Некадърникът Явор Колев

Отдавна търсех снимка на въпросното лице, което се явява пенкилер по де що има въпроси на авторското право, и най-сетне видях такава. Може би защото официалният му титул е некф офицер от ГДБОП, та затуй е засекретен. Но глупостите му не са засекретени. Във в."Сега" е изсипана поредната им порция:

"Според него по отношение на торент тракерите, самите потребители като качват и споделят файлове извършват криминализирано деяние."

Качвам торенти, бате, които НЕ СА обект на авторско право, щото са безсмислен набор от знаци. Ако успееш да докажеш, че даден торент е обект на авторско право, нобелът не ти мърда. Ама и мозъкът ти явно не мърда като хората. Обаче самочуствието на лицето Колев е дотам, че критикува самия главен прокурор:

"Според законодателя, който записва чужд обект на авторско право, нарушава закона, но по някаква друга логика в момента като нарушители се преследват само лица, които освен че записват и разпространяват чужди обекти на авторското право. За тази изборна логика тон даде лично главният прокурор Борис Велчев."Защо да наказваме тези, които свалят филми от интернет в домовете си, а не тези, които ги продават на Славейков, например", попита Велчев в началото на май. Думите му тогава съвпаднаха с кулминационната точка на обществено напрежение - затворения сайт "Аrenabg.com"; търсенето от всички и по всякакъв начин да се докаже, че действията на антипиратите са незаконни; неразбирането какво му е толкова опасно да смъкнеш един филм; защо се преследват такива младежи, вместо извършителите на показни убийства и т.н. В случая, тогава все още набиращият популярност главен прокурор удари едно рамо на даунлоудърите и насочи действията на ГДБОП към разпространителите на такива файлове. Иначе казано, държавата дава права на антимафиотите да преследват и потребителите на пиратски филми и музика, но не толерира такива действия. Затова и последните абдикират от тези си права."

Значи логиката на главния прокурор е тъпа, но логиката на юридически неграмотното ченге е правилна. Обобщение на правилността си дава самият той:

"Престъпленията срещу интелектуалната собственост, каквито ги познаваме у нас, нямат традиции в Европа. Там са разпространени компютърни престъпления на много по-високо и обществено опасно ниво."

Това чаках, ве, Колев, признание за кокошкарщината ти. Кво да те коментирам, жалък си.

Edit: Оправям си линка, че беше сбъркан: Гениалният Явор Колев пред в."Сега"

От Ясен разбрах за невероятния филм на Тейлър Хакфорд “РЕЙ” - за необикновения живот и за безсмъртната музика на великия Рей Чарлс - във великолепното актьорско изпълнение на Джейми Фокс. Джаз, ритъмендблус, рокендрол, госпъл, кънтри… в най-завладяваща история за един живот-борба за контрол над собствената съдба. Един филм, който директно се обръща към най-доброто в човешката душа. Филмът “РЕЙ” е отличен с два “Оскар-а", с 36 номинации и с 37 най-авторитетни фестивални награди.


28 ноември 2006, вторник, 18.30 часа

Дом на киното - Одеон

РЕЙ (за великия Рей Чарлс)
САЩ, 2004
(с любезното съдействие на Съни Филмс)
Режисьор: Тейлър Хакфорд. Актьори: Джейми Фокс, Кери Уошингтън, Реджайна Кинг
Лектор – проф. д-р Владимир Игнатовски

Защо блогвам - 2

Като ме е ударила на размисли за бложенето ми, все на такива попадам. Има нещо зенско в самия факт. Чудя се как да го обясня - когато си готов за нещо, срещаш това нещо. Ако не си готов, нищо не срещаш. Или срещаш кфито и да е други неща, които само те сещат, че не е това, което искаш.

Та сега срещнах Дончовите размисли за блогването. И толкова ги усещам, че ги копипействаям едно към едно. Даже няма да ги коментирам в блога му, защото няма какво да добавя.

…Аз чета само 2 блога. И твоя, ама ти вече не
пишеш
…
…Ами не се обаждаш
по ICQ, а и в блога не пишеш, та
затова…
…
…Няма ли вече да напишеш нещо в
блога?
…

Три отделни цитата. От три различни човека. Еднакви само в едно - това, че изключително много държа на мнението им и че то е важно за него.

Криво е, но те са прави. Наистина напоследък нямам вдъхновение за писане. Не че имам някакви проблеми. Работата си е като всяка престижна работа - товари те сериозно, но носи пък удовлетворение, когато пребориш проблемите. Вкъщи си е ежедневната, датска скука (ако мога така да цитирам Веси ). Т.е. нещата са си “в реда на нещата”, няма никакво музо-убийствено настроение или причина. Но въпреки това не ми се пише.

Излъгах. По-горе излъгах, и веднага се сетих, че ако оставя нещата току-така, веднага някой ще ме “сграбчи за гушата” в коментарната секция. Музо-убиецът се нарича MMORPG. Както го наричаме с Ата, “пуцането” отнема сериозна част от сладкия пай, наречен “свободно време”. Както вече посъветвах Вени, с Втория живот трябва да се внимава, защото понякога става трети, и така съвсем ни завлича настрани от реалния такъв и яде повече времеви ресурс.

За да бложа, от техническа гледна точка, към момента трябва да се случат някои от тези събития:

Да нямам интернет, но да имам компютър

Да играя в режим, който позволява писане, гледайки небрежно в прозорчето на “втория живот” (както е в момента, между другото)

Да съм на работа, където е абсурд да си позволя влизането в който и да е от реалните ми светове. Не че понякога и на работа нямам свободно време, но предвид образователния ресурс, с който разполагам в корпоративната мрежа, предпочитам да ровя поредната нова, интересна технология, отколкото да се занимавам с второто или третото ми “аз” . А и е много нежелателно, откъм гледната точна на позицията която заемам, точно мен да виждат застанал пред “игра”.

Скоро ще станат три години, откакто за пръв път написах тема. Е добре де, не толкова скоро, след 4 месеца поне. За това време до сега имам (максимум) 483 теми, което дава честота на писане около две-три теми на седмица. Учудващо е колко голяма е тази честота, особено имайки впредвид колко пиша напоследък.

Нерядко ми хрумват идеи за материали. Идеи, които след това забравям. Май трябва да започна да си товарям по една темичка всеки път, когато дойде нова идея, пък да пиша когато наистина имам време. Така поне теми няма да липсват.Или пък може би трябва да започна да пиша, въпреки че няма конкретно за какво? Така обаче рискувам да стана (още по-)скучен, затова не ми се ще да го правя. Гледайки обаче продуктивността на блози, които харесвам, обичам и/или уважавам (както по отношение на количество), чак понякога завиждам .

Започнах този материал с идеята да обясня колко много време може да ви отнеме “второто аз”. Да съществуваш паралелно в един виртуален свят, населен от себеподобни съзнания, е нещо неописуемо. Ако човек не го е пробвал, няма как да му го опишеш. При всички положения за непознаващият това удоволствие описанието ще звучи наивно, детски, като нищо и глупаво, а на някои медици може и като клиничен случай да им прозвучи. Когато обаче успееш да създадеш второто си Аз на правилното място, когато успееш да намериш приятели в това виртуално пространство, тогава… вече си загубен. Второто и Аз ще те преследва, вероятно дълго време, като нищо може би завинаги. Ако по някаква причина го загубиш след време, ще чувстваш че губиш част от идентичността си. Защото наистина реално погледнато ще е така. Поне от твоята гледна точка. Виртуалната ти идентичност в случая е действително част от теб, дори и да не вземем впредвид чисто техническата инвестиция на време и пари. В този случай във виртуалната вселена ще има хора (истински, живи хора като теб и мен), на които ще липсваш и които ще тъгуват за теб. На които ще си нужен по време на битка например. Защото във виртуалните вселени винаги има някакъв конфликт, точно както в реалния свят. Но щетата от това да разцепиш на някой главата виртуално, или да му запалиш шортите с ефектна огнена магия е… ами виртуална. След посещение при лекар главата се оправя без последствия, а шортите можеш да възстановиш при местния шивач, например. Умишлено променям точните виртуални действия (да не скочи някой WoW фен например), точността на примерите тук няма значение.

“Второто аз” обаче, заемащо сериозна част от свободното ви време, ще ви вкара в конфликти с близките ви хора, които иначе са свикнали малко или много да разполагат поне с части от същото това време. Тези конфликти отначало ще са лекички, но постепенно ще стават все по-сериозни. Ако не полагате ежедневни усилия за запазването на баланса “нервност на близките хора” <=> “виртуално присъствие” рискувате конфликтите да стават все по-жестоки и хората все по-нервни. От собствен опит знам, че понякога наистина трябва да се прави компромис.Проблемът е, че когато пък направите компромис с “виртуалното си Аз”, този компромис ще се види в очите на другите като нещо, което им се полага по право. Т.е. има опасност те въобще да не разберат компромиса. Затова трябва да им се помага. Кавгата или спорът е последното нещо, което ще помогне за оправянето на този тип аргументация. Най-малкото защото човекът, с който ще спорите, освен че ви е много близък и знае как да ви нарани, не разбира вашата позиция относно второто ви Аз. Както вече казах, това “второ Аз” на него вероятно му изглежда като глупава приумица, прищявка, правене на инат едва ли не. Затова направете възможното той да разбере защо за вас всичко това е важно.

Леле, какво нещо се получи. Дано на някой горното да помогне, защото на мен като че ли само ще ми навреди (свалям си картите, един вид, пред най-важния човек, с който имам честички спорове точно по горния въпрос). Факт е обаче, че второто Аз може да съществува паралелно с първото, но за това трябват допълнителни усилия. И се надявам гореописаното да помогне с нещо.

А за истинските ми, любими игри и нечисти виртуални страсти ще пиша в друг(и) материал(и). Той ще бъде е със зарибяваща цел, донякъде . Защото практиката до сега ми е показала, че виртуалните познати са нещо хубаво, но като че ли много по-хубаво е ако реален приятел го има до теб и във виртуалната реалност, където може да си помагате и да споделяте живот (и смърт). Защото, слава Богу, смъртта във виртуалната реалност е обратима.

Тест за Technorati

Technorati Profile

Европа -. фабрика за работни места

Противно на общоприетата представа за европейската икономика като мудна и изоставаща в сравнение с водещите икономики, последните анализи развенчават този мит. Европа се оказва водеща в един ключов фактор, където доскоро САЩ бе фаворит - създаването на нови работни места.

Еврокомисията очаква възходящият тренд да продължи. През миналата седмица еврокомисарят по икономиката и монетарните въпроси Хоакин Алемина прогнозира, че през 2008 г. ЕС ще създаде 7 млн нова работни места.

Съществена част от този бум се дължи на работните места, създавани в секторите с висока добавена стойност - нещо, което за Европа изглеждаше недостижимо. Паради това и американската икономика допринася за европейския растеж. Например пускането на Windows Vista пред януари догодина ще създаде приблизително 50 000 работни места в Германия, Великобритания, Франция, Дания, Испания и Полша. Като цяло директните федерални инвестиции на САЩ създадоха повече от 197 000 работни места през миналата година.в рекорден брой проекти.

Забележителен е ръстът на компаниите, работещи в секторите на енергоспестяващите технологии. Предприемачите в този бизнес са поощрявани от стриктното законодателство, което стимулира тези инвестиции. Други бързо развиващи се сектори са биотехнологиите, медицинската техника и т.нар. life-science идследвания, които са финансирани от местния частен бизнес и специално от новите частни компании за венчърен капитал. Техният поток от пари създаде над 1 миелион нови работни месте за периода 2000-2004 г.

Повече подробности - в Newseek.

Поуката или какво иска да каже авторът:
Невинаги е разумно да следваш механично чужди рецепти, независимо от самореференциите, които рецептуващите си дават. Вместо това има смисъл да гледаш практиките на успелите с оглед да възпримеш рационалното за теб. Всички прилики с действителността са верни.