Мислех първо да пусна следващия цитат с нещо като анкета - чий е и от кога. И по-късно, сумирайки отговорите, да обясня, че историята познава повече от един човек с прекрасни намерения, широко харесван и раздаващ се от сутрин до вечер. Изводите, според мен, щяха да идат сами. После се отказах. Ето думи на Горбачов в разгара на перестройката:
"Знаеш ли, уморен съм до крайност. Всеки ден до късно, вече себе си не чувствам. А работата се трупа ли, трупа... Няма къде да отстъпваме... Ех, далеч ще отида. Няма да отстъпя... Без трепване. Главното е да не се отстъпи. И да не покажеш, че се колебаеш, че си се уморил, че не си уверен... И знаеш ли кое е обидното: не искат да повярват, че аз целият се раздавам в името на започнатото дело. Завиждат... завистта, разбираш ли, е страшно нещо."
"Шест години с Горбачов.
Записки от дневника на А.С.Черняев"
София, изд."Вектор", 1995 г., стр. 165
Очеизвадност е сходството в самоожалванията на Горбачов от 1987 и на Бойко Борисов от току-що (из интервю, излъчено по телевизия Канал 3 във вторник, 28 септември 2010 г.):
"И в мен има напрежение, защото полагам огромни усилия да изкарам държавата от кризата. И го правя. Намалих ли цената на газа? (…) За българина може да е самохвалко, за мен това бяха изключително трудни преговори. В 3 часа през нощта аз ги изгоних. В 3 през нощта. Кой ще ми плати това здраве, щом така ми говориш? Кой ще ми плати това здраве?... Ами и затова съм го свършил. И като съм свършил, искам да се каже "Свършено е”. Не да ме наричат самохвалко, защото не съм. Защото съм си го изработил това. Не ми е дадено даром... Щом не ме харесвате. Искате друг, изберете си друг. Аз толкова много. Давам си здравето и нервите. От сутрин до вечер. Толкова много. Намерете, който може повече. 20 години карате по магистрали, играете в спортни зали, возите се на метро, всичко ви е О.К. Аз това мога, това ще направя, докато ме търпите. После си избирате някой да ви отвлича, да ви язди и да викате, че е успешна борбата с престъпността. Ваша работа. За тебе съм самохвалко, за мене съм вече един истински преуморен човек, вследствие на изключително много ангажименти и работа. Ако се оценява. Като не се оценява, на изборите хората определят кой да управлява и си избират кой да ги управлява. Аз мисля, че си изпълнявам ангажимента"
Това сходство в стила на двамата не е първото, което забелязвам, но може би толкова силната степен на внушение от страна на споделящия за неговата саможертва, неразбрана от тези, в името на които се саможертва - ме стресна сериозно. Че чак се сетих за стария виц за перестройката:
"Самолетът най-сетне е вдигнат, но никой не знае накъде, а още повече - колко бензин изобщо има"За нашия самолет някой знае ли посоката на полета, мястото на кацането и количеството на керосина?
1 коментар:
Зная че е така.Не мисли че не виждам.Затова съм го казала.С каквото е нужно -насреща съм.Нали с това започнах-личеше много.Знаех че мачкат-затова напънах аз-изглеждах като побъркана,но те накарах да се вземеш твърдо.Сега си на 6 -зная че вътре е друго , но отвън не личи.Дръж се.
Публикуване на коментар