събота, 19 май 2012 г.

Гръцките финансови безобразия. И нашите бюджетни мърлящини


Чета напоследък мрачни сценарии за бъдещето на еврозоната, ако Гърция я напусне/ бъде принудена да я напусне. Логиката на финансовиге пазари ме кара да мисля, че подобни ужасии изразяат  интересите на хедж фондове, залагащи на компромис от страна на тройката (ЕЦБ, ЕК и МВФ). Затова плашат. Това за външното плашене. Вътрешно - в рамките на ЕС, няма плашене. Има старото за политиката средство на моркова и тоягата. Показаха им тоягата, като спряха 1 млд. евро от транша, предвиден от меморандума,.4,1 .млрд. евро. Основната част бе за плащания към кредитори. Сиреч ЕС им даде пари, които минават транзит през гръцкото правителсво. Но спира парите за вътрешните му нужди.

Казано като за българи, вътрешните им нужди  са безобразни. Гаче ли са петролна държава от Персийския залив. При сравнимо население с нашето - 4 млрд..евро месечно за пенсии, социални придобивки и заплати на държавн служители.

У нас не се води статистика на държавните разходи - за какво отиват. Властимащите си измиват . ръцете с бюджета, сиреч ние сме прозрачни. Прозрачни сте друг път. Бюджетът не дава възможност да се видят работните заплати на държавната администрация, не дава възможност да се видят разходите по дейности и програми. Нищо освен  майсторско счетоводство не е бюджетът на отделните министерства. И така ще бъде докато принципът за формиране на държавния бюджет е счетоводителски по същество - "Драго министерство, имате такъв процент - вместете се в него"; а процентите ги получаваме според както сме сметнали приходите и разходите.

Това не е бюджетиране. Особено в криза. Да смяташ всичко като счетоводител - Дянков работи така - е тъпо. Би могъл да изиска, да нареди в министерствата при изготвяне на бюджета да се използва, да се спазва програмният принцип. Пари се отпускат за програми - резултатът от които може да се измери, да се провери. А не да се отпускат заплати за брой чиновници без значение какво вършат. Ама Дянков се занимава с фантасмагории като преселването на администрацията. Без да го еня за нейната ефективност.. Без да му пука за принципната важност на програмното бюджетиране - не на книга, а по същество. Лицето Дянков сочи като свой актив това, че е бил съветник в Грузия. Междудругото, не е редно да се прави на велик пред по-слабо осведомените журналисти:- не е бил ключов съветник вв Грузия, а един от екипа. И този екип е имал роля в постигането на финансова стабилизация. Нищо повече. Послредващата икономическа политика на Саакашвили, респ. успехите й нямат общо със Световната банка. И ако Дянков имаше понятие от бюджетната реформа в Грузия, послидвнана от мерки за растеж, нямаше да е зле.

Да, разбира се, на фона на Гърция, нашето бюджетно състояние е прекрасно. Но с хулигана и оставача на евросъюза ли трябва да се сравняваме? Защото с никой друг не можем. Назад сме по всеки показател за икономиката и за хората.. Това., че сме сред първите по финансова дисциплина - с което се фука Бойко - няма никакво отношение към производителността и конкурентоспособността, респективно към икономическия растеж. Прибалтийските републеки  имаха много по-голям спад на БВП от нашия, но след мерките зя икономии (включващи значимо намаление на запляти и пенсии) сега са от малкото страни в ЕС, които имат устойчив растеж на БВП.

Но политиците в прибалтийските страни имат консенсус по въпроса за икономическата политика. В чиято основа е общата за всички дългосрочна цел - да се изравнят като стандярт с ЕС. Леви и десни имат тази цел.

А у нас имат цели като кой кого да ритне с компромат и кой с какви лъжи да гепи повече проценти от електората, след което да има възможност изгодно да се пазари.


1 коментар:

Димитър Узунов каза...

По време на криза от сегашния тип (отслабено съвкупно търсене), трябва обратно да се харчи и да намалят данъците за да се получи ръст.

Когато спадне безработицата на 6% или колкото икономистите сметнат че естественото и ниво в момента в България, ръста ще се въстанови и тогава вече може да се мисли за структурни реформи.

А да се харчи има за какво - транспортна, водна и енергийна инфраструктура, саниране на сгради, помощи за сираци.

Балтийските страни и Ирландия които са прехвалени в някои среди спаднаха толкова много точно заради своята "анти-кризисна" политика. Те са много далеч от реалното си БВП.

Страни които проведоха повече стимулираща от "затягаща" фискална политика се справят много добре с кризата. В Европа това са изненадващо Германия (Меркел не направи това което тя сега препоръчва на другите) и Полша (на която това че има собствена валута извън борд помогна много).

А по света солидно стимулиране направиха Китай и Южна Корея, които не усетиха кризата. А след земетресението Япония отпусна помощи на гражданите си и сега расте с 4%.

Стимулуса на Обама се оказа провал не защото не работи, а защо беше малък и бе съчетан с много точно противоположни мерки - съкращения и на федерално и на щатско ниво. Но пак, икономическото представяне е завидно погледнато от другата страна на океана.