събота, 22 октомври 2005 г.

Тони


Тони чете блога ми с истински интерес и предполагам, че писането ми на английски я дразни, тъй като знам, че не знае, й мейлнах бърз превод на Look At Yourself, включително и за това, че наистина смятам този текст за фундаментален. Фундаментален по отношение на ценностите. Докато го превеждах, осъзнах, че тя е този човек, за когото тъжа, че не съм срещнала преди много години. Да, късно се срещнахме. Ако беше по-рано, можеше да е по-хубаво, но си мисля, че пък би могло и да не се срещнем, т.е. аз да не я разпозная, да не чуя, че ми казва това, от което имам нужда. Всяко нещо има своето време, ако е извън времето си, все едно го няма. Аз я срещнах, когато беше времето. И успях да я позная. (Защото има вариант - срещаш и не виждаш, отминаваш, не познаваш това, което търсиш.) Без да влиза в метафизичните дълбини (към чиито крайности съм склонна), тя ми каза и аз я чух. Може би дори отказът й или неспособността й за метафизично всеизчерпване бе това, което отключи чуването. Защото преди осмислянето и артикулирането на каквото и да е, е чувстването му. Тя не ми каза тези думи, които сега тъжа, че не съм чула преди хиляда години, но ме накара да усетя чувството, което ражда тези думи. И това бе за мен като да ги чуя. Би било красиво да кажа, че тя е изтрила като с гъба от черна дъска затворените ми тебеширени кръгове, но не е така. Тя започна един процес. Тя ми даде сила да... , свобода да пиша собствения си живот. Сега си давам сметка, че така се заложиха основите на тази промяна, за която няколко пъти пиша.

7 коментара:

Анонимен каза...

cheta i prerpochitam...av. s mnogo obich

Анонимен каза...

kade si?
a.

Вени Г. каза...

Vkushti

Анонимен каза...

profilat na rodrigo ti go biah pratila kato na mnogo specifichen chovek...da..znaeh che ste go odobrish!
lipsvash mi kato inetelktualen i sardechno-toplinen:) isvor!
ave.

Вени Г. каза...

shtrashtno go haresah . obadi mi se

Вени Г. каза...

obadi mi se

Анонимен каза...

VDIGNI TOzI telefon nai- nakaraia!!..!..:)....!!?!>.