Черния вторник

На този ден през 1929 г. рухва Ню-Йоркската фондова борса (New York Stock Exchange - NYSE), което се смята за начало на Голямата депресия, разтърсила основите на световната икономика в началото на 30-те години на миналия век, а след това и на световната политика.

29 октомври всъщност е краят на борсовия крах, започнал в тесния смисъл на думата на 24 октомври, известен като Черния четвъртък, а по-широко погледнато - през ранния септември. От ранния септември до края на октомври (по-малко от 8 седмици) пазарът губи 40% от стойността си.

В Черния четвъртък е първият еднодневен срив на NYSE. В 13 часа няколко от водещите уолстрийтски банкери се събират, за да решат как да спрат борсовата паника. Групата включва Томас Ламонт, управляващ Morgan Bank; Албърт Уиджин, управляващ Chase National Bank; и Чарлз Е.Мичъл, президент на National City Bank. Те упълномощават вицепрезидента на NYSE Ричард Уитни да действа за тяхна сметка. С този финансов ресурс зад гърба си Уитни купува голям пакет акции на U.S. Steel на цена, значително по-висока от пазарната. Пред невярващия поглед на дилърите и брокерите той купува подобни пакети на други blue-chip компании. Тактиката е подобна на тази, която прекратява борсовата паника през 1907 г. и успешно спира смъкването на борсата. Обаче сега тя сработва само временно. През уикенда събитията на Уолстрийт са раздухани от всички американски вестници. В понеделник, 28 октомври инвеститорите решават да излязат от пазара и сривът продължава с рекордния 13-процентов спад на Доу Джонс.

Маркетмейкърът Уилям К.Дюран, създател на General Motors, се присъединява към членовете на групата Rockefeller и заедно с други финансови гиганти купуват големи количества акции, за да демонстрират на публиката доверието си във финансовия пазар, но усилията им да спрат срива са неуспешни. Доу Джонс спада с 12% при 16,4 милиона изтъргувани акции (нов рекорд, надхвърлил току-що отбелязания на Черния четвъртък рекорд). Всички се втурват трескаво да продават, 1300 банки незабавно затварят, бизнеси рухват за часове, 4,5 милиона души са изхвърлени на улицата.


Президентът Хувър не иска да използва федералната мощ за овладяване на кризата. Той е убеден, че държавната намеса ще направи нещата по-лоши. Хувър вярва, че частният бизнес и финансовият пазар сами ще намерят равновесието както е ставало в миналото. Той насърчава доброволните им действия за увеличаване на доходите и стабилизиране на надниците - данъците са намалени, банковият кредит се увеличава, законът за тарифите е приет... но напразно.

Към 1931 г. безработните са не по-малко от 10 милиона и броят им прадължава да расте. 2 милиона души със семействата си се местят от град в град (да си спомним "Гневът на мравките" на Джон Стайнбек) , подслонявайки се в най-западналите бедняшки райони, наричани саркастично Hoovervilles по името името на републиканския президент.

Тоталният икономически колапс изглежда неизбежен и се надига страхът от политически колапс и революция. Междувременно кризата в САЩ е "заразила" целия свят. Международната търговия драстично се свива, фундаментално подривайки доверието между държавите, които се устремяват към глобален конфликт.