четвъртък, 3 май 2012 г.

Срещу монетаризма и неговия пророк Георги Ангелов


Българската икономическа и обществена мисъл е на някакво първобитно ниво. Доколкото съществува някаква дискусия, тя е относно конкретното разбиране как да се прилага икономическият либерализъм в крайно ограничента му монетаристка форма. Но иде ли реч за самия него, всеки спор, всякакво друго мнение заглъхва. (За нашите кейнсианци ще пусна отделен постинг.) Само че икономическата теория и възглед за света не се изчерпват с монетаризма на чикагската школа; и изобщо не се изчерпват с теориите, базирани на неокласическия икономически модел.

У нас господства характерната още от Възраждането мания по модна теория, на която "се подчиняват всички мислещи хора". Има се предвид мислещите хора "там", в развития свят. От което би следвало да заключим, че нашите хора не са особено мислещи.  Но проблемът е другаде. Българските икономически, политически и прочие елити страдат от дълбок комплекс за непълноценност, те не вярват в собствения си разум и в неговите възможности; а оценяват себе си, сравнявайки се с другите. Това е историческият порок и грях на елитите ни (умишлено не използвам руското понятие "интелигенция").  Показателна е творческата биография на бащата на българския модернизъм Петко Славейков. В теоретичните си статии той непрекъснато се позовава, оттласква и пак се връща към европейския модернизъм. За нашенските символисти това е още по-очебийно.

Но да се върна на икономическата мисъл. У нас например тотално липсва поглед към днешната икономическа реалност от гледната точка на институционалната икономика. Даже се питам понякога: а всъщност в основния икономически университет - УНСС, изобщо имат ли курс по институционална икономика? И печално си отговарям - едва ли.

Както и нямат курс за австрийската икономическа школа, независимо, че в контекста на сегашната глобална криза тя преживява истински ренесанс. Това, че някакви посредствени хора, заели конюнктурни синекурни длъжности в неправителствени организации, повтарят "Хайек, Хайек, Хайек", не значи, че имат понятие от австрийците. Ако имаха, нямаше да се ограничават с позоваването си  само на две негови - по същество публицистични творби - "Пътят към робството" и "Фаталната самонадеяност". Те са публицистика, следователно идеология и могат да бъдат критикувани и оборвани от много различни теоретични позиции (не само леви). Истинският принос на Хайек са икономическите му трудове. Които нашенските му апологети очевидно не познават. Но за австрийците (вкл. Хайек) ще пиша отделно.

Сега ми се иска да представя на хората, които се интересуват от икономиката не само като числа, които са превъплъщение на изначални, едва ли не божествени истини - а претенциите на нашенските чалга икономисти от типа на Георги Ангелов (с когото за съжаление се съобразяват мнозина, дори управляващите) са, че те съобщават някаква изначална и всеобща истина, неподлежаща на дискусии  - та идеята ми е да предложа на хората, които не са склонни априори да приемат, че има един бог и Георги Ангелов е неговият пророк, друга интерпретация на икономиката.

За идеологизираните нашенски следовници на пазарния фундаментализъм (който е идеология, а не научна теория) пояснявам, че институционализмът няма нищо общо с всякакви социалистически и социалдемократически идеи. За тях ще е интересно, че политиките на Световната банка в последното десетилетие все повече трябва да бъдат интерпретирани в светлината на неоинституционализма, отколкото на чикагския монетаризъм.

За същите нашенски поклонници на безкрайно ограничения от теоретическа гледна точка икономически либерализъм, известен у нас като "монетаризъм" - завършвам с думи на Ралф Дарендорф от началото на 1990 г. Междудругото, умишлено не давам в този постинг никакви линкове (кой е Веблер, Полани, Хайек, Дарендорф и какво е основното съдържание на основните им трудове). По правило давам такива. Сега не го правя, защото целта ми са хората, които действително се интересуват. Ако разбират, справките за авторите няма да са им важни, а ще са им интересни и/или важни книгите. Ако не разбират, мога само да се надявам, че ще положат усилия да разберат, но това няма да стане от мои справочни линкове. Защото не желая да зарибявам. Интересуват ме хора, които търсят. Защото горецитираният Георги Ангелов е пример на човек, който не е положил никакви усилия и не търси нищо. Та какво казва Дарендорф през 1990 г.:
"Пътят към свободата не е път от една система до друга. Той е път, който води към отворените пространства от безкрайните варианти на бъдещето, някои от които се конкурират помежду си. Тяхната конкуренция прави историята. Битката между системи е илиберална (сиреч извън либерализма, просто казано - няма нищо общо с него) заблуда.... Ако капитализмът е система, то срещу него трябва да бъде поведена не по-малко решителна борба, отколкото срещу комунизма. Всички системи означават робство, включително и "естествената"  система на тоталния "пазарен ред", при който никой не се опитва да прави нищо друго, освен да защитава определени правила на играта, открити от някоя мистериозна секта на икономически съветници."
Може някой да ме изтълкува погрешно поради цитирането на Дарендорф, но ще го конкретизирам с автентичното австрийско тъкуване - а именно, че пазарът, респ. капитализмът е процес на съзидателно разрушение. Предприемачите не следват някакви слепи закони, закономерности (вкл. неокласическите премудрости, които ги възпроизвежда всеки учебник). Предприемачите са творци - както художниците, скулпторите, писателите... Те създават нещо ново, нещо неизмислено преди тях. Тази базисна идеология на австрийците не могат да я вдянат (защото не я знаят) младежи като Георги Ангелов. С две думи да кажа разликата между чалга монетаристите и привържениците/защитниците на истинския либерализъм в икономиката:

