вторник, 11 октомври 2005 г.

Матрицата: Презареждане


Декларация

Това, което се случи с интелектуалния живот в България след “промяната”, е пълна смрад. Това, за което смятам себе си за лично отговорен, е фактът, че кръста, който се озова в ръцете ни, ние (аз) използвахме като тояга, с която прескочихме границата.

Владислав Тодоров


Твърде се изненадах да прочета това. Той е също от кръга "Синтез", но подобна оценка повече ми изглеждаше способен да направи Сашо Кьосев например. За пореден път се удивлявам на способността на човек (в случая на мен) да слага останалите в рамки и да отказва изобщо да вижда това, което не се побира в тях. Казват му "предразсъдъци".

Интересно - в последните дни каквото и да похвана, погледна, срещна, ме отпраща към един мисловен кръг - Матрицата - но не филма, а нашата Матрица. Плъховете също са от нея - хората в Матрицата мислят, че трябва да ги избият, за да решат проблема, а е обратното - ако решат проблема, няма да има нужда ги избиват.

Според мен зад това не се крие някаква специална висша промисъл (Бог, дао, съдба и т.н.), а е израз на нагласата на виждането/мисленето ми в момента. Всеки вижда това, което иска да види. Повечето хора в Матрицата не искат да я виждат, а аз съм се втренчила сега точно в нея. Не зная защо, но ми е интересно.

Няма коментари: