вторник, 25 септември 2007 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded


Месец след като ни прибраха по милост (+ добре калкулирана сгода) в Евросъюза, усетих, че нещата тръгват на недобре и смътното си усещане маркирах (не "Практикер"-ски) като блогнах този велик Шекспиров сонет. Без коментари.

Сега също не искам да коментирам. Щото искам да вия. И не само. Ако у нас имаше радикални групи и мрежи (от типа на Earth Liberation Front или "17 септември"), щях да се присъединя към тях. Защото радикалната наглост на управляващите може да бъде озаптена само радикално. Но нашите анархисти и алтерглобалисти са прекалено "цивилизовани". Да, знам, че още "не е дошло времето" за радикализъм. Знам, че че българите сме си все така овце...

Не знам докога ще продължава да е така. Както и да е, да се върна на топика:
"Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал."
П.П. Причина за презареждането на 66 сонет - днешните протести на работещите в социалните домове. Бях тям и толкова съм потресена от това, което видях, че освен любимите ми стихове на Шекспир не мога да намеря други думи. Утре ще ми мине и ще пусна подробен репортаж със снимки.

П.П.П. Заглавието (и метафората "презареждане") е инспирирано от "The Matrix: Reloaded" ("Матрицата: Презареждане").

2 коментара:

Смелият анонимко каза...

Винаги е добре при преводен текст да се даде и оригинала, а той е следния:

Tired with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm'd in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And guilded honour shamefully misplaced,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgraced,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly doctor-like controlling skill,
And simple truth miscall'd simplicity,
And captive good attending captain ill:
Tired with all these, from these would I be gone,
Save that, to die, I leave my love alone.

Дори само като го погледнеш успяваш по-добре да разбереш преводача.

Анонимен каза...

Вени, Шейкспийър /както са ме учили/, това е пагубно понякога!