Духовната недостатъчност на българските елити (и на българския етнос?) Средновековната култура.

Първа част от темата --> Митът за ролята ни в регионалната политика

Българската средновековна култура е друг основополагащ мит на родния национализъм (вкл. и професионалния - на историците). Та Златен век на Симеон ли, та Манасиева хроника ли, та втори разцвет на културата при Иван Александър... С кулминация в нелепото твърдение, че от нас почнал Ренесансът (е, ако не той - то поне протоРенесансът): доказателство - стенописите в Боянската църква.

Малко, но съдържателно отклонение:
Какво става през това време в съседна и вражеска Византия?

► Разцвет на поезията, вкл. и не строго религиозната
► Невероятен разцвет на философията. Поява на различни философски школи със съответните сериозни дебати помежду им
► Несекващо творене на теологични трудове - както тълкуващи и развиващи патристиката, така и творчески теологични достижения като например исихазма
► Разцвет на прозата: както "висока", така и "низша" - за простолюдието. Хроники, историографски творби, житиета и други средновековни жанрове
► Забележително е, че във връзка с развитието на прозата се появява масова литература на простонароден език
► Преводи на класически антични и латински автори като Аристотел, Тома Аквински, Гийом де Мербеке...
► Изтънчено изящно изкуство - както църковни икони, така и брилянтни илюстрации в хроники и други "високи" творби"

А какво има през това време в България:

► Едно (1 !) стихотворение от Константин Преславски - "Азбучна молитва"
► Нула (0 !) философия и теология
► Малък брой писания от "низшата" проза и хроники - повечето взаимствани от византийски източници
► Няколко очевидно авторски творби - "За буквите" на Черноризец Храбър"; за събора в Търново, съдил еретиците
► Манасиевата хроника - очевидно адаптирана от гръцки оригинал

И ще се осмеля да посегна на светая светих на родното чувство за супервеличие: Кирил и Методий. (Отделен е въпросът за връзката им с българския етнос - доста трудно защитима исторически.) Те не оставят никакво теологическо съчинение, никаква популяризация, камо ли авторски труд за християнската религия. Да, превеждат Светото писание, но в това няма грам творчество. Очевидният извод е, че това не ги е интересувало. Една възможна интерпретация на този очевиден (но игнориран от нашите историци) факт е, че смисълът на делото им е била християнизацията под византийско влияние на славянската маса, доминираща в Централна Европа. Неслучайно те никога не са проявили интерес към България, а едва учениците им, прогонени от латинското духовенство, избягват от Централна Европа и се установяват в Македония.

Не е нужно да формулирам категоричния и безусловен извод за българската средновековна култура. Който може да чете, разбира.

* Умишлено не споменах нелепостта боянски стенописи. "Нелепост" не като качество, оценявано по критериите на своето време, а като идеологически конструкт на къснокомунистическия национализъм. Всеки почтен изкуствовед знае истината, нямаща нищо общо с националистическата идеология.

Добави в Svejo