При неокласическия модел съвършено липсва обяснение как е възможно да има развитие. Ако пазарът е в състояние на съвършена конкуренция (мечтата на георгиангеловци), няма как нов продукт да навлезе, няма как да има промяна. Монетаристите игнорират човека-предприемач, творческите сили на предприемача по начин, сходен на социалистите. Разликата е, че социалистите смятат, че човек се подчинява на законите на историята, а монетаристите смятат, че се подчинява на законите на пазара.Едно и също подценяване, игнориране на отделната човешка личност.

Както и да е, започнах да обяснявам възгледите на австрийската школа, а целта ми е друга - институционализма. (Нео)институционалната критика на неокласическата теория може да се сведе до един прост въпрос: Защо еднакви икономически мерки дават съвършено различни резултати? Както споменах, Световната банка също стигна до този въпрос. Да го огрубя съвсем: Ако всичко се обяснява с равновесно търсене-предлагане, непечатане на пари, свободен валутен и капиталов режим, балансиран бюджет, минимум социални разходи, минимум натоварване върху бизнеса, минимални държавни разходи, абсолютно гъвкав пазар на труда - защо тези рецепти работят различно в различните страни (някъде успешно, другаде - недотам), а в огромна част (в Третия свят, специано Африка) изобщо не работят? Адептите на неокласическата теория нямат отговор.

Институционалистите, грубо казано, отговарят, че обществото не е възможно и не бива да бъде свеждано до икономиката. А икономиката е производна на обществото. Няма абсолютни икономически закони. Има социални закони, които са специфични за всяко отделно общество, а не са всеобщи,  - NB! тук е принципната разика с марксизма - марксистите претендират, че откритите от тях закони важат за всички, винаги и навсякъде; докато (нео)институционаистите предпоставят, че няма всеобщи да всички общества закони, на които се подчинява икономиката. И всеки опит да се имплантира чужд икономически модел задължително завършват с неуспех. А както казах, Световната банка, чиято цел е развитието, а не както на МВФ финансовата стабилизация, напоследък все повече се вглежда в специфичните особености на обществата в държавите, които подпомага.

За да дам идея за тоя тип размисли, давам за свободен даун
лоуд две фундаментални монографии, представящи школата на икономическия институционализъм (на английски и на руски):

Karl Polanyi - The Great Transformation. The Political and Economic Origins of Our Time
Карл Поланьи - Великая трансформация. Политические и экономические истоки нашего времени



Thorstein Veblen - The Theory of the Leisure Class
Торстейн Веблен - Теория праздного класса



И един съвременен прочит на Полани, който може да породи у мислещия човек интересни размисли (само на английски):

Reading Karl Polanyi for the 21st Century. Market Economy as a Political Project


Download




5 коментара:

Апостол Апостолов каза...

Да де, ама нашият "елит" е съставен най- вече от полуинтелигенти и то от московско- ориенталски тип.

Вени Г. каза...

Какъвто народът, такъв и елитът му.

Ricardo каза...

Мисля, че всички икономически теории са създадени от хора, и следователно са твърде несъвършени. А българските икономисти са твърде провинциални като всичко тък в тази страна.

Gligi каза...

"Ако пазарът е в състояние на съвършена конкуренция (...), няма как нов продукт да навлезе, няма как да има промяна."

тоза откъде следва???

Анонимен каза...

Монетарните Матрици и Глобалния Монетаризъм

http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985