сряда, 5 октомври 2005 г.
От днес имам вече
Намерих я, намерих я :) От доста време опитвам да си спомня тази стара и хубава детска песничка и не успявах. Баба ми ми я пееше. Носи онова светло детско чувство, че всичко можеш, не сега и веднага, но всичко е пред теб и всичко е възможно.*
От днес имам вече
нови панталонки,
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбонки.
Ще запратя всички
рокли на тавана
да не би да хрумне
някога на мама
пак да ме направи
галено момиче-
че де ще се дяна
кат ме види чичо?
Аз голям съм вече,
Нося панталонки,
В джобчето ми дрънкат
Семки и бонбонки.
Черньо и Писана
Гледат от кьошето-
Колко е порасло
Тая нощ момчето!
Пуякът на двора
веч не ме закача…
ах тез панталонки
колко много значат…
* Смешно е човек на моите години да изпитва това чувство, но от половин година го изпитвам. Eдна от бедите на западната рационалност е, че убива възможностите. Кое е възможно и кое не - казват точните науки, неточните се произнасят относно вероятностите. А любимите ми от детството индианци добре са знаели, че възможността е категория на духа.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Виж това:
www.bg-mamma.com/contents.php?id=409
Благодаря :) Прекрасно е, че ги има някъде събрани човек може да ги свали. Лошо е, че поради гадното американско разбиране за авторското право юридически това е незакнонно. Смятам, че детските песнички са типичен пример за съдържание, което трябва да е open content. Това ме вдъхнови да напише отделен пост за open content, за което също благодаря :)
"Бански на лалета" - любима :))
http://www.data.bg/search.html?sid=h7e0x2w4spj40nc3y7eb
Публикуване на коментар