Политиката се върна в кухните. Е, днес и в заведенията

Тия дни погледнах какво съм писала последния месец-два. И ми стана неприятно. Писала съм ако не само, то предимно за политика. А идеята за блога ми, която следвам, е да пиша за всичко, което ми е интересно. Което значи нещо много неприятно. Че  ми е интересна само политиката? Гадно ми стана от това заключение. За съжаление, изглежда има такъв тренд в блогърите (говоря за хората, които имат какво да кажат, а не за тези, които пишат "ах, той ме погледна, какво значи това" или "купона беше суперяк, две мацки яки - виж в скайпа"). За съжаление, установих подобен тренд у блогърите, които чета. Не толкова силно изразен, но е виден.

Коета ме навежда на една мисъл - от публичното прострапнство е изчезнал политическият дебат. Когато го имаше, т.е. когато в медиите имаше различни гледни точки, равноставено представени, нормалнните хора от мислещата средна класа се отнасяха относително безразлично към тях, респ. към политиката. И не пишеха в блоговете си за това.

Сега се оказва, че ситуацията е различна. В публичното пространство няма друг изказ (дискурс) освен този на властта. Вече не само е  неприлично , а е не редно да си против нея. Или против  Него.

И както при комунизма си говорим за политиката в кухните като се събираме с приятели, в днешни времена - по-често в заведения.