вторник, 4 октомври 2005 г.

Трудова етика


Бърборихме с Тони по телефона за новата й работа. Когато я започна, тя се притесняваше, че няма да се справи (не беше работила на подобна длъжност), сега ми казва, че сутринта отхвърлила много работа. На репликата ми "видя, ли, че лесно навлезе, както ти казах", отвърна "да, бе, даже колегите май почват да ме гледат накриво". Веднага се сетих какъв е проблемът - нали новата й работа е в държавната администрация. От гледна точка на трудовата етика частната фирма и администрацията са два различни свята. Като работех в частни фирми, колегите гледаха накриво тези, които се скатават. А в администрацията с лошо око гледаха "натегачите". Според мен така е не само у нас, а навсякъде по света. Аз я посъветвах да бъде двулична - да продължава да работи яко (тя е работар по душа), но пред колегите да се прикрива, все едно работохолик под прикритие.

Моят проблем в това отношение е друг. С присъщата ми шизотипност и в частните фирми, и в администрацията винаги са ме гледали с едно наум, във фирмите минавах за скатавка, в администрацията за натегач. Което иде да рече, че като трудов морал съм "скатавконатегач". Звучи като шега, обаче като се замислих, не е. Същността е, че аз искам да определям темпото и количеството на работата според нейния смисъл. Мразя да върша безсмислена работа, а също така се ядосвам, когато важно нещо е несвършено. А моите разбирания за смисъл обикновено се различават от общоприетите (в частния сектор трябва да изпълняваш всяко искане, дори идиотско, щото шефът коли, шефът беси; на държавно да караш според шопската приказка за работата, дето не е заек да избяга). И по правило колегите ми правеха изводи за мен възоснова на случаите, когато трудовото ми поведение се различаваше от приетото.

Изводът не е, че аз съм върха, а останалите са тъпи конформисти. Изводът е, че не съм подходяща за екипна работа. Което е колкото недостатък, толкова и предимство - зависи как го използваш. Години наред не осъзнавах тази своя черта и се чудех защо трудно се вписвам в колектив. Последните ми две работи места ме карат да се чувствам прекрасно, защото сама си определям почти всичко - има работа която трябва да се свърши, а по какъв начин и кога аз решавам. Никога вече няма да работя в колектив. Ако трябва да избирам между много пари от работа в колектив и малко пари от индивидуална работа, ще избера второто. Мисля, че ще е добре да започна собствен бизнес, идеи имам, но още не ми достига увереност.

Няма коментари: