (включващи значимо намаление на запляти и пенсии) сега са от малкото страни в ЕС, които имат устойчив растеж на БВП.
Но политиците в прибалтийските страни имат консенсус по въпроса за икономическата политика. В чиято основа е общата за всички дългосрочна цел - да се изравнят като стандярт с ЕС. Леви и десни имат тази цел.
А у нас имат цели като кой кого да ритне с компромат и кой с какви лъжи да гепи повече проценти от електората, след което да има възможност изгодно да се пазари.
петък, 18 май 2012 г.
Реформата на авторското право. Според пиратите.
В Северна Европа, традиционно най-напредничавата й част, пиратите печелят позиции в изборите. В Германия те вече не само печелят значими позиции в местните избори, а постигат гласове, които - ако запазят тренда - ще ги направят участници в управляваща коалиция. У нас за тази партия не е известно нищо. Имаме пиратска партия, но тя остава в границата на екзотиките, нещо като партията на пенсионерите. Според мен причината е, че партията е създадена от няколко актаевисти, които са спецове в ИТ, но хал хабер си нямат от обществена активност, камо ли от политическа дейност. Жалко за каузата. Дано се появят хора, които разбират от ИТ, но не са обсебени от тях (каквито са сегашните) и се стремят към политическо представителство, което задължително минава през общественото познаване, респективно обществената подкрепа за пиратската кауза.
А коя е тя? Поради пълната неготовност на българските пирати да представят такава, ще се опитам в два или три постинга да я очертая.
Един от основните пунктове е преразглеждане и промяна на сроковете на авторското право. Срокове като 70 години са абсурдни. Авторското право е възникнало като защита на правата на издателите и не е имало за обект (евентуалната) защита на авторите. Всъщност защитата на авторите започва да се изтъква като мотив чак век и нещо по-късно от въвеждането му.. Но дори да приемем, че основният обект на защитата са авторите и техните творби, възникват въпроси. Днес авторите получават жалки проценти от книгите и музиката си. Лъвският пай отива за издателите от книгоиздателската и музикалната индустрия. Къде остава авторският интерес, който, божем е основа на цялата идеология на сегашната уредба на авторското право, която ни внушяава, че е единствено правилна?
Следващ въпрос: Идеята на авторското право - такова, каквото ни обясняват, че е възникнало - аз посочих в линка, че е възникнало по съвсем други причини - но да приемем, че е възникало поради това, което ни твърдят идеолозите - да защитава интересите на авторите, така че те да могат да продължават да творят. Глупост, която издателските корпорации защитават и до днес. Първо, с жалките проценти, които остават за авторите, само най-продаваните могат да си позволят за живеят. За огромната част от авторите, получаващи отчисления от правата, те не стигат за да живеят само от тях. Огромната част от авторите не са Стивън Кинг или Гънс 'н' Роузис.
Следващо възражение: 70-те години авторско право кого обслужват, кому осигуряваат условия да твори, нали божем това бе идеята на авторското право? Ами не на твореца. Наследниците му нямат никакво отношение към творчеството. А идеологията на авторското право в сегашния му вид твърди, че тя е в изключителен интерес на творците и като такава гарантира творчеството. Сори, ама децата и внуците на творците имат такова отношение към творчеството, каквото аз имам спрямо индийските йоги.
И последен, но може би най-важен аргумент: Борбата срещу монополите, в случая е за изкуство, освободено от веригите му. Ако големите, транснационални компании, съчетаващи издателска дейност с книгоразпространителска и разпространителска за музика; както и съдружества на издателска компания с разпространителска бъдат лишени от закрилата на 70-те години авторски права, техните печалби (това са гарантирани печалби, независещи от пазарни резултати на обикновените книги), рязко ще намалеят. и ще направят възможно навлизането на пазара на много средни и по-малки издателски компании. Които сега са спирани в крайна сметка от огромния марж на печалбите, които големите правят от 70-годишните авторски права. Навлизането на средни и малки компании ще напхрави този изключително важен за обществото пазар по-конкурентен, в в случая на конкретншя пазар - по-полезен за потребителя и обществотго. Защото ще предлага повече книги, и музика, тъй като ще дава възможоност на много повече тварци да излизат на пазара на равни условия с големите.
Идеята на пиратите е авторските права да се ограничат до 5 години. В подкрепа на това е фактът, че пазарните изследвания сочат, че основната част от продажбите се извършват в първите 2-3 години. Тоест, издателите ще вземат основната част от своето. А след това е редно да оставят свободни възможности на творците и на обществото.
По-натаък ще пиша за други пиратски идеи.
А коя е тя? Поради пълната неготовност на българските пирати да представят такава, ще се опитам в два или три постинга да я очертая.
Един от основните пунктове е преразглеждане и промяна на сроковете на авторското право. Срокове като 70 години са абсурдни. Авторското право е възникнало като защита на правата на издателите и не е имало за обект (евентуалната) защита на авторите. Всъщност защитата на авторите започва да се изтъква като мотив чак век и нещо по-късно от въвеждането му.. Но дори да приемем, че основният обект на защитата са авторите и техните творби, възникват въпроси. Днес авторите получават жалки проценти от книгите и музиката си. Лъвският пай отива за издателите от книгоиздателската и музикалната индустрия. Къде остава авторският интерес, който, божем е основа на цялата идеология на сегашната уредба на авторското право, която ни внушяава, че е единствено правилна?
Следващ въпрос: Идеята на авторското право - такова, каквото ни обясняват, че е възникнало - аз посочих в линка, че е възникнало по съвсем други причини - но да приемем, че е възникало поради това, което ни твърдят идеолозите - да защитава интересите на авторите, така че те да могат да продължават да творят. Глупост, която издателските корпорации защитават и до днес. Първо, с жалките проценти, които остават за авторите, само най-продаваните могат да си позволят за живеят. За огромната част от авторите, получаващи отчисления от правата, те не стигат за да живеят само от тях. Огромната част от авторите не са Стивън Кинг или Гънс 'н' Роузис.
Следващо възражение: 70-те години авторско право кого обслужват, кому осигуряваат условия да твори, нали божем това бе идеята на авторското право? Ами не на твореца. Наследниците му нямат никакво отношение към творчеството. А идеологията на авторското право в сегашния му вид твърди, че тя е в изключителен интерес на творците и като такава гарантира творчеството. Сори, ама децата и внуците на творците имат такова отношение към творчеството, каквото аз имам спрямо индийските йоги.
И последен, но може би най-важен аргумент: Борбата срещу монополите, в случая е за изкуство, освободено от веригите му. Ако големите, транснационални компании, съчетаващи издателска дейност с книгоразпространителска и разпространителска за музика; както и съдружества на издателска компания с разпространителска бъдат лишени от закрилата на 70-те години авторски права, техните печалби (това са гарантирани печалби, независещи от пазарни резултати на обикновените книги), рязко ще намалеят. и ще направят възможно навлизането на пазара на много средни и по-малки издателски компании. Които сега са спирани в крайна сметка от огромния марж на печалбите, които големите правят от 70-годишните авторски права. Навлизането на средни и малки компании ще напхрави този изключително важен за обществото пазар по-конкурентен, в в случая на конкретншя пазар - по-полезен за потребителя и обществотго. Защото ще предлага повече книги, и музика, тъй като ще дава възможоност на много повече тварци да излизат на пазара на равни условия с големите.
Идеята на пиратите е авторските права да се ограничат до 5 години. В подкрепа на това е фактът, че пазарните изследвания сочат, че основната част от продажбите се извършват в първите 2-3 години. Тоест, издателите ще вземат основната част от своето. А след това е редно да оставят свободни възможности на творците и на обществото.
По-натаък ще пиша за други пиратски идеи.
Ако в света живееха само 100 души (интересна характеристика на световното население)
Неотдавна населението в света мина границата от 7 милиарда. Какво представлява днешното човечество? Понякога опростеното представяне дава по-ясна, нагледна представа за същността и тенденциите. Образователният сайт 100 people: World Portrait дава такава представа, публикувайки статистическите данни в съвършено проста форма, достъпна за всеки - ако светът се състоеше от 100 души, как щяха да се разпределят те по следните основни показатели:.
Електричество в дома
Пол
50 жени
50 мъже
50 мъже
Възраст
26 деца (0-14 години)
66 между 15 и 64 години
8 стари хора на 65 години и повече
66 между 15 и 64 години
8 стари хора на 65 години и повече
География
60 в Азия
15 в Африка
11 в Европа
9 в Латинска Америка и Карибите
5 в Северна Америка
9 в Латинска Америка и Карибите
5 в Северна Америка
Религия
33 християни
22 мюсюлмани
14 индуисти
7 будисти
12 други религии
12 не се идентифицират с религия
Роден език
33 християни
22 мюсюлмани
14 индуисти
7 будисти
12 други религии
12 не се идентифицират с религия
Роден език
12 китайски
5 испански
5 английски
3 арабски
3 хинди
3 бенгали
3 португалски
2 руски
2 японски
62 други езици
5 английски
3 арабски
3 хинди
3 бенгали
3 португалски
2 руски
2 японски
62 други езици
Местожителство
51 в град
49 в село
49 в село
Грамотност, образование
83 могат да четат и пишат
83 могат да четат и пишат
7 имат висше образование
Електричество в дома
78 имат
Технологии
75 ползват мобилен телефон
30 ползват Интернет
22 притежават или споделят компютър
30 ползват Интернет
22 притежават или споделят компютър
Бедност
48 живеят с по-малко от $2 на ден
Дом
77 имат постоянен подслон/дом
77 имат постоянен подслон/дом
Хранене
1 умира от глад
15 са недохранени
21 са с наднормени тегло
1 умира от глад
15 са недохранени
21 са с наднормени тегло
Вода
87 имат достъп до чиста питейна вода
87 имат достъп до чиста питейна вода
Русия, май 2012
На нашите медии не им е интересно какво става в Русия. Което е глупаво, защото сме силно зависими от нея - към 90% от енергийния ни внос е от Русия, следователно за нас има значение какво става там. Особено когато иде реч за властта, защото тяхната власт не е демократична, та да има относителна стабилност и предсказуемост.
А там стават интересни неща. Антипутинското движение премина в нов етап на развитие, който - след неизбежното лятно затихване - ще избликне наново през есента.
Най-интересното според мен е движението "Оккупай" - къвърверсия на движението срещу финансово-банкерското всевластие "Occupy Wallstreet".
Всичко започна след като на 6 май, ден преди третата путинова инаугурация, властта първо разгони брутално протестиращите, вървящи по улица Голяма Якиманская, а след това провокира тези, които искаха да отидат на Блатния площад, където бе насрочен разрешен от московското кметство митинг. Действията на властта, чрез специалните части ОМОН, на практика осуетиха митинга. С невиждана досега бруталност протестиращите бяха разгонени, имаше десетки задържани и стотици бити.
Властта, изненадана от размерите на протеста, предприе безпрецедентни мерки за сигурност на следващия ден, когато бе инаугурацията на Путин. Целият център на Москва и маршрутът на Путин бяха буквално почистени. Никакъв гражданин не можеше да премине полицейските заграждения. Тягостна бе гледката на инаугурацията. Вместо народна радост и приветствия - пусти булеварди и площади. Сякаш неутронна бомба бе поразила центъра на Москва. Чрез телевизията това стана достояние на западните страни, а Путин се вбеси от сриването на пиар плана му - народната радост от избирането му да прелее в тържествата на 9 май.
Случи се нещо по-лошо. Видни руски писатели обявиха, че ще се разходят в центъра на Москва, говорейки си за литература, за да проверят може ли московчани да се разхождат, без да ги бият и арестува. Всеки можеше да се присъедини, с единственото условие да няма плакати и скандиране на лозунги. Сиреч, формално разходката не отговаряше на определението за митинг и масово мероприятие, следователно не бе необходимо разрешение от кметството. Около 20 000 души излязоха да се разходят с писателите по централните булеварди. На 19 май пък ще се състои разходка на московските художници, за която се очаква, че ще има същия брой участващи.
Два дена след бруталното разгонване на протестиращите спонтанно се зароди "Оккупай Абай". Обикновени млади хора, без да ги призовават опозиционни лидери започнаха да се събират в парка на Чистие пруди край паметника на казахския поет Абай Кунанбаев. Буквално за дни там се оформи лагер. Не палатков, защото при всички протести от декември насам властта твърдо показа, че дори при призив за палатки действа брутално. Както и направи при два-три такива призива на лидера от Левия фронт Сергей Удалцов. Младите хора в лагера на Чистие пруди си носеха постелки. Бързо бе създадена кухня и информационен център, започна да се издава вестник, сложиха подвижни биотоалетни, беше пуснат wi-fi. В лагера нощуваха около 200 души, но всеки ден идваха хиляди московчани да участват в мероприятията - четене на стихове, четене на лекции с последващи обсъждания, диспути, импровизирани театрални представления и всякакъв вид хепънинг и улично изкуство, което може да си представите. Писателските разходки, които продължиха, започваха на централни булеварди и завършваха на Чистие пруди при "Оккупай Абай". В лагера и неговата част от парка имаше идеална чистота, според очевидци по-добра, отколкото на околния булевард и улици. В лагера имаше привърженици на различни политически сили, както и неидентифициращи се с определена сила, но освен изрядна чистота, имаше и изряден ред. Дори националистите се държаха прилично и възпитано.
Лагерът бе разгонен на 16 май сутринта, към 5 часа. Младите се преместиха на Кудринския площад, където се появи нов лагер, също организиращ просветни и културни акции. Днес сутринта полицията арестува хора от лагера и взе походната кухня, както и касата, в която имаше около 280 000 рубли (4 600 лв). Действията на полицията бяха съпроводени със силни викове "Крадци!" Лагерът обаче не бе разгонен. Даже днес московското кметство дава знаци, че при спазване на обществения ред няма да бъдат предприемани крути мерки. На което, общо взето, протестиращите не вярват много.
Движението "Оккупай" и разходките породиха изненадваща и неприятна за властта реакция в провинцията. Акции "Оккупай" и граждански разходки имаше в Екатеринбург, Киров, Красноярск, Нижни Новгород, Новосибирск, Пенза, Самара, Петербург, Саратов и Уляновск.
Протестът в провинцията, солидаризиращ се с московския "Оккупай" и московските разходки, е едната лоша изненада за властта. По-голямата е промяната в организацията на протестите и характеристиката на участниците в тях - както при "Оккупай", така и при писателските разходки. Известните опозиционни лидери ги няма там. Или се присъединяват, но като обикновени граждани. Организатори са от една страна писатели, а от друга - млади хора, образовани, квалифицирани, с добро материално положение. Лумпени - подобни на нашите при палатковия лагер на площад Батенберг през лятото на 1990 г., там изобщо няма. Оказа се - за изключително неприятна изненада на управляващите - че протестите от декември-февруари не са плод единствено на опозицията, изпълняваща нарежданията на "вашингтонския обком". Последното безумно словосъчетание е широко употребявано от медиите, подкрепящи властта, в смисъл, че опозиционното движение действа по поръчка на "врага" и с неговите пари.
Писателските разходки, и очакваните радходки на други интелектуалци, движението "Оккупай" - спонтанно, без публични разправии, някак естествено игнорираха лидерите на опозицията. Това е в дълбоката си същност логично. Политически опозицията е водена от хора на 90-те години, на Елциновото управление. А протестиращите съвсем не протестират, за да върнат старото състояние на олигархичната власт. Хората от късната Елцинова власт (Немцов, Касянов, Рижков и др.) не могат да са носители на промяната. Единствените, които се ползват от подкрепата на новите недоволни, са Сергей Удалцов и Алексей Навални. Те са много различни като възгледи и поведение, но имат нещо общо - млади са и нямат никакво отношение към предишната власт (елциновата).
Удалцов е крайно ляв, той е координатор на клонящия към радикализъм Ляв фронт. Печели одобрението не само на левите, но и на немалка част от центристко и дясно ориентиентираните протестиращи със самоотвержеността си, стигаща до саможертва. Той е редовният арестуван при всички опозиционни прояви, защото при всички е в центъра и в организацията на протеста. Той призова към палатков лагер в центъра на Москва и започна да разпъва палатка (разбира се, веднага го арестуваха). При поредния му арест през декември обяви безсрочна гладна стачка, защото арестът му бе незаконен и така предизвика мощно движение в цяла Русия, без значение на политическа ориентация, за освобождаването му. И в крайна сметка властта се уплаши и го освободи. И нещо немаловажно: Удалцов е млад и няма нищо общо нито с властта, нито с опортюнистическата, де факто прислужваща на властта комунистическа партия. Огромната му популярност е проява и резултат на един от вродените пороци на авторитарната власт - тя практически налива вода/подхранва радикални, по правило леви, политически течения.
Алексей Навални е със съвършено друг профил. Той е твърд при опозиционните акции (сиреч и него го арестуват много често, даже при протестите от 6 май го осъдиха на 15 дена), но не е ляв. Даже трудно се вмества в традиционното деление леви-десни. Ако трябва да търсим определение, Навални е лидер от Интернет епохата. Той сам, без каквато и да е политическа сила или организация, завоюва огромна популярност в Русия миналата година. Навални е блогър (освен адвокат) и като такъв спечели хиляди привърженици с борбата си против държавните корпорации, чрез които се краде огромно количество държавни пари. Той създаде и поддържа проекта "РосПил" (на руски се произнася като "распил" - крадене на държавни пари) - сайт, който събира и публикува данни за конкретни кражби и далавери с бюджетни пари от държавни фирми, който - особено важно - възоснова на тях, изисква официална информация по техния Търговски закон - който предвижда задължително предоставяне на информация на всеки акционер, дори притежаващ единична акция. Навални е закупил голямо количество единични или малко акции на големи руски предприятия и като такъв започна да иска - и след известен брой съдебни процедури - получаваше информация, които веднага публикуваше на "РосПил". В проекта участват юристи и икономисти, които за всеки публикуван документ обясняват къде е закононарушението и къде е далаверата. Много хора започнаха да изпращат документи на Навални в рамките на "Роспил" и хората от проекта се задействаха по тях. Междудругото, ако бях на мястото на Меглена Кунева бих стартирала подобен проект. Доказващ на практика, че тя работи против монополите. Друга акция, която повиши популярността на Навални, е конкурсът, който организира преди изборите за Думата (руския парламент). За тези избори той предложи позицията "Гласувай за всеки, освен "Единна Русия" (партията на властта). В блога си той обяви конкурс за видеоклип на песен за този лозунг. Откликът бе невероятен. От цяла Русия бяха изпратени стотици клипове. Всеки клип бе качван на блога на Навални, така всички те действаха като антипутинска агитация. В рамките на конкурса се появи групата "Рабфак", която днес има невиждана популярност и несекващи покани за клубно участие с песните си против властта.
Отгоре на всичко се оказа, че Навални е харизматичен лидер и владее площадите.
Както се оказа и че усеща и реагира адекватно на нагласите на електората. Мнозина либерални политици (повечето от елциновото време) го критикуваха за "националистическия уклон". Но Навални прецени правилно силата на антиемигрантските настроения. А те са много силни, особено в Москва. Причината е, че там се стича огромно количествно имигранти от бившите съветски републики, най-паче от Кавказ. Повече от които работят нелегално. Но по-лошото е, че те формират землячески престъпни групи, а полицията се отнася сравнително търпимо към тази етническа престъпност. Безспорно, трудовата миграция е естествена и в същността си полезна за московската икономика, но това, че полицията, в повечето случаи стимулирана от съответните плащания, е абсолютно безучастна към дейността на кавказките престъпни групи, поражда огромно обществено недоволство.
Като обобщение: Развитието на антипутинското движение - съзнателно не казвам "опозиционно" - е знак, че е размито, разколебано основанието на властта, че тя губи легитимност. През първото десетилетие на века тя изгради легитимността си на базата на негласния обществен договор "ние ви осигуряваме замогване, вие не се интересувате от политика". Тази формула определяше политическия - доколкото го имаше, живот през двата мандата на Путин. При Медведев (2008-2012) се случи неща много неприятно. Средната класа (в Русия я наричат "креативна класа") повярва на Медведев, че започва постепенна либерализация. Креативната/средната класа не искаше революция, не искаше никакви социално-политически трусове. Тя бе повярвала в това, което промедведевските журналисти рекламираха (само на думи, разбира се) - либерална трансформация на властта в установените рамки.
Негласният договор на средната класа с власта бе драстично нарушен, той бе стъпкан на 27 ноември, когато не само Путин бе избран за (кандидат) президент за трети мандат на форума на управляващата партия "Единна Русия", но и това бе направено по безпрецедентно обиден начин. Много интелектуалци след това писаха, че именно начинът е най-обиден: Не само нямаше поне пародия на вътрешнопартийни избори с двама кандидати (Путин и Медведев с предопределен изход), но Медведев каза, че те се били договорили с Путин още като той, Медведев ставал президент.. Всички илюзии на средната класа бяха сринати -. "Нас са ни лъгали. 4 години са ни лъгали."
А това усещане на обида и искане на легитимни права е на фона на доброто материално състояние на недоволните. Тоест, то не е реакция на ощетени от властта, а на хора, които нямат материални проблеми. Което е много страшно. Когато срещу теб са не хора обедняли и ощетени, хора, които нямат материален проблем, а търсят права. Междудругото, такива хора са били водещите в началото на Френската революция.
Средната класа излезе на декемврийско-февруарските протести. Средната класа сега се разхожда протестно и всеки ден прави хилядно множество на на "Оккупай Абай". Неприятният за властта симптом е, че тези нетрадиционни протести не са организирани от опозицията и тя няма никаква роля в тях (въпреки че някои като Немцов се опитаха - неуспешно, да се присламчат)..
Кои са протестиращите? Средната класа, обикновените хора, които не са бедни. Хората, които имат висок за Русия стандарт, които не зависят от държавна заплата, които са високо образовани, квалифицирани, млади - тези хора са против путинската власт. Умишлено казвам "путинската", а не "путиновата". Защото тези хора осъзнават, че не лицето, което е начело, е причината, а самият механизъм, самата формула на властта. Тези хора не са нито леви, нито десни. Може би в бъдеще ще се разслоят на различни течения. Но ще се разслоят в бъдеще, когато има демократична власт и демократични избори.
Най-лошото за властта е, че майските акции разрушиха образа на Путин като любимец нда народа. Както и че това не бе дело на опозиционните политици, а на самоорганизиращата се средна класа. Което вещае лоши времена за управляващата чекистка престъпна група.
А там стават интересни неща. Антипутинското движение премина в нов етап на развитие, който - след неизбежното лятно затихване - ще избликне наново през есента.
Най-интересното според мен е движението "Оккупай" - къвърверсия на движението срещу финансово-банкерското всевластие "Occupy Wallstreet".
Всичко започна след като на 6 май, ден преди третата путинова инаугурация, властта първо разгони брутално протестиращите, вървящи по улица Голяма Якиманская, а след това провокира тези, които искаха да отидат на Блатния площад, където бе насрочен разрешен от московското кметство митинг. Действията на властта, чрез специалните части ОМОН, на практика осуетиха митинга. С невиждана досега бруталност протестиращите бяха разгонени, имаше десетки задържани и стотици бити.
Властта, изненадана от размерите на протеста, предприе безпрецедентни мерки за сигурност на следващия ден, когато бе инаугурацията на Путин. Целият център на Москва и маршрутът на Путин бяха буквално почистени. Никакъв гражданин не можеше да премине полицейските заграждения. Тягостна бе гледката на инаугурацията. Вместо народна радост и приветствия - пусти булеварди и площади. Сякаш неутронна бомба бе поразила центъра на Москва. Чрез телевизията това стана достояние на западните страни, а Путин се вбеси от сриването на пиар плана му - народната радост от избирането му да прелее в тържествата на 9 май.
Случи се нещо по-лошо. Видни руски писатели обявиха, че ще се разходят в центъра на Москва, говорейки си за литература, за да проверят може ли московчани да се разхождат, без да ги бият и арестува. Всеки можеше да се присъедини, с единственото условие да няма плакати и скандиране на лозунги. Сиреч, формално разходката не отговаряше на определението за митинг и масово мероприятие, следователно не бе необходимо разрешение от кметството. Около 20 000 души излязоха да се разходят с писателите по централните булеварди. На 19 май пък ще се състои разходка на московските художници, за която се очаква, че ще има същия брой участващи.
Два дена след бруталното разгонване на протестиращите спонтанно се зароди "Оккупай Абай". Обикновени млади хора, без да ги призовават опозиционни лидери започнаха да се събират в парка на Чистие пруди край паметника на казахския поет Абай Кунанбаев. Буквално за дни там се оформи лагер. Не палатков, защото при всички протести от декември насам властта твърдо показа, че дори при призив за палатки действа брутално. Както и направи при два-три такива призива на лидера от Левия фронт Сергей Удалцов. Младите хора в лагера на Чистие пруди си носеха постелки. Бързо бе създадена кухня и информационен център, започна да се издава вестник, сложиха подвижни биотоалетни, беше пуснат wi-fi. В лагера нощуваха около 200 души, но всеки ден идваха хиляди московчани да участват в мероприятията - четене на стихове, четене на лекции с последващи обсъждания, диспути, импровизирани театрални представления и всякакъв вид хепънинг и улично изкуство, което може да си представите. Писателските разходки, които продължиха, започваха на централни булеварди и завършваха на Чистие пруди при "Оккупай Абай". В лагера и неговата част от парка имаше идеална чистота, според очевидци по-добра, отколкото на околния булевард и улици. В лагера имаше привърженици на различни политически сили, както и неидентифициращи се с определена сила, но освен изрядна чистота, имаше и изряден ред. Дори националистите се държаха прилично и възпитано.
Лагерът бе разгонен на 16 май сутринта, към 5 часа. Младите се преместиха на Кудринския площад, където се появи нов лагер, също организиращ просветни и културни акции. Днес сутринта полицията арестува хора от лагера и взе походната кухня, както и касата, в която имаше около 280 000 рубли (4 600 лв). Действията на полицията бяха съпроводени със силни викове "Крадци!" Лагерът обаче не бе разгонен. Даже днес московското кметство дава знаци, че при спазване на обществения ред няма да бъдат предприемани крути мерки. На което, общо взето, протестиращите не вярват много.
Движението "Оккупай" и разходките породиха изненадваща и неприятна за властта реакция в провинцията. Акции "Оккупай" и граждански разходки имаше в Екатеринбург, Киров, Красноярск, Нижни Новгород, Новосибирск, Пенза, Самара, Петербург, Саратов и Уляновск.
Протестът в провинцията, солидаризиращ се с московския "Оккупай" и московските разходки, е едната лоша изненада за властта. По-голямата е промяната в организацията на протестите и характеристиката на участниците в тях - както при "Оккупай", така и при писателските разходки. Известните опозиционни лидери ги няма там. Или се присъединяват, но като обикновени граждани. Организатори са от една страна писатели, а от друга - млади хора, образовани, квалифицирани, с добро материално положение. Лумпени - подобни на нашите при палатковия лагер на площад Батенберг през лятото на 1990 г., там изобщо няма. Оказа се - за изключително неприятна изненада на управляващите - че протестите от декември-февруари не са плод единствено на опозицията, изпълняваща нарежданията на "вашингтонския обком". Последното безумно словосъчетание е широко употребявано от медиите, подкрепящи властта, в смисъл, че опозиционното движение действа по поръчка на "врага" и с неговите пари.
Писателските разходки, и очакваните радходки на други интелектуалци, движението "Оккупай" - спонтанно, без публични разправии, някак естествено игнорираха лидерите на опозицията. Това е в дълбоката си същност логично. Политически опозицията е водена от хора на 90-те години, на Елциновото управление. А протестиращите съвсем не протестират, за да върнат старото състояние на олигархичната власт. Хората от късната Елцинова власт (Немцов, Касянов, Рижков и др.) не могат да са носители на промяната. Единствените, които се ползват от подкрепата на новите недоволни, са Сергей Удалцов и Алексей Навални. Те са много различни като възгледи и поведение, но имат нещо общо - млади са и нямат никакво отношение към предишната власт (елциновата).
Удалцов е крайно ляв, той е координатор на клонящия към радикализъм Ляв фронт. Печели одобрението не само на левите, но и на немалка част от центристко и дясно ориентиентираните протестиращи със самоотвержеността си, стигаща до саможертва. Той е редовният арестуван при всички опозиционни прояви, защото при всички е в центъра и в организацията на протеста. Той призова към палатков лагер в центъра на Москва и започна да разпъва палатка (разбира се, веднага го арестуваха). При поредния му арест през декември обяви безсрочна гладна стачка, защото арестът му бе незаконен и така предизвика мощно движение в цяла Русия, без значение на политическа ориентация, за освобождаването му. И в крайна сметка властта се уплаши и го освободи. И нещо немаловажно: Удалцов е млад и няма нищо общо нито с властта, нито с опортюнистическата, де факто прислужваща на властта комунистическа партия. Огромната му популярност е проява и резултат на един от вродените пороци на авторитарната власт - тя практически налива вода/подхранва радикални, по правило леви, политически течения.
Алексей Навални е със съвършено друг профил. Той е твърд при опозиционните акции (сиреч и него го арестуват много често, даже при протестите от 6 май го осъдиха на 15 дена), но не е ляв. Даже трудно се вмества в традиционното деление леви-десни. Ако трябва да търсим определение, Навални е лидер от Интернет епохата. Той сам, без каквато и да е политическа сила или организация, завоюва огромна популярност в Русия миналата година. Навални е блогър (освен адвокат) и като такъв спечели хиляди привърженици с борбата си против държавните корпорации, чрез които се краде огромно количество държавни пари. Той създаде и поддържа проекта "РосПил" (на руски се произнася като "распил" - крадене на държавни пари) - сайт, който събира и публикува данни за конкретни кражби и далавери с бюджетни пари от държавни фирми, който - особено важно - възоснова на тях, изисква официална информация по техния Търговски закон - който предвижда задължително предоставяне на информация на всеки акционер, дори притежаващ единична акция. Навални е закупил голямо количество единични или малко акции на големи руски предприятия и като такъв започна да иска - и след известен брой съдебни процедури - получаваше информация, които веднага публикуваше на "РосПил". В проекта участват юристи и икономисти, които за всеки публикуван документ обясняват къде е закононарушението и къде е далаверата. Много хора започнаха да изпращат документи на Навални в рамките на "Роспил" и хората от проекта се задействаха по тях. Междудругото, ако бях на мястото на Меглена Кунева бих стартирала подобен проект. Доказващ на практика, че тя работи против монополите. Друга акция, която повиши популярността на Навални, е конкурсът, който организира преди изборите за Думата (руския парламент). За тези избори той предложи позицията "Гласувай за всеки, освен "Единна Русия" (партията на властта). В блога си той обяви конкурс за видеоклип на песен за този лозунг. Откликът бе невероятен. От цяла Русия бяха изпратени стотици клипове. Всеки клип бе качван на блога на Навални, така всички те действаха като антипутинска агитация. В рамките на конкурса се появи групата "Рабфак", която днес има невиждана популярност и несекващи покани за клубно участие с песните си против властта.
Отгоре на всичко се оказа, че Навални е харизматичен лидер и владее площадите.
Както се оказа и че усеща и реагира адекватно на нагласите на електората. Мнозина либерални политици (повечето от елциновото време) го критикуваха за "националистическия уклон". Но Навални прецени правилно силата на антиемигрантските настроения. А те са много силни, особено в Москва. Причината е, че там се стича огромно количествно имигранти от бившите съветски републики, най-паче от Кавказ. Повече от които работят нелегално. Но по-лошото е, че те формират землячески престъпни групи, а полицията се отнася сравнително търпимо към тази етническа престъпност. Безспорно, трудовата миграция е естествена и в същността си полезна за московската икономика, но това, че полицията, в повечето случаи стимулирана от съответните плащания, е абсолютно безучастна към дейността на кавказките престъпни групи, поражда огромно обществено недоволство.
Като обобщение: Развитието на антипутинското движение - съзнателно не казвам "опозиционно" - е знак, че е размито, разколебано основанието на властта, че тя губи легитимност. През първото десетилетие на века тя изгради легитимността си на базата на негласния обществен договор "ние ви осигуряваме замогване, вие не се интересувате от политика". Тази формула определяше политическия - доколкото го имаше, живот през двата мандата на Путин. При Медведев (2008-2012) се случи неща много неприятно. Средната класа (в Русия я наричат "креативна класа") повярва на Медведев, че започва постепенна либерализация. Креативната/средната класа не искаше революция, не искаше никакви социално-политически трусове. Тя бе повярвала в това, което промедведевските журналисти рекламираха (само на думи, разбира се) - либерална трансформация на властта в установените рамки.
Негласният договор на средната класа с власта бе драстично нарушен, той бе стъпкан на 27 ноември, когато не само Путин бе избран за (кандидат) президент за трети мандат на форума на управляващата партия "Единна Русия", но и това бе направено по безпрецедентно обиден начин. Много интелектуалци след това писаха, че именно начинът е най-обиден: Не само нямаше поне пародия на вътрешнопартийни избори с двама кандидати (Путин и Медведев с предопределен изход), но Медведев каза, че те се били договорили с Путин още като той, Медведев ставал президент.. Всички илюзии на средната класа бяха сринати -. "Нас са ни лъгали. 4 години са ни лъгали."
А това усещане на обида и искане на легитимни права е на фона на доброто материално състояние на недоволните. Тоест, то не е реакция на ощетени от властта, а на хора, които нямат материални проблеми. Което е много страшно. Когато срещу теб са не хора обедняли и ощетени, хора, които нямат материален проблем, а търсят права. Междудругото, такива хора са били водещите в началото на Френската революция.
Средната класа излезе на декемврийско-февруарските протести. Средната класа сега се разхожда протестно и всеки ден прави хилядно множество на на "Оккупай Абай". Неприятният за властта симптом е, че тези нетрадиционни протести не са организирани от опозицията и тя няма никаква роля в тях (въпреки че някои като Немцов се опитаха - неуспешно, да се присламчат)..
Кои са протестиращите? Средната класа, обикновените хора, които не са бедни. Хората, които имат висок за Русия стандарт, които не зависят от държавна заплата, които са високо образовани, квалифицирани, млади - тези хора са против путинската власт. Умишлено казвам "путинската", а не "путиновата". Защото тези хора осъзнават, че не лицето, което е начело, е причината, а самият механизъм, самата формула на властта. Тези хора не са нито леви, нито десни. Може би в бъдеще ще се разслоят на различни течения. Но ще се разслоят в бъдеще, когато има демократична власт и демократични избори.
Най-лошото за властта е, че майските акции разрушиха образа на Путин като любимец нда народа. Както и че това не бе дело на опозиционните политици, а на самоорганизиращата се средна класа. Което вещае лоши времена за управляващата чекистка престъпна група.
сряда, 16 май 2012 г.
За гръцките банки у нас в контекста на гръцката криза
Във форумите, а и в разговорите на хората, напоследък често се среща опасението, че ако Гърция излезе от еврото, ще имаме проблеми с гръцките банки у нас. Това е съвършено неоснователно. Защото те са български юридически лица, регистрирани по българския Търговски закон. И като такива се подчиняват на българските закони, включително на банковите изисквания за капиталова адекватност, провизии и т.н. Така че тяхното състояние не се отличава от състоянието на другите ни банки. Които междувпрочем са също чуждестранна собственост. А българските банкови изисквания са доста по-строги от европейските, следствие на което е много по-доброто състояние както на банките, така и на банковата ни система като цяло. Тази благоразумност пък е следствие на тежката финансово-банкова криза от 1996-1997 г. Всички държави, които са минали през хиперинфлация, за десетилетия запазват благоразумие в банкирането, основано на тежките спомени на хората.
Това, което вероятно ще стане с гръцките банки, е, че "майките" им ще ги продадат на други европейски собственици, търсейки свежи пари за стабилизизиране на тежкото им положение, в което ще ги постави излизането от еврото.
Това, което вероятно ще стане с гръцките банки, е, че "майките" им ще ги продадат на други европейски собственици, търсейки свежи пари за стабилизизиране на тежкото им положение, в което ще ги постави излизането от еврото.
Цената на Бойковата суета е здравето на 30 деца. Това, че замяза на Тато, не го обсъждам
България ще купи домакинството на допълнителната интерконтинентална квалификация (за волейбола - б.м.), даваща олимпийска квота за игрите в Лондон. Парите за откупуването на правата са подсигурени от държавата, и отново в София волейболистите ни ще могат да се борят за олимпийска виза.
Цената на домакинството ни е 500 000 $.. Миналата година Фондът за лечение на деца в чужбина е отпуснал 9,7 млн лв, за 387 деца, т.е. средно на дете се падат около 25 000 лв. С парите, дадени за домакинството ни, можеше да се помогне още на 30 деца.
Можехме да играем на интерконтиненталната квалификация и в друга страна. Ама Той иска да играем в Неговата зала "Арена Армеец". Щото в Своята зала егото му получи силен удар със загубата ни от Германия, което ни лиши от директната квалификация за олимпиадата . Беше дошъл на мача с идеята да се изтъпани в средата на залата, под прожекторите, да поздравява нашите като победители. Обаче нашите паднаха и телевизиите ни показаха как Слънцето помръкна гаче ли черен облак мина. Толкова им трябваше на некадърните подмазвачи от федерацията, за да изритат треньора Радостин Стойчев. Всъщност май не е било само това, защото Данчо Лазаров и Любо Ганев (членове на Управителния съвет) се изцепиха, че окончателното решение ще е на премиера. Тъй че хулиганското изхвърляне на Стойчев (защото нямаха доблестта да му го съобщят лично) вероятно е реакция на сърдития Бойко. Сърдит, че му бе накърнена суетата.
Именно безмерната му суета породи срамния цирк с връщането на треньора ден след като го изхвърлиха. Явно Слънцето е било неприятно изненадано от единодушно негативната реакция в Интернет форумите и фейсбук - негативна както за мърлячите от федерацията, така и лично за него поради безпрецедентната му намеса. Казвам "явно", защото още покрай номинацията му за футболист на годината от футболните фенове в Интернет стана ясно, че главният му пиар съветник, социологът Румяна Бъчварова, работеща като шеф на кабинета му, следи внимателно какъв е образът на шефа й в Интернет. За измъкване от гафа, т.е. замазване на очите Бойко покани Стойчев на среща и след нея съащите подмазвачи от федерацията обявиха, че връщат треньора. Ако съм на мястото на Стойчев, не бих приела да участвам в цирка. Както Силвано Пранди, с когото федерацията искаше да замени Стойчев, отказа. Оставаше и да не откаже след аналогичното му хулиганско изгонване преди време.
Лошото е, че срамният фарс ще се хареса на голяма част от електората - "ето, добрият Бойко пак оправи батака, който други направиха". За тия, дето продължават да подкрепят Бойко, поведението му, недопустимо за премиер в нормална държава,заслужава поздравления, защото адекватно отговаря на примитивните им представи за демокрация. Мисленето им е характерно за изостаналите общества, в които ценността на човека и на установените правила е нищо, а всемогъщият господар е всичко.
И се сещам за оня пленум на ЦК на БКП за футбола някъде в средата на 80-те години. Който междудругото взе идиотското решение да преименува "Левски" и ЦСКА на "Витоша" и "Средец". Сега Бойко е по бетер и от БКП. Еднолично решава какво да се прави във волейбола. Но защо само там? Трябва да се заеме и с футбола, с борбата, с щангите, с художествената гимнастика. В последаната неизбежно ще е успешен поради опита си бухалките, въртенето на обръчи, пардон - на позиции, и прехвърлянето на топката, грешка - на отговорността...
Цената на домакинството ни е 500 000 $.. Миналата година Фондът за лечение на деца в чужбина е отпуснал 9,7 млн лв, за 387 деца, т.е. средно на дете се падат около 25 000 лв. С парите, дадени за домакинството ни, можеше да се помогне още на 30 деца.
Можехме да играем на интерконтиненталната квалификация и в друга страна. Ама Той иска да играем в Неговата зала "Арена Армеец". Щото в Своята зала егото му получи силен удар със загубата ни от Германия, което ни лиши от директната квалификация за олимпиадата . Беше дошъл на мача с идеята да се изтъпани в средата на залата, под прожекторите, да поздравява нашите като победители. Обаче нашите паднаха и телевизиите ни показаха как Слънцето помръкна гаче ли черен облак мина. Толкова им трябваше на некадърните подмазвачи от федерацията, за да изритат треньора Радостин Стойчев. Всъщност май не е било само това, защото Данчо Лазаров и Любо Ганев (членове на Управителния съвет) се изцепиха, че окончателното решение ще е на премиера. Тъй че хулиганското изхвърляне на Стойчев (защото нямаха доблестта да му го съобщят лично) вероятно е реакция на сърдития Бойко. Сърдит, че му бе накърнена суетата.
Именно безмерната му суета породи срамния цирк с връщането на треньора ден след като го изхвърлиха. Явно Слънцето е било неприятно изненадано от единодушно негативната реакция в Интернет форумите и фейсбук - негативна както за мърлячите от федерацията, така и лично за него поради безпрецедентната му намеса. Казвам "явно", защото още покрай номинацията му за футболист на годината от футболните фенове в Интернет стана ясно, че главният му пиар съветник, социологът Румяна Бъчварова, работеща като шеф на кабинета му, следи внимателно какъв е образът на шефа й в Интернет. За измъкване от гафа, т.е. замазване на очите Бойко покани Стойчев на среща и след нея съащите подмазвачи от федерацията обявиха, че връщат треньора. Ако съм на мястото на Стойчев, не бих приела да участвам в цирка. Както Силвано Пранди, с когото федерацията искаше да замени Стойчев, отказа. Оставаше и да не откаже след аналогичното му хулиганско изгонване преди време.
Лошото е, че срамният фарс ще се хареса на голяма част от електората - "ето, добрият Бойко пак оправи батака, който други направиха". За тия, дето продължават да подкрепят Бойко, поведението му, недопустимо за премиер в нормална държава,заслужава поздравления, защото адекватно отговаря на примитивните им представи за демокрация. Мисленето им е характерно за изостаналите общества, в които ценността на човека и на установените правила е нищо, а всемогъщият господар е всичко.
И се сещам за оня пленум на ЦК на БКП за футбола някъде в средата на 80-те години. Който междудругото взе идиотското решение да преименува "Левски" и ЦСКА на "Витоша" и "Средец". Сега Бойко е по бетер и от БКП. Еднолично решава какво да се прави във волейбола. Но защо само там? Трябва да се заеме и с футбола, с борбата, с щангите, с художествената гимнастика. В последаната неизбежно ще е успешен поради опита си бухалките, въртенето на обръчи, пардон - на позиции, и прехвърлянето на топката, грешка - на отговорността...
неделя, 13 май 2012 г.
Горда Стара планина 2012
Горда Стара планина,до ней Дунава синей,Бойко Тракия огрява,над Пирина пламеней....
spas27 от форума на Дневник.бг
петък, 11 май 2012 г.
Митът, че сме унищожили промишлеността си и нищо не произвеждаме
Общо място както за журналистите, така и за пишещите по форуми и блогове е как България унищожила промишлеността си. Как нищо не произвеждаме, имало само селско стопанство и туризъм. Омръзна от това черногледство, което отгоре на всичко няма нищо общо с истината, а тя е, че структурата на икономиката ни по сектори е сходна с тази в развитите страни.
Процентен дял на отделните сектори в България:
Данните не са напълно идентични, защото международните статистика отчитат процентния дял от общия брутен вътрешен продукт (БВП), а нашата - процентния дял на брутната добавена стойност, но дават обща представа за секторната икономическа структура.
Ще добавя, че представите на повечето българи, вкл. журналистите и политиците (които би трябвало да са доста по-образовани от средното) за степента на индустриализация се базират на социалистическата икономическа структура, която днес е характерна за средно развити държави - с висок дял на промишлеността, по-висок от този развитите страни дял на селското стопанство и изключително нисък дял на услугите. Тоест, деиндустриализацията, която у нас се случи в хода на приватизацията, е съвършено нормална тенденция в развитието на държавите.
Ще посоча и основни производствени отрасли - при това значима част от производството е за износ:
Xимическа индустрия - бои, лакове и всякакви подобни, парфюмерия и козметика, синтетични торове, соди (втория най-голям производител сме в Европа), лекарства, синтетични влакна, горива; добивна промишленост и металургия, - олово, цинк, мед (пак сме един от най-големите износители на мед в Европа), злато, каолин, огнеупорни глини, кварцови пясъци; с последните заводи в Търговище сме вече и много големи производители на стъкло, включително автомобилно; отново сме на водещи места по санитарен фаянс и санитария; пълно е със заводи, произвеждащи различни компоненти за автомобили - от различни метални елементи до всякакви електрически компоненти, включително развойни центрове на голяма фирма за електронни компоненти в автомобилите; отделно цялата текстилна промишленост, която дава поминък на цели градчета в някои райони; много добре развита хранителна промишленост – месни и млечни продукти, консерви; цигарена промишленост; винопроизводство; енергетика, силна оръжейна индустрия, машиностроене и автоматика; софтуер – дава 10% от БВП; мебели; както и много други.
За левите и популистко-националистическите политически сили е разбираемо защо като зомбирани повтарят мантрата за унищожената промишленост. Но е учудващо - и тъжно, че журналистите правят пишат същите глупости. Което трябва да ни накара да се замислим дали да вярваме на медиите за всичко друго. Освен на прогнозата на времето, разбира се :-)
Процентен дял на отделните сектори в България:
Секторна структура на БВП в основните развити страни:
Селско стопанство | Индустрия | Услуги | |
ЕС средно | 1,8% | 25% | 73,1% |
Германия | 0,8% | 28,1% | 71,0% |
Великобритания | 0,7% | 21,6% | 77,7% |
Франция | 1,7% | 18,5% | 79,8% |
Италия | 1,9% | 25,2% | 72,9% |
Швейцария | 1,2% | 27,5% | 71,3% |
Норвегия | 2,7% | 38,3% | 59,0% |
САЩ | 1,2% | 22,1% | 76,7% |
Япония | 1,4% | 24,0% | 74,6% |
Канада | 1,9% | 27,1% | 71,% |
Данните не са напълно идентични, защото международните статистика отчитат процентния дял от общия брутен вътрешен продукт (БВП), а нашата - процентния дял на брутната добавена стойност, но дават обща представа за секторната икономическа структура.
Ще добавя, че представите на повечето българи, вкл. журналистите и политиците (които би трябвало да са доста по-образовани от средното) за степента на индустриализация се базират на социалистическата икономическа структура, която днес е характерна за средно развити държави - с висок дял на промишлеността, по-висок от този развитите страни дял на селското стопанство и изключително нисък дял на услугите. Тоест, деиндустриализацията, която у нас се случи в хода на приватизацията, е съвършено нормална тенденция в развитието на държавите.
Ще посоча и основни производствени отрасли - при това значима част от производството е за износ:
Xимическа индустрия - бои, лакове и всякакви подобни, парфюмерия и козметика, синтетични торове, соди (втория най-голям производител сме в Европа), лекарства, синтетични влакна, горива; добивна промишленост и металургия, - олово, цинк, мед (пак сме един от най-големите износители на мед в Европа), злато, каолин, огнеупорни глини, кварцови пясъци; с последните заводи в Търговище сме вече и много големи производители на стъкло, включително автомобилно; отново сме на водещи места по санитарен фаянс и санитария; пълно е със заводи, произвеждащи различни компоненти за автомобили - от различни метални елементи до всякакви електрически компоненти, включително развойни центрове на голяма фирма за електронни компоненти в автомобилите; отделно цялата текстилна промишленост, която дава поминък на цели градчета в някои райони; много добре развита хранителна промишленост – месни и млечни продукти, консерви; цигарена промишленост; винопроизводство; енергетика, силна оръжейна индустрия, машиностроене и автоматика; софтуер – дава 10% от БВП; мебели; както и много други.
За левите и популистко-националистическите политически сили е разбираемо защо като зомбирани повтарят мантрата за унищожената промишленост. Но е учудващо - и тъжно, че журналистите правят пишат същите глупости. Което трябва да ни накара да се замислим дали да вярваме на медиите за всичко друго. Освен на прогнозата на времето, разбира се :-)
понеделник, 7 май 2012 г.
Митът за българската армия. И недостатъчността на българските елити
Ще говоря за разпространения мит, че българската войска не била губила сражение, но политиците губели войните. Много хубаво, гъделичкащо т.нар. национална гордост. Казва ни, че ние сме велики в нашия регион (защото все пак не можем да се бием някъде в Центгрална Европа или в Анадола, можем само със съседите), а разните лоши неща, които са ни се случили, са тъпи случайности, породени от тъпите политици. Което сочи, че днешното недоверие и отхвърляне на партиите, на партийно-политическия модел на правене на политика и на управление не е от днес, не е плод на т.нар неуспешен преход, а се корени в доста по-стари, съответно по-устойчиви черти на националната психика. Свеждащи се тоталната липса на осъзнаване що е то държава и държавно управление
Най-общ пример за тая липса на осъзнаване на проблемите, надхвърлящи конкретния момент, надхвърящи "тук и сега" е дивният ни политически живот в края на 19 - началото на 20 век. Непрекъснато се разцепват съществуващши партии и се появавт нови. Толкова безпринципно е това размножаване, че логично партиите се наричат по името на лидера, а не поради някаква своя политическа принадлежност. Каравелисти, стамболовисти, цанковисти... Тази характеристика - да се свежда и отъждествява партията с нейния лидер е трайна, устойчива черта на така прехвалваната българска демокрация преди 1944 г. За изненада на днешните анализатори, социолЪзи и политолЪзи, които феномени като Симеон и Бойко Борисов сварват по бели гащи. А Симеон и Бойко само дават нов живот на стари и дълбоки обществени щения.
Идеализирането на българската войска е опит да се избяга от осъзнаването на убогото състояние на българската политика. Само че изводът, който се вади от разминаването на родната действителност с европейските образци е неадекватен Защото основната му идея е, че не обществото, народът са незрели и недорасли до европейските политически нрави и европейската политическа практика, а проклетите политици. Те са калпави, те гонят своите интереси и за нищо не стават (тези жалби и обвинения не са ли същите и до днес?) Ние, народът; респективно интелигенцията, която говори от негово име, нямаме абсолютно нищо общо с проблемите, с които държавата и обществото ни се срещат. Ако трябва кратко, т.е. крайно ще опитам да изложа тази теза:
През цялата си нова история (сиреч от 1878 г. насам) народът в лицето на своите елити се дистанцира от каквато и да е отговорност, от каквото и да е разбиране що е то политика, що е то представителство на интереси. Роенето на партии в края на 19 - началото на 20 век има съвсем конкретна причина. Когато е в опозиция, всяка партия обещава, че ще намали данъците, но когато дойде на власт, съвършено забравя това обещание. Съответно друга партия подхваща печелившия рефрен за намаляване на данъците, но като дойде на власт... да не влизам във въртележка от класическия фолклорен тип "Джон направи паметник, на който пише, че Джон направи паметник, на който пише..."
Този абсурд е водещ в бъларската политика допреди войната (Първата световна). Той обаче има съвсем реално основание. В резутат на руско-турската война от 1877-1878 г. се появява българската държава. Но в създадената от външни сили и поради външни причини държава със съвършено недозряло общество, в което липсва съзидателната класа на едрата и средна буржоазия, естествено липсва и основния, конституиращ елемент на тогавашната демокрация - съвършено липсват елити. Нямам предвид факта, че няма аристокрация с наследствени привилегии. А това, че няма прослойка на заможни образовани граждани, които осъзнават интересите си и ги реализират политически. Ами няма. Освободили са ни преди обществото да се развие до тази зряла степен - да има елити. Стопански, интелектуални и прочие. В тази (освободена от руснаците) Бълария има само селяни. Малкото заможни фамилии от подбалканските градчета и селца, както и емигрантите в Румъния и в Русия, не ги броя, защото наистина са много малко и не могат да повлияят, да модифицират в някаква посока масовите нагласи. Основна причина за това е безумно прекрасната ни модерна конституция, която дава равни избирателни права на всеки пълнолетен мъж. Днес това изглежда нормално, но ако се върнем в тогавашното време, ще видим, че в повечето, да не кажа почти всички, европейски държави избирателното право съвсем не е всеобщо. Или е ограничено от имуществен ценз (сиреч трябвя да имаш някакъв минимален доход, за да гласуваш или да бъдеш избиран - защото се смята, че човек, който сам не е способен да се издигне на прилично ниво, не може да жгарантирпа това на избирателите си); или е балансирано с наличието на втора камара в представителния орган.. Варианти: 1) излъчва се с многостепенно гласуване 2) назначава се от държавния глава 3) определя се от конституцията, която регламентира, че членовете на горната камара са еди-кои си, заемащи конкретни висши държавни длъжности.
Идеята, конституираща втората камара е, е че народът чрез избранниците си в долната камара, не е компетентен да се произнася по важни въпроси и е необходимо да има контрол и баланс в лицето на компетентни хора, неподвластни на конюнктурните политически страсти. Втората камара е призвана да озаптява неумерените, продиктувани от моментни интереси, изблици на пряко избраните народни избраници. Така дойдохме до причината за това, че през 19 век в повечето държави няма пряко и равно избирателно право. Причина, която тогавашните политици са артикулирали директно: народът не е зрял и не може да взима отговорни решения.
Е, всички тези съображения не се реализират у нас. Както обясняват учебниците (и преди демокрацията, и след това) това било много хубаво. Конституцията ни била от най-напредничавите в Европа. Всъщност била втора по напредничавост след белгийската. Защото прогласява общо и равно избирателно право и еднокамарен парламент. Сега излизам от учебникарските тъпи оценки: В нашата конституция съвършено липсва баланс и противотежест на популизма и политическата конюнктурност. Много е демократична, давайки на народа огромни права - чрез избраниците му. Ама народът - около 95% селяни, иска държавата да му взима колкото може по-малко данъци.Затова всяка партия обещава намаляване на данъците. Но като дойде на власт, се сблъсква с грубата реалност. А тя е:
Новосъздадената държава се нуждае от големи капиталови разходи - за изграждане на елементарна инфраструктура - железницата през Пловдив към Турция; изграждане на основни пътища, създаване на телеграф, въвеждане на пощенски услуги, създаване и издръжка на държавна администрация, особено важно! създаване и издръжка на войска, адекватна количествено и качествено на тези на съседните държави. Всичко това изисква много пари, а в Княжеството няма такива. Няма натрупани частни капитали, няма заможна класа, която хем да обложиш с данъци, хем да я прикоткаш с някакви икономически изгоди. Няма! Единственият начин да се набират жизнено нужните за новата държава капитали е да ги събира чрез данъци от цялото население. Но както казах, селяните не искат. Защото в рамките. на Османската империя нивото на данъчно облагане и било доста по-ниско от това, което налага новосъздадената малка изостанала държава.
Това е основното противоречие и основният проблем пред политическите партии и не е учудващо, че при безумно демократичната конституция - съвършено несъответставаща на степента на зрялост на обществото, класическите партии се провалят. Голямата, видимата проява на този провал е т.нар. личен режим на Фердинанд. Глупости на търкалета са учебникарскште твърдения, че еднолично узурпирал властта. Истината е, че негодните, конюнктурни партии (нямащи нищо общо с европийските) му я дават не тепсия. Всяка партия плюе режима докато е в опозиция, но се възползва от всичките му благини, когато Фердинанд я повика във властта. Подобен период е имало в историята на Англия - когато правомощията на Короната и на парламента са били приблизитетелно равни. Но в Англия парламентът малко по малко, стъпка по стъпка, но неотклонно е завоювал все повече права, докато в крайна сметка се стига до фактическото обезвластяване на монарха, сведен до фактически формална, а по форма изразяваща някакви традиционни народни представи, институция.
У нас това не случва. Вторият и катастрофален провал на класическите български партии е участието ни в Междусъзническата война и в Първата световна война, което завършва с национална катастрофа. Общо място и в комунистическите, и в некомунистическите исторически интерпретации е хвърянето на цялата вина върху Фердинанд. Ако го кажа просто и ясно, лъсва абсурдът на тази интерпретация: Партиите, политическият елит, стопанският елит, интелектуалният елит + съвкупният народ нямат нищо общо, те са излъгани, подведени от лошия Фердинанд. Всички излъгани от един човек. Звучи ли разумно? Ами не. Защото не отговаря на историческата истина. Истината не като по-късни интерпретации на историци, а истината, такава, каквато са я осъзнавали, приемали и споделяли огромната част от българите. А тази истина е проста: огромната част от хората са жадували, искали, очаквали постигането на Санстефанска Бъгария. Което най-вече означава присъединяване на Македония, т.е. война. Отделен е въпросът как, по какъв начин се формира тази обществена нагласа.
Тук трябва да спомена един факт, който българските историци (без значение комунистически или не) упоарито премълчават. Те налагат тезата, че Фердинанд сам, авантюристично, е започнал Междусъюзническата война. Това не е вярно по принцип - тази война се желае от политическия елит, от т.нар. интелигенция (израз на което можем да видим в тогавашната преса), желае се от народа.Фердинанд само изразява тези всеобщи щения. Но твърдението за авантюризма му се оборва и от съвсем конкретен исторически факт. Който нашите историци придъжават да замълчават, а именно: Фердинанд има договорка с Австро-Унгарската империя за съвместни действия. Конкретно: България влиза в конфликт със Сърбия и тогава Австро-Унгария атакува Сърбия. С война на два фронта е неизбежно Сърбия да капитулира. Което удовлетворява напълно българските аспирации към Македония и австроунгарските към частите от Сърбия, стратегически важни за излаза на Средиземно море.
Българският крах не е резултат на действията на Фердинанд. Тук трябва да поясня, че по онова време е било съвършено нормално, даже задължително, ключовите международни ангажименти да се поемат извън, без знанието и без контрола както на парламента, така и на конкретното правителство. Изключение прави може би само Великобритания. Катастрофата ни постига, защото Австрво-Унгария не спазва поетия ангажимент. А не го спазва, защото при тогавашното съотношение на сиите в Европа, тя де факто се нуждае от подкрепата на Германия. Т.е., съгласува действията си с Германия. А интересите на Германия по това време са да се отклонява, доколкото е възможно от общоевропейски конфликт, за да може действа по-активно в преразпределението на колониите. На Балканите Германия няма, никога не е имала, и никога няма да има свои национални интереси. Бшсмарк го е казал много добре при поредното обсъждане на българския проблем през 70-те години на 19-ти век, санкционирало в крайна сметка руско-турската война. Та германският канцлер тогава казва, че не би жертвал "дори един германски гренадир заради конекрадците от Долни Дунава." Междудругото, това е хубаво да го знаят хората, които днес правят външната ни политика. Не да козируват, когато Меркел каже нещо, а да анализират и отстояват нашите, бъларските национални интереси. Както и да е - отношенията ни с Германия са отделна, интересна и сложна тема.
Да се върна на апологията на българската войска, към националния мит за бъларската войска. Този мит е компенсаторен опит на нацията да осмисли и приеме краха на националния си идеал (отделен е въпросът доколко този идеал е реалистичен). И нацията избира изкючително непродуктивен вариант: Политиците са виновни. Сиреч ние, народът, дето ги избира тия, нямаме нищо общо. Те са лоши и ни излъгаха. Да ви прилича нещо на сега? Да се върна в оная епоха, след краха ни в Междусъюзническата и в Първата световна война. Тъпото осмисляне (ние, народът не сме виновни - "те", политиците са виновни) води до краха на традиционните партии, съответно до възхода на популисткия-левичарски БЗНС, съпроводен с увеличаване на влиянието на току-що болшевизираната БКП. Това е времето, в което се заражда и укрепва бългрското левичарство.
Но се заражда и нещо друго - консолидирането и самоосъзнаването като група със свои специфични интереси на военния елит. По принцип това е изключителна опасно за всяка държава. И днес. В тогавашна България, политизирането па военния елит има обективни, външни причини - ограниченията на мирния договор. Какъв договор, това е срамна и унизителна безусловна капитулация. Ние сме задължени да ликвидираме практически цялата си армия. Стотици офицери се оказват наникъде. А тогава офицерската служба освен уважение, задължение в случай на война, означава и гарантирано, достатъчно заможно препитание. Но след Ньойския договор, стотици са изхвърлени на улицата. (никъде не намерих достоверна статистика, числата ги получавам на база бойните единици във войните, може да са повече от хиляда).
Какво чувстват тези военни, изхвърлени сами лице в лице с тоталния морален разпад, породен от войната и нашия крах? Следвоенната екзистенциална криза великолепно е описана, прекрасно е описан в англоезичната, донякъде и в немската литература - обществената изключеност, безсперспективността, екзистенциалната самота на воювалите.
У нас може би единственият, който осъзнава и артикулира проблема със загубените поколения е Г.П.Стаматов - един незаслужено забравен автор. Забравен при комунизма, защото пише така, както вижда ,чувства и осмисля - а Г.П.Стаматов е изключително интелектуален автор и не се вмества в тъпото определение "критически реализъм". Неговият поглед към действителността не съвпада с партийния "реализъм", поради което го пренебрегваха. По същата причита днес го пренебрегват.. Не е репресиран, не е цензуриран. Но поради истинския му, автентичен глас е неудобен и за днешните митотворци. Неговият разказ (или малка повест) "Малкият Содом" ще направи всеки съпричастен на трагедията на военния след краха ни.
Та се върнах към военните. Първо да ги погледнем обобщено, от дистанцията на времето. Този поглед не говори хич добре за тях. Има една песен на групата "Ер малък", която стана известна чрез къвъра на Куку-бенда (още нямаше "Шоуто на Слави"). В края на постинга ще дам видеото с текста на "Ер малък". Стилът не ми харесва - не обичам траш метъл, но текстът е интересен и си струва Та те изпяха:
Превратите са:
1886 - Преврат, който детронира държавния глава, княза Александър Батенберг
1886 - Контрапреврат, който връща княза на трона
1923 - Преврат, който сваля правителството на Александър Стамболийски
1934 - Преврат, който освен че сваля кабинета, дава начало на безпартийния режим
1944 - Преврат, който дава властта в ръцете на Отечествения фронт, на практика на комунистите и Съветския съюз
Всички тези преврати са или чисто военни или с решаващата роля на военните. Което хич не говори добре за българската армия. Армия, чието висше командване се набърква в политическите борби, нарушавайки клетвата си, и по правило причиняваща повече проблеми, отколкото решава. Особено срамен е фактът, че два от тях - особено злокобни за историческото ни развитие, са реализирани от военните под пряката диктовка на Русия. Имам предвид първият и поседният. Никакво значение за нашата съдба няма фактът, че авторите на преврата от 1886 г. са били вдъхновени и платени от разузнаването на царска Русия; а тези от 1944 г - от разузнаването на Съветския съюз. Имперската политика е същата, независимо дали се провежда под егидата на имперския двуглав орел или на социалистическия сърп и чук.
Сега ще посоча друг особено срамен факт за българската войска. Който замълчават нашите историци. Не била губила битка бъларската войска. Дрън-дрън. Битката, която е прието в западната историография да се смьта за начаото на поражението на Тройния съюз, е битката при Добро поле, където сме разгромени. От гледна точка на съществуващия мит, който искам за разглобя, показвайки несъстоятелността му, няма никакво значение как се обяснява тежкото поражение при Добро поле. Масата обяснения се свеждат хдо това, че противникът, видите ли, имал повече сили. Това е тъп аргумент, ако го разглеждаме като аъргумент в защита на мита за непобедимата българска войска. Защото всеки знае да побеждава с превъзхождащи сили, но в историята и в породените от нея митове остават сраженията, спечелени от по-слабия. Но поражението при Добро поле има още един, и то срамеен аспект. Защото самото поражение при значимо превъзходство на противника не е срамно.
Срамно е как става и какво следва. Ами войската се обръща и хуква да бяга. Хаотично, но стремително. Управляващите се опитват да овладеят тази паплач - защото бягаща войска е точно паплач, като пращат двама отявлени левичарски лидери, които специално освобождават от затвора - Александър Стамболийски и Райко Даскалов, да канализират хаотичния бунт. За съжаление Райко Даскалов се оказва елементарен, безотговорен популист, без съзнание за политическа отговорност и държавност, и оглавява безсмисления и хаотичен бунт на дезертиралите войнишки маси, междудругото, и низши офицери. Престъпна левичарска авантюра, довела до печалните събития край Владая, и днес величани от (пост)комунистите като Владайско въстание. Малкото части в София с решаващата роля на юнкерите от Военното училище спират дезорганизираната популистко-левичарска паплач, спасявайки България от жестока и безсмислена вътрешна война.
Какъв извод да направим от тази история за бъларската армия? Ами срамен. Не защото губи битката, а защото хуква да бяга обратно и позволява да бъде обяздена от леви авантюристи, целящи да съборят легитимната власт. По-срамно нещо за една армия не знам. Бият я и тя обръща щиковете си против своите. Да, в Русия става същото. Краен резултат от което е 70-годишното комунистическо робство. И това сходство с руските събития - армията бяга и тръгва срещу легитимната власт, е още по-срамно.
Превратите през 1923 г. и 1934 г. са по-различни, но също така не правят чест на българската армия. И при двата царят - върховен главнокомандващ и държавен глава е поставен пред свършен факт, с който е длъжен да се примири под заплаха от детронация. Военната лига (Военният съюз), който е основа на непрекъснатите военни конспирации след войната (Първата световна) е крайно деструктивен фактор в историята ни. Неслучайно негова е решаващата роля в преврата на 9 септември 1944 г., който в крайна сметка довежда комунистите на власт за 45 години.
Равносметката съвсем не дава основание за гордост, камо ли за митологизиране. Армията губи по срамен начин ключово сражение (при Добро поле), бяга хаотично и се обръща срещу властта. Както го е правила преди това и ще го прави и след това - общо пет пъти. Нищо героическо няма в тези факти.
През късния комунизъм започна реабилитацията на армията и военните отпреди комунизма. Като част от къснокомунистическия национализъм, призван да замести изчерпания социалистически идеал. В казармите върнаха песента "Велик е нашият войник". В учебниците по история смениха тотално концепцията за Балканската война - от грабителска империалистическа война, тя стана справедлива национано-освободителна. След идването на демокрацията идеализацията на старата армия се развихри до крайност и практически се отъждестви с демокрацията. Което са пълни глупости, но за съжаление никой авторитет публично не посмява да се изправи срещу този мит Нито държавник, нито историк..
Eто и песента за 5-те войни и 5-те преврата на "Ер малък":
Още за българските исторически митове:
Най-общ пример за тая липса на осъзнаване на проблемите, надхвърлящи конкретния момент, надхвърящи "тук и сега" е дивният ни политически живот в края на 19 - началото на 20 век. Непрекъснато се разцепват съществуващши партии и се появавт нови. Толкова безпринципно е това размножаване, че логично партиите се наричат по името на лидера, а не поради някаква своя политическа принадлежност. Каравелисти, стамболовисти, цанковисти... Тази характеристика - да се свежда и отъждествява партията с нейния лидер е трайна, устойчива черта на така прехвалваната българска демокрация преди 1944 г. За изненада на днешните анализатори, социолЪзи и политолЪзи, които феномени като Симеон и Бойко Борисов сварват по бели гащи. А Симеон и Бойко само дават нов живот на стари и дълбоки обществени щения.
Идеализирането на българската войска е опит да се избяга от осъзнаването на убогото състояние на българската политика. Само че изводът, който се вади от разминаването на родната действителност с европейските образци е неадекватен Защото основната му идея е, че не обществото, народът са незрели и недорасли до европейските политически нрави и европейската политическа практика, а проклетите политици. Те са калпави, те гонят своите интереси и за нищо не стават (тези жалби и обвинения не са ли същите и до днес?) Ние, народът; респективно интелигенцията, която говори от негово име, нямаме абсолютно нищо общо с проблемите, с които държавата и обществото ни се срещат. Ако трябва кратко, т.е. крайно ще опитам да изложа тази теза:
През цялата си нова история (сиреч от 1878 г. насам) народът в лицето на своите елити се дистанцира от каквато и да е отговорност, от каквото и да е разбиране що е то политика, що е то представителство на интереси. Роенето на партии в края на 19 - началото на 20 век има съвсем конкретна причина. Когато е в опозиция, всяка партия обещава, че ще намали данъците, но когато дойде на власт, съвършено забравя това обещание. Съответно друга партия подхваща печелившия рефрен за намаляване на данъците, но като дойде на власт... да не влизам във въртележка от класическия фолклорен тип "Джон направи паметник, на който пише, че Джон направи паметник, на който пише..."
Този абсурд е водещ в бъларската политика допреди войната (Първата световна). Той обаче има съвсем реално основание. В резутат на руско-турската война от 1877-1878 г. се появява българската държава. Но в създадената от външни сили и поради външни причини държава със съвършено недозряло общество, в което липсва съзидателната класа на едрата и средна буржоазия, естествено липсва и основния, конституиращ елемент на тогавашната демокрация - съвършено липсват елити. Нямам предвид факта, че няма аристокрация с наследствени привилегии. А това, че няма прослойка на заможни образовани граждани, които осъзнават интересите си и ги реализират политически. Ами няма. Освободили са ни преди обществото да се развие до тази зряла степен - да има елити. Стопански, интелектуални и прочие. В тази (освободена от руснаците) Бълария има само селяни. Малкото заможни фамилии от подбалканските градчета и селца, както и емигрантите в Румъния и в Русия, не ги броя, защото наистина са много малко и не могат да повлияят, да модифицират в някаква посока масовите нагласи. Основна причина за това е безумно прекрасната ни модерна конституция, която дава равни избирателни права на всеки пълнолетен мъж. Днес това изглежда нормално, но ако се върнем в тогавашното време, ще видим, че в повечето, да не кажа почти всички, европейски държави избирателното право съвсем не е всеобщо. Или е ограничено от имуществен ценз (сиреч трябвя да имаш някакъв минимален доход, за да гласуваш или да бъдеш избиран - защото се смята, че човек, който сам не е способен да се издигне на прилично ниво, не може да жгарантирпа това на избирателите си); или е балансирано с наличието на втора камара в представителния орган.. Варианти: 1) излъчва се с многостепенно гласуване 2) назначава се от държавния глава 3) определя се от конституцията, която регламентира, че членовете на горната камара са еди-кои си, заемащи конкретни висши държавни длъжности.
Идеята, конституираща втората камара е, е че народът чрез избранниците си в долната камара, не е компетентен да се произнася по важни въпроси и е необходимо да има контрол и баланс в лицето на компетентни хора, неподвластни на конюнктурните политически страсти. Втората камара е призвана да озаптява неумерените, продиктувани от моментни интереси, изблици на пряко избраните народни избраници. Така дойдохме до причината за това, че през 19 век в повечето държави няма пряко и равно избирателно право. Причина, която тогавашните политици са артикулирали директно: народът не е зрял и не може да взима отговорни решения.
Е, всички тези съображения не се реализират у нас. Както обясняват учебниците (и преди демокрацията, и след това) това било много хубаво. Конституцията ни била от най-напредничавите в Европа. Всъщност била втора по напредничавост след белгийската. Защото прогласява общо и равно избирателно право и еднокамарен парламент. Сега излизам от учебникарските тъпи оценки: В нашата конституция съвършено липсва баланс и противотежест на популизма и политическата конюнктурност. Много е демократична, давайки на народа огромни права - чрез избраниците му. Ама народът - около 95% селяни, иска държавата да му взима колкото може по-малко данъци.Затова всяка партия обещава намаляване на данъците. Но като дойде на власт, се сблъсква с грубата реалност. А тя е:
Новосъздадената държава се нуждае от големи капиталови разходи - за изграждане на елементарна инфраструктура - железницата през Пловдив към Турция; изграждане на основни пътища, създаване на телеграф, въвеждане на пощенски услуги, създаване и издръжка на държавна администрация, особено важно! създаване и издръжка на войска, адекватна количествено и качествено на тези на съседните държави. Всичко това изисква много пари, а в Княжеството няма такива. Няма натрупани частни капитали, няма заможна класа, която хем да обложиш с данъци, хем да я прикоткаш с някакви икономически изгоди. Няма! Единственият начин да се набират жизнено нужните за новата държава капитали е да ги събира чрез данъци от цялото население. Но както казах, селяните не искат. Защото в рамките. на Османската империя нивото на данъчно облагане и било доста по-ниско от това, което налага новосъздадената малка изостанала държава.
Това е основното противоречие и основният проблем пред политическите партии и не е учудващо, че при безумно демократичната конституция - съвършено несъответставаща на степента на зрялост на обществото, класическите партии се провалят. Голямата, видимата проява на този провал е т.нар. личен режим на Фердинанд. Глупости на търкалета са учебникарскште твърдения, че еднолично узурпирал властта. Истината е, че негодните, конюнктурни партии (нямащи нищо общо с европийските) му я дават не тепсия. Всяка партия плюе режима докато е в опозиция, но се възползва от всичките му благини, когато Фердинанд я повика във властта. Подобен период е имало в историята на Англия - когато правомощията на Короната и на парламента са били приблизитетелно равни. Но в Англия парламентът малко по малко, стъпка по стъпка, но неотклонно е завоювал все повече права, докато в крайна сметка се стига до фактическото обезвластяване на монарха, сведен до фактически формална, а по форма изразяваща някакви традиционни народни представи, институция.
У нас това не случва. Вторият и катастрофален провал на класическите български партии е участието ни в Междусъзническата война и в Първата световна война, което завършва с национална катастрофа. Общо място и в комунистическите, и в некомунистическите исторически интерпретации е хвърянето на цялата вина върху Фердинанд. Ако го кажа просто и ясно, лъсва абсурдът на тази интерпретация: Партиите, политическият елит, стопанският елит, интелектуалният елит + съвкупният народ нямат нищо общо, те са излъгани, подведени от лошия Фердинанд. Всички излъгани от един човек. Звучи ли разумно? Ами не. Защото не отговаря на историческата истина. Истината не като по-късни интерпретации на историци, а истината, такава, каквато са я осъзнавали, приемали и споделяли огромната част от българите. А тази истина е проста: огромната част от хората са жадували, искали, очаквали постигането на Санстефанска Бъгария. Което най-вече означава присъединяване на Македония, т.е. война. Отделен е въпросът как, по какъв начин се формира тази обществена нагласа.
Тук трябва да спомена един факт, който българските историци (без значение комунистически или не) упоарито премълчават. Те налагат тезата, че Фердинанд сам, авантюристично, е започнал Междусъюзническата война. Това не е вярно по принцип - тази война се желае от политическия елит, от т.нар. интелигенция (израз на което можем да видим в тогавашната преса), желае се от народа.Фердинанд само изразява тези всеобщи щения. Но твърдението за авантюризма му се оборва и от съвсем конкретен исторически факт. Който нашите историци придъжават да замълчават, а именно: Фердинанд има договорка с Австро-Унгарската империя за съвместни действия. Конкретно: България влиза в конфликт със Сърбия и тогава Австро-Унгария атакува Сърбия. С война на два фронта е неизбежно Сърбия да капитулира. Което удовлетворява напълно българските аспирации към Македония и австроунгарските към частите от Сърбия, стратегически важни за излаза на Средиземно море.
Българският крах не е резултат на действията на Фердинанд. Тук трябва да поясня, че по онова време е било съвършено нормално, даже задължително, ключовите международни ангажименти да се поемат извън, без знанието и без контрола както на парламента, така и на конкретното правителство. Изключение прави може би само Великобритания. Катастрофата ни постига, защото Австрво-Унгария не спазва поетия ангажимент. А не го спазва, защото при тогавашното съотношение на сиите в Европа, тя де факто се нуждае от подкрепата на Германия. Т.е., съгласува действията си с Германия. А интересите на Германия по това време са да се отклонява, доколкото е възможно от общоевропейски конфликт, за да може действа по-активно в преразпределението на колониите. На Балканите Германия няма, никога не е имала, и никога няма да има свои национални интереси. Бшсмарк го е казал много добре при поредното обсъждане на българския проблем през 70-те години на 19-ти век, санкционирало в крайна сметка руско-турската война. Та германският канцлер тогава казва, че не би жертвал "дори един германски гренадир заради конекрадците от Долни Дунава." Междудругото, това е хубаво да го знаят хората, които днес правят външната ни политика. Не да козируват, когато Меркел каже нещо, а да анализират и отстояват нашите, бъларските национални интереси. Както и да е - отношенията ни с Германия са отделна, интересна и сложна тема.
Да се върна на апологията на българската войска, към националния мит за бъларската войска. Този мит е компенсаторен опит на нацията да осмисли и приеме краха на националния си идеал (отделен е въпросът доколко този идеал е реалистичен). И нацията избира изкючително непродуктивен вариант: Политиците са виновни. Сиреч ние, народът, дето ги избира тия, нямаме нищо общо. Те са лоши и ни излъгаха. Да ви прилича нещо на сега? Да се върна в оная епоха, след краха ни в Междусъюзническата и в Първата световна война. Тъпото осмисляне (ние, народът не сме виновни - "те", политиците са виновни) води до краха на традиционните партии, съответно до възхода на популисткия-левичарски БЗНС, съпроводен с увеличаване на влиянието на току-що болшевизираната БКП. Това е времето, в което се заражда и укрепва бългрското левичарство.
Но се заражда и нещо друго - консолидирането и самоосъзнаването като група със свои специфични интереси на военния елит. По принцип това е изключителна опасно за всяка държава. И днес. В тогавашна България, политизирането па военния елит има обективни, външни причини - ограниченията на мирния договор. Какъв договор, това е срамна и унизителна безусловна капитулация. Ние сме задължени да ликвидираме практически цялата си армия. Стотици офицери се оказват наникъде. А тогава офицерската служба освен уважение, задължение в случай на война, означава и гарантирано, достатъчно заможно препитание. Но след Ньойския договор, стотици са изхвърлени на улицата. (никъде не намерих достоверна статистика, числата ги получавам на база бойните единици във войните, може да са повече от хиляда).
Какво чувстват тези военни, изхвърлени сами лице в лице с тоталния морален разпад, породен от войната и нашия крах? Следвоенната екзистенциална криза великолепно е описана, прекрасно е описан в англоезичната, донякъде и в немската литература - обществената изключеност, безсперспективността, екзистенциалната самота на воювалите.
У нас може би единственият, който осъзнава и артикулира проблема със загубените поколения е Г.П.Стаматов - един незаслужено забравен автор. Забравен при комунизма, защото пише така, както вижда ,чувства и осмисля - а Г.П.Стаматов е изключително интелектуален автор и не се вмества в тъпото определение "критически реализъм". Неговият поглед към действителността не съвпада с партийния "реализъм", поради което го пренебрегваха. По същата причита днес го пренебрегват.. Не е репресиран, не е цензуриран. Но поради истинския му, автентичен глас е неудобен и за днешните митотворци. Неговият разказ (или малка повест) "Малкият Содом" ще направи всеки съпричастен на трагедията на военния след краха ни.
Та се върнах към военните. Първо да ги погледнем обобщено, от дистанцията на времето. Този поглед не говори хич добре за тях. Има една песен на групата "Ер малък", която стана известна чрез къвъра на Куку-бенда (още нямаше "Шоуто на Слави"). В края на постинга ще дам видеото с текста на "Ер малък". Стилът не ми харесва - не обичам траш метъл, но текстът е интересен и си струва Та те изпяха:
Високи сини планини.(За сто години 5 войни.)А пък реките, езерата.(За сто години пет преврата.)
Превратите са:
1886 - Преврат, който детронира държавния глава, княза Александър Батенберг
1886 - Контрапреврат, който връща княза на трона
1923 - Преврат, който сваля правителството на Александър Стамболийски
1934 - Преврат, който освен че сваля кабинета, дава начало на безпартийния режим
1944 - Преврат, който дава властта в ръцете на Отечествения фронт, на практика на комунистите и Съветския съюз
Всички тези преврати са или чисто военни или с решаващата роля на военните. Което хич не говори добре за българската армия. Армия, чието висше командване се набърква в политическите борби, нарушавайки клетвата си, и по правило причиняваща повече проблеми, отколкото решава. Особено срамен е фактът, че два от тях - особено злокобни за историческото ни развитие, са реализирани от военните под пряката диктовка на Русия. Имам предвид първият и поседният. Никакво значение за нашата съдба няма фактът, че авторите на преврата от 1886 г. са били вдъхновени и платени от разузнаването на царска Русия; а тези от 1944 г - от разузнаването на Съветския съюз. Имперската политика е същата, независимо дали се провежда под егидата на имперския двуглав орел или на социалистическия сърп и чук.
Сега ще посоча друг особено срамен факт за българската войска. Който замълчават нашите историци. Не била губила битка бъларската войска. Дрън-дрън. Битката, която е прието в западната историография да се смьта за начаото на поражението на Тройния съюз, е битката при Добро поле, където сме разгромени. От гледна точка на съществуващия мит, който искам за разглобя, показвайки несъстоятелността му, няма никакво значение как се обяснява тежкото поражение при Добро поле. Масата обяснения се свеждат хдо това, че противникът, видите ли, имал повече сили. Това е тъп аргумент, ако го разглеждаме като аъргумент в защита на мита за непобедимата българска войска. Защото всеки знае да побеждава с превъзхождащи сили, но в историята и в породените от нея митове остават сраженията, спечелени от по-слабия. Но поражението при Добро поле има още един, и то срамеен аспект. Защото самото поражение при значимо превъзходство на противника не е срамно.
Срамно е как става и какво следва. Ами войската се обръща и хуква да бяга. Хаотично, но стремително. Управляващите се опитват да овладеят тази паплач - защото бягаща войска е точно паплач, като пращат двама отявлени левичарски лидери, които специално освобождават от затвора - Александър Стамболийски и Райко Даскалов, да канализират хаотичния бунт. За съжаление Райко Даскалов се оказва елементарен, безотговорен популист, без съзнание за политическа отговорност и държавност, и оглавява безсмисления и хаотичен бунт на дезертиралите войнишки маси, междудругото, и низши офицери. Престъпна левичарска авантюра, довела до печалните събития край Владая, и днес величани от (пост)комунистите като Владайско въстание. Малкото части в София с решаващата роля на юнкерите от Военното училище спират дезорганизираната популистко-левичарска паплач, спасявайки България от жестока и безсмислена вътрешна война.
Какъв извод да направим от тази история за бъларската армия? Ами срамен. Не защото губи битката, а защото хуква да бяга обратно и позволява да бъде обяздена от леви авантюристи, целящи да съборят легитимната власт. По-срамно нещо за една армия не знам. Бият я и тя обръща щиковете си против своите. Да, в Русия става същото. Краен резултат от което е 70-годишното комунистическо робство. И това сходство с руските събития - армията бяга и тръгва срещу легитимната власт, е още по-срамно.
Превратите през 1923 г. и 1934 г. са по-различни, но също така не правят чест на българската армия. И при двата царят - върховен главнокомандващ и държавен глава е поставен пред свършен факт, с който е длъжен да се примири под заплаха от детронация. Военната лига (Военният съюз), който е основа на непрекъснатите военни конспирации след войната (Първата световна) е крайно деструктивен фактор в историята ни. Неслучайно негова е решаващата роля в преврата на 9 септември 1944 г., който в крайна сметка довежда комунистите на власт за 45 години.
Равносметката съвсем не дава основание за гордост, камо ли за митологизиране. Армията губи по срамен начин ключово сражение (при Добро поле), бяга хаотично и се обръща срещу властта. Както го е правила преди това и ще го прави и след това - общо пет пъти. Нищо героическо няма в тези факти.
През късния комунизъм започна реабилитацията на армията и военните отпреди комунизма. Като част от къснокомунистическия национализъм, призван да замести изчерпания социалистически идеал. В казармите върнаха песента "Велик е нашият войник". В учебниците по история смениха тотално концепцията за Балканската война - от грабителска империалистическа война, тя стана справедлива национано-освободителна. След идването на демокрацията идеализацията на старата армия се развихри до крайност и практически се отъждестви с демокрацията. Което са пълни глупости, но за съжаление никой авторитет публично не посмява да се изправи срещу този мит Нито държавник, нито историк..
Eто и песента за 5-те войни и 5-те преврата на "Ер малък":
[видео]
[край на видеото]
Високи сини планини(за сто години пет войни!)а пък реките, езерата(за сто години пет преврата)По средата - Балкан,а по края - море,после пак планини,а и Дунав тече...и високо небе,и зелени гори,върхове, снегове,пълни с риба реки...Да оставим природата!Да говорим за хората!Да опишем породата,как се справя с несгодата!Бедни сме - дрипави,но не сме просяци!Силни сме - на думи,но не сме глупави!Строги сме - със едни,честни сме - със други!Пълни сме с идеи,умни сме - колко ли?!!Зима. Сняг и лед.После пролетен дъжд.През лятото - пек,после есенна ръж.Изкласили жита,медени плодове.Тънкорунни стада,девствени лесове...Да оставим природата!Да говорим за хората!Да опишем породата,как се справя с несгодата!Бедни сме - дрипави,но не сме просяци!Силни сме - на думи,но не сме глупави!Строги сме - със едни,честни сме - със други!Пълни сме с идеи,умни сме - колко ли?!!
Още за българските исторически митове:
Духовната недостатъчност на българските елити (и на българския етнос?) Средновековната култура.
Духовната недостатъчност на българските елити (и на българския етнос?) Ранното средновековие.
Абонамент за:
Публикации (Atom)