петък, 24 ноември 2006 г.

Мечокът не спи зимен сън


Окончателно сме вътре в Евросъюза, след като днес германският парламент ратифицира договора за присъединяването ни - пишат интернет агенциите. Но пишат и други работи:

Руският президент се сърдел защо ЕС не го питал за България и Румъния.
"За съжаление служителите от ЕК не са счели за необходимо да се консултират с нас по редица въпроси при тяхното присъединяване", казва Путин, пояснявайки "Ние имаме проблеми с тези страни от фитосанитарен характер". Веднага след това дава ясен знак, че нищо фитосанитарно няма, с обобщението си "Това не е политически проблем. Това е проблем на политически преговори". А според мен това е въпрос на имперска наглост.

Световните агенции пък днес гърмят за смъртта на Александър Литвиненко, бившият агент на руската Федерална служба за сигурност, който бе отровен в Лондон с неизвестна отрова от неизвестно лице. В предсмъртното си писмо той обвинява Путин за смъртта си. В отговор по-късно Путин коментира обвиненията на Литвиненко "В заключението на британските лекари не се споменава, че става дума за насилствена смърт. Значи няма основание за подобни разговори." А това вече е имперска наглост на квадрат.

Именно в този контекст - на страховитото мечешко ръмжене за някакви фитосанитарности и за някаква смърт - трябва да оценим факта, че хванахме последния вагон на последния влак за ЕС. Че е последен на последния, спор няма, защото бе ясно нежеланието да бъдем приети, но само това, че имаше подписан договор, накара ЕС да направи компромис въпреки неготовността ни. Но същевременно Брюксел даде ясно да се разбере, че следващи присъединявания - "през крив макарон", попарвайки надеждите на държавите от Западните Балкани. Поне за неопределено време.

Ако на 25 април миналата година не бяхме подписали договора с ЕС, щяхме да сме напълно беззащитни в опасната си близост до бърлогата на мечока и в опасната си енергийна зависимост от него. Мечок, от който добро не сме видели. Независимо от митовете, утвърждавани десетилетия, при оценка на обективната роля на Русия в историята ни надделява злото. Един голям българин е казал за Русия "Не ви щем ни меда, ни жилото." И това е бил русофилът Драган Цанков.

На снимките: Александър Литвиненко на смъртното си легло и какъвто е бил, преди да... преди какво? Сигурно преди да се разболее, защото нали Путин ни увери, че не било насилствена смърт.

Няма коментари: