понеделник, 10 октомври 2005 г.

Ден на срещите


Започна от сутринта към 7. Докато тръгна за работа имаше още доста време, а цигари нямаше и излязох да купя. На връщане на стълбищната площадка под нас срещнах плъх. Той стоше на перваза между сандъчетата с цветя, позяпа ме малко, скокна и се мушна зад едно сандъче на площадката. За първи път виждам плъх във входа, пък и да се качи на четвъртия етаж, почти до нашата врата... Странно. На шега си казах, че вероятно аз съм го призовала, пишейки тук за срещата си с другия плъх. И както се пошегувах, си казах "всъщност знае ли човек..." Дръпнах малко сандъчето и не го видях. Стана съвсем интересно. Сандъчето има най-долу тесен и дълъг процеп и затова се проснах по очи на площадката, за да виждам. Пак не видях нищо по пода. Втренчих се в по-горния процеп и го видях, беше направил подобен номер като колегата си от онзи ден. Стоеше на една летвичка, закована от вътрешната страна на сандъчето и не мърдаше. И останалото беше почти същото - позяпахме се известно време без да мърдаме. После станах от пода и тръгнах да се качвам. Той си остана вътре. И почнах да си мисля за случайностите и смисъла им (ако има такъв).

По-късно се срещнах с Ники Светлев. Беше дошъл да говори нещо със Серж, който закъсняваше, защото го бил ухапал кърлеж и ходил да го вадят. Не бях виждала Ники от 96-та година и сега го открих. Не че го открих наново, а че изобщо го открих, защото допреди днес не съм знаела какво представлява, т.е. имала съм доста изкривена представа. После ще пиша специално, защото хванах да чета книгата му "Всичкият блясък на злото" и потънах в нея.

А преди половин час срещнах/открих Даниел. Преди 4 години работихме заедно в една интернет фирма, аз като пиар, той като програмист. Не си говорехме друго освен "здрасти, здрасти", "чао, чао". Аз го имах за празноглав нахален кандидат-юпи, той вероятно ме смяташе за застаряваща особнячка, после влезе в казармата и не съм предполагала, че ще го срещна навово. Допреди половин час, когато пуснах в гугъла "Николай Светлев" и в първия линк с името на Ники, видях нещо, което ми се стори познато отнякъде. Зачетох се, беше сайт на някакъв млад фентъзи и sci-fi фен. Ники фигурираше там като негов любим автор и точно с "Всичкия блясък на злото". Другите му любими автори ме заинтригуваха и почнах да чета подред сайта. Момчето сам правеше опити да пише, някои бяха незрели, други издаваха някаква дарба. После се сетих, че името, с което се подписваше - Robert Dojh, ми е познато отнякъде. Проверих пак с гугъл, и догадката се оказа правилна - автор на един от номинираните 6 романа за Роман на 2004 г. - "Сезон за лов на диви кучки". Първият сайт беше правен преди години от него, още преди да влезе в казармата. Следващото (и последно се надявам) съвпадение за деня обаче ме уби - попаднах на негова снимка и Robert Dojh се оказа бившият ми колега Даниел, празноглавото кандидат-юпи. Сега го видях с нови очи. Явно през времето, когато сме работели заедно, аз просто не съм го била виждала. За него също ще напиша после, защото втънах и в неговата книга, която свалих.

Вече нямаше начин да не се замисля. Срещите бяха съвършено случайни. Можеше да не се случат и щях винаги да си мисля, че добре познавам Ники и Даниел, без изобщо да съм имала представа за тях като хора. Не знам само смисъла на срещата ми с плъха.

Няма коментари: