Авторско право и Second Life

Ама че случка - точно като влязох в Second Life, стана големият... как да го нарека?...не намирам друга дума освен "шаш", каквото и да значи това. В света беше пуснат бот, който копира аватари, обекти, текстури и т.н.Не стига, че съм втънала яко в света и съм си зарязала сума други неща, ами чрез Пейо попаднах на огромната дискусия в блога на Linden Lab (създателите на виртуалния свят с над милион жители) за създаването на съдържание и авторските права. Не ми беше дошло на ум, че този проблем може да съществува не само в реалния, но и във виртуалния свят. Още не съм я изчела, защото е огромна, а е ужасно интересна, тъй като въпроса за правото на интелектуалната собственост, в частност авторското право силно ме интересува.

От друга страна ми се живее в Second Life, тъй като съм още новак и трудно се оправям. На какво да се оприлича - все едно съвсем малко дете - не мога да управлявам аватара си добре, даже много зле го управлявам, като ми кажат нещо, мисля какво да отговоря, тъй като пасивно владея английския и хич ме няма в разговорите, а пък разните хора не само ми говорят, ами искат разни неща да направя, които не разбирам - изобщо все едно малко дете открива света и възможностите си в него.

От трета страна живея все пак реално в някакъв реален свят, в който трябва да правя разни неща, а съм почнала да се държа като маниак от CounterSrike или World of Warcraft.

Та сега реших да чета дискусията, а утре да пиша постинг, който отдавна замислям - за бъдещето на правото на авторското право и пътищата към него. С две думи - в информационното дигитално общество то е безсмислица в сегашния си вид, възникнал в зората на индустриалната епоха, и вече осезателно започва да пречи на обществото. Затова е неизбежно да се трансформира радикално. За това обаче утре, а сега - към дискусията. Veny Wildcat (така се казвам в Second Life) ще почака. А реалните ми задължения..., уффф...

На картинката съм с Alexo Sodwind (естествено, дълбоко неизвестен ми, както всичко и всички там), който ми казва "Здрасти", преди да ме помоли за нещо си, което така и не успявам да разбера какво точно е.