петък, 21 октомври 2005 г.

Леви, леви, раз-два-три


Така, машинката ми тръгна, цъкна нещо вътре и се оправих. Няма по-точно описание, така го разказах и на Рали, при когото отидох сутринта. Казах му, че от десет дена се каня да ида при него да се оплаквам и че най-сетне успях да отида, обаче вече няма от какво да се оплаквам, а остава само да обсъдим оправянето. Буквално за един ден се промениха нещата - изчезнаха сънливостта, умората и липсата на подтици. Основната причина е, че станаха три седмици откак пия с 10 мг повече пароксетин и се е задействал ефектът на натрупването. Рали се съгласи с хипотезата ми, че значение има и това, че от началото на месеца редовно взимам омега-3 мастни киселини. Започнах ги профилактично като антиоксидант, а също и по хипохондрични съображения (боя се, че имам риск към натрупване на холестерол и съответни атеромни плаки). Тези дни обаче научих, че има и ефект при различни депресивни състояния, което значи че интуитивно съм нацелила 10-ката :)

Реших вече - ще започна отделен блог за депресията ми. Мисля, че ще е полезно да фиксирам мислите и чувствата си както за нещата, които се случват, така и за миналото. Защото все повече се убеждавам, че такова нещо като отделна болест депресия няма. Т.е., че болестта депресия е само крайна проява на един цялостен неправилен и/или нещастен начин на живот и лекувайки живота си, излекуваш и депресията, както и обратното - истинското лечение на депресията не цели и приключва с изчезването на болестните симптоми, а означава цялостна промяна на личността. Така стана с мен тази година и си струва да блогвам отделно за това, за да го осмисля, а пък ми се иска и да намиря начин и форма това, до което съм стигнала като опит и знания, да може да бъде от полза за други с подобни проблеми. Така че край с темата за депресията тук.

От Гоце Делчев до нас си ходих пеша като минах през Сергей да се видим, после през Тони да се видим, после излязох да се видя с баща ми и го изпратих до неговата ИНГА - общо ми се насъбраха към 5-6 километра, не е лошо. Двечера ще се поразходя и с кучетата. Другата седмица гарантирано ще имам повече раходки, защото майка заминава при сестра ми и ще извеждам кучетата и сутрин вместо нея.

Няма коментари: