петък, 7 октомври 2005 г.

За плъховете и хората


Вчера спасих един плъх и още си мисля за него. Вечерта си тръгвах от работа, когато чух тупурдия в цветарския павилион отсреща. Оказа се, че двете дами от павилиона преследват плъх. Едната ръчкаше с тояга под една скара, но без резултат. Стана ми любопитно. Коленичих, опрях се на ръце и прилепих буза до земята, за да погледна под скарата (отстрани съм била комична гледка). Бях възнаградена - оказах се очи в очи с плъха. Той обърна глава към мен, погледна ме изучаващо и вероятно прецени, че не съм заплаха, защото не мръдна от мястото си. Беше застанал зад една от подпорите на скарата така, че да е неуязвим за тоягата, профучаваща на сантиметър-два от него. Дамата не се сещаше да се премести и да промени посоката на ръчкане. Плъхът явно бе по-съобразителен и си стоеше невъзмутим под скарата независимо от трясъците на тоягата и кудкудякането на дамите. По едно време те решиха да викат някой си Иван да се справи с него и тогава се намесих, защото въпросният можеше да се окаже по-умен. Поисках тоягата, пак се прилепих до земята и бавно започнах да я вкарвам под скарата в посока към плъха. Той ме гледаше и не мърдаше. Когато върхът й доближи на няколко сантиметра от него, изтърча извън скарата, изправи се на задните си крака и започна да се оглежда. Вече напълно се убедих, че плъхът по някакъв начин усеща, че не съм заплаха за него. Хукна да бяга и се скри навън, чак когато дамите се впуснаха с викове към него. Те възмутени захванаха дискусия за Софиянски и софийската мръсотия, съпроводена с риторични въпроси "кога най-сетне ще ги изтребят". Писна ми и си тръгнах. За разлика от плъха те не ми бяха интересни.

Харесвам плъховете. Невероятно интелигентни животни, със силно развито социално чувство и лесно се обучават. Ако намерят непозната храна, я опитва един, а другите чакат известно време дали ще оцелее (поради опита на групата с отровите). Подобни "саможертвени" действия се проявяват и при други ситуации с неизвестни параметри или опасност. Т.е., оцеляването на групата е по-висша ценност от оцеляването на индивида. Според биолозите ако след световна ядрена война оцелеят млекопитаещи, ще са плъховете. Преди години се опитах да гледам плъх вкъщи, но не стана. Грешката ми бе, че взех вече пораснал, който не можа да свикне и го пуснах. После дойде 10-ти ноември и не ми беше до плъхове.

А дамите са тъпи. София е мръсна не защото има плъхове, а има плъхове защото е мръсна. Хиляди да изтребят, пак ще остане мръсна, защото хората не си чистят боклуците и пет пари не дават дали е мръсно. Един европейски пътешественик в Османската империя през 17-ти или 18-ти век беше писал с учудване за българските села - къщите и дворовете греели от чистота, но всичко извън дувара било неописуема мръсотия.

1 коментар:

Анонимен каза...

Много точно попадение!
Струва ми се че темата за общото между плъховете и хората е доста по-обширна.