петък, 28 октомври 2005 г.

Уважението


Скарахме се жестоко с татко за дължимото уважение. Дължимо е на всеки човек според мен. Но той задава въпросите - дължимо ли е на душевноболните и изобщо на хората, ощетени духовно. Според мен - да, според него - не. Не съм безпристрастна в случая - поради моята депресия и изхвърляниците й. Как да му обясня? Той искрено ми каза, че когато не съм наред, не заслужавам уважение. Майка ми е същата.

3 коментара:

Анонимен каза...

ako mozesh vdigni telefona, sled chas- v 3 sledobiad, ako ne, po kasno, ave. p, pita zasto pishesh tuk a ne v email. ami v email se gubi iasnotata!

Вени Г. каза...

Ptopusnah momenta,njamasme... fatalno li e?

Анонимен каза...

ne:)..veche nisto ne e fatalno..)..
do skoro, av