Тони

Тони чете блога ми с истински интерес и предполагам, че писането ми на английски я дразни, тъй като знам, че не знае, й мейлнах бърз превод на Look At Yourself, включително и за това, че наистина смятам този текст за фундаментален. Фундаментален по отношение на ценностите. Докато го превеждах, осъзнах, че тя е този човек, за когото тъжа, че не съм срещнала преди много години. Да, късно се срещнахме. Ако беше по-рано, можеше да е по-хубаво, но си мисля, че пък би могло и да не се срещнем, т.е. аз да не я разпозная, да не чуя, че ми казва това, от което имам нужда. Всяко нещо има своето време, ако е извън времето си, все едно го няма. Аз я срещнах, когато беше времето. И успях да я позная. (Защото има вариант - срещаш и не виждаш, отминаваш, не познаваш това, което търсиш.) Без да влиза в метафизичните дълбини (към чиито крайности съм склонна), тя ми каза и аз я чух. Може би дори отказът й или неспособността й за метафизично всеизчерпване бе това, което отключи чуването. Защото преди осмислянето и артикулирането на каквото и да е, е чувстването му. Тя не ми каза тези думи, които сега тъжа, че не съм чула преди хиляда години, но ме накара да усетя чувството, което ражда тези думи. И това бе за мен като да ги чуя. Би било красиво да кажа, че тя е изтрила като с гъба от черна дъска затворените ми тебеширени кръгове, но не е така. Тя започна един процес. Тя ми даде сила да... , свобода да пиша собствения си живот. Сега си давам сметка, че така се заложиха основите на тази промяна, за която няколко пъти пиша.