Как САЩ укриваха надуващия се финансов балон: "Скриването" на широките пари

Спукването на ипотечния балон в САЩ (довело до глобалната финансова криза, унищожила от ноември миналата година около 150 млрд. активи от световната банкова система), e всичко друго, но не и изненада за непредубедените наблюдатели. За съжаление техните гласове досега бяха пренебрегвани както от администрацията и Федералния резерв (Фед), така и от мейнстрийм медиите. Нещо повече, властите и Фед укриваха данните за надуващия се финансово-кредитен балон от широката публика. Това ставаше по два начина - чрез манипулиране на индекса на потребителските цени (Consumer Price Index - CPI) и чрез скриване на информацията за широките пари (М3)**. Започвам с втория механизъм:

На 23 март 2006 г. Фед престана да публикува паричния агрегат М3. Обяснението беше, че той не носи съществена информация и от години насам не играе роля при определянето на паричната политика и оттук - разходите за събирането на данните и публикуването надвишават ползите от това. Също така бе спряно и публикуването на други индикатори (евродоларите, дългосрочните депозити* и репосделките), които можеха да бъдат използвани, за да се изчисли М3 на базата на другите парични агрегати. Важно е да се отбележи обаче, че Фед продължи да изчислява М3 и другите индикатори, но не ги публикуваше, което неизбежно поражда въпроса ако е толкова без значение и толкова скъпо, защо продължи да го прави?

Очевидно е, че МЗ измерва нещо важно, което обаче американските граждани и останалият свят не бива да знаят. Коя е тази толкова важна тайна? Ами общото количество долари, циркулиращи в света. По този начин не може да се разбере например количеството пари, които САЩ създават, за да финансират нарастващия си дълг. Според някои наблюдатели това решение на Фед може да се сравни само с едностранното решение на Никсън през 1971 г. да премахне конвертируемостта на долара към златото. Оттогава американската валута започна да се обезпечава единствено от доверието на останалия свят в нея. Скриването на М3 породи въпроса дали САЩ не крие от света ускоряващата се доларова печатница, помпаща инфлация в световната икономика. Като сравним компонентите на паричното предлагане в САЩ и в Еврозоната, ясно се вижда ускоряването на печатницата:

Агрегати на паричното предлагане в САЩ (1959 г. - февруари 2006 г.)



В САЩ откъм 2000-2001 г. МЗ започва ускорително да нараства спрямо М2 и минавайки психологическата граница от 1 трилион "изчезва" от официалните публикации. В Еврозоната подобна разтваряща се ножица няма.

Отварящата се ножица в САЩ поражда и един друг въпрос - за разликата между номиналния и реалния ръст на щатския БВП, т.е. за дефлатора, което ни води към директния му измерител - индекса на потребителските цени, за ще е следващия постинг. Запомнете обаче въпроса.


* Широки пари (М3) - Най-грубо казано те измерват паричното предлагане, т.е. банкнотите, емитирани от централната банка плюс всички близки заместители на парите, т.е. бързоликвидни активи (активи, които много лесно и бързо биха могли да бъдат превърнати в пари и да се използват при размяната).

** Депозитни сертификати - депозити с минимален размер 100 000 долара и минимален срок 30 дена, издавани от банките, кредитните съюзи и специфичните за САЩ спестовно-кредитни асоциации. На последните ще се спра подробно в следващ постинг.


Следва: Манипулацията с инфлацията