събота, 5 май 2012 г.

Австрийската икономическа школа срещу родната чалга икономика


Казах преди малко, че ще говоря отделно за австрийската школа в икономиката. Школа, която не само незаслужено, а и глупаво е пренебрегвана от академичната и научната общност, от университетите и логично следващо от това -. от медиите.

А напразно. Финансовата криза, започнала през 2007 г. в САЩ, поразила банки по целия свят, но най-болезнено отекнала в Евросъюза, където - чрез проблемите на банките, нагълтали се с "отровни" американски активи - извади на бял свят проблема със суверенните дългове ("суверенен дълг" е общоприетото название на външния дълг на дадена държава.) Някои анализатори смятат, че кризата със суверенните дъгове не е естествена и неизбежна, а е породена от проблемите на банковия сектор, в крайна сметка е външно внесена от американската финансова криза. Аз мисля другояче. И да не бе американският спусък, рано или късно тази криза щеше да се разрази. По простата причина, че не може един член на ЕС да харчи повече, отколкото произвежда.

Турбулентността и несигурността в глобален мащаб, за които доминиращата икономическа парадигма бе тотално не в час, се оказаха плодотворна почва за ренесанс на идеите на австрийската икономическа школа. Ще се опитам съвсем тезисно, популярно да обясня същината им:

Няма никакъв идеален пазар. Въпреки че го има в учебниците по макроикономикс, в действителността никога не го е имало. Хеле пък да го изчисяваме с с математически методи. Защото основното, което е сърцето и двигателят на пазарната икономика (капитализма), е творчеството на отделния предприемач. Именно разглеждайки го него, а не някакви математически криви, разбираме че неокласическата теория е глупости на търкалета. При идеалния пазар всеки има еднаква информация. Хубаво де, при любимия ви неокласически идеален пазар е така. Но как и защо при еднаквата за всички участници информация, някой измисля и влага ресурс - време, усилия, пари, за нещо ново, за нов продукт, за нова услуга. Това според неокласическите канони е губещо. Няма търсене, няма пазар. Според неокласическата теория за рационалния избор това е съвършено ирационално поведение. А австрийците разглеждат именно този индивидуален акт на откриването на нещо ново като същност на предприемачеството, като сърце и двигател на неумиращия капитализъм.

Но да продължа с отделния човек. Неокласическата теория е съвършено безпомощна да обясни в рамките на собствената си парадигма защо изобретяването на радиото от руснака Попов остава някаква екзотика, а изобретяването му на Запад прави революция в комуникациите, в обществото и в политиката. Изобщо в Руската империя са направени много кардинални открития, независимо и често по-рано от аналогичните западни открития. Но всички те си остават на фазата чудаческа измислица, която е известна само на близките приятели на чудака. Същите неща - радиото, парният двигател, телефонът, самолетът и ред други (за някои, а може би за повечето руснаците имат приоритет) се реализират като изобретения/открития в развитите капиталистически държави, и променят обществата им. Защото изобретение е това, което  има обществен ефект. Иначе си остава любопитна екзотика - китайците измислили хартията, измислили книгопечатането, измислили барута. Да са живи и здрави, но тяхното не са изобретения. Това са някакви екзотики, с които е пълна тяхната цивилизация. Екзотика е, защото няма никакво въздействие върху обществото им. И в този контекст предполагаемите открития на руснаците си остават екзотика като китайския барут. Обществената им значимост поради разпространението им става в западните, развитите държави.В САЩ и в Европа барутът, книгопечатането, парният двигател, телеграфът, самолетът, радиото стават не само обществен факт, а предизвикват истински обществени революции..

Чувствам възражението на чалга икономистите - ама така е станало, защото в Русия не е имало капитализъм. Но аз питам - защо в Русия няма, а на Запад има? Неокласическите теории съвършено не могат да обяснят генезиса на капитализма. Как се породи? Защо тук, а не там? Аджеба как стана, как и откъде се появи тоя идеален пазар, дето му изчисляват всякаквите криви и ги преподават в университетите и ни го сочат за пример.

И тук е интересна критиката на авсгрийците. Обикновено я наричат критика отдясно. Според тях няма съществена разлика между кейнсианците и разните видове икономически либерали, в това число монетаристите в стил Чикагската школа. Критиката на австрийците е срещу общия за двете школи подход, който игнорира човека, предприемача и обяснява/свежда всичко до някакви си абстрактни, вездесъщи закони. По какво тези измислени от кабинетни теоретици закони на пазара се различават от също толкова измислените от марксистите закони на историята? По нищо. Двете концепции (кейнскианската и монетаристката) не се различават, бидейки неокласически теории. И двете вярват в абстрактни закони и игнорират човека като творческа сила, която е над всякакви ограничения. И над измислени в кабинети закони.

Защо Бил Гейтс зарязва следването си, влага време и усилия, и малкото си пари, за да прави някаква никому ненужна джаджа? Как и защо тази джаджа прави революция в областта на компютрите? Страничен и частен ефект от която е изхвърлянето на IBM не само от доминиращото място в бранша, а изобщо от новия бранш за доста време.

Днешен голям проблем на неокласическата теория е, че е тотално неспособна да обясня съвременната икономика на марките, рекламата, имиджа. На симулакрума (за по изкушените в размислите). Маратонка с едни и същи качества се продава за 10 и за 100 долара. В зависимост от това каква марка носят. И маса хора купуват стодоларовите. Защото те им носят - чрез марката - преживяване. Че са различни, че са динамични, че могат да преодолеят всичко. Ей това трудно се обяснява с теорията на рационалния избор, която е базисна за нашенските чалга икономисти.

Нерешим ребус за георгиангеовските чалга икономисти е например I-манията. Говоря за хората с I-под, I-фон,  I-таблет. Извинявам се на евентуани читатели, които са епълски потребители, ама това е вид зомбиране. Във форумите има лаф "I-зомби" - "посветени" хора, които вярват, че Apple са най-добри и по тая причина купуват всички нови епълски измислици. А истината е проста. Mac-овете не се различават от съответните PC компютри освен по цената (изключвам графичните прилложения за хората, работещи професионално с тях) Същито важи за всички I-продукти. Днес са налице голям брой таблети от различни производители, различни мобилни телефони, които не отстъпват на тези на Apple като възможности.  Но има и ще продъжава да има купища хора, които ще купуват продуктите на Ябълката. Затова в специализираните форуми е често срещано наименованието I-зомбита.

Интересно ми е как това може да бъде обяснено от привържениците на неокласическата теория. Потребителите би трябвало да имат пълна и еднаква информация - защо тогава има едно ограничено стадо, което купува всяка изгъзица но Apple. Загадка - от икономическа гледна точка.

А според австрийците няма и не може да има закони, камо ли математически изразени, които да обясняват същността на пазара/капитализма. Не някакви математически равновесия и рационални избори са движили Джеф Безос да стартира Amazon, както не са движили вашия съсед или познат да направи фирма за доставка на храна за близките офиси. Тук е важно да отбележа (за хората с промити от чалга икономиката мозъци), че австрийците разбират творчеството в най-широкия смисъл на думата. А може би той е основният.  Всеки човек, който съумее да намери/открие дейност, от която да печели, е творец, той създава нещо ново. Дори това ново да е квартално кафене, което за половин година го е направил популярно.

Както и да е. Много говорих. А идеята ми е не да образовам, а да предложа нещо на вече образовани хора. Давам за даунлоуд някои основни произведения на основни представители на австрийската икономическа школа плюс едно много добро изложение и анализ на школата.

Hayek, Friedrich Von - Denationalization of Money

Hayek, Friedrich Von - The Pure Theory of Capital

Hayek, Friedrich Von - The Pretence of Knowledge

Hayek, Friedrich Von - Individualism and Economic Order

Hayek, Friedrich Von - Law, Legislation and Liberty

Hayek, Friedrich Von - The Trend of Economic Thinking   Essay

Mises, Ludwig Von - Human Action. A Treatise On Economics

Murray N. Rothbard - Making Economic Sense

Murray N. Rothbard - The Ethics of Liberty

Murray N. Rothbard- Power and Market Government and The Economy

Murrey N. Rothbard - Anatomy of the State

Е. Бем-Баверк - Основы теории ценности хозяйственных благ

Людвиг фон Мизес - Социализм. Экономический и социологический анализ

Людвиг фон Мизес - Человеческая деятельность. Трактат по экономической теории

Хесус Уэрта де Сото - Австрийская экономическая школа. Рынок и предпринимательское творчество










4 коментара:

asktisho каза...

Привет, харесвам много анализа ти - практически, емоционален, нестандартно и интересно поднесен, чел съм част от трудовете на Хайек и съм му фен. Учил съм и въпросните криви, за които говориш, по време на следването ми в един български университет.

Ако мога да си позволя само една малка забележка: примерите, които даваш и въпросите, които поставяш, са практически и наистина нямат обяснение в неокласическата теория.

Нито пък могат да се обяснят със съвършения пазар. НО, тук започва моята забележка:

Първо, противопоставяш практика и теория. Това е немислимо, тъй като практиката винаги изпреварва теорията и теорията непрекъснато трябва да наваксва;

Второ, противопоставяш практика от 21-ви век с теория от 20-ти. Виж по-горе;

Трето, съвършеният пазар е изчистено, абстрактно, теоретично понятие, каквито са субстанцията за философията, абсолютното черно тяло за астрономията и безкрайността за математиката.

Те, де факто, не съществуват. Поне в обозримия свят. Използват се само за улеснение - като базов теоретичен инструмент при построяването на сложни теоретични модели.

Представяш ли си пазар, в който всички са еднакво информирани? Хехе. Нямаше да има нито търговия, нито производство, нито конкуренция и пазар. А представяш ли си безкрайността?

Подобно на плюс безкрайност и абсолютното черно тяло, такова нещо на земята не съществува. Не е съществувало. И няма да съществува.

Та, не върви да го оборваме с примери от практиката, един вид. Особено с напълно обозрими, веществени примери, каквито са Епъл, китайския барут и американските маратонки. Всички те са продукти на несъвършения пазар.

Така. Спирам с критиката дотук.

По време на следването имаше един въпрос, който непрекъснато си задавах. Чудех се, как е възможно изобщо някой някъде да допусне, че човешкият мозък е способен да обхване целия пазар. С всички невидими, странни, непредвидими, изненадващи, неочаквани, скрити и зависещи от съвсем субективни нагласи и решения процеси в него.

И да го обясни. Арогантността на някои икономисти стига до там, че се опитват да анализират, обяснят и теоретизират дори световния пазар, с човешкия си, колкото и да са интелигентни, все пак с доста ограничен капацитет, мозък.

Е, Айнщайн се е опитвал да обясни (да пресметне) цяла Вселена, така че това не е престъпление, но той никога не казва, че е успял. Докато икономистите от неокласическата школа твърдят точно обратното и дават ли, дават съвети...

Всъщност, кризата доказа на практика, че нито кейнсианците, нито монетаристите са прави и, че не разбират нищо от икономическите процеси в съвременния свят. Това се доближава много до "поуката" от твоята статия и тук съм напълно съгласен с теб.

Кризата доказа и, че либералният капитализъм от американски тип е в процес на инфлация (на само парична, но по отношение на идеите, които го изграждат) и е обречен на неизбежен провал.

Кризата още показва, че нов тип капитализъм, обаче, няма измислен. Както и с политическите идеологии, тук също сме стигнали до "края на историята". :)

Естествено, практиката отново ще изпревари теорията и след време нови теоретици ще се замерват с нови папки, в които ще си мислят, че са успели да обяснят всичко.

Поздрави, още веднъж, за интересния материал!

Спас Колев каза...

Попов не изобретява радиото, просто повтаря с подръчни материали една демонстрация, направена година преди това в Оксфорд. Целта му е само да покаже научните новости от света пред руска публика.

Това и други подобни "изобретения" са просто проява на национален комплекс за малоценност.

Вени Г. каза...

@asktisho

Привет :-)

За практиката и теорията: Бих употребила думата "съпоставам". Ако една теория не намира потвърждение в практиката, тя е съмнителна. Още повече, че проповедниците на фундаменталисткия либерализъм като Георги Ангелов и хората от Института за пазарна икономика (ИПИ) непрекъснато анализират икономическата практика и дават конкретни практически съвети.

За съвършения пазар си съвършено прав :-) И за арогантността на икономистите. Именно това е принципен пункт в критиката на Хайек и австрийците към неокласическата теория: Човекът има творчески, съзидателни сили и тези сили създават пазара, поради което той не може да бъде описан строго, камо ли с математически средство, тъй като творчеството е непредсказуемо, създаването на ново няма как да се предскаже.

Съвършено си прав и за 21 век, както и за несъстоятелността на кейнсианството и монетаризма, което сегашната криза извади на бял свят. Според мен радикално нова теория не може да очакваме, а някакви синтези на модели от различни школи. Мисля, че както в идеологията, така и в икономическата наука е приключило времето на големите теории.

Вени Г. каза...

@ Спас Колев

Прав си, че Попов не го изобретява, трябваше да съм по-прецизна. Но това не променя основната ми мисъл, а именно - от неговата демонстрация нищо не следва, а експериментите и демонстрациите на Запад дават начало на цяла нова промишленост и нова медиа.