Възвръщането на демокрацията

В предишен пост Дончо ми зададе един изключително интересен въпрос, чийто отговор смятам за уместно да изнеса в отделен пост - "С какво можем да си позволим да заменим представителната демокрация? С фундаментализъм? Или (недай Боже) - с анархия?"

За разлика от комунистите и фашистите, както и от анархистите, аз не вярвам в някакъв най-добър обществен модел, който само трябва да бъде реализиран, тоест не мисля, че трябва "да строим живота нов". Затова не мога да дам изчерпателен отговор какво ще замести демокрацията според мен, а също така не мисля, че тя трябва да бъде замествана от нещо. Вярвам в това, че стъпка по стъпка могат да се въвеждат нови институционални форми, насочени към възвръщане на демокрацията, вярвам в желанието и силата на хората да си върнат демокрацията. Какво имам предвид:

Максимално увеличаване на локалната демокрация, което значи децентрализация на властта и референдуми. Централната власт да предаде повече правомощия на местните власти, което пък ще даде по-големи възможности на местните общности да решават с референдум повече въпроси. Нещо като швейцарските кантони. Разбира се, и въвеждане на национални референдуми по определени, твърдо записани в закона въпроси. "Разтоварването от власт" да е многостепенно както е многостепененна организацията на властта. Например у нас да се даде повече власт на общините, а в рамките на общините - повече власт на отделните градове и селища, съответно и в рамките на града - на отделните квартали. Така въпросите за развитието на София или Варна ще се решават от софиянци и от варненци, а не от правителството. Въпросите, които засягат софийския район "Оборище" например (а такива въпроси съвсем не са малко), да се решават от жителите на "Оборище", а не от Софийската община, което пък предполага, че и районните кметове трябва да бъдат избирани. Малко по-малко, според ресурсните възможности да се върви към въвеждане на е-гласуване. Всичко това, разбира се, е невъзможно без финансова децентрализация и стигаме до очевидния факт, че е невъзможно да се отделят политическите промени от икономическите, защото те вървят заедно.

Типичен пример за икономическа промяна, която цели възвръщане на демокрацията, е категоричната забрана за медиен и олигопол и монопол. Тъй като ние сме малка страна, у нас мишена е най-вече немската групировка ВАЦ, монополизирала вестникарския, разпространителския и рекламния вестникарски пазар, и Красимир Гергов, монополизирал телевизионната реклама контролиращ значителен дял от общия рекламен пазар, но тепърва започва концентрацията в радио и телевизионния пазар, която още в началото може да бъде сложена в разумни рамки. В големи страни като САЩ или Германия "мишените" са много повече, по-силни и затова по-вредни за демокрацията. Например ВАЦ, държащ около 60% от местната преса в Германия, или медийните гиганти в САЩ . Също така законова забрана за диверсификация в медийната област, тоест забрана да бъде притежавана повече от вид медиа едновременно. Т.е., собственикът на телевизия да няма право да има радио или печатно издание и т.н. Също така и забрана за притежаване едновременно на медиа и социологическа агенция.

Отнемане на власт от големите синдикати за сметка на работнически съвети в рамките на фирмата или предприятието. Разбира се, това в разумни граници, защото работниците не могат да решават стратегически въпроси на фирменото управление, но да участват във взимането на решения, които сега се договарят на национално ниво, например работна заплата.

Смесена избирателна система - като нашата на първите избори през 1990 г. (50% мажоритарни кандидати и 50% по партийни листи), или като германската (там е по-сложно направена и в случая ще е отклонение да я описвам), или като френската при местните избори - пропорционална с преференциални листи (партиите предлагат листа, а избирателите ранжират кандидатите според предпочитанията си). Последната е подходяща преди всичко за изборите на еднолични органи на властта - президент и кметове.

Законово наложена пълна прозрачност на партийните финанси, такава каквато има за акционерните дружества. Т.е., да предоставят на акционерите си, в случая партийните членове подробни годишни отчети, да публикуват годишни баланси и прочие.

Всичко това не смятам за изчерпателно и достатъчно за "възвръщането на демокрацията", но като започне да се прави, ще възникват и нови институционални форми. Също така тези идеи са приложими на национално ниво, а в глобализирания свят много власт на националната държава е иззета от корпорациите като особено вредна е пълната дерегулация на финансовите пазари. Смятам, че в тази област трябва да се повтори това, което се е случило с финансовите пазари в първите 2/3 на миналия век - въвеждане на регулации, които предпазват от злоупотреби като случая "Енрон" (след него САЩ въведоха нови регулации на местния финансов пазар), или от тежки сривове като този през октомври 1929 г. в САЩ. Във втората половина на миналия век Ню Йоркската фондова борса преживява по-тежки сривове от този, но те не довеждат до обща икономическа криза поради въведените регулации . Това сега е необходимо да се направи с глобалния финансов пазар. В този контекст например е уместно въвеждането на т.нар. Tobin Tax (данък, който се плаща при финансова транзакция през националните граници, наречен по името на James Tobin, икономически съветник на Джон Кенеди, дългогодишен преподавател в Йейлския университет и нобелов лауреат по икономика през 1981 г., чиято идея е). Мисля обаче, че вече сериозно навлизам в областта, наречена "възвръщане на пазарната икономика". Защото днес както демокрацията, така и пазарната икономика е скъп покойник. Но, позволи ми, Дончо, друг път да се върна на тази тема, тъй като е твърде обширна.