Много ми е смешна несекващата повече от половин година дискусия в мъглата относно Бойко - той е или върхът, или обратното. Всякакъв може да е - според мен. И от това нищо не следва. Никакво значение няма. Както няма значение какво прави. Или не прави. Стига, разбира се, да не направи някоя въпиюща глупостг - за което не се види вероятност.
Сега ще изкощунствам - и Сергей или Жан да бе на негово място, и Симеон или Костов, или Обама - все тая щеше да е. Кризата бе породена отвън и пак отвън ще отмине. От нас нищо не зависи. Българската икономика е малка силно отворена икономика, отгоре на всичко лишена от основно макроикономическо кормило. Малка ще рече, че вътрешният пазар е съвършено недостатъчен да генерира потребление, което да генерира растеж. Отворена (свързано е с предишното) значи, че основният обем брутен продукт се генерира по линия на външнотърговския обмен. Лишена от от основно кормило означава, че не можем да провеждаме парича политика. Защо това вреди в сегашния случай? Защото румънците и унгарците например девалвираха валутите си, което направи износа им по-изгоден, сиреч увеличиха външнотърговския си обмен, респективно вноса на чужда валута. Ние обаче сме с фиксиран курс (следствие от валутния борд).
Изводът от всичко това? Кризата у нас ще приключи, когато приключи в Европа - повече от 60% от външнотърговския ни обмен е с нея. И Господ Бог да дойде, все тая. А вълненията около Бойко мязат на момински трепети.
вторник, 25 май 2010 г.
понеделник, 24 май 2010 г.
Изборите, които правим.
Обзета съм, може би обсебена, от изборите, които предопределиха и продължават да предопределят съдбата ни. Тя е нереална, измислена - и всеобхватна. Като мъгла, погълнала всички ни, в която няма не само път или посока, даже ние не се виждаме ясно един друг. Срещаме се и се разминаваме с неясни мъгливи сенки, които по някаква конвенция (която не помним кой и кога ни я е наложил - а може би сами сме си я измислили) смятаме за хора, събития, същности... За нас мъглата е реалноста.
Много е лесно - и присъщо на народопсихологията ни - да обясняваме мъглореалността с нечия външна, зла воля: комунистите, Държавна сигурност, олигарсите, Иван Костов, лицемерния Запад, Ялта, Малта и даже турското робство. Сгодно ни е така, защото на фона на всеобщата злина, насочена срещу нас, ние се оказваме целите в бяло. Незаслужени и несправедливи жертви, но прекрасни, велики, талантливи, непорочни, героични, смели, несравними с когото и с каквото и да било. И ровичкаме дребнаво за псевдодоказателства, потвърждаващи величието ни.
Ренесанса сме го били започнали ние през 13-14 век със средновековните трафаретни изображения в Боянската църква. Бърдоква-Ивайло бил повел първото антифеодално въстание в света. Разрушителната за държавността и християнската идентичност на балканските славяни примитивна богомилска ерес била дала началото на албигойците и прочие софистицирани европейски ереси; а фактически нашите богунемили имат съществена роля за конверсията на значителни православни маси в исляма (виж напр. босненските мюсюлмани). Няма да ми стигнат страници за разсъбличането на онези ранни митове, затова ще се огранича с два романични паметника в темелите на националната ни митология - Раковски и Берон.
Направете си труда да прочетете четиритомника събрани съчинения на Раковски и след първия сподавен смях, ще ви обземе безпросветна тъга - той убедено доказва, че българите били първият народ на света, който дал началото на цивилизацията. Дребни комични детайли - "Африка" има старобългарски произход - понеже било много горещо, българите викали " а в реката, а в реката" и така станала "Африка". "Америка" пък произлизала от учудването ни "Ама река" (вероятно за Амазонка, или Мисисипи).
А за Берон "Рибният буквар" е бил някаква халтура, дребна занимавка, драсната между сериозния труд на живота му - седемтомната "Панепистемия" (писана 1861-67), на български "Всенаука". Писана е на френски, тъй като примитивният тогавашен български му е бил съвършено непригоден. И тази огромна натурфилософска система, обясняваща всичко съществуващо е била заслужено игнорирана в Европа (за която е писана неслучайно на френски и до ден-днешен не преведена български). Откъде да знае той, че енциклопедизмът и натурфилософията са останали далеч в 18-ти век, че всеобхватните спекулативни системи са анахронизъм, а в съвременния му 19-ти век на тяхна място се разгръщат отделните позитивистични науки.
Но ние сме избрали да издигнем на Раковски и Берон паметници неръкотворни, които и до днес набиваме в главите на невръстните деца.
Ами Левски? Ние сме избрали да не направим и опит да освободим през дългия път от Ловеч до София, съпровождан от едно-две заптиета. Ние сме избрали да не го погребем достойно и даже да забравим гроба му. Забравили сме майка му да умре в мизерия след Освобождението. Забравили сме и него - неслучайно Вазов нарича цикъла си "Епопея на забравените" . Да оставим настрана, че той е бил осъден в надлежен процес (при реформите в Османската империя е била въведена общо взето съвременна наказателно-правна система) заради обира на държавната хазна в Арабаконак и заради убийството на заптие.
Тези забрави - избори, направени от нас, парадоксално преобърнати, ги полагаме в основите на самохвално-романтичната ни национална ни митология, чийто ненадминат връх е един имперски, и то предварителен, т.е. неокончателен мирен договор между две изостанали империи, които пет пари не дават за населението, което разпредделят според геополитическите си интереси. И този чужд нам акт го имаме за национален празник.
Но стига с далечното минало. Мъглата, в която се лутаме днес, е още по-всеобхватна. Може би заради това, че ние съзнателно я избираме, смятайки, че творим съдбата си. Да, творим я, с всеки свой избор. Само че тя няма нищо общо с реалността. Която ни е страх да погледнем. Това неизбежно ми извиква любима сцена от любим филм:
Морфиъс приветства шокирания Нео с "Добре дошъл в пустошта на реалността" Срува ми, че това е адкватният превод на "Welcome to the desert of the real". Морфиъс, своего рода Вергилий в света на новородения (етимологията на Нео носи и конотацията на новак, а и той, чрез символичното спускане през родовия канал напуска утробата на Матрицата, сиреч ражда се в реалността) му показва Ада, от който връщане няма.
Но Нео, съвършено неочакващ това, което го посреща след символичното му раждане, не е невинна жертва на обстоятелства, по-силни и независещи от него. Пустошта на реалността е неговата съдба, която той е предопределил с избора си:
Пътят му към реалния свят започна с избора, която Морфиъс честно му предложи:
В последните 20-тина години ние, шепата (в мащаба на света) човешки същества, обитаващи от двете страни Балкана, с необяснимо постоянство всеки път избираме синьото хапче. Не искам да вярвам, че е поради неизтребима глупост. Мисля, че е от страх. Вкоренен в паметта на поколения преди нас. Страх да напуснем утробата на мизерното си оцеляване. Убого, но сигурно пред неизвестността на истинската и плашеща реалност.
Ей за такива неща си мислех, докато ме нямаше в този уютен виртуален свят. И смятам да не съобразявам вече с уютността му, тоест с вече утвърждаващите се и тук мъглести стереотипи и клишета. Не искам мъглата.
Много е лесно - и присъщо на народопсихологията ни - да обясняваме мъглореалността с нечия външна, зла воля: комунистите, Държавна сигурност, олигарсите, Иван Костов, лицемерния Запад, Ялта, Малта и даже турското робство. Сгодно ни е така, защото на фона на всеобщата злина, насочена срещу нас, ние се оказваме целите в бяло. Незаслужени и несправедливи жертви, но прекрасни, велики, талантливи, непорочни, героични, смели, несравними с когото и с каквото и да било. И ровичкаме дребнаво за псевдодоказателства, потвърждаващи величието ни.
Ренесанса сме го били започнали ние през 13-14 век със средновековните трафаретни изображения в Боянската църква. Бърдоква-Ивайло бил повел първото антифеодално въстание в света. Разрушителната за държавността и християнската идентичност на балканските славяни примитивна богомилска ерес била дала началото на албигойците и прочие софистицирани европейски ереси; а фактически нашите богунемили имат съществена роля за конверсията на значителни православни маси в исляма (виж напр. босненските мюсюлмани). Няма да ми стигнат страници за разсъбличането на онези ранни митове, затова ще се огранича с два романични паметника в темелите на националната ни митология - Раковски и Берон.
Направете си труда да прочетете четиритомника събрани съчинения на Раковски и след първия сподавен смях, ще ви обземе безпросветна тъга - той убедено доказва, че българите били първият народ на света, който дал началото на цивилизацията. Дребни комични детайли - "Африка" има старобългарски произход - понеже било много горещо, българите викали " а в реката, а в реката" и така станала "Африка". "Америка" пък произлизала от учудването ни "Ама река" (вероятно за Амазонка, или Мисисипи).
А за Берон "Рибният буквар" е бил някаква халтура, дребна занимавка, драсната между сериозния труд на живота му - седемтомната "Панепистемия" (писана 1861-67), на български "Всенаука". Писана е на френски, тъй като примитивният тогавашен български му е бил съвършено непригоден. И тази огромна натурфилософска система, обясняваща всичко съществуващо е била заслужено игнорирана в Европа (за която е писана неслучайно на френски и до ден-днешен не преведена български). Откъде да знае той, че енциклопедизмът и натурфилософията са останали далеч в 18-ти век, че всеобхватните спекулативни системи са анахронизъм, а в съвременния му 19-ти век на тяхна място се разгръщат отделните позитивистични науки.
Но ние сме избрали да издигнем на Раковски и Берон паметници неръкотворни, които и до днес набиваме в главите на невръстните деца.
Ами Левски? Ние сме избрали да не направим и опит да освободим през дългия път от Ловеч до София, съпровождан от едно-две заптиета. Ние сме избрали да не го погребем достойно и даже да забравим гроба му. Забравили сме майка му да умре в мизерия след Освобождението. Забравили сме и него - неслучайно Вазов нарича цикъла си "Епопея на забравените" . Да оставим настрана, че той е бил осъден в надлежен процес (при реформите в Османската империя е била въведена общо взето съвременна наказателно-правна система) заради обира на държавната хазна в Арабаконак и заради убийството на заптие.
Тези забрави - избори, направени от нас, парадоксално преобърнати, ги полагаме в основите на самохвално-романтичната ни национална ни митология, чийто ненадминат връх е един имперски, и то предварителен, т.е. неокончателен мирен договор между две изостанали империи, които пет пари не дават за населението, което разпредделят според геополитическите си интереси. И този чужд нам акт го имаме за национален празник.
Но стига с далечното минало. Мъглата, в която се лутаме днес, е още по-всеобхватна. Може би заради това, че ние съзнателно я избираме, смятайки, че творим съдбата си. Да, творим я, с всеки свой избор. Само че тя няма нищо общо с реалността. Която ни е страх да погледнем. Това неизбежно ми извиква любима сцена от любим филм:
Морфиъс приветства шокирания Нео с "Добре дошъл в пустошта на реалността" Срува ми, че това е адкватният превод на "Welcome to the desert of the real". Морфиъс, своего рода Вергилий в света на новородения (етимологията на Нео носи и конотацията на новак, а и той, чрез символичното спускане през родовия канал напуска утробата на Матрицата, сиреч ражда се в реалността) му показва Ада, от който връщане няма.
Но Нео, съвършено неочакващ това, което го посреща след символичното му раждане, не е невинна жертва на обстоятелства, по-силни и независещи от него. Пустошта на реалността е неговата съдба, която той е предопределил с избора си:
Seal our fate with the choices we make
Пътят му към реалния свят започна с избора, която Морфиъс честно му предложи:
Red pill or blue pill
В последните 20-тина години ние, шепата (в мащаба на света) човешки същества, обитаващи от двете страни Балкана, с необяснимо постоянство всеки път избираме синьото хапче. Не искам да вярвам, че е поради неизтребима глупост. Мисля, че е от страх. Вкоренен в паметта на поколения преди нас. Страх да напуснем утробата на мизерното си оцеляване. Убого, но сигурно пред неизвестността на истинската и плашеща реалност.
Ей за такива неща си мислех, докато ме нямаше в този уютен виртуален свят. И смятам да не съобразявам вече с уютността му, тоест с вече утвърждаващите се и тук мъглести стереотипи и клишета. Не искам мъглата.
Съдбата ни се предопределя от изборите, които правим
[видео]
[край на видеото]
Eдна от първите истински реклами, с които бе шокиран/фасциниран постоталитарният българин. 1991 г. бе. Нямаше друга тв освен БНТ. Рeкламвата бе за "Пепси". Съвършено ирелевантно към реалността. Тоталитарният българин не правеше продуктова разлика - и пепси и кока бяха него кола. Но рекламата въпреки това завладяваше. Ритъмът преобразяваше строгата учителка в непредолима страст, която неудържимо повличаше и примерния колежанин (то и колежанинът бе екзотика за нас), който скачаше да танцува с Глория Естефан. Финалът поучително завършваше/затваряше/приземяваше емоцията в прагматичното рекламно послание:
Образът на кена "Pepsi" в ръцете на възторжения ученик, предварително подгрят от повтарящия се рефрен на Глория Естафан "the choises we make".
За рекламно изкушените имаше и още екстри (отделен е въпросът доколко - ако изобщо - имаше изкушени в девствeната откъм реклами убога постоталитарност):
1. Тогавашното лого на "Пепси" бе "The Choise of New Generation".
2. И още по-изтънчено внушение (достъпно за малцина, ако изобщо за някого): текстът на песента на Глория Естефан:
А сега в друга плоскост. Никаква нужда нямаше от тази реклама. Както споменах, изборът между Пепси и Кока кола изобщо не че не беше приоритет на бг консуматора, той беше ирелевантен, безсмислен, ненужен. Ключът го разкри случайно Зоя Димитрова в книгата си за Любен Гоцев. В нея тя споменава, че Андрей Луканов е бил много близък с боса на "Пепси". И следва логичният въпрос - той ли е помолил да се изсипят пари в една безсмислена реклама, и второ - къде са отишли тия пари? Щото се сещам за "Агрима" - франчайзерът и бутилировач на "Пепси", който захлеби тогава. Днес "Агрима" е част от империята на Валентин Златев (шеф на "Лукойл България" и отколешен приятел на бат'Бойко), плюс чужд инвеститор с не съвсем ясна собственост. Но преди да се стигне дотам бизнесът на франчайзера не бе безоблачен - "По всичко личи обаче, че да продаваш "оцветена газирана вода" далеч не е лесно - след 15-ина години пръскане на маркетингови бюджети (откъде парите? - б.моя) "Агрима" - представителят на "Пепси" за България, държи само 4% пазарен дял… Ниските продажби може да имат най-различни обяснения - слаб маркетинг (все пак) или лоша дистрибуция, липса на силно желание на собственика да развива компанията или пък разминаване с вкуса на клиентите. Може би българите просто не харесват вкуса на "Пепси". Но да грешиш не е срамно, така че, когато не продаваш продукта, най-добре да продадеш бизнеса. Така направиха и българските собственици." [Капитал, 21 сеп 2007]
Проблемите обаче са още преди това: "През 1993-1994 г. Жаров (топ мениджър от "Мултигруп - б.авт.) е управител на частната компания “Агрима”, която работи за “Пепси-Кола”. Според източник, близък до “Агрима”, само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от “Агрима”. Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на “Пепси” и Мултигруп". [Капитал, 9 май, 1998 ]
И още нещо в сферата на любопитния протополитически маркетинг - в началото на 1990 г. се проведе първият конгрес на БДМ (Българска демократична младеж) - наследникът на Комсомола (абе, кво стана с огромните имоти на Комсомола - тайна великая ест) и значката за този форум представляваше вдигнат показалец и среден пръст в знака виктория (победа) на син фон с лого "ново поколение - нова демокрация". Сходството със знака и цвета на СДС и с логото на "Пепси" - "Изборът на новото поколение", бе случайно - да, бе ;-)
Ей това ми изглежда само една дребна илюстрация за генезиса на номенклатурно-клиентелисткия капитализъм с безочливо-непукисткото съдействие на т.нар. Запад. Не толкова куфарчета с пари, а връзки и контакти, облагодетелстващи "наши другари".
P.S. А рекламата бе завладяваща за нас, невежите.
[край на видеото]
Eдна от първите истински реклами, с които бе шокиран/фасциниран постоталитарният българин. 1991 г. бе. Нямаше друга тв освен БНТ. Рeкламвата бе за "Пепси". Съвършено ирелевантно към реалността. Тоталитарният българин не правеше продуктова разлика - и пепси и кока бяха него кола. Но рекламата въпреки това завладяваше. Ритъмът преобразяваше строгата учителка в непредолима страст, която неудържимо повличаше и примерния колежанин (то и колежанинът бе екзотика за нас), който скачаше да танцува с Глория Естефан. Финалът поучително завършваше/затваряше/приземяваше емоцията в прагматичното рекламно послание:
Образът на кена "Pepsi" в ръцете на възторжения ученик, предварително подгрят от повтарящия се рефрен на Глория Естафан "the choises we make".
За рекламно изкушените имаше и още екстри (отделен е въпросът доколко - ако изобщо - имаше изкушени в девствeната откъм реклами убога постоталитарност):
1. Тогавашното лого на "Пепси" бе "The Choise of New Generation".
2. И още по-изтънчено внушение (достъпно за малцина, ако изобщо за някого): текстът на песента на Глория Естефан:
Seal Our Fate
They say it's never too late and
Though that might be the case sometimes
The sad truth of it is opportunity won't knock twice
You can put off until tomorrow
But tomorrow might never come
Gotta think about the future
'cause today soon will be long gone
Where will you be a few years down the line,
Will it be everything you've dreamed of
It's always harder to do what is right
Sometimes one bad decision can mess up your life
We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we make
Surely, you say, it's not as bad as
You make it sound
If we make a mistake
You can alsways turn it back around
Get back on the straight and narrow
When I'm through having all my fun
After all it's m,y decision,
I'm not reeally hurting anyone
Before you know it's gotten way out of hand
In ways that you had never dreamed of
Never worth the price you pay in the end
Instead of being ahead you're starting over again
We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we makeНай- общо казано:С изборите, които правиш, предопределяш съдбата си. Казват, че никога не е твърде късно и понякога е така. Но тъжната истана е, че възможнастта не идва два пъти. Можеш да отлажиш за утре, но утре може никога да не дойде....
Ние предопределяме съдбата си с изборите, които правим.
Но никога не се поддавай на вторичната мисъл
че шанса, който сме уловили,
може да се повтори винаги
По-добре е да сме открити/да осъзнаваме изборите, които правим
Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си
Предпоределяме съдбата си с изборите, които правим
А сега в друга плоскост. Никаква нужда нямаше от тази реклама. Както споменах, изборът между Пепси и Кока кола изобщо не че не беше приоритет на бг консуматора, той беше ирелевантен, безсмислен, ненужен. Ключът го разкри случайно Зоя Димитрова в книгата си за Любен Гоцев. В нея тя споменава, че Андрей Луканов е бил много близък с боса на "Пепси". И следва логичният въпрос - той ли е помолил да се изсипят пари в една безсмислена реклама, и второ - къде са отишли тия пари? Щото се сещам за "Агрима" - франчайзерът и бутилировач на "Пепси", който захлеби тогава. Днес "Агрима" е част от империята на Валентин Златев (шеф на "Лукойл България" и отколешен приятел на бат'Бойко), плюс чужд инвеститор с не съвсем ясна собственост. Но преди да се стигне дотам бизнесът на франчайзера не бе безоблачен - "По всичко личи обаче, че да продаваш "оцветена газирана вода" далеч не е лесно - след 15-ина години пръскане на маркетингови бюджети (откъде парите? - б.моя) "Агрима" - представителят на "Пепси" за България, държи само 4% пазарен дял… Ниските продажби може да имат най-различни обяснения - слаб маркетинг (все пак) или лоша дистрибуция, липса на силно желание на собственика да развива компанията или пък разминаване с вкуса на клиентите. Може би българите просто не харесват вкуса на "Пепси". Но да грешиш не е срамно, така че, когато не продаваш продукта, най-добре да продадеш бизнеса. Така направиха и българските собственици." [Капитал, 21 сеп 2007]
Проблемите обаче са още преди това: "През 1993-1994 г. Жаров (топ мениджър от "Мултигруп - б.авт.) е управител на частната компания “Агрима”, която работи за “Пепси-Кола”. Според източник, близък до “Агрима”, само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от “Агрима”. Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на “Пепси” и Мултигруп". [Капитал, 9 май, 1998 ]
И още нещо в сферата на любопитния протополитически маркетинг - в началото на 1990 г. се проведе първият конгрес на БДМ (Българска демократична младеж) - наследникът на Комсомола (абе, кво стана с огромните имоти на Комсомола - тайна великая ест) и значката за този форум представляваше вдигнат показалец и среден пръст в знака виктория (победа) на син фон с лого "ново поколение - нова демокрация". Сходството със знака и цвета на СДС и с логото на "Пепси" - "Изборът на новото поколение", бе случайно - да, бе ;-)
Ей това ми изглежда само една дребна илюстрация за генезиса на номенклатурно-клиентелисткия капитализъм с безочливо-непукисткото съдействие на т.нар. Запад. Не толкова куфарчета с пари, а връзки и контакти, облагодетелстващи "наши другари".
P.S. А рекламата бе завладяваща за нас, невежите.
четвъртък, 17 декември 2009 г.
Егор Гайдар
Отиде си един велик човек. Съременниците му бяха несправедливи към него - с великите най-често е така - но тепърва историята ще го оценява.По странно съвпадение, тия дни препрочитах неговите "Государство и эволюция", "Экономические реформы и йерархические структуры" и "Аномалии экономического роста" и отново си дадох сметка за величието на делото му - благодарение на него и на Елцин СССР, респ. бившите му републики се разминаха с мащабни социални сътресения и вероятно гражданска война. А Съветският съюз беше доста по-голям от Югославия, тъй че картинката би била... бррр!
Освен голям държавник и политик, Гайдар беше брилянтен икономист - изследовател и автор, който имаше и таланта да пише завладяващо (но не за сметка на научната строгост). Книгите му ще останат основополагащи за всеки, занимаващ се с изучаването на социалистическата икономика и с теорията на прехода.
У нас нямахме шанса да имаме подобна фигура. Може би не е (мал)шанс, а закономерност :-(
В памет на Егор Тимурович - предпоследната му книга на английски и на руски:
Yegor Gaidar - Collapse of an Empire: Lessons for Modern Russia
Brookings Institution Press | 2007) | ISBN: 0815731140 | PDF | 332 pages | 1,3 MB
Brookings Institution Press | 2007) | ISBN: 0815731140 | PDF | 332 pages | 1,3 MB
"Yegor Gaidar has written an outstanding book of great importance. With extraordinary erudition, he warns Russia against following the course of Nazi Germany, focusing on the double trap of post-imperial hangover and the oil curse. Professor Gaidar also shows how profound and manifold the Soviet collapse of 1991 really was." --Anders Ãslund, Senior Fellow, Peterson Institute for International Economics
"Yegor Gaidar will be known to history as the architect of Russia's transition to a market economy. But here he shows his other side, as a brilliant economist and historian presenting a compelling explanation of the Soviet Union's collapse: its financial bankruptcy." --Andrei Schleifer, Harvard University and author of A Normal Country: Russia after Communism
"Yegor Gaidar, a hero of Russian reform, has provided a courageous and clear-headed wakeup call for his own people and the world. He argues persuasively that today s Kremlin leaders are heading down the same economic path that led their Communist predecessors to disaster. Combining personal experience, deep analysis and a rare grasp of facts--including from previously classified documents--Gaidar has produced a book of insight and importance. It is must-reading for anyone trying to comprehend what really happened to the Soviet Union, why its system was inherently instable, and why nostalgia for the days of empire fashionable at the highest levels in Russia today--is wrongheaded and dangerous." --George Soros
сряда, 16 декември 2009 г.
Goran Bregović - Alkohol: Šljivovica & Champagne
Goran Bregović - Alkohol: Šljivovica & Champagne
Year: 2008 | Style: world music, balkan influenced | Country: Jugoslavija | Quality: VBR | Size: 90 MB (5% recovery information included)
Year: 2008 | Style: world music, balkan influenced | Country: Jugoslavija | Quality: VBR | Size: 90 MB (5% recovery information included)
Alkohol contains two albums - Sljivovica (Slivovitz) and Sampanjac (Champagne).Both albums were recorded live, Bregovic said, and added that in the part called Sljivovica are songs recorded at the Guca Brass Band Festival - cheerful melodies for hard alcohol.
Абонамент за:
Публикации (Atom)