четвъртък, 2 ноември 2006 г.
Предприемач
"Предприемач" е една от сакралните думи на прехода, заклинание, идеологема - неподлежаща на коментар, камо ли на критически анализ. Предприемачът е положителният герой на нашето време, пред когото се прекланяме и комуто подражаваме. Не дай си, Боже, да изречеш нещо лошо за предприемачите - ще те заклеймят като комунист, в най-добрия случай - като соцносталгик.
Струва ми се, че на прага на Евросъюза, когато националната задача на последните 15 години - пазарна икономика и демокрация, е постигната, е крайно време както да формулираме новите си национални цели, така и да осмислим критично достиженията си. Да признаем, че предприемачите и тяхната дейност не са априори нещо добро, че да въртиш печеливш бизнес не значи, че допринасяш за общественото благо. Достатъчно е да си спомним бетонния пояс хотели, който съсипа Черноморието, и заплашва да се възпроизведе в Банско.
На този фон с удоволствие открих малкото софийско хотелче "Дитер" - олицетворение на истинската предприемаческа култура. Не знам кой е собственикът, но това, което е направил, е определено добро за общественото благо. Вместо да издигне поредното 5-6 етажно недоразумение от бетон и стъкло, ерозиращо облика на стария градски център, той е запазил и основно ремонтирал старата триетажна къща (вкл. и вътрешно я е преустроил), запазвайки духа на стара София. Немалко нови или обновени сгради в центъра имат паметни плочи, но тази е на мястото си, защото е част от цялостно грижовно отношение към миналото. А както знаем, който няма минало, няма и бъдеще.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
Вени, абсолютно съгласна съм с всичко написано, но не мога да се въздържа и да не изкажа възмущението си от името на хотела.
Не знам каква е тази предприемаческа култура, която се е постарала да запази духа на стара София, но не й е достигнало съвсем малко за да доизпипа нещата! За мен името "Дитер" стои направо гротесково на тази стара сграда, в центъра на София. Нима "Влайковата / Тодоровата къща" или нещо подобно не би стояло по-добре?
Е, никой не е съвършен :) Доколкото разбрах, името на фирмата е такова. Тя е малка, семейна фирма.
:-) Трябва да прескочиш до Арбанаси, да видиш, как една хубава сравнително нова къща, построена в типичния си арбанашки стил, сега хотел, носи гръмкото име "Манчестър" :-)
Според мен е неизбежен етап, особено при дребния бизнес. Стремеж да сме "европейци". Лошо няма, когато стремежът не се свежда само до външното подражателство.
Публикуване на коментар