Съдбата ни се предопределя от изборите, които правим

[видео]


[край на видеото]

Eдна от първите истински реклами, с които бе шокиран/фасциниран постоталитарният българин. 1991 г. бе. Нямаше друга тв освен БНТ. Рeкламвата бе за "Пепси". Съвършено ирелевантно към реалността. Тоталитарният българин не правеше продуктова разлика - и пепси и кока бяха него кола. Но рекламата въпреки това завладяваше. Ритъмът преобразяваше строгата учителка в непредолима страст, която неудържимо повличаше и примерния колежанин (то и колежанинът бе екзотика за нас), който скачаше да танцува с Глория Естефан. Финалът поучително завършваше/затваряше/приземяваше емоцията в прагматичното рекламно послание:

Образът на кена "Pepsi" в ръцете на възторжения ученик, предварително подгрят от повтарящия се рефрен на Глория Естафан "the choises we make".

За рекламно изкушените имаше и още екстри (отделен е въпросът доколко - ако изобщо - имаше изкушени в девствeната откъм реклами убога постоталитарност):

1. Тогавашното лого на "Пепси" бе "The Choise of New Generation".

2. И още по-изтънчено внушение (достъпно за малцина, ако изобщо за някого): текстът на песента на Глория Естефан:

Seal Our Fate

They say it's never too late and
Though that might be the case sometimes
The sad truth of it is opportunity won't knock twice
You can put off until tomorrow
But tomorrow might never come
Gotta think about the future
'cause today soon will be long gone

Where will you be a few years down the line,
Will it be everything you've dreamed of
It's always harder to do what is right
Sometimes one bad decision can mess up your life

We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we make

Surely, you say, it's not as bad as
You make it sound
If we make a mistake
You can alsways turn it back around
Get back on the straight and narrow
When I'm through having all my fun
After all it's m,y decision,
I'm not reeally hurting anyone

Before you know it's gotten way out of hand
In ways that you had never dreamed of
Never worth the price you pay in the end
Instead of being ahead you're starting over again

We seal our fate with the choices we make
But don't give a second thought
To the chances we take
Could come up anytime
Better we be wide awake 'cause we
Seal our fate with the choices we make
Seal our fate, seal our fate, seal our fate,
Seal our fate with the choices we make

Най- общо казано:

С изборите, които правиш, предопределяш съдбата си. Казват, че никога не е твърде късно и понякога е така. Но тъжната истана е, че възможнастта не идва два пъти. Можеш да отлажиш за утре, но утре може никога да не дойде....
Ние предопределяме съдбата си с изборите, които правим.
Но никога не се поддавай на вторичната мисъл
че шанса, който сме уловили,
може да се повтори винаги
По-добре е да сме открити/да осъзнаваме изборите, които правим
Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си, Предопределяме съдбта си
Предпоределяме съдбата си с изборите, които правим

А сега в друга плоскост. Никаква нужда нямаше от тази реклама. Както споменах, изборът между Пепси и Кока кола изобщо не че не беше приоритет на бг консуматора, той беше ирелевантен, безсмислен, ненужен. Ключът го разкри случайно Зоя Димитрова в книгата си за Любен Гоцев. В нея тя споменава, че Андрей Луканов е бил много близък с боса на "Пепси". И следва логичният въпрос - той ли е помолил да се изсипят пари в една безсмислена реклама, и второ - къде са отишли тия пари? Щото се сещам за "Агрима" - франчайзерът и бутилировач на "Пепси", който захлеби тогава. Днес "Агрима" е част от империята на Валентин Златев (шеф на "Лукойл България" и отколешен приятел на бат'Бойко), плюс чужд инвеститор с не съвсем ясна собственост. Но преди да се стигне дотам бизнесът на франчайзера не бе безоблачен - "По всичко личи обаче, че да продаваш "оцветена газирана вода" далеч не е лесно - след 15-ина години пръскане на маркетингови бюджети (откъде парите? - б.моя) "Агрима" - представителят на "Пепси" за България, държи само 4% пазарен дял… Ниските продажби може да имат най-различни обяснения - слаб маркетинг (все пак) или лоша дистрибуция, липса на силно желание на собственика да развива компанията или пък разминаване с вкуса на клиентите. Може би българите просто не харесват вкуса на "Пепси". Но да грешиш не е срамно, така че, когато не продаваш продукта, най-добре да продадеш бизнеса. Така направиха и българските собственици." [Капитал, 21 сеп 2007]

Проблемите обаче са още преди това: "През 1993-1994 г. Жаров (топ мениджър от "Мултигруп - б.авт.) е управител на частната компания “Агрима”, която работи за “Пепси-Кола”. Според източник, близък до “Агрима”, само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от “Агрима”. Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на “Пепси” и Мултигруп". [Капитал, 9 май, 1998 ]

И още нещо в сферата на любопитния протополитически маркетинг - в началото на 1990 г. се проведе първият конгрес на БДМ (Българска демократична младеж) - наследникът на Комсомола (абе, кво стана с огромните имоти на Комсомола - тайна великая ест) и значката за този форум представляваше вдигнат показалец и среден пръст в знака виктория (победа) на син фон с лого "ново поколение - нова демокрация". Сходството със знака и цвета на СДС и с логото на "Пепси" - "Изборът на новото поколение", бе случайно - да, бе ;-)

Ей това ми изглежда само една дребна илюстрация за генезиса на номенклатурно-клиентелисткия капитализъм с безочливо-непукисткото съдействие на т.нар. Запад. Не толкова куфарчета с пари, а връзки и контакти, облагодетелстващи "наши другари".

P.S. А рекламата бе завладяваща за нас, невежите